И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба с вх.№ 1905/27.06.2019г., изпратена по пощата на 26.06.2019г. от „. за К. на П. З. Е. Г. представлявано от Ив. Ц. К., чрез пълномощника му юрисконсулт Д. Ал. срещу Разпореждане № 1629/01.08.2019г., постановено по ч.Г.д.№ 749/2019г. по описа на Смолянския районен съд, с което е частично заявлението на „. ЗА К. НА П. ЗАДЪЛЖЕНИЯ " Е.-Г.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Н. Ш. с ЕГН * относно претендираните със заявлението такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 407,18 лева , и в частта за разноските за разликата над 34,02лв. ДТ, до претендирания размер от 42,15лв. и за разликата над 100 лв. до претендираните 200,00 лв.за юрисконсултско въъзнаграждение.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал заявителя АГЕНЦИЯ ЗА К. НА П. ЗАДЪЛЖЕНИЯ " Е.-Г.С.. В жалбата се излагат пространни оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на атакуваното разпореждане.Счита също така, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се ограничава единствено до изложениете от заявителя факти. Тя се простира до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес - ИСКОВИЯТ. В този смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Оспорва приетата от съда нищожност поради противоречие с чл.33 от ЗПК претендираната такса разходи в размер на сумата 407.18 лева
В подкрепа на оплакванията в жалбата се цитира практика на Софийски градски съд,Разградски окръжен съд. Иска съдът да го отмени и се произнесе по същество,като уважи заявлението в атакуваната отхвърлителна част.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията в жалбата, провери правилността на атакувания съдебен акт и съобрази следното:
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и разходи, и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за забава, включва разходи, и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Съдът намира, че с твърденията за въведени с договор за кредит договор за потребителски кредит №28723313 клаузи за начисляване на такса кредит у дома и предоставяне кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, както и разходи направени за събиране седмични вноски в дома на кредитополучателя,съгласно която такса кредит у дома е платима при подписване на договора и твърдението за постигнато от страните съгласие да бъде включена в седмичните вноски, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Съгласно Директива 93/13/ЕИО не се допуска уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство служебно да преценява на всяка фаза от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение. С оглед на това,че потребителят е икономически по-слабата страна, следва тази неравнопоставеност да се компенсира с положителна външна намеса по отношение на страните по договора. С тези мотиви, целящи да осигурят пълна защита на потребителя, съдебната практика на СЕС по въпроса клони към разрешението съдът да може във всяка фаза на заповедното производство да осъществява К. за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор, поради което оплакването, че съдът е превишил своите правомощия не може да бъде споделено.
На следващо място доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението като такса 30%,свързана с организирането на допълнителна услуга кредит у дома и предоставяне кредита в брой по местоживеенето на получателя, изпращане на покани за доброволно изпълнение, използването на специализирани дружества за събиране на вземания и други не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, включително по принудителен път. Освен това нито в заявлението, нито в жалбата се излагат твърдения какви конкретно разходи са направени за допълнителната услуга и предоставяне кредита в брой по местоживеенето и каква част е направена за събиране седмичните вноски в дома на кердитополучателя, които се претендират от заявителя.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. С оглед твърденията на заявителя претендираните 407.18 лева не представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Поради това тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК, в договора точно и ясно следва да се посочи ,за какви действия се предвиждат такси от страна на заемодателя. В конкретния случай от заявлението не може да се установи точно и ясно за какви дейности и допълнителни услуги на кредитополучателя се начисляват претендираните такси.
Ето защо, въззивният съд намира, че изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд Смолян е постановил в законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
В тази връзка цитираната от жалбоподателя съдебна практика,с която обосновава основателност на жалбата не ез адължителна за съда и не следва да я съобразява.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.252 ГПК, съдът


О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1629/09.08.2019 г. по ч.Г.дело № 749/2019 г. по описа на Смолянски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: