И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 от Г П К .
С решение № 80/24.07.2019година,постановено по Г.д.№59/2019година по описа на Мадански районен съд е осъдена Г. Д. „. К. М. НА П. с ЕИК:**с адрес Г.С., ул.“. Г. В. №2, представлявана от Г. Христов Жеков да заплати на К. Н. М. с ЕГН * с адрес с. Фатово, общ.С., обл.С. сумата от 569,50лв.-главница, представляваща обезщетение по чл.236 ал.1 от ЗМВР, сумата от 38,60лв.- представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 06.06.2018г. до 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска-05.02.2019г.до окончателното й изплащане, както и са присъдени разноските по делото в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановения съдебен акт е останала ответната Д.. Излагат се пространни оплаквания за неправилност на атакувания акт, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, като се поддържа, че К. М. е назначен за държавен служител в 03 „Охрана-С.“ при Г. Д. „. и К. процесната дата е заемал длъжността „сътрудник по охраната“, извършвайки дейности по охраната на съдебните сгради на територията на съответното териториално звено. От посоченото в длъжностната характеристика и мястото на изпълнение на служебните задължения на сътрудник по охраната в 03 „Охрана-С.“ е на територията на административно-териториалната единица област, включваща и град Мадан, което не е съобразено от районен съд. Преместване по смисъла на чл. 236, ал. 1 от ЗМВР би било налице, ако служителят е преместен в друго областно звено „. - например в Областно звено „Охрана-Кърджали“. Поддържа оплакване за неправилност на решението в частта относно определяне размера на главницата – 569. Твърди се пристрастност на съдиите от Мадански районен съд. Иска се съдът да отмени решението и отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован се представлява от гл.юрисконсулт К. Желязков, който поддържа изцяло въззивната жалба.
Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява. В писмено становище пълномощникът му адв.Д. оспорва основателността на въззивната жалба и се предлага съдът да не я уважава.
Окръжният съд, след като взе в предвид доводите на жалбоподателя и въззиваемия, след проверка на данните по делото и решението, обсъди доказателствата,съобрази следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, в обжалвана част. По отношение на неговата правилност въззивният съд консаттира, че първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.236 ал.1 от ЗМВР (д.в, бр. 53 от 2014 г., в сила до 01.01.2017 г.), съгласно която държавния служител има право да получи еднократно обезщетение при преместване на работа в друго населено място за срок по-дълъг от 6 месеца в размер на 50 на сто от брутното месечно възнаграждение за длъжността в новото населено място.
При разглеждане на делото от фактическа страна е установено, че ищецът със Заповед №ЛС-03-311/03.06.2003г. на Министъра на П. (на л.6 от делото) е назначен за държавен служител-главен сержант на длъжността „старши сътрудник по охрана“ К. ГД „. в ОЗ „Охрана С.“ Г.С., като съгласно заповед №З-107/29.04.2015г. на началника на ОЗ “Охрана-С.“ ( л.7 ) ищецът следва да осъществява функциите на охрана на пост №5 в ОЗ“Охрана-С.“, находящ се в сградата на РС-З., считано от 04.05.2015г., а в последствие със заповед №З-297/10.10.2017г. началника на ОЗ“Охрана-С.“ (л.8) е наредено ищецът да осъществява функциите на охрана на пост №4 в ОЗ“Охрана-С.“, находящ се в сградата на РС-Мадан, считано от 10.10.2017г. В заповедта като фактическо основание за издаване е вписано - „поради възникнала служебна необходимост“. Заповедта не е обжалвана и е влязла в законна сила.
При така установеното с атакуваното решение е приета основателност на предявеният иск по чл.236 ал.1 от ЗМВР, поради наличие елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗМВР, обосновано с разпоредбата на чл.393 ал.2 от ЗСВ, съгласно която по отношение на личния състав на ГД“. се прилагат разпоредбите на част ІІІ, гл.VІІ-ХІІ от ЗМВР ,т.е. приложение по отношение на служителите в териториалните звена на ГД „. намира и чл.236 ал.1 от ЗМВР, попадаща в гл.ХІ-Обезщетения. Прието е за установено, че е променено мястото на изпълнение на функциите на ищеца от пост №4 в РС-З. на пост №5 в РС-Мадан, продължило повече от 6 месеца. Съдът е приел приложимост по аналогия относно едностранна промяна „мястото на работа”, макар и в друга хипотеза на чл.192а от отм.ЗМВР на Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г. и е направен извод, че едностранната промяна на населеното място, в което се осъществява държавната служба е изменение на съществен елемент на служебното правоотношение, което обуславя и възникване правото на еднократно обезщетение по чл.236 ал.1 от ЗМВР, щом преместването е продължило повече от 6 месеца.
Следователно при така установеното и след като със заповед №3-297 от 10.10.2017година на началника на ОЗ“.С. е едностранно е постановена промяна в населеното място, в което се осъществява държавната служба, извършeна във връзка възникнала служебна необходимост, се налага и извода, направен от районен съд, че е изменен съществен елемент от служебното правоотношение. Законосъобразно е направеното позоваване от районен съд по аналогия с практиката на ВАС,по повод промяна "мястото на работа" едностранно, само че при хипотезата на чл. 192а от отм.ЗМВР, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г., което е напълно приложимо К. настоящата хипотеза. Съобразно ТР всяка длъжност в системата на министерството има свое пространствено означение и има за своя същностна характеристика мястото на изпълнение на функциите и чрез института на преместването това място се променя. Направен е извод, че макар и да не е посочено изрично като задължителен елемент на съдържанието на акта за назначаване, мястото на изпълнение на държавната служба следва имплицитно от устройството на държавната служба в Министерството на вътрешните работи. Мястото на изпълнение на държавната служба в министерството като конкретна длъжност, намираща се в точно пространствено определена структура, така както съдържанието на функциите, които конкретният служител ще изпълнява и които се обективират в длъжността, и както правата и задълженията на страните по правоотношението, е съществен елемент на служебното правоотношение и актът за назначаване трябва задължително да го определи. Като основен елемент на служебното правоотношение неговото изменение без прекратяване на съществуващото правоотношение и възникване на ново такова, т. е. без съгласие на страните по правоотношението и последвало от това назначаване е допустимо от законодателя чрез института на преместване. Макар и относими К. разпоредбата на чл. 192а от отм.ЗМВР, мотивите на ТР в този смисъл са относими и К. актовете на административните органи от системата на МВР, с които едностранно се променя мястото на работа на някой служител от тази структура, защото с ТР е разгледана и тълкувана същността на този институт.
В тази връзка неоснователно е поддържаната с въззивната жалба неотносимост на ТР в настоящия случай, обоснована с твърдението, че служителят извършва дейности по охраната на съдебни сгради, с регламентиран съобразно длъжностната характеристика териториален обхват на областното звено на територията на административно-териториалната единица област,включваща и град Мадан. Настоящият състав не се съгласява с оплакването, тъй като видно от приложените по делото заповеди №З-184/29.05.2017г. на началника на ОЗ“Охрана С. са определени 5 броя постове – от №1 до №5, всеки от които се намира в сградата на съответната съдебна палата в градовете С., Девин, Чепеларе, Мадан и З., а по предходната заповед №3-04.01. 2013г. постовете в ОЗ са били 9 – по един в съдебните палати в градовете С., Девин, Чепеларе, Мадан, З. и четири допълнителни поста в Съдебна палата-С., които постове в рамките на ОЗ “Охрана- С.“ са разпределени съобразно сградите на районните съдилища в рамките на съдебния район, които са в различни населени места.
Предвид гореизложеното за въззиваемия възниква правото на еднократно обезщетение по чл.236 ал.1 от ЗМВР, щом преместването е продължило повече от 6 месеца.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ размерът на брутното възнаграждение на ищеца след преместването му от 10.10.2017 г. на работа в Мадан за месец октомври 2017г. е в размер на 1170,10лв.
Неправилно е определен от районен съд обаче размера на обезщетението по чл.236, ал.1 от ЗМвР, представляващо 50% от брутното месечно възнаграждение за длъжността в новото населено място. От заключението на съдебно икономическата експертиза и представения фиш за работната заплата е видно,че К. брутното възнаграждение на служителя са начислени СБКО в размер на 12.60 лева и левова равностойност за храна -120 лева, които елементи не са включени в разпоредбата на чл.239,ал.1 от ЗМВР и не участват при формиране на претендираните обезщетения. Следователно след приспадане посочените суми брутното трудово възнаграждение на К. М. е обща сума в размер на 1037.50 лева или размерът на обезщетението по чл.236,ал.1 от ЗМВР, представляващо 50% от брутното месечно възнаграждение за длъжността в новото населено място е 518.75лева. Ще следва поради това решението да бъде отменено в частта над този размер до присъдените 585.05 лева и иска в тази част следва да бъде отхвърлен.
С оглед гореизложеното незаконосъобразно е присъдена мораторна лихва върху обезщетението за периода 06.06.2018 г. до 04.02.2019 г. в разликата над уважения размер 35.15лева(изчислена от съда по системата Апис) до претендирания размер - 39.65лв, в която част решението следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на иска в тази част.
Неоснователно е оплакването за съмнение в безпристрастието на съдията докладчик, който въпреки направеното искане за разглеждане делото от друг районен съд е постановил съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 22, ал.1 ГПК за искания отвод – съдията докладчик Г. К. е командирован съдия от районен съд Г.С. и с проекто-доклада по чл.140 от ГПК съдържащ се в Определение №104/03.04.2019година е мотивирал отказа да се отстрани от разглеждане делото. Настоящият състав счита, че съдията докладчик не е заинтересован от изхода на делото, нито се намира в особени отношения със страните по делото , което да поражда съмнения за неговата безпристрастност при постановяване на своя акт по повод искането за отвод направено с писмения отговор. Предвид съдържанието на молбата, следва да се приеме, че като основание за отвода се визира разпоредбата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, според която не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Безпристрастието на съдията стои в основата на справедливия процес. То гарантира спазването на един от основните принципи в процеса - равенство на страните. Съдията е безпристрастен, когато стои встрани от правния спор и в правораздавателната си дейност не се ръководи от никакви други съображения, освен от установеното по делото и закона.
В този случай жалбоподателят не визира конкретни обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение, че в дейността си по това дело съдията се е ръководил от други, външни на този случай съображения, че самите процесуални действия и вътрешното му убеждение при постановяване на съдебния акт са продиктувани от други фактори, извън данните по делото и изискванията на закона.
Процесуалното поведение на съдията, процесуалните нарушения и дори неправилността на съдебните актове не съставляват „други обстоятелства", пораждащи основателно съмнение в безпристрастността му по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, които да обуславят отстраняването му.
Затова въззивният съд счита, че като не е уважил направеното искане за отвод на състава на съда и е решил делото, съдията докладчик не е допуснал нарушение и оплакването е неоснователно.
За пълнота от разглеждане на настоящето дело с Определение №34 от 11.02.2019година се е отвел тогавашния председател на Маданския районен съд Димитър Стратиев, поради което делото е разгледано от командирования съдия.
С оглед изхода на спора се дължат направените разноски на въззиваемия съобразно неуважената част от жалбата в размер на сумата 273.26лева, които са своевременно поискани, надлежно документирани, както и е представен списък по чл.80 от ГПК.
С оглед частично уважаване на жалбата се дължат направените разноски от жалбоподателя за юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл.25 от НЗПП, в размер на сумата 16.00 (шестнадесет)лева.
Тъй като районен съд при администриране на жалбата не е изискал документ за внесена държавна такса, ще следва да бъде осъдено МП да заплати държавна такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, Смолянският окръжен съд ,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №80 от 24.07.2019година, постановено по Г.д.№59/2019година по описа на Мадански районен съд в частта, с която е осъдена Г. Д. „. К. М. НА П. с ЕИК:** с адрес Г.С., ул.“. Г. В. №2, представлявана от Г. Христов Жеков да заплати на К. Н. М. с ЕГН * с адрес с. Фатово, общ.С., обл.С. сума в разликата над 518.75лв.(петстотин осемнадесет лева, седемдесет и пет стотинки) до претендираните 569,50лв.( петстотин шестдесет и девет лева,петдесет стотинки)-главница, представляваща обезщетение по чл.236 ал.1 от ЗМВР, както и акцесорния иск в разликата над 35.15лв.(тридесет и пет лева,петнадесет стотинки )лева до 38,60лв.(тридесет и осем лева,шестдесет стотинки)- представляващ мораторна лихва върху главницата за периода 06.06.2018г. до 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска-05.02.2019г.до окончателното й изплащане и вместо нето ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Н. М. срещу Г. Д. „. К. М. НА П. искове за заплащане обезщетение по чл.236,ал.1 от ЗМВР в разликата над присъдените 518.75лв.(петстотин осемнадесет лева, седемдесет и пет стотинки) до претендираните 569,50лв.( петстотин шестдесет и девет лева,петдесет стотинки)-главница и акцесорния иск за присъждане мораторна лихва върху главницата за периода 06.06.2018г. до 04.02.2019г., в разликата над присъдените 35.15лв.(тридесет и пет лева,петнадесет стотинки)лева до претендираните 38,60лв.(тридесет и осем лева,шестдесет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска-05.02.2019г.до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г. Д. „. К. М. НА П. с ЕИК:** да заплати на К. Н. М. с ЕГН * направените разноски по водене на делото в размер на 273.76 лв. (двеста седемдесет и три лева, седемдесет и шест стотинки)за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА К. Н. М. с ЕГН * да заплати на Г. Д. „. К. М. НА П. с ЕИК:** направените разноски съобразно уважената част от жалбата за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 16.00(шестнадесет лева), съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Г. Д. „. К. М. НА П. с ЕИК** с адрес Г.С., ул.“. Г. В. №2, представлявана от Г. Христов Жеков да заплати по сметка на РС-Мадан сумата от 50,00 (петдесет)лв.- ДТ по предявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/ 26.07.2019 година ,постановено по Г.д. № 188/2019 година , по описа на Мадански районен съд в останалата част, като правилно и законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.