Производството е по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ и евентуално съединен с иск по чл. 55, ал. 1 вр. с чл. 34 ЗЗД.
Образувано е по молба на К.И., синдик на Б.-4 Е.-Ч. чрез А. Р., в която се твърди, че по молба от 22.06.16г. на управителя на дружеството било образувано т.д. № 9 на ОС-С., по което с решение № 247/31.05.16г. по отношение на същото дружество било открито производство по несъстоятелност и била определена начална дата на неплатежоспособността 15.03.16г., като ищецът К.И. бил назначен за синдик на дружеството.
В течение на двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ дружеството извършило разпоредителна сделка с имущество, като с договор от 19.01.16г. с нотариална заверка на подписите, продало на Б.М. от Г. Ч. лек автомобил Мицубиши- Монтеро, с посочени в молбата идентификационни данни, за сумата от 1 200лв. Твърди, че сделката била между свързани лица, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ТЗ, тъй като купувачът бил брат на управителя на дружеството, К.Кирски. Сделката била увреждаща за кредиторите на масата на несъстоятелността, защото сумата, за която била продадена вещта, далеч не отговаряла на действителната й пазарна стойност. Затова поради нееквивалентността на престациите, било налице намаляване на имуществото на длъжника, което увреждало интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността. Моли съда да обяви посочения договор за относително недействителен спрямо кредиторите на дружеството и осъди втория ответник Б.М. да върне вещта в масата на несъстоятелността, или да заплати левовата й равностойност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Б.М. е подал отговор в срок. Чрез процесуалния си представител, А. С.М., поддържа, че искът е неоснователен и недоказан. Не били налице условията за уважаването му по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Сделката не била увреждаща кредиторите, тъй като цената отговаряла на техническото състояние, годината на производство и предназначението на автомобила, който се ползвал за превоз на горски работници. Затова продажната цена отговаряла на пазарната му стойност, предвид техническото му състояние и предназначението му, не била налице нееквивалентност на престациите, респ. увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността. Претендира направените разноски по делото.
Ищецът е подал допълнителна искова молба. Били налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, разпоредителна сделка с имуществото от масата на несъстоятелността /МН/, извършена в двугодишния подозрителен период преди образуване на производството по несъстоятелност /ПН/, между свързани лица, тъй като едноличният собственик на капитала /ЕСК/, същият и управител на длъжника-продавач, и купувачът, втори ответник, Б. М., били братя. Сделката била увреждаща за кредиторите на МН, тъй като било извършено разпореждане с основно средство на дружеството, по цена много по-ниска от действителната му пазарна стойност.
Предявен е иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 и чл. 649, ал.2 ТЗ, и евентуално съединен иск по чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 34 ЗЗД.
В тежест на ищеца-синдик е доказването на фактическия състав на този текст, а именно, че длъжникът е извършил разпоредителна сделка в полза на трето лице в двугодишния период преди образуване на производството по несъстоятелност, че сделката е между свързани лица, и че тя е увреждаща по отношение на кредиторите на МН.
Между страните не са спорни следните обстоятелства: образуването на производството по несъстоятелност и постановяването на решение за откриване на ПН спрямо длъжника, определянето на начална дата на неплатежоспособността и назначаването на ищеца за синдик, извършването на разпоредителна сделка на 19.01.16г., в двугодишния подозрителен период, както и това, че управителят и ЕСК, и купувачът били братя. Спорно е наличието или липсата на еквивалентност на престациите по договора, а оттам, дали е налице увреждащ характер на сделката за кредиторите на МН, поради намаление на имуществото на длъжника, което служи за обезпечение.
В тежест на ищеца е да установи всички елементи на фактическия състав, посочени по-горе. В тежест на ответника е да установи възражението си, че е налице еквивалентност на престациите, респ. липса на увреждане на кредиторите на МН.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактите по делото не са спорни, с изключение на увреждащия характер на оспорваното разпореждане по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността.
Така безспорно е, че по молба от 23.03.16г., подадена от Б.-4 Е.-Ч. чрез Ч. Гидиков /л.7-8/, е било образувано т.д. № 9/16г. на ОС-С., с предмет чл. 625 и сл. ТЗ. С решение № 247/31.05.16г. по т.д. № 9/16г. на ОС-С. е била обявена неплатежоспособността на същото дружество, считано от 15.03.16г., било е открито производство по несъстоятелност, и е била постановена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, както и е бил назначен временен синдик К. И..
Според мотивите на решението /л.10/, търговецът фактически бил прекратил търговската си дейност към края на м. февруари 2016г., през м. декември 2015г. от патримониума на дружеството били изписани – чрез бракуване, стоки на обща отчетна стойност в размер на 173 962,72лв., като върху сумата не бил начислен ДДС и такъв не бил разчетен с данъчната администрация; през м. декември 2015г., със счетоводни операции №№ 1397 и 1398 и на основание решение на едноличния собственик на капитала /ЕСК/ Крум Славов Кирски бил разпределен дивидент в брутен размер от 156 313,01лв., като върху дивидента не бил начислен следващия се окончателен данък по реда на ЗДДФЛ, в размер на 7 816,15лв., който не бил платен и до момента; нетната сума на дивидента в размер на 148 506,86лв. била преведена по лична сметка на едноличния собственик на капитала К.К. през м. февруари 2016г.; през м. януари 2016г. от патримониума на дружеството били отчуждени всички ДМА, с които то е разполагало, като клиент по сделките било Радослава 75 Е. – Ч. с управител Р.К.; продадените ДМА били с отчетна стойност без ДДС от 81 742,10лв., а отчетените приходи от продажби възлизали на 23 921,56лв. /в малко по-висок размер от остатъчната стойност на активите, след приспадане на амортизационните отчисления/; продадените активи били леки и високопроходими автомобили, трактори, моторни триони и въжени линии, обслужващи дърводобивната дейност; след извършване на всички посочени действия, с акт за вписване № *3338, в търговския регистър било вписано прехвърляне на дружествения дял на Б. 4 Е. на Чавче Комерс 2016 Е., с управител Ч.Г..
Посочено е още в решението, че тези разпоредителни действия на едноличния собственик на капитала, били извършени П. съществуваща висока задлъжнялост на дружеството /л.11/. Така към 15.03.16г. задълженията на дружеството възлизали на 90 635,25лв., от които 29 647,88лв. задължение по краткосрочен кредит- овърдрафт към Юробанк България ; 28 108,08лв. задължения към доставчици, без обезпечение; 26 231,06лв. данъчни задължения, осчетоводени по сметка 4539 – ДДС за внасяне 12 511,78лв., по сметка 454 – задължения за ДОД по трудови правоотношения 1 913,93лв., и по сметка 459 – други разчети с ведомства и с бюджета 3 989,20лв., 7 816,15лв. – окончателен данък 5% върху начислен и неизплатен дивидент и 6 648,23лв. задължения за начислени осигурителни вноски, осчетоводени по сметка 461/1 – разчети за фонд ДОО – 3 623,16лв., по 4612 – разчети за фонд ДЗПО – 1 067,40лв., по 4615 – разчети за фонд ТЗПБ – 220,10лв. и по 463 – разчети за здравно осигуряване – 1 737,57лв.
До края на м. февруари 2016г. дружеството извършило плащания по следните си разчети : 393 331,71лв. към доставчици, 1 021,28лв. в полза на фонд ДОО, 90,38лв. за фонд ТЗПБ, 20 433,82лв. в полза на персонал по трудови правоотношения.
В контекста на тези обстоятелства, разпоредителната сделка от 19.01.16г., която се оспорва /л.6/, и с която Б.-4 Е., чрез К.К., е продало на Б.М. лекия автомобил Мицубиши Монтеро, с рег. № СМ**** АС за сумата от 1 200лв., не е изолирано разпореждане с движима вещ от все още платежоспособен търговец, а част от цялостно разпореждане с активите на търговец, извършено от неговия управител, в случая в полза на свързано лице – брат /л.63/, преди да поиска обявяване на дружеството в несъстоятелност на 23.03.16г. Това разпореждане е било извършено след частично плащане на доставчици, на персонала и на данъчни задължения, и П. съществуваща висока задлъжнялост към кредитори, и след като едноличният собственик на капитала на практика е ликвидирал активите му след като ги е бракувал, или се е разпоредил с тях в полза на свързани лица. Може обосновано да се приеме, че той умишлено е предизвикал или е допуснал състоянието на неплатежоспособност, в хипотезата на допустителство на умишлен банкрут, по чл. 227г НК. Но тъй като наказателноправната последица не е предмет на настоящото производство, а и тя се явява безсмислена, тъй като визира само деяния, извършени след откриване на производството по несъстоятелност, съдът се е ограничава единствено с проверката на действителността на оспорваната сделка. Тя безспорно е в двугодишния подозрителен период преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, и е между дружество, чийто управител и едноличен собственик на капитала, и приобретателят, са свързани лица, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ.
Няма съмнение относно увреждащия й характер по отношение на кредиторите по несъстоятелността, тъй като разпореждането с посочения автомобил е част от цялостно проведено ликвидиране на активите, посредством обезценяване /бракуване/ и продажба на свързани лица, както и с разпределяне на печалбата като дивидент в полза на едноличния собственик на капитала и управител К.К. Затова и доколкото не е безспорно доказано, че цената на продадения автомобил от 1 200лв. действително е била платена и е постъпила в дружеството, безпредметно е да се обсъжда, дали тя е била в съответствие и/ или под пазарната цена за този актив към 19.01.2016г.
Въпреки положените усилия от ищеца да събере доказателства за реалното плащане на цената и постъпването й в патримониума на Б.-4 Е., такива не се събраха. Простата декларация за това в договора за продажба не се потвърждава от никакво друго доказателство по делото, и е недостоверна относно факта на плащането.
Затова и основната и допълнителни експертизи, според които пазарната цена на автомобила към 19.01.16г. била 3 990, респ. 1 000лв., са неотносими по въпроса относно увреждащия характер на сделката, и имат значение единствено по въпроса относно стойността на актива, която следва да се възстанови в масата на несъстоятелността.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Относно иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Искът е основателен и доказан, и следва да се уважи изцяло. Изцяло е установен фактическият състав на посочения текст – разпореждане с имущество, част от масата на несъстоятелността, извършено в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, между свързани лица, управителят и едноличен собственик на капитала на праводателя и неговия брат, което е увреждащо по отношение на кредиторите на МН. Увреждането е налице винаги, когато разпоредителната сделка намалява имуществото на длъжника, което представлява общо обезпечение и служи за удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността. В този смисъл решение № 639/06.10.2010г. по Г.д. № 754/09г. на ВКС, ІV г.о., решение № 407/29.12.14г. по Г.д. № 2301/14г. ВКС, ІVг.о., решение № 18/04.02.15г. по Г.д. № 3396/14г. на ВКС, ІV г.о., решение № 261/25.06.15г. по Г.д. № 5981/14г. на ВКС, ІV г.о., решение № 50/12.05.17г. по т.д. № 638/16г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по чл. 290 ГПК. С тази задължителна практика се приема, че в хипотезата на чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Това разрешение следва да бъде приложено и в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Налице е знание за увреждането у приобретателя Б. М., поради качеството му на свързано лице, затова презумпцията на чл. 649, ал. 4 ТЗ не е била оборена. Затова, след като приобретателят-ответник Б. М. не е трето добросъвестно лице, придобило имущество от масата на несъстоятелността преди вписване на исковата молба, според чл. 647, ал. 3 ТЗ, обявената недействителност засяга правата му по сделката.
Относно иска по чл. 649, ал. 2 ТЗ. Синдикът на практика е предявил, по реда на обективното кумулативно съединяване, и обусловения от уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, осъдителен иск по чл. 649,ар.2 ТЗ /погрешно посочен в доклада като иск по чл. 648 ТЗ/. Поради уважаването на главния иск, следва да се уважи и този обусловен иск. Поради уважаването му, не следва да се разглежда евентуално съединения иск по чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 34 ЗЗД.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, ответникът Б.М. следва да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт от 96лв., както и в полза на ищеца К.И., синдик на Б.-4ЕООД – Ч. /., разноски по делото от 842лв.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за недействителен по иск на К. П. И., ЕГН *, синдик на Б.-4 Е. – Ч. /., Е. **, съдебен адрес Г. С., бул. Б. № 6, О. част А, А. Е. Р., на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Б.-4 Е. – Ч./., на договора за покупко-продажба на МПС, с рег. № 148/19.01.16г. на Невена Кулишева, 122-ри нотариус с район на действие РС-С., с който Б.-4 Е. – Ч. е продало на Б. М. М., ЕГН *, от Г. Ч. ул. К. и М. № 14, лек автомобил Мицубиши Монтеро, с рег. № СМ****АС, рама****, двигател № ВК**** за сумата от 1 200лв.
ОСЪЖДА Б. М. М. на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ да върне посочения автомобил Мицубиши Монтеро с рег. № СМ****АС, рама****, двигател № ВК****, в масата на несъстоятелността на Б.-4 Е.-Ч./..
ОСЪЖДА Б. М. М. да заплати на основание чл. 694, ал. 6 ТЗ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-С. от 96лв., и в полза на К. П. И., синдик на Б.-4 Е. – Ч. /., разноски по делото от 842лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :