Производството е по реда на чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 817/09.04.2019г.,изпратена по куриер на 08.04.2019г. от О. Н. представлявана от кмета на общината Б. Р. К. Ч. пълномощника му А.Кр. М. срещу Определение № 82/25.03.2019г., постановено по Г.д.№ 63/2019г. по описа на Златоградския районен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Излагат се доводи, че исковата молба е нередовна, тъй като е подадена само от един от съсобствениците-М. И. Д., а не от всички наследници на И. Х. Д./И. А. Д./,съгласно приложеното удостоверение за наследници, като не е приложено пълномощно същият да е упълномощен от останалите наследници да подаде исковата молба. Твърди се, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба,като се иска да бъдат признати ищеца и останалите сънаследници за собственици по давност върху процесния имот, както и че договорът за покупко-продажба от 05.05.2000г. е нищожен. Твърди се още, че не е изяснено от съда активната легитимация на ищеца, исковата молба не е вписана и не е платена държавна такса, не е представена и данъчна оценка на имота. Неоснователно съдът е приел, че с исковата молба са представени убедителни писмени доказателства, след като такива липсват, поради което съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.397,ал.2 от ГПК. В представеното от ищеца заявление от 09.05.2018г. се заявява готовност да възстанови изплатената от Оббщина Н. на наследниците на И. А. Д. през 2000 г. сума,т.е прави се признание от ищеца, че имотът е заплатен и дори да не е спазена формата на договора, той е изиграл ролята на предварителен договор и страните са изпълнили задълженията си по него, като продавачът е получил цената, а купувачът е влязъл във владение и спорове във връзка със собствеността не е имало от 2000г. С имота са извършвани отчуждавания и регулационни процедури, издаден е Акт за публична общинска собственост, издадено е строително разрешение и са налице строителни книжа за изграждане на футболен стадион и спортна зала, които строителни книжа не са оспорвани от ищеца и останалите наследници. Сочи се, че ищецът върху част от имота е засял картофи, като допуснатата от съда обезпечителна мярка е неподходяща,тъй като спорния имот е около 1/5 част от площта на целия имот, който е около 10 дка и е предназначен за значимо обществено мероприятие, а ищецът още през 2000 г. е получил цената на имота от 13 900 лева, която му е преведена по банков път. Нито ищецът, нито останалите наследници след 2000г са плащали данъци за имота, като данъчните им партиди са закрити, поради което неправилно районният съд в нарушение на чл.20 от ЗЗД не е съобразил действителната воля на страните по договора от 05.04.2000г., който е договор за покупко-продажба с елементи на предварителен и окончателен такъв. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от М. И. Д. Ч. пълномощника му А.А. А., в който се оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че подаването на искова молба от един от наследниците не води до недопустимост на исковата молба. Неоснователно е и оплакването, че не е внесена държавна такса, тъй като такава е внесена в минимален размер на 50 лева,поради отказ на Общинската администрация да издаде скица и данъчна оценка, каквито доказателствени искания са направени в исковата молба. Твърди се още, че неоснователно е и оплакването, че с молбата не са представени убедителни писмени доказателства и съдът е следвало да приложи чл.397,ал.2 от ГПК. Неоснователно е и оплакването за неадекватност на наложената обезпечителна мярка,тъй като така нареченото "значимо обществено мероприятие" се коментира още от 1969-1070г., но не е реализирано, а издаденото през 2012г. разрешение за строеж е загубило правното си действие.Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран при условията на алтернативност с иск за установяване по отношение на О. Н. че сключения между М. И. Д. и О. Н. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.04.2000г. е нищожен на основание чл.26,ал.2,предл.І,ІІ и ІІІ от ЗЗД ,както да бъде установено по отношение на О. Н. че М. И. Д. и останалите наследници на И. А. Д. /И.Х.Д./ са собственици по давност на недвижим имот с пл.№ 1345 в св.45 по ЗРП на Г.Н. който еидентичен с имот пл.№ 240,кв.12 по плана на Г.Н. през 200г. с площ от 2030 кв.м.
Целта на обезпечителното производство е да се охранят интересите на ищеца, когато за него ще се затрудни или ще бъде невъзможно да осъществи правата си при едно евентуално положително решение, при наличието на предпоставките, конкретизирани в чл. 391 ГПК. При посочване на обезпечителните мерки, законодателят е дал възможност за избор на най-подходящата, съгласно чл. 397 ГПК. За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск, следва да бъдат налице следните предпоставки: искът да е допустим; да е вероятно основателен, с оглед представените доказателства; да е налице обезпечителна нужда, а поисканата обезпечителна мярка да е адекватна и подходяща с оглед целта и характера на предявения иск. При преценка на всички тези обстоятелства, съдът е длъжен да съобрази и интересите на другата страна, като се ръководи от разпоредбата на чл. 397, ал.2 ГПК, от който текст следва да бъде направен извод, че съдът следва да прецени интересът на ищеца от допускане на обезпечение, до размера на цената на предявения иск.
Неоснователно е възражението в жалбата, че неправилно районният съд е допуснал обезпечение по нередовна искова молба. Обезпечаването е производство, с което се брани заплашено материално право като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и за да се допусне исканото обезпечение следва да са налице предвидените от закона предпоставки-искът да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да е адекватна. Тъй като законът предвижда възможност, че обезпечителната нужда може да възникне и преди да е предявен иск относно спорното право и да бъде поискано допускане на обезпечаване на бъдещ иск, по аргумент на по-силното основание, когато е поискано допускане на обезпечаване по предавен иск предпоставка за допускането му не е редовната искова молба, а наличие на предпоставките по чл.391 от ГПК посочени по-горе.
Изводите на районния съд за допустимост и евендуална основателност на предявените искове, както и за наличието на обезпечителна нужда са правилни.
Неправилен е извода за адекватност на поисканата обезпечителна мярка.
В настоящия случай, с исковата молба са предявени в условията на алтернативност искове с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД и чл. 124,ал.1 ГПК, а поисканата обезпечителна мярка е „прекратяване на всякакви строително-монтажни и други дейности".
Когато се касае до обезпечителна мярка по смисъла. на чл. 397,ал.1,т.3 от ГПК, за да е "подходяща" тя следва да е такава ограничителна мярка, чието налагане законодателят да е предоставил на гражданския съд, а не на административни органи и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГПК, а не в административни наказателно-правни разпоредби. "Спиране на строителство" - респективно "прекратяване на строително-монтажни работи" предполага отношение на контрол от страна на оторизирани административни органи, които не са органи на изпълнителния процес, в който смисъл е Определение № 318 от 27.07.2009 г. на ВКС по ч. Г. д. № 255/2009 г., II г. о. на ВКС.
Поискана обезпечителна мярка не може да обезпечи по никакъв начин иска за нищожност на договора за покупко-продажба, нито положителния установителен иск по чл. 124 ГПК, тъй като извършването, респективно неизвършването на строителство по никакъв начин не рефлектира върху правото на собственост, нито го накърнява. Адекватна обезпечителна мярка би била налагането на възбрана върху проецесния имот, като същата правна последица би имало и вписването на исковата молба, в който смисъл е ТР № 6/2013 от 14.03.2014 год. на ОСГТК/. Неадекватна и по размер на предявените искове е поисканата обезпечителна мярка, с оглед наследствената част на ищеца от спорния имот и стойността на УПИ І в кв.45 с площ от 9 479 кв.м., за който има издаден акт за публична общинска собственост.
По изложените съображения съдът приема, че искането за допускане обезпечение на предявените искове Ч. налагане на посочената обезпечителна мярка е неоснователно, предвид което ще следва да бъде отменено обжалваното определение и бъде оставено без уважение искането на ищеца М. И. Д. за допускане на обезпечение на предявените от него искове Ч. налагане на обезпечителна мярка „прекратяване на всякакви строително-монтажни и други дейности". За жалбоподателя няма пречка да поиска отново налагането на обезпечение Ч. посочване на друга, адекватна обезпечителна мярка.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 82/25.03.2019г., постановено по Г.д.№ 63/2019г. по описа на Златоградския районен съд като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. И. Д. с ЕГН *, с адрес Г.Н. У.“. № 119 за допускане на обезпечение на предявените от него искове при условията на алтернативност с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД и чл.124,ал.1 от ГПК срещу О. Н. Ч. налагане на обезпечителна мярка „прекратяване на всякакви строително-монтажни и други дейности", като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед № 82а/25.03.2019г., издадена въз основа на Определение № 82/25.03.2019г., постановено по Г.д.№ 63/2019г. по описа на Златоградския районен съд относно обезпечителната мярка „прекратяване на всякакви строително-монтажни и други дейности до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: