за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по допустимата частна жалба с вх.№ 1319/12.07.2019 г. на А. О., като пълномощник на А. Д. В., срещу разпореждане № 486/24.06.2019 г. по ч.Г.д.№ 15/2019 г. по описа на Маданския районен съд, с което не е уважено в цялост искането и за осъждане на заявителя „. за К. на П. З. Е.-Г.С. да заплати разноски под формата на възнаграждение на адвоката-пълномощник на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв в размер на 300 лв., а са присъдени само 50 лв. за такова възнаграждение.
Жалбоподателката иска да се уважи в цялост искането и, като бъде осъдена „. за К. на П. З. Е.-Г.С. да заплати и остатъка от възнаграждението над присъдените 50 лв. до претендираните 300 лв.
Ответникът по частната жалба „. за К. на П. З. Е.-Г.С. с отговор по чл.276, ал.1 ГПК я оспорва и моли да не се уважава.
Съдът установява следното:
Разпореждането е правилно и следва да се потвърди. „. за К. на П. З. Е.-Г.С. подава до Районен съд-Мадан заявление за издаване в нейна полза на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. В. за плащане на парични суми. Заявлението е уважено и е издадена в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 4201.04.2019 г. по ч.Г.дело № 15/2019 г. на Маданския районен съд за суми от общо 408,26 лв. главница, лихви, разноски.
Против заповедта е подадено в срока по чл.414, ал.1 ГПК възражение от А. Д. В., Ч. пълномощника и А. О., че не дължи сумите по заповедта. Възражението е бланкетно и се състои от изявление, че А. В., с посочено ЕГН, не дължи вземането по заповедта; както и от искане да бъде осъдено дружеството-заявител да заплати на А. О. адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство на длъжника по посоченото ч.Г.дело, за което представя договор за правна защита и съдействие с отбелязано приложението на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Към възражението е приложено пълномощно за адв.О. от А. В. и договор за правна помощ, според който адв.О. оказва защита и съдействие безплатно, на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, тъй като А. В. е материално затруднено лице.
На заявителя е указано от съда да предяви иск, но, тъй като това не е сторено, с определение № 171/12.06.2019 г. на осн.чл.415, ал.5 ГПК заповедта е обезсилена и ч.Г.дело № 15/2019 г. на МРС е прекратено.
На 20.06.2019 г. постъпва молба с вх.№ 1129 от А. В., Ч. пълномощника и адв.О., за допълване на това определение Ч. присъждане на възнаграждение на адв.О. по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 300 лв., на осн.чл.7, ал.7 във вр. с ал.1, т.2 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С обжалваното разпоперждане Маданският районен съд осъжда заявителя „. за К. на П. З. Е. да заплати на адв.О. възнаграждение, не от 300 лв., а от 50 лв. на осн.38, ал.2 ЗАдв.
За да постанови този резултат, съдът приема, че, процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението, следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението по чл.414 от ГПК е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на Заповед за изпълнение, към заповедта винаги е приложена бланка за Възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.
Съдът съобразява по-нататък, че, с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението, по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба № 1/2014 г. – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто минимален размер е 50 лева, доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му, свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК, което не е необходимо да бъде обосновано и също така в случая не е и обосновано. МРС счита, че, в конкретната хипотеза за определяне на минималния размер на възнаграждението на адв.О., е неприложима разпоредбата на чл.7, ал.5 от наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. Подаването на възражение по чл.414 от ГПК е една от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, наред с обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение, обжалването на заповедта в частта и за разноските и искане за спиране на изпълнението, поради което адвокатското възнаграждение за този вид защита - подаване на възражение по чл.414 от ГПК, не може да бъде обусловено от материалния интерес.
Въззивният съд изцяло споделя изложените в разпореждането мотиви, поради което и на осн.чл.272 ГПК препраща към тях, като всяка съдебна практика естествено подлежи на осъвременяване и развиване. В изложения от МРС смисъл е и актуалната практика на съдилищата в страната, напр. Определение № 3262 от 10.10.2017 г. на САС по в. Г. д. № 3474/2017 г., Определение № 255 от 9.07.2018 г. на ВтАС по в. ч. Г. д. № 315/2018 г., Решение № 74 от 8.02.2019 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 1369/2018 г., Определение № 431 от 2.07.2019 г. на ОС - Шумен по в. ч. Г. д. № 219/2019 г., Решение № 558 от 8.08.2017 г. на ОС - Варна по т. д. № 1143/2016 г.
В частната жалба неоснователно се твърди, че в смисъла, поддържа от жалбоподателката-че възнаграждението за подаване на възражение по чл.414 ГПК следва да се определи по правилото на чл.7, ал.7 от наредбата, т.е., в зависимост от материалния интерес, е определение № 461/30.04.2018 г. по В.ч.Г.дело № 119/2018 г. на Смолянския окръжен съд. Спорът по онова дело е бил по други въпроси и при различна фактическа обстановка. Най-напред, там е било договорено и заплатено от клиента на адв.О. възнаграждение в размер на 350 лв. за подаване на възражение по чл.414 ГПК против издадената заповед, а не е осъществявана от нея защита при условието на чл.38, ал.1 ЗАдв. Също така, е било спорно дали изобщо това възнаграждение трябва да се плати като разноски от насрещната страна-заявителя, а не какъв да бъде размерът му, като не е било направено напр. възражение за прекомерност, за да се обсъжда в тази връзка дали, доколко и на какво основание да бъде намалено. На въззивния съд е служебно известно постановено от него определение № 1125/15.11.2017 г. по ч.Г.дело № 94/2017 г., с което е прието, че възнаграждението за подаване на възражение е следвало да бъде намалено на 200 лв., с оглед чл.7, ал.7 и по арг. от чл.11 от наредбата. Това определение е постановено преди две години и, както се посочи по-горе, практиката на съда подлежи на актуализиране и може да се изоставят разрешения, които всъщност не съответстват на действителния смисъл на закона. Понастоящем се приема, че е правилно становището, изразено в настоящото определение и посочените по-горе актове на съдилища в страната.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 486/24.06.2019 г. по ч.Г.дело № 15/2019 г. на Маданския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.