Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на Н. П. М., представлявана от адв. И.С., против определение № 14 от 29.07.2019г. на съдия по В. П. РС-С.. С него е постановен отказ за вписване на протокол от 17.04.2018 г. по гр.д. № 331/2016 на РС-С., с който във втората фаза на производството по съдебна делба, чрез теглене на жребие, в индивидуална собственост на молителката - Н. П. М. са поставени общо пет имота, от който три земеделски и един горски имот, находящи се на територията на РС-С. и един земеделски имот, находящ се на територията на РС-Ч., надлежно индивидуализирани в протокола.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят възразява, че неправилно съдията по В. е отказал да разпореди вписване на протокола, легитимиращ молителката като собственик на имотите, находящи на територията на РС-С.. Същите са надлежно индивидуализирани в молбата за вписване, приложни са скици, данъчни оценки и доказателства за платена такса. Поддържа се, че с обжалвания акт неправилно е прието, че молителката следва да представи скици и данъчни оценки за всички допуснати до делба имоти, в това число и тези поставени в индивидуална собственост на останалите съделители. Изложено, че молителката няма правен интерес от вписване на акта частта му легитимираща като собственици други лица, поради което не следва да ангажира доказателства за данъчната оценка на тези имоти, с оглед определяне на дължимата в охранителното производство държавна такса.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на съдията по В., подлежащ на съдебен контрол, по аргумент от чл. 577 ГПК, тъй като с обжалваното определение се решава въпрос по съществото на охранителното производство, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено с указания по вписване на съдебно-разпределителния протокол.
Настоящият съдебен състав, като се запозна с доказателствата по делото, намира, че съдията по В. П. РС-С. е бил сезиран с искане за вписване на протокол от теленето на жребие, във втората фаза на производството по съдебна делба, частта относно имотите паднали се в индивидуална собственост на молителката, находящи се на територията на РС-С.. За да постанови отказ съдията по В. е приел, че частично вписване на подлежащ на вписване акт е недопустимо, като молителката не е представила скици и данъчни оценки за всички имоти, предмет на делбата, поради което не може да бъде определена дължимата за охранителното производство държана такса.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на съдията по В. са изградени в противоречие със закона. Съдебният протокол по чл. 352 ГПК представлява титул за собственост, който подлежи на вписване. Според чл. 112, б. „г“ ЗС вкисват се договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разпределителните протоколи относно такива имоти. Съдията по В. е приел, че е сезиран с искане за частично вписване на съдебно-разпределителен протокол и след като формално е разгледал молбата, е приел, че е недопустимо частично вписване на подлежащ на вписване акт. Отделно е прието, че тъй като молителката не представила скици и данъчни за всички имоти, отразени в протокола, то не може да бъде определен размерът на дължимата държавна такса.
Въззивният съд намира, че поначало правилно съдията по впиванията П. РС-С. е приел, че подлежащите на вписване актове се вписват в своята цялост. В това число в цялост следва да бъде вписан и представения към молбата съдебно-разпределителен протокол. Макар с него като индивидуални собственици на имотите, предмет на делбата да се легитимират отделните съделители, всеки от тях има правен интерес от вписване на съдебно-разпределителния протокол по своята индивидуална партида, съобразно териториалната компетентност на съответната С. по В.. Според чл. чл. 5, ал. 1 от УП на Агенцията по В. - службите по В. осъществяват функциите си по Правилника за В. и Закона за кадастъра и имотния регистър на територията на съдебния район на съответния районен съд, а според чл. 7, ал. 1 ПВ - вписването се извършва по разпореждане на съдията по В. от службата по В. по местонахождението на недвижимия имот. В случая изводимо от разпределителния протокол, четири от имотите, поставени собственост на молителката, подадат в териториалната компетентност на РС-С., а един от тях в териториалната компетентност на РС-Ч.. Поискано е вписване пред съдията по В. П. С. по вписванята - гр. С., като са приложени скици и данъчни за имотите, попадащи в нейната териториална компетентност. Представени са и доказателства за платена държавна такса.
Неправилно съдията по В. е приел, че молителката следва да представи скици и данъчни оценки за всички имоти, предмет на делбата, както и че е поискано частично вписване на подлежащия на вписване акт. Разпределителният протокол следва да бъде вписан в цялост. Подобно искане по същество се поддържа и от молителя с представянето на цялостен препис от протокола, а не на извлечение от него. За определянето на дължимата държавна такса следва да бъде съобразена териториалната компетентност на съответната С. по В. по местонахождението на имота, върху данъчната оценка на този имот. В случая имотите попадат в териториалната компетентност на С. по В. – гр. С. и върху тяхната данъчна оценка следва да бъде определен размерът на държавна такса. Правилно се поддържа с частната възвивана жалба, че молителката няма правен интерес от вписване на имотите, собственост останалите съделители. Същата не е собственик на тези имоти и не следва да понесе задължението за заплащане на държавна такса за всички отразени в протокола имоти, предмет на делбата. Върху имотът, попадащ в компетентността на Службата по В. – гр. Чепеларе не следва да се събира държавна такса.
Размерът на таксата следва да бъде определен по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по В.. Според посочената разпоредба - за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, какъвто е случаят. Данъчната оценка на имотите, находящи се в териториалната компетентност на С. по В. – гр. С. е под сумата от общо 1 000 лева, поради което държавната такса е в размер на 10 лева - съобразно минимума по тарифата, като към молбата са представени доказателства, че таксата е платена в цялост.
Ето защо като не съобразил спецификите на производството по съдебна делба и обстоятелство, че в разпределителния протокол по чл. 352 ГПК не може да фигура само едно лице, като същевременно протоколът представлява подлежащ на вписване акт, съдията по В. е постановил незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен.
Така мотивиран ОС-С.,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА обективирания в определение № 14 от 29.07.2019 г. отказ на съдията по В. П. С. по В. – гр. С. за вписване на съдебно-разпределителен протокол от 17.04.2018 г. по гр.д. № 331/2016 на РС-С..
ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по В. на Службата по В. – гр. С. съдебно-разпределителния протокол от 17.04.2018 г. по гр.д. № 331/2016 на РС-С..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: