И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.422ал.1, във вр. с чл.415 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№3852 от 26.04.2013година, депозирана от О. Г.Ч., ЕИК *** П. от К. Т. К. Б., против решение №*** от 11.04.2013година, постановено по Г.д.№ 36/2013 година по описа на Смолянски районен съд.
Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение, като от изложеното се прави извод за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. С въззивната жалба е изразено несъгласие относно отхвърлените от районен съд възражения на ответника във връзка с вида на публикациите,приемайки изложените аргументи от страна на ответника за невключване като свое задължение последната публикация- за месец септември 2011г. за ирелевантни, тъй като смяната на лицето, което е изпълнявано длъжността кмет е без значение за облигационно правната връзка между страните. Твърди се също така,че смяната на страните няма значение относно изпълнението на този вид договор,( тъй като договора не е от категорията на тези с оглед личността), но е налице различна фактическа обстановка, тъй като кметът Г. П. е направил изявление „ отчет" на дейността си като фактически той вече не изпълнява длъжността кмет, нито каквато и да е длъжност в О. Ч. по това време , което се доказва и от приложеното пред първоинстанционния съд - Решение № 949/21.09.2011г. Твърди се,че е налице не само смяна на субекта по облигационно правната връзка, а и на предмета на договора е изменен- да се публикуват различни платени информационни поръчки, по които О. Ч. е страна. Тоест целта на договора е да публикува различна информация подадена от О. Ч. до контрахента по въпросния договор, а не информация подадена от трето за договора лице. Твърди се още, че съгласно договора Г. П. е страна, но в качеството си на кмет на О. Ч. по същото време, а по време на публикацията през м. септември 2011г. същият действа в лично качество, тъй като представителните му функции вече са предоставени на друго лице. Релевирано е оплакване,че не би имало значение, че страната по договора е изменена ако спорната публикация е поръчана от орган, който представлява О. Ч., тъй като тогава престацията ще е извършена на съконтрахента по договора и ще бъде спазена и волята на страните по време на сключването му - да се публикуват информации, които обслужват интересите на О. Ч..
Поддържа се също така,че заключението съдържащо се и в съдебното решение, че фактурата, по която се дължи плащане на „ Пресгрупа Р. О. е осчетоводена в счетоводството на О. Ч. е преценено формално без да се анализират конкретните обстоятелства, а именно че по времето на изпълнение на престацията се удовлетворява част от предизборната кампания на бивш вече кмет и следователно това вече не е изпълнение по договор и не се отнася за нито една от страните по него, а за трето - чуждо лице на правоотношението изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не изпраща продставител, като в писмена молба становище поддържа депозираната въззивна жалба.
Въззиваемият редовно и своевременно призовани се представлява от У. Г. У. и А.Г. който поддържа становище за неоснователност на жалбата,както и изложените съображения в писмения отговор.
Окръжният съд, след като взе в предвид направените в жалбата оплаквания, становището на процесуалните представители на страните, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,както и направи съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. Г. д. № 197/2012г. по описа на Чепеларски районен съд, на основание чл. 410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 525 от 23.08.2012г.за сумата 1 120 лева и направените разноски от заявителЯ.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника ,в което твърди,че не дължи посочената в издадената заповед за изпълнение парично задължение сума.
Районен съд е сезиран от Пресгрупа „Родопи“О. Г.С.,Ч. У. Г. У., против О. грЧепеларе,П. от К. Т. Б.,като твърдят, че с ответника имат сключен договор на 08.02.2010 г., по силата на който поели задължение да публикуват в печатното им издание-вестник „Родопи вест“,различни платени информационни поръчки,по цени уточнени на базата на официалната тарифа на изданието и е постигнато съгласие ответникът да извърши абонамент за 15 броя вестници за сумата 1170 лева, като поръчаните публикации до тази сума са безплатни, а над нея се таксуват по общата тарифа.Твърди още, че в изпълнение на договора, по заявка на ответника през 2011г. от ищеца са публикувани обяви и съобщения по вид и стойност,т.е общо стойността на публикуваните за периода от месец януари до месец септември 201 г. обяви и съобщения е 3 863.33 лева, като от тях е приспадната стойността на направените абонаменти на 15 бр. вестници общо за сумата 1 170 лева, или общо дължимата сума за 2011 г. е 2 693.33 лева. Твърди се, че с изричното съгласие на К. от ищеца била издадена фактура № 1042 от 18.08.2012 г. за сумата от 2 000 лева, в която е включено и авансово плащане на част от предстоящите публикации, като уговорката била, че към края на годината ще бъдат уравнени дължимите суми и ще се извърши окончателно разплащане. От дължимата сума по издадената фактура на ищеца е изплатена само сумата от 1 000 лева ,като въпреки многобройните разговори и покани, вече новоизбраният кмет отказал да извърши дължимото плащане. Предвид това по подадено заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч Г.дело №197/2012г. по описа на Районен съд- Ч. за заплащане на дължимата сума по горепосочената фактура в размер на 1000 лева главница и лихви за несвоевременно плащане за периода от 25.08.2011 до 16.08.2012г. в размер на 120 лева. При отстраняване нередовности на исковата молба ищецът депозира молби- уточнение, с които конкретизира, че във фактурата с №1042 от 18.08.2012г. е включена част от общо дължимата сума от 2 693,33 лева за 2011г. и след начисляването на ДДС и приспадане на платените от ответника 1000 лева, разликата остава дължима – за сумата от 1000,00 лева.
Претендира се съдът да признае за установено по отношение на О. Ч., че дължи за плащане на ищеца сумата в размер на 1000,00 лева , представляваща стойността на неплатени обяви и съобщения по с №1042 от 18.08.2012г. и 120,00 лева лихви в размер на законната лихва върху главницата по фактурата за периода от 25.08.2011г. до 16.08.2012г. ,както и присъждане на съдебните разноски в производството по настоящото дело.
При разглеждане делото от районен от фактическа страна е установено,че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №525/23.08.2012г., издадена по ч Г.дело №197/2012г. по описа на Районен съд- Ч., е разпоредено длъжникът О. Ч., ЕИК/код по БУЛСТАТ**, Г.Ч., У.”Б.” №.Б, П. от К. Т. К. Б., да заплати на кредитора „. „. О., ЕИК**, със седалище и адрес на управление Г.С., У. П. В. №5, представлявано от Г. Н. У., сумата в общ размер от 1 120 лева, от които 1000,00 лева- главница и 120,00 лева- лихва за периода от 25.08.2011г. до 16.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2012г. до окончателното изплащане, ведно с направените в заповедното производство съдебни разноски от общо 174,00 лева. Вземането на кредитора произтича от извършени услуги за публикуване на обяви и съобщения във вестник „Родопи Вест”.
Няма спор а и е установено от представения договор от 08.12.2010г.,че между „Родопи Вест” ЕООД, като изпълнител и О. Ч., в качеството на възложител е сключен договор, с предмет публикуването на обяви и други материали във вестник „Родопи Вест” - на различни платени информационни поръчки, чиито цени са уточнени на базата на утвърдената официална тарифа на изданието, а графиците за публикациите се уточняват между възложителя и изпълнителя съгласно разпоредбата на чл.I от договора. Съгласно чл.II.1 изпълнителят е поел задължението да отпечата във вестника дадените му поръчки при спазване на датите, сроковете и изскванията на възложителя безвъзмездно до размера на договорената сума съгласно чл.III.5 от договора, като възложителят следва да направи абонамент за 15 броя вестник „Родопи вест” за 2011г. Съгласно клауза чл.III.5 от договора е договорена сума в размер на 1 170 лева, като страните са постигнали съгласие надвишаващите в лева договорен обем поръчки (съобразно стойността на абонамента) да се заплащат по тарифа с 50% намаление в цената – бонус, при условие, че направения абонамент надвишава 15 броя, а в противен случай важи общата тарифа.
Съгласно показанията на свидетеля П. в качеството му на кмет е подписал договор от 08.12.2010г., за извършване на публикации, отнасящо се за 2011г.- за публикуване на обяви, относно провеждани сесии на Общинския съвет, обяви и заповеди на К., отчет на К.. Според свидетеля е извършено частично плащане на ищеца по издадената фактура за публикации с №1042/28.08.2011г., подписана от него.
Представено е по делото копие от фактура с №1042/28.08.2011г.,видно от която е фактурирано публикуване на обявления и съобщения във в. „Родопи вест” на стойност 2000 лева, издадена от „Прес група Р. О. с получател на услугата О. Ч., като същата е подписана от изпълняващият длъжността кмет на Общината свидетелят Г. П. .
Няма спор, а и по делото е установено, че възложената поръчка за извършване на публикации касае периода на следващата година от сключването на договора - 2011г.
Установено е и издаване на фактура, съобразно договореното между страните за абонамент за вестник „Родопи Вест” за 2011 г. – 15 броя на обща стойност 1170 лева, което обосновава извода, абонамент е извършен.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза безспорно се установява и реалното изпълнение от страна на ищеца, а именно, че действително са били извършвани въпросните, описани в исковата молба публикации, за което вещото лице е извършило проверка, а именно по всеки един от броевете, в които са били поместени тези публикации. Съгласно заключението стойността на описаните в исковата молба публикации са в размер на 3846,79 лева, без ДДС и 4616,15 лева с ДДС, като вещото лице при изчислението е взело предвид цените по приложената към исковата молба тарифа за тези услуги. Установява се също, че фактурата на обща стойност от 2000 лева е осчетоводена както по индивидуална партида по сметка „Клиенти” в счетоводството на ищеца „. Р. О., така и по индивидуалната партида по сметка „Доставчици” в счетоводството на ответника О. Ч.. Вещото лице установява и извършеното частично плащане, което се твърди в исковата молба, а именно за платените от възложителя 1000 лева, представляващи част от сумата по фактура № 1042/18.08.2011 г. с вносна бележка от 13.10.2011 г., който превод е извършен в „Уни кредит Булбанк” и е вписано основание за плащането „От О. Ч. по фактура № 1042/18.08.2011 г. частично”. Според заключението по счетоводни данни при ищеца вземането по процесната фактура е в размер на 1000 лева, а в О. Ч. по счетоводни данни задължението е останало дори в размер на 2000 лева, като в счетоводството не е отразено извършеното частично плащане. Вещото лице дава заключение за дължимата цена, след приспадане на сумата от 1170,00 лева от стойността на направените публикации. Или, в сумата от 2000 лева по горната фактура се включва частично цената на публикацията в брой 36/2011 г. в размер на 35,60 лева, изцяло цената на направените публикации от брой 39/2011 г. до брой 99/2011 г. включително, както и публикацията от брой 106/2011 г. частично в размер на 331,09 лева, изчислени в таблица към заключението.
Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Приема за безспорно установено сключена търговска сделка с оглед разпоредбите на чл.286, ал.1 от ТЗ, чл.287 от ТЗ, като чл.288 от ТЗ препраща за неуредените случаи към гражданското законодателство и конкретно в случая приложими се явяват разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД, предвид вида на договорното правоотношение.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза приема за безспорно установено и реалното изпълнение от страна на ищеца, а именно, че действително са били извършвани въпросните, описани в исковата молба публикации, за което вещото лице е извършило проверка, а именно по всеки един от броевете, в които са били поместени тези публикации. Приема за установено извършеното частично плащане, което се твърди в исковата молба, а именно за платените от възложителя 1000 лева, представляващи част от сумата по фактура № 1042/18.08.2011 г. с вносна бележка от 13.10.2011 г., който превод е извършен в „Уни кредит Булбанк” и е вписано основание за плащането „От О. Ч. по фактура №**18.08.2011 г. частично”. Според заключението по счетоводни данни при ищеца вземането по процесната фактура е в размер на 1000 лева, а в О. Ч. по счетоводни данни задължението е останало дори в размер на 2000 лева, като в счетоводството не е отразено извършеното частично плащане. С оглед депозираното заключение на вещото лице дължимата цена, след приспадане на сумата от 1170,00 лева от стойността на направените публикации съдът приема, че безспорно ответната О. дължи плащане на остатъка от неиздължената сума в размер на 1000 лева. Приема също така относно възникналото договорно правоотношение между страните, факт е, че самата фактура като задължение е осчетоводена в счетоводството на ответника и последното явно сочи на извод за признание на ответната страна за възникнало такова задължение. Последната сума подлежи на плащане от ответника, като съдът отчита заключението относно размера на задължението при приспадане на сумата от 1170 лева съобразно уговорката между страните, както е посочено по- горе.
Възраженията на ответната страна във връзка с това какви публикации са извършени срещу въпросната стойност, тъй като се установи, че сумата включва действително извършени публикации приема неоснователност на възражението относно вида и периода, в който е извършена публикацията в брой на вестника през м.09.2011 г., тъй като смяната на лицето, което е изпълнявало длъжността кмет е без значение за облигационно правната връзка между страните. Съдът счита за относими по спора единствено обстоятелствата относно договора, правата, задълженията на страните, неговия предмет, както и изпълнението на насрещните задължения от двете страни и след като безспорно е установено реализиране на публикациите, фактурата е издадена, кметът, с който е бил сключен процесният договор, от който произтичат задълженията, е подписал фактурата, задължението е било прието, поради което ответника – възложител дължи изпълнение по договора или плащане срещу предоставената му услуга. Следва да се отчете и обстоятелството, че публикациите касаят 2011 г., така, че всички възложени за този период поръчки подлежат на плащане. Обстоятелството, че тази публикация е включена във фактурата от м.август съдът приема,че по никакъв начин не влияе на резултата по делото и не освобождава ответника да плати това задължение, тъй като никъде в договора не се визира начина на плащане относно времето, а именно преди или след публикуване на обявата се дължи плащането, а и е прието,че изравняване на задълженията може да бъде направено в края на периода.
С оглед установените факти установеност,правилно и в съответствие с данните по делото е приета основателност и доказаност на претенцията по чл.422 ал.1 от ГПК.Изложените от първоинстанционния съд съображения се споделят изцяло от въззивния съд, който по силата на чл.2172 от ГПК препраща към тях.
За пълнота следва да се отбележи неоснователност на релевираното оплакване в жалбата,че е налице не само смяна на субекта по облигационна правната връзка, но и е налице изменение на предмета на договора. Възражението е правено и пред първоинстанционният съд, който въз основа на събраните по делото доказателства правилно приема основателност на претенцията с оглед действително извършени публикации, а относно вида и периода, в който е извършена публикацията в брой на вестника през месец септември 2009година, правилно е прието,че смяната на лицето изпълнявало длъжността кмет е ирелевантно и не се отразява на възникналата облигационно правна връзка.Нещо повече от установените факти е видно,че е налице и приемане задължението,Ч. подписване на фактурата и осчетоводяване в счетоводството на ответника.
Несвоевременно е и направеното с въззивната жалба оспорване заключението на вещото лице по назначената и изслушана пред Смолянски районен съд съдебно икономическа експертиза. Страната е била редовно и своевременно призована за съдебното заседание, не се е явила и е недопустимо от проявената процесуална небрежност да черпи права.
На следващо място голословно и неподкрепено е оплакването,че се касае за публикация относно предизборна кампания на лице,чуждо на правоотношението. Както вече съдът отбеляза тежестта на доказване на възражението е на ответника и след като не е положил дължимата грижа да докаже твърденията си, доводът, че се касае не за изпълнение на процесния договор, обвързващ страните по него, а за трето лице не обосновава изводи различни от вече приетите.
На основание гореизложените съображения изводите на районен съд за основателност и доказаност на предявеният иск са законосъобразни и основани на доказателствата по делото.Ще следва поради гореизложеното атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно постановено.
С оглед изхода на делото се дължат направените разноски пред тази инстанция на въззиваемия,които са своевременно поискани ,но не са представени доказателства за техния размер,поради което не следва да бъдат присъждани.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените от него разноски пред въззивнатаинстанция за ползвана адвокатска помощ в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд,

Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА решение №190 от 11.04.2013година,постановено по Г.д.№ 36/2013година съгласно описа на Смолянски районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на О. Ч., ЕИК/код по БУЛСТАТ **, Г.Ч., У.”Б.” №.Б, П. от К. Т. К. Б., че дължи за плащане на кредитора „. „. О., ЕИК120520333, със седалище и адрес на управление Г.С., У. П. В. №5, представлявано от Г. Н. У., сумата в общ размер от 1 115,07 лева, от които 1000,00 лева- главница, дължима по договор от 08.12.2010 г. за отпечатване на публикации и съобщения във вестник „Родопи Вест”, представляващи частично задължение по фактура № */18.08.2011 г. и 115,07 лева- лихва върху главницата по същата фактура за периода от 25.08.2011г. до 16.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски от 174, 00 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 525/23.08.2013 г. по ч.Г. дело № 197/2012 г. по описа на Районен съд – Ч., като правилно и законосъобразно постановено.
В ОСТАНАЛАТА част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила
ОСЪЖДА О. Ч., ЕИК/код по БУЛСТАТ **, Г.Ч., У.”Б.” №.Б, П. от К. Т. К. Б. да заплати „. „. О., ЕИК*** със седалище и адрес на управление Г.С., У. П. В. №5, представлявано от Г. Н. У. сумата от 200(двеста )лева направени разноски пред въззивната инстанция за ползвана адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: