Производството е по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
Образувано е по молба на М.-П. Е. – С./., Ч. синдика М. Н., в която се твърди, че с решение № 356/24.07.17г. по т.д. 20/17г. на ОС-С., била обявена неплатежоспособността на втория ответник Х. Е. – С. /., представлявано от Х.Б., с начална дата на неплатежоспособността 01.01.17г. и било открито производство по несъстоятелност на дружеството.
В изготвения и обявен на 04.12.17г. в търговския регистър списък на приетите от синдипа по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на предявени вземания на кредиторите на Х. Е.-С./., на второ място било включено вземане на първия ответник А. Д. Б. и С., в размер на 70 000лв. по договор за правна помощ от 28.11.16г.
Ищецът М.-П.Е. /. също било кредитор на Х. Е. /., с прието предявено вземане за 14 072,50лв., включено на трето място в списъка на синдика. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ ищецът подал възражение срещу включването на посоченото по-горе вземане от 70 000лв. в списъка с приети вземания. С определение № 270/09.03.18г. по т.д. 20/17г. на ОС-С., съдът по несъстоятелността оставил това възражение без уважение. Затова ищецът имал интерес да установи по съдебен ред несъществуването на това вземане.
Твърди, че не бил налице валидно сключен договор между двамата ответници от 28.11.16г., не било ясно какъв бил и предмета на договора, какви юридически услуги трябвало да извърши адвокатското Д.. Дори да бил валиден договорът, от страна на дружеството не били извършвани никакви правни услуги като насрещна престация, поради което и с оглед обявяването на Х. Е. в несъстоятелност, възнаграждение не се дължало. Евентуално, за частично извършените услуги било заплатено, а договореният адвокатски хонорар, като прекомерно завишен следвало да се намали.
Евентуално, договорът за правна помощ от 28.11.16г. бил нищожен, тъй като противоречал на закона и накърнявал добрите нрави. Според чл. 36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябвало да бъде справедлив и обоснован, в случая този размер не бил справедлив, нито обоснован. Моли съда да признае за установено, че вземането на адвокатското Д. срещу Х. Е. /. по договора за правна помощ от 28.11.16г. в размер на 70 000лв. не съществува. Претендира направените по делото разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от адвокатското Д., първи ответник. Неоснователно се поддържало, че между него и ответника Х. Е. – С. /. не бил налице валидно сключен договор за правна помощ от 28.11.16г., че не било ясно какъв е предметът на договора, че договореното възнаграждение било прекомерно. Неоснователни били и доводите, че договорът бил нищожен, поради противоречие със закона, чл. 36 ЗА и добрите нрави.
По делото бил представен валиден договор от 28.11.16г. във връзка с Г.д. № 189/16г. на ОС-Плевен. По това дело било постановено решение № 73/21.04.17г., а вземането по него било осчетоводено от длъжника в търговските му книги, както и били налице данни за плащане на част от договореното възнаграждение. Била осъществена правна услуга не само по посоченото дело, но и по Г. д. № 110/16г., по което било постановено решение. Предметът на договора за правна помощ бил ясно формулиран в неговия чл. 1, ал. 1, като адвокатското Д. се задължавало да представлява и защитава възложителя-клиент /втори ответник/, като изготви писмен отговор на искова молба по т.д. № 189/16г. на ОС-Плевен, както и да извършва процесуално представителство пред същия съд, като първа инстанция по делото. Правният интерес по делото бил оценяем на 1 510 000лв., минималното А. възнаграждение, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения било 26 630лв., но поради свободата на договаряне страните не били ограничени от този минимум, а и работата по договора не се ограничавала само с престираните адвокатски услуги. За доказване на това твърдение се представяли изготвени от дружеството писмени документи, представени по посочените по-горе дела.
В срок е постъпил отговор и от втория ответник Х. Е. /., Ч. синдика П.С.. Поддържа, че искът бил допустим, но неоснователен. Приетото вземане било от 70 000лв., като било отчетено плащане от 9 905лв. по представен договор за правна помощ по-горе. Тъй като това вземане било осчетоводено от търговеца и било подкрепено с писмени доказателства, синдикът го включил в списъка на приетите предявени вземания. Договорът за правна помощ бил валиден и действителен, по него били изготвени писмени отговори и било осъществено процесуално представителство, затова договорът бил изпълнен. Била платена и част от възнаграждението, а останалата част от 70 000лв. била дължима.
Ищецът е подал допълнителна искова молба в срок. Поддържа, че само частта от договора за правна помощ относно възнаграждението била нищожна, поради противоречие със закона, чл. 36 от Закона за адвокатурата, според който размерът на адвокатското възнаграждение трябвало да бъде справедлив и обоснован. В случая договореният размер не бил нито справедлив, нито обоснован.
Отговорът от името на синдика за Х. Е. /. не бил подаден надлежно. В производството по делото този ответник следвало да се представлява от управителя Х.Б.. От договора за правна помощ било очевидно, че той се отнасяЛ само за процесуално представителство по Г.д. № 189/16г., само пред първата инстанция. Затова представените писмени доказателства, извън отговора на исковата молба по това дело, били неотносими. Част от предмета на договора за правна помощ бил извършване на процесуално представителство по договора за правна помощ по посоченото дело, но такова извън подадения отговор не било осъществено. След като първият ответник твърдял, че бил осъществил такова, той следвало да докаже това обстоятелство. Обратно, видно от протоколите от съдебните заседания, представител на адвокатското Д. не се бил явявал в нито едно заседание пред първата инстанция, нито в последващите такива- затова било налице съществено неизпълнение на договора, респ. не се дължало възнаграждение по него. Или сумата от 70 000лв. се претендирала за изготвянето на две страници писмен отговор по делото, за което били платени 9 905лв., и неоснователно се претендирал остатъкът в посочения неплатен размер.
Оспорва се възражението на адвокатското Д. в подадения от него отговор, че цената на иска по т.д. №189/16г. била 1 510 000лв. определената от съда цена на иска била 848 129,60лв., за което се представяло решението по делото. Неоснователно се твърдяло, че минимумът по Наредбата не ограничавал страните да договорят възнаграждение над него, в този смисъл договореното възнаграждение от 79 905лв. за изготвяне на писмен отговор по делото, било прекомерно. Затова следвало да се намали, в който смисъл било направено искане в първоначалната искова молба. Затова при цена на иска 848 129,60лв. минималният адвокатски хонорар по Наредбата бил 18 492,60лв. От друга страна, по наредбата за изготвянето на писмен отговор без процесуално представителство, какъвто бил настоящият случай, възнаграждението било 13 869,45лв., от които били платени 9 905лв.
Предявен е иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, отрицателен установителен иск от кредитор, че приетото вземане на друг кредитор в производството по несъстоятелност, не съществува. Предпоставките за допустимост на този иск са безспорно установени в съдебната практика. Те са : валидно предявено вземане в установените от закона срокове и ред; наличие на възражение срещу списъците по чл. 690, ал. 1 ТЗ; произнасяне на съда по възражението; срок за предявяване на установителния иск; липса на образувано преди откриване на производството по несъстоятелност на исково производство или принудително изпълнение за събиране на въпросното вземане; висящо производство по несъстоятелност; правен интерес от установяването.
Поради естеството на отрицателния установителен иск /ОУИ/, който е всъщност иск, че договорното правоотношение не съществува и поради това не съществува и вземането, основано на него, тежестта на доказване е на ответниците, които трябва да докажат съществуването на вземането по вид, основание и размер. Ищецът трябва да докаже единствено твърденията си за нищожност на договора, поради противоречие със закона, чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, нарушението на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както в случая и липсата на основание за сключването му, поради нееквивалентност на престациите, което всъщност се твърди, по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД., а така и останалите си фактически твърдения – за изготвянето на писмен отговор, плащането на част от възнаграждението.
Безспорно между страните е сключването на договора и изготвянето на писмения отговор по делото, както и плащането на 9 905лв., осчетоводени от втория ответник. Всички останали обстоятелства са изцяло спорни.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактите по делото не са спорни, спорът е правен относно валидността на посочения договор за правна помощ, по отношение на предвиденото в него възнаграждение, и оттам съществуването или несъществуването на приетото предявено вземане на кредитора А. Д. Б. и С. от 70 000лв., което се оспорва от кредитора-ищец.
Така няма спор, че с решение № 356/24.07.17г. по т.д. №20/17г. на ОС-С. /л.5-11/ е била обявена неплатежоспособността на Х. Е.-С., представлявано от Х.Б., с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2017г., било е открито производство по несъстоятелност по отношение на същото Д., постановени са били общи запор и възбрана върху имуществото на дружеството, и е бил назначен временен С., а също е била определена дата за първо събрание на кредиторите на 23.08.17г.
На 22.08.2017г. с молба вх.№ 3112/22.08.17г. на ОС-С. /л.91/ А. Д. Б.и С. е предявило за приемане пред синдика свое вземане от Х. Е. от 70 000лв., по договор за правна помощ от 28.11.16г. по т.д. № 189/16г. на ОС-Плевен. Синдикът на Х. Е. П.С. включил това вземане в изготвения от него списък на приетите предявени вземания на кредиторите по чл. 685 ТЗ /л.95-96/, който бил обявен в търговския регистър на 04.12.17г., според служебно извършена от съда справка в регистъра.
На 13.12.17г. кредиторът-ищец М.-П. Е. /., Ч. синдика М.П.в, подал възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу приемането на това вземане и включването му в списъка на кредиторите с приети предявени вземания /л.97/.
С определение № 270/09.03.18г. по т.д. №20/17г. на ОС-С. /л.13-16/, възражението е било оставено без уважение.
Спорното вземане произтича от договор за правни услуги от 28.11.16г. /л.60/ между Х. Е.-С. и А. Д. Бельов и С. – П., според който последното се задължило, чл. 1, ал. 1 от договора, да представлява и защитава дружеството – клиент, като изготви писмен отговор на искова молба по т.д. № 187/2016г. на ОС-Плевен, както и да извърши процесуално представителство по делото пред първата съдебна инстанция. За изпълнение на възложената поръчка клиентът се задължил да заплати на адвокатското Д. възнаграждение от 79 905лв., от които 9 905лв. били платени при подписване на договора, а остатъкът от 70 000лв. следвало да бъде платен на 7 равни месечни вноски от по 10 000лв. до 28.06.17г., според чл. 2, ал. 1 от договора.
Не се спори между страните, че на 28.11.16г. А. Д. Б. и С. – П. изготвило писмен отговор на искова молба по т.д. № 189/16г. на ОС-П. /л.45/, като предало същия на Х. Е. – С. Ч. управителя му Х. Б. /л.49/. Няма доказателства по делото адвокатското Д. да е извършило други действия по процесуално представителство на дружеството пред първата инстанция, Окръжен съд – Плевен, освен подаването на въззивна жалба срещу решетието по делото.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Искът е процесуално допустим, тъй като са налице предпоставките за това, посочени в проекта за доклад.
Разгледан по същество, е неоснователен. Договорът за правни услуги от 28.11.16г. между Х. Е. и А. Д. Б. и С. – П., е валиден и действителен както като цяло, така и по отношение на уговореното възнаграждение.
Най-напред, при преценката на действителността на договорните клаузи съдът следва да търси действителната обща воля на страните, която е ясно изразена в тях, като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, предвид чл. 20 ЗЗД. В този смисъл и задължителната практика на ВКС по решение № 67/30.07.14г. по т.д. № 1843/13г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 137/25.06.2010г. по т.д. № 888/09 на ВКС, ІІ т.о.
На първо място, действителността на договора следва да се преценява към момента на сключването му. Към този момент, 28.11.16г., по отношение Х. Е.-С. /. е бил предявен иск от синдика на М.-П. Е. /., М.Н., за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на М.-П. Е. – Плевен, на извършването на непарична вноска по чл. 72 ТЗ /апорт/, на обща стойност 1 510 000лв., вписана на 10.06.2015г. по партидата на Х. Е., иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, с цена 1 510 000лв. По този иск е било образувано т.д. № 189/16г. на ОС-Плевен.
Ответникът, А. Д. Б. и С. – П., се е задължило да изготви писмен отговор на исковата молба по това т.д. № 189/16г. на ОС-Плевен и да осъществи процесуално представителство на Х. Е. пред първата инстанция по делото, ОС-Плевен, а клиентът Х. Е. – С. да заплати възнаграждение за това от 79 905лв. От тях 9 905лв. били платени от клиента при подписване на договора, а 70 000лв. /спорното вземане/, следвало да се платят на 7 равни месечни вноски от по 10 000лв. всяка до 28.06.17г.
Възражението, че това възнаграждение било определено в нарушение на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според който размерът на възнаграждението трябвало да е справедлив и обоснован, и не можело да е по-нисък от минимума, определен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, е неоснователно. Твърдението, че клаузата е нищожна, поради противоречие със закона, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е неоснователно. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА е императивна и в двете си хипотези, относно изискването възнаграждението да не е под нормативно определения минимум, така и по отношение на изискването същото да е справедливо и обосновано. По отношение на това изискване, отношенията между страните по договора са изцяло в рамките на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, относно размера на възнаграждението. Границите на тази свобода са единствено повелителните правила на закона и добрите нрави. Според посочения текст, повелителните правила на закона в случая се изчерпват с чл. 36, ал. 2 ЗА, като относно размера те включват изискването същият да не е под нормативно определения минимум. Другата граница на размера на възнаграждението, очертана от справедливостта, обосноваността и съответствието с добрите нрави, е абстрактна и определянето й е предоставено на страните, при сключване на договора.
Съдът може да интервенира в отношенията адвокат-клиент единствено в случаите, в които уговореното възнаграждение е толкова несъответно на предоставената насрещна услуга, че изобщо не може да се говори за равностойност, еквивалентност или съпоставимост на разменените престации, както и че определеният размер, поради нарушение на горните критерии нарушава общоприетата представа за добросъвестност, коректност и добри нрави при договарянето. В конкретния случай липсва такава несъпоставимост. Предявеният иск е отменителен по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, с цена към момента на предявяването му 1 510 000лв., договорените насрещни услуги са изготвяне на писмен отговор и процесуално представителство по делото пред първата инстанция – окръжен съд, с посочените по - горе процесуални действия.
Договореното възнаграждение от 79 905лв. е около трикратния размер на нормативно установения минимум от 26 630лв. Този трикратен размер не е прекомерен в случая, с оглед на фактическата и правна сложност на делото /което включва обосноваване на тезата, че с извършването на оспорваната апортна вноска по чл. 72 ТЗ в рамките на двугодишния преод не са били накърнени правата на кредиторите на масата на несъстоятелността /като апортната вноска е била между свързани лица/. Освен изготвянето на отговор на исковата молба договорът предвижда и включва още изготвянето на допълнителен отговор, ако е била подадена допълнителна искова молба, явяване в съдебни заседания и извършването на процесуални действия в тях по защита на ответника, както и изготвянето на въззивна жалба или отговор на въззивна жалба, според резултата от делото, макар тези действия да не са били изрично посочени.
Всички тези процесуални действия поначало се извършват пред първата инстанция и са включени в предмета на договора, независимо дали са извършени. Затова и обосноваването на прекомерност на възнаграждението с фактически извършените действия – подаване на писмен отговор, след като има данни по делото и за подаване на въззивна жалба, и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, е неоснователно.
Трябва да се спомене, по-нататък, че прилагането на Наредба № 1/09.07.2004г. може да се приеме за неотносимо за определяне на възнаграждението за конкретни процесуални действия, след като е налице постигнато от страните съгласие относно размера на възнаграждението, което е прието за валидно и действително. След като това е така, по аргумент на по-силното основание от решение № 236/24.10.17г. по Г.д. № 576/17г. на ІV г.о. на ВКС, ГК, след като съдът не може да определи размера по минимума на наредбата при нищожна клауза, а това трябва да стори адвокатският съвет, още по-малко съдът може да намали възнаграждението, при клауза приета за действителна. Или не е в правомощията на съда да определя възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Предвид на всичко изложено, искът, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Поради отхвърляне на иска държавната такса от 2800лв., на основание чл.694, ал.7 ТЗ следва да се заплати от ищеца М. - П.Е. /. в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-С..
Затова и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на М.-П. Е. – С., в несъстоятелност, Е. 114007116, Ч. синдика М.Н., съдебен адрес Г. С. 1600, ул. А. № 1. вътрешна К. П., Ч. адвокат А. И., да се признае на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ по отношение на А. Д. Б.в и С. – П., Е...., личен номер *, със седалище и адрес на управление Г. П. ..0, ул. И. В. № ., К. 1., представлявано от Л. Б., и Х. Е.-С., в несъстоятелност, Е. 2., със седалище и адрес на управление Г. С. .., ул. И. 2, Ч. управителя Х. Б., несъществуването на прието предявено вземане в размер на 70 000лв. по договор за правни услуги от 28.11.16г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.- П.Е.- С., представлявано от М. Н. да заплати държавна такса от 2800лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-С..
Решението е постановено при участието на синдика на Х. Е.- С. /., П. С..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните и синдика П. С. пред Апелативен съд – Пловдив.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :