и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4295/09.05.2017г. от Н. М. Г. ,С. М. Г. и В. Н. Г. чрез А.Б. М. против решение №162/20.04.2017г. по Г.д. №395 /2013г.по описа на С.районен съд ,което намира ,че е неправилно,поради противоречие с материалния закон както и необосновано .Уважен е иск по чл. 135 ЗЗД ,като е прието от съда,че сделките с моторни превозни средства, извършени на името на сина на първите двама жалбоподатели са относително недействителни.Съдът се е обосновал изключително на основание на презумцията по чл. 135 ал.2 ЗЗД, тъй като двата процесии автомобила са продадени на сина им.Съгласно чл.135 ал.З ЗЗД, когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.Счита ,че съда в случая изобщо не е обсъдил въпроса,кога е възникнало вземането и кога всеки от жалбоподателите е разбрал,че то е изискуемо,а за двамата от ответниците В. Г. и С. Г. ,дали изобщо са знаели за задълженията на сина си.Посоченият от съда запис на заповед ,предявен на 07.03.2013 г. за плащане от „М.*"Е.*твърди ,че е с падеж през 2018 г.. В чл. 11 от договор №* за инвестиционен кредит от 30.03.2011г. е посочено ,че при неизпълнение на задълженията на длъжника договора за заем може да се обяви едностранно от кредитора за изискуем. Това е направено със Заповед № 119/23.10.2012 г. на директора на офиса на И. А. Б. в Г. С., като е обявил за предсрочно изискуем гореописаният заем считано от 23.10.2012 г.Тази заповед е връчена на Н. Г. едва след завеждане на т. д. № 40/2013 г.,което твърди ,че е няколко месеца след датата на сделките 03.04.2013 г.Счита че съда не е изложил изобщо съображения, защо не е оборена презумцията след като е направил извод в тази насока.Представени са писмени документи, от които е видно , че синът работи в Г. Р.а постоянно живее в с. С., между които населени места няма директна транспортна връзка, и че местоработата на неговата съпруга е в Г. С. и има малко дете, като и двамата се нуждаят от транспортни средства, поради което родителите са им продали автомобилите. Това не е направено с цел - увреждане на кредитора. В тази насока са събрани и гласни доказателства,които съдът счита че не е обсъдил и не е заявил,защо не възприема като достоверни.Дори да се приеме,че с разпоредителните сделки е намаляло имуществото на длъжника то децата по никакъв начин не са могли да узнаят това нито пък този въпрос е обсъждан с тях ,защото кредита е ползван от фирма, а тя е предоставила обезпечение повече от 130 % .Счита ,че увреждането е налице спрямо фирмата им от страна на кредитора, тъй като Банката е разпродала имуществото на безценица. Твърди ,че в полза на Банката е заложено цялото предприятие, а са разпродадени отделни активи.Последните съображения излага с оглед на това дали и как децата са могли да узнаят за вземане от страна на банката. До момента на сделките твърди че никаква кореспонденция не е съществувала между длъжника и кредитора, да са уведомявани за изискуемост на вземането.Освен това счита ,че съда неправилно се е произнесъл относно 54 идеални части на съпругата С. М. Г., която не е длъжник на Банката , а с поръчителството е ангажирана отговорността на единия съпруг, което той е направил във връзка с търговската си дейност, а не за нуждите на семейната имуществена общност. Частта на единия съпруг не може да бъде ангажирана за дълга на другия съпруг и в тази част счита ,че решението на районен съд С. е неправилно както по отношение на предявения иск ,така и относно носенето на отговорност за разноски.Моли съда да отмени решението изцяло като неправилно и необосновано.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№5143/01.06.2017г.от И. А. Б. С. представлявана от А.Б.К. който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна .Намира ,че е неоснователно оплакването, че районен съд-Г.С. не е обсъдил въпроса кога е възникнало задължението и кога всеки от жалбоподателите е разбрал за него, тъй като този въпрос е ирелевантен за фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД.Моли съда да вземе предвид ,че районен съд Г.С. изрично е разпределил с доклада по делото доказателствената тежест между страните, доверителят му като ищец е следвало да установи следните обстоятелства, -качеството му на кредитор спрямо ответника Н. М. Г.; обстоятелството, че вземането на „И. А. Б." спрямо ответника Н. М. Г. предхожда извършването на атакуваните сделки за продажба на МПС;наличието на сделките, е които длъжникът е намалил имуществото си.Счита ,че първото обстоятелство се установява по безспорен и категоричен начин от представените писмени доказателства, съгласно които доверителят му има качеството на кредитор на Н. М. Г. по силата на издаден от „М.*" Е*, представлявано от управителя Н. М. Г.- първият ответник, в полза на „И. А. Б." Запис на заповед от 30.03.2011 г., с който безусловно и неотменяемо се е задължило да му заплати сумата 417 000 евро.Поръчител (авалист) по този запис на заповед е първият ответник Н. М. Г. в качеството му на физическо лице.Твърди ,че сумата по предявения за заплащане запис на заповед не е изплатена и към настоящия момент, като с влязло в сила Решение № 321/17.06.2015г. по т.д.№ 40/201 Зг. по описа на Окръжен съд-Г.С. първият ответник Н. М. Г. е осъден да заплати на „И. А. Б." сумата 98 226 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.06.2013г. до окончателното и изплащане.Счита ,че безспорно се явява доказан факта, че вземането на доверителя му спрямо Н. М. Г. предхожда извършването на атакуваните сделки за продажба на МПС.Видно от приложените по делото 2 договора за продажба на МПС, същите са сключени на 03.04.2013г., като на същата дата подписите на страните са нотариално заверени.Намира ,че по категоричен начин е установен и факта на наличието на сделките, с които първият жалбоподател-длъжник е намалил имуществото си.Последният не оспорва обстоятелството, че заедно със своята съпруга са продали процесиите 2 бр. леки автомобили на своя син-третият ответник, а този факта се установява и от приложените писмени договори за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите.Счита ,че с така извършените прехвърлителни сделки се намалява имуществото на длъжника и това сочи на увреждащо намерение у длъжника Н. М. Г., който по този начин намалява активите си и създава условия да не удовлетвори кредитора „И. А. Б." . Счита ,че с оглед разпределената на ответниците доказателствена тежест същите не установяват своите възражения.Намира ,че категорично се установява, че отговорността на първия ответник Н. М. Г. като поръчител не е отпаднала преди сключването на атакуваните сделки, тъй като с последващо влязло в сила съдебно решение същият е осъден да заплати на доверителя му парична сума именно по подписаният от него като поръчител (авалист) запис на заповед от 30.03.2011г.Поради това намира ,че изводите на Районен съд-Г.С. за основателност на иска за изцяло законосъобразни.
Счита ,че е неоснователно оплакването, че решаващия съд не е изложил съображения защо не е оборена презумпцията за знание.Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1, изр. първо от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.От своя страна нормата на чл.135, ал.2 от ЗЗД предвижда, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В конкретния случай счита ,че няма спор, че третия ответник В. Н. Г. е син на първите двама ответници, с оглед на което намира че е налице оборимата презумпция за знание за увреждането от атакуваните сделки, предвидена в чл.135, ал.2 от ЗЗД.Счита ,че съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК- Решение № 120 от 3.04.2015 г. на ВКС по Г. д. № 5489/2014 г., IV г. о., когато атакуваната продажба е осъществена непосредствено след започване на принудително изпълнение, то е налице извод, че действието е предприето именно с цел кредитора да не насочи изпълнение върху продаденото имущество.Показанията на свидетеля Б.Б. счита ,че също не могат да обосноват извод, че купувача по двата договора не е знаел за претенциите на банката към баща му.Същият свидетел изрично сочи, че неговите впечатления са въз основа на споделяното му от третия въззивен жалбоподател, но той няма конкретни възприятия кое е наложило прехвърлянето на автомобилие.Счита ,че за оборване на презумпцията по чл.135,ал.2 ЗЗД не е необходимо само да се създаде индиция за незнание , а счита ,че е необходимо да се проведе първо обратно доказване на липсата на знание Счита ,че по по категоричен и несъмнен начин се установи, че извършените сделки за продажба на МПС увреждат доверителя му-кредитор на първия въззивен жалбоподател, тъй като намаляват имуществото на последния, служещо за общо удовлетворяване на кредиторите, като при извършване както прехвърлителите, така и преобретателят са знаели за увреждането.Ето защо всички изложени във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното първоинстанционно решение счита ,че са изцяло неоснователни.Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено Претендира за разноски за въззивната инстанция .
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателите В. Н. Г. и С. М. Г. редовно призовани не се явяват .Жалбоподателят Н. Г. се явява лично За всички жалбоподатели се явява А.М. ,надлежно упълномощен който поддържа изцяло въззивната жалба .Счита ,че неоснователно в случая се търси отговорност от поръчителя За него към момента на извършване на сделката все още не е налице изискуемо задължене Моли съда да има предвид ,че е спорна и противоречива практиката на ВКС относно въпроса дали поръчителят следва да отговаря по предявен иск по чл.135 ЗЗД
Въззиваемият "И. А. Б. " Г.С. се представлява от А.Б.К. ,който поддържа становище ,че следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд Г. С. като законосъобразно и обосновано постановеното съображения,изложени в отговора на въззивната жалба.Моли съда да има предвид ,че в случая от съществено значение е обстоятелството,че настоящото дело е било спряно именно до приключване на т.д. №40/2013г. по описа на окръжен съд Г.С. Това дело е водено именно срещу физическото лице Н. Г. и е приключило с влязло в сила решение.Счита ,че довертеля му е установил всички обстоятелства ,на които се основава предявеният иск по чл.135 ЗЗД. Намира ,че установената от закона презумпция по чл.135,ал.2 ЗЗД не е оборена по никакъв начин от жалбоподателите Претендира за разноските ,направени във въззивната инстанция.
С.окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е в законният срок , от надлежно упълномощен процесуален представител , с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката /или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора./В този смисъл е задължителното по чл.290 ГПК решение № 343 от 30.11.2011 г. на ВКС по Г. д. № 1379/2010 г., III г. о., ГК
Чл.135 ЗЗД дава право на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него правните действия на длъжника му, които го увреждат. За да може да бъде успешно проведен отменителният иск е необходимо правното действие на длъжника, което кредиторът иска да отмени, да го уврежда. Кредиторът е увреден, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил своята неплатежоспособност. На второ място, необходимо е длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Ако правната сделка е възмездна, необходимо е длъжниковият контрахент също да знае, че договора уврежда кредитора. За да се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.Отменителният иск не принадлежи на кредитора, чието вземане е възникнало след сключването на атакуваната с иска сделка. Той може да бъде предявен с успех, макар и атакуваната сделка да е сключена, преди кредиторът да е придобил това качество, ако тя е извършена с единствената цел да бъде лишен кредиторът от обезпечението, на което е могъл да разчита -чл.135,ал.З ЗЗД .Поръчителството обезпечава точното изпълнение на задълженията по основния договор, а след подписване на договора за кредит поръчителят и съпругата му са намалили своя актив като са прехвърлили на сина си притежаваните от тях в режим на съпружеска имуществена общност два леки автомобила .
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите , че районен съд Г. С. не е бил обсъдил въпроса кога е възникнало задължението и кога всеки един от жалбоподателите е разбрал за него. Този въпрос е неотносим по спора относно предявеният иск по чл.135 ЗЗД .Видно от доклада по делото на районен съд Г.С. ,изготвен с определение №431/26.06.2013г. е разпределил доказателствената тежест между страните по делото "И. А. Б. " в качеството си на ищец е следвало да докаже ,че е кредитор спрямо ответника Н. М. Г. и че вземането на ищеца спрямо ответника Н. М. Г. предхожда извършването на атакуваните две сделки за продажба на двата леки автомобила и наличие на сделките ,от които да е видно че длъжника Н. М. Г. е намалил имуществото си .
"И. А. Б. " Г.С. ,видно от приложените по делото доказателства -Заповед №203/05.04.2013г. по ч.Г.д. №373/2013г. по описа на районен съд Г.С. е кредитор на Н. М. Г. за сумата 98 226 евро ,ведно със законна лихва върху тази сума от 01.04.2013г.до окончателно изплащане на сумата и разноски 6 242 лева
Вземането произтича от абстрактна сделка-запис на заповед ,издаден на "М.* "Е* с ЕИК-*** на 30.03.2011г за сумата 417 000 евро с поемател "И. А. Б. " Г.С.чийто управител е Н. М. Г. и падеж на предявяване на 07.03.2013г. Записа на заповед е авалиран от длъжника физическо лице - Н. М. Г. Сумата по предявения за плащане запис на заповед не е изплатена и към настоящия момент.
Съдът констатира ,че Г.д. №395/2013г. по описа на районен съд Г. С. е било спряно до приключване с влязло в сила решение №321/17.06.2015г. по т.д.№40/2013г. по описа на окръжен съд Г.С. , който на основание чл.485 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД е осъдил Н. М. Г. да заплати на „И. А. Б." Г.С. сумата от 98 226 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2013г. до окончателното им изплащане в качеството му на авалист по издаден на 30.03.2011г. запис на заповед от „М.*" Е* , представлявано от Н. Г. в ползана „И. А. Б." С. за безусловно и неотменяемо плащане на сумата от 417 000 евро, при условията на договор за инвестиционен кредит №*/30.0.2011г.
Това решение е потвърдено с решение №2/11.01.2016г. по в.т.д. №538/2015г. на апелативен съд Г.П..Решението на апелативен съд Г. П. не е допуснато до касационно обжалване,видно от Определение №900/25.11.2016г. по т.д.№662/2016г. на ВКС.Правилно районен съд Г.С. е зачел влязлото в сила решение в настоящото производство като е приел ,че ищеца"И. А. Б. " Г.С. е кредитор на ответника Н. М. Г. са признатите с влязлото в сила решението суми
Следователно лицето, подписало запис на заповед /в случая Н. М. Г. в качеството си на поръчител / е надлежна страна по предявен срещу него иск с правно основание чл.135 ЗЗД .Неговата пасивна легитимация се определя от едностранната абсрактна сделка -авал , а не от каузалното правоотношение, по което страна би могъл да бъде само издадетеля на записа на заповед .Когато атакуваната продажба е осъществена непосредствено след започване на принудително изпълнение, то е налице извод, че действието е предприето именно с цел кредитора да не насочи изпълнение върху продаденото имущество.
По категоричен начин се установява ,от писмените доказателства по делото ,че вземането на "И. А. Б." Г.С. предхожда извършването на атакуваните две сделки за продажба на МПС от срана на Н. М. Г. и съпругата му С. Г. . Вземането произтича от запис на заповед от 30.03.2011г. с падеж на предявяване и предявен за плащане на издателя М. " Е.* и на авалиста -Н. М. Г. на 07.03.2013г.,а сделките за продажба на двата леки автомобила са извършени на 03.04.2013г.
По този начин длъжника Н. М. Г. е намалил имуществото си .
Съгласно чл.135,ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното ,ако третото лице е съпруг ,низходящ,възходящ ,брат или сестра на длъжника.Не се спори ,че третия ответник В. Н. Г. е син на Н. М. Г. и С. Г. По никакъв начин в хода на производствот нито с писмени ,нито с гласни доказателства -св.Б. , не се доказва ,че В. Г. не е знаел кое е наложило прехвърлянето на негово име на автомобилите .
Поради това ще следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.
С оглед изхода на спора ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите Н. М. Г. , С. М. Г. и В. Н. Г. да заплатят в полза на "И. А. Б. Г. С. поисканите и направени за тази инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено А. възнаграждение за А.Б.К.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №162/20.04.2017г. по Г.д. №395 /2013г.по описа на С.районен съд ,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА Н. М. Г. с ЕГН:* с адрес с.С., О.С., У."Ш.А." №* , С. М. Г. с ЕГН:* с адрес с.С., О.С., У."Ш. А." №* и В. Н. Г. с ЕГН:* с адрес с.С., О.С., У."Ш. А." №* да заплатят на „И. А. Б." с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление Г.С. бУ."Т. А." №*1-*3, представляван от изп.директори Е.Г. Г. и А. А. Ц. разноски по водене на делото във въззивната инстанция в размер на 600/шестотин/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците им.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: