Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430ал.1 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК *******, представлявано от главния изпълнителен директор В.М. Сп. и изпълнителния директор Д. Н. Н.,чрез пълномощника му юрисконсулт Ал. К., твърди в исковата молба,че по силата на договор за ипотечен кредит,сключен на 13.ХІ.2008год. между „. Д.ЕАДГ.С.,като кредитор и Е. Р. Х.,ЕГН*,като кредитополучател,е предоставен банков кредит за сумата 44 500.00лв., със срок на издължаване 120 месеца,считано от датата на неговото усвояване.Твърди,че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя на 13.ХІ.2008год. по разплащателната му сметка.За обезпечаване на вземането по договора за кредит, Е. Х. е учредила договорна ипотека в полза на „. Д.ЕАДГ.С. върху следния недвижим имот,нейна собственост: двуетажна полумасивна жилищна сграда,находяща се в Г.Р.,ул.“Хан Крум“№20,заедно с двуетажна пристройка към жилищната сграда и едноетажна пристройка към жилищната сграда,построени в УПИ V-75,кв.28 по плана на Г.Р..За предоставения кредит кредитополучателят се е задължил да плаща лихва,формирана от БЛП за този вид кредит,определян периодично от кредитора и надбавка,съгласно чл.7 от договора за кредит. Към датата на сключване на договора,БЛП е 5.69%,стандартната надбавка е в размер на 8.80% или лихвения процент по договора е в размер на 14.49%.Страните са уговорили кредитът да се погасява чрез равни месечни вноски,съгласно погасителен план,който е неразделна част от договора за кредит,като за падежна дата на вноските е определено 10-то число от месеца.Съгласно т.20.1 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,които са неразделна част от договора за кредит, при забавени плащания на месечна вноска от деня, следващ падежната дата,определена в договора, частта от вноската,представляваща главница се олихвява освен с договорената лихва в чл.7 от договора и с надбавка от 3% пункта.На това основание е начислено обезщетение за забава в размер на 2 310.06лв. за периода от 12.Х.2013год. до 13.ХІ.2018год.Съгласно т.24.1.2 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,кредитополучателят дължи на кредитора следните разходи и такси: такса за управление на кредита в размер на 1 003.29лв., такса изискуемост на кредита в размер на 120.00лв.,съгласно т.20.2 от ОУ,и на основание т.26.1 и т.26.2 от ОУ са начислени заемни такси за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението в размер на 132.70лв. и на договорната ипотека в размер на 316.15лв.На 11.ХІ.2009год.,поради нередовно обслужване на кредита,между страните по договора за ипотечен кредит, е сключено допълнително споразумение,с което по отношение на дълга в размер на 44 530.00лв. е уговорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца,без да се променя крайният срок за погасяване на кредита и без промяна на дължимата договорна лихва в размер на 14.49%. На 5.ХІ.2012год. между страните по договора за ипотечен кредит е сключено второ допълнително споразумение,с което по отношение на дълга в размер на 43 930.00лв. е уговорена капитализация на непогасената и начислена договорна лихва към остатъка от главницата,но без промяна на лихвения процент от 14.49%.Уговорено е,че ако кредитът стане предсрочно изискуем,капитализацията отпада с обратна сила и капитализираните суми се считат за дължими лихви.Но и след двете преструктурирания кредитът не е погасяван редовно.Междувременно на 13.ХІ.2018год. е настъпил крайният падеж на кредита,поради изтичане на срока на договора,като вземането на банката по договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год. и двете допълнителни споразумения към него от 11.ХІ.2009 год. и 5.ХІ.2012год.,не е погасено изцяло.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което осъди ответницата Е. Р. Х.,ЕГН* да заплати на „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК ****** следните суми: главница в размер на 42 166.90лв., договорна лихва за периода от 1.ІІІ.2013год. до 13.ХІ.2018год. в размер на 34 880.60лв., обезщетение за забава за периода от 12.Х.2013год. до 13.ХІ.2018год. в размер на 2 310.06лв., законна лихва за периода от 13.ХІ.2018год. до 12.ІІ.2020год. в размер на 5 341.14лв., заемни такси в общ размер на 1 572.14лв.,от които: годишна такса управление в размер на 1 003.29лв., такса изискуемост в размер на 120.00лв., такса за подновяване на ипотеката в размер на 316.15лв. и такса за застраховка на обезпечението в размер на 132.70лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.ІІ.2020год. до окончателното и изплащане,като му се присъдят и съдебните разноски по делото в настоящата съдебна инстанция,включително и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение,съгласно списъка по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИЦАТА Е. Р. Х.,ЕГН* с адрес с.Е.,община Р.,чрез пълномощника и адв.М. О., подава отговор вх.№908/5.ІІІ.2020год. /с дата на пощенското клеймо 4.ІІІ.2020год./ на исковата молба. Ответницата оспорва предявените искове по основание и размер,като счита сумите за неправилно изчислени.Тя не оспорва,че е сключила договор за ипотечен кредит на 13.ХІ.2008год. с „. Д. ЕАДГ.С..Счита,че чл.7 от договора представлява нищожна договорна клауза,служеща като основание на банката едностранно да увеличава лихвения процент по кредита. Освен тази норма,нищожна е и клаузата на т.25.3 от ОУ на „. Д.Е..Тези ОУ не са били предоставени на ответницата при сключване на договора,нито на по-късен етап,като не е ясно кога и от кого са приети за доведени до знанието на кредитополучателя.Тези ОУ са изработени едностранно от банката и не са били предоставени на кредитополучателя,при подписване на договора,за да се постигне съгласие по тях.Доказателство за това е липсата на подпис на кредитополучателя върху ОУ,приложени от банката към исковата молба. Клаузата на чл.25.3 ОУ не съдържа посочване на обективни критерии за промяна на лихвения процент по договора,което я прави неясна и пораждаща спорове и нужда от тълкуването й. Без посочването на обективни критерии за промяна на лихвения процент,на банката е дадено едно изключително право едностранно и напълно произволно,без възможност за контрол от когото и да е било,да приема,че този текст е приложим във всеки един момент.Така формулиран чл.25.3 ОУ внася значително и неоправдано несъответствие между правата и задълженията на страните и е очевадно,че е в ущърб на потребителя,защото на банката се дава право едностранно и без обективни предпоставки да променя първоначалния договор в частта за дължимата лихва,а потребителят има „право" само да се съобрази с тази промяна,без да има възможност да възразява по основателността и обосноваността на решението на банковия орган,определящ размера на лихвите.При това положение кредитополучателят е поставен в особено неравностойно положение спрямо банката,която е и икономически по-силната страна,а липсата на обективни критерии за промяна на лихвения процент създава реален риск за увреждане на неговите интереси.Съгласно чл.58 ЗКИ, при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите,които трябва да съдържат данни за обективните критерии,въз основа на които могат да се изменят общите разходи по кредита /такси,комисиони и други разходи,пряко свързани с договора за кредит/; лихвения процент,изразен като годишен лихвен процент,метода за изчисляване на лихвата,както и условията,при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.Затова налице е и вторият елемент от фактическия състав на чл.143 ЗЗП-посочената клауза от процесния договор съдържа уговорка,която не отговаря на критериите за добросъвестност.Налице е неяснота относно механизма за увеличение на базовия лихвен процент,и тази неяснота е в полза на банката като страна по договора,тъй като на първо място именно тя е приела тези Общи условия,без да има възможност потребителят да влияе на съдържанието им,а на второ място й предоставя възможност за произвол и надмощие в отношенията с кредитополучателя.Предвидената в т.25.3 възможност за едностранно изменение на лихвата от страна на банката е нищожна на основание чл. 143т.10 ЗЗП,затова ответницата моли съдът да прогласи нищожността на тази клауза.
Ответницата счита, допълнителното споразумение от 11.ХІ.2009год. към договор за кредит №17/16414674 от 13.ХІ.2008год. и допълнителното споразумение№2 от 5.ХІ.2012год. към договор за кредит№17/16414674 от 13.ХІ.2008год. за нищожни,поради което и не следва да бъдат прилагани в отношенията между страните,по следните съображения:От текста и приложенията на двете допълнителни споразумения се установява,че със сключването на двете допълнителни споразумения се капитализира просрочена договорна лихва,тоест тази просрочена лихва се прибавя с механичен сбор към „новата главница",която се договаря и върху така формираната главница,включваща в себе си и просрочената лихва,която се капитализира,се начисляват нови договорни лихви.С всяко следващо споразумение главницата неправомерно е нараствала.Така на 11.ХІ.2009год. с подписването на първото допълнително споразумение е капитализирана просрочена договорна лихва в размер на 1 546,51лв.,на 13.ІV.2010год. е капитализирана договорна лихва в размер на 1 332,45лв., съгласно уговорките за гратисния период,а на 5.ХІ.2012год. с подписването на допълнително споразумение№2 е капитализирана и лихва в размер на 4 109,50 лв..Със споразуменията,просрочените договорни лихви са прибавени към главницата,като по този начин са преобразувани в главница и върху тях се начисляват лихви,в противоречие с чл.10ал.3 ЗЗД.Извършено е капитализиране- преобразуване на лихви в главница,която на свой ред носи лихва.В случая кредитополучателят е физическо лице и договореното в допълнителните споразумения,преоформяне чрез натрупване върху главницата на просрочени лихви,в резултат на което се получава нов размер на главницата,върху която се дължат договорна лихва и такси,е в нарушение на закона и поради това,е нищожно.По този начин,макар,че лихвеният процент по кредита е останал непроменен,размерът на месечната погасителна вноска се е увеличавал от 701,11лв. при сключване на договора за кредит през 13.ХІ.2008 год., на 774,06лв.,считано от 12.V.2010год. и на 908,88лв.,считано от 12.ХІ.2012 год.Като последица от това,поради невалидно капитализиране,неправилно са определени размерите на анюитетните вноски и съдържащото се в тях съотношение между главница и възнаградителни лихви.Невалидното капитализиране на лихви с допълнителните споразумения е компрометирало всички съставени въз основа на тях погасителни планове.Паричните средства по обслужващата кредита сметка са били отнасяни от банката за намаляване размера на главното и акцесорните вземания в погрешни пропорции.
Ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираната от банката договорна лихва за периода от 1.ІІІ.2013год. до 12.ІІ.2017год. и за претендираното обезщетение за забава за периода от 12.Х.2013год. до 12.ІІ.2017 год.
Прави възражение и за нищожност на вписаната в полза на банката договорна ипотека,поради нарушение на чл.168ал.2 ЗЗД във връзка с чл.167ал.2 ЗЗД.Молбата за вписване на законна ипотека не съдържа задължителното съдържание, предвидено в закона-падежът на обезпеченото вземане и размера на лихвите,които са уговорени.На това основание законната ипотека е нищожна поради противоречието й със закона-чл.167ал.2 ЗЗД.Поради това,моли съдът да прогласи нищожността на законната ипотека,вписана за обезпечаване на получения заем.Поради нищожността на вписаната ипотека,договорът не е обезпечен с такава,и представлява договор за потребителски кредит,за който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /отм. с §3 от ПЗР на ЗПК-ДВбр.18/5.ІІІ.2010год.,в сила от 12.V.2010год./.На основание чл.14ал.1 от ЗПК (отм.) когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7т.4 - 14, чл.8ал.1, чл.9ал.1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен.В случая договорът,сключен между страните за отпускане на заема,не съдържа посочване на годишен процент на разходите по кредита,които потребителят трябва да направи,за да издължи кредита,а когато неговото изчисляване не е възможно- годишен лихвен процент и всички разходи,приложими към момента на сключване на договора за кредит (т.6), условията, при които посочените в т.6 разходи по кредита могат да бъдат променяни (т.7),елементите на общата стойност на кредита,които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита;когато точният размер на тези елементи е известен,те трябва да бъдат посочени в договора;когато точният размер на тези елементи не е известен,посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност (т.10).Предвид на това прави възражение за недействителност на договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008 год. на основание чл.14ал.1 във връзка с чл.7т.6,7 и 10 от ЗПК (отм.), и счита,че следва да бъдат приложени последиците от тази недействителност, указани в чл.14 ал.2 от ЗПК (отм.),а именно-когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не дължи лихва или други разходи по кредита. Моли, с оглед изхода на делото и на основание чл.38ал.2 от ЗА съдът да определи в полза на процесуалния представител на ответницата адв. М. О. адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно представителство.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник юрисконсулт Ал. К.,становището на ответницата и нейният пълномощник адв. М. О., обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключенията на ССчЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява по делото, че на 13.ХІ.2008год. между „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК *******, в качеството на кредитор и Е. Р. Х.,ЕГН*,в качеството на кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит,с който Банката предоставя на кредитополучателя нецелеви ипотечен кредит в размер на 44 500.00лв.,с част от който ще се рефинансира КТП№13025313.Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца,считано от датата на неговото усвояване.Кредитът е изцяло усвоен на 13.ХІ.2008год. чрез разплащателна сметка№4238683 на Е. Р. Х. /за което страните по делото не спорят и признават този факт/.Съгласно чл.5 от договора, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка№4238683 на кредитополучателя с месечни вноски,съгласно погасителния план /Приложение№1/,който е неразделна част от договора за кредит. Падежът за изплащане на месечните вноски за главница е 10-то число на месеца-чл.6 от договора.Съгласно чл.7 от договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка.Към датата на сключване на договора БЛП е 5.69%, стандартната надбавка е в размер на 8.80% пункта или лихвеният процент по кредита е общо 14.49%. Съгласно чл.8 кредитът е обезпечен с втора по ред договорна ипотека върху недвижим имот,собственост на Е. Х.,намиращ се в Г.Р.,ул.“Хан Крум“№20,а именно: двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 67.50кв.м.,двуетажна пристройка към жилищната сграда със застроена площ 36кв.м. и едноетажна пристройка към жилищната сграда със застроена площ 17.50кв.м.,построени в УПИ V-75,кв.28 по плана на Г.Р.,целият с площ 909кв.м.,при граници на имота: изток-УПИ ІV-75, запад-улица, север- УПИ VІ-76, УПИ ІІІ-76, юг- УПИ І-лесопарк,ведно с правото на строеж върху мястото.Неразделна част от договора,съгласно чл.11,са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица,които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.Съгласно чл.12 от договора, кредитополучателят заплаща такси,съгласно Тарифата за лихвите,таксите и комисионните,които „. Д.Е. прилага при извършвани услуги на клиента,която е в сила към датата на съответното плащане. Кредитополучателят с подписването на договора-чл.13,е заявил,че е запознат с Тарифата,действаща към деня на сключване на договора,както и с дължимите от него такси за учредяване,вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит,съгласно действащите към същата дата нормативни актове.
От представеният погасителен план, който е неразделна част от договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год., се установява,че кредитополучателят Е. Р. Х. е получила кредит в размер на 44 500.00лв.,със срок на издължаване 120месеца, и при договорен лихвен процент от 14.49%, дължи лихва общо в размер на 39 992.28лв.,и такси за обслужване на кредита в общ размер на 1 018.51лв.,или общо дължимата сума за главница,договорна лихва и такси, е в размер на 85 510.79лв.
Съгласно раздел VІІ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица на „. Д.Е., т.20.1- при забава в плащането на месечната вноска от деня,следващ падежната дата,определена в договора,частта от вноската,представляваща главница се олихвява с договорената лихва,увеличена с наказателна надбавка от 3% пункта.А съгласно т.24.1 кредитополучателят дължи на кредитора: т.2-такса за управление на кредита,която се определя в края на всяка година, т.4- такса за погасяване на изискуем дълг и съгласно т.26.1 и 2 дължи такса за застраховката на имуществото,дадено като обезпечение,както и такса за подновяване на учредената договорна ипотека.Общите условия са приети от кредитополучателя Е. Х., която е подписала всяка страница от тях,поради което възражението на пълномощника на ответницата,че ОУ не са били надлежно приети от нея, е неоснователно.
Безспорно е между страните по делото,че на 11.ХІ.2009год. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит№17/16414574/13.ХІ.2008год. между „. Д.ЕАДГ.С., ЕИК *******,като кредитор и Е. Р. Х.,като кредитополучател,ЕГН*.С него е уговорено,че към датата на сключване на допълнителното споразумение,остатъкът от дълга е в размер на 44 758.97лв.,от който остатъкът по главницата е 43 096.47лв.,дължимата редовна лихва е в размер на 1 661.34лв.,дължимата наказателна лихва е в размер на 1.16лв.По отношение на остатъкът от дълга в размер на 44 530.00лв. страните изменят условията на договора,като договарят гратисен период за издължаване на главницата по кредита за 6 месеца,без да се променя крайният срок за издължаване на кредита.В този гратисен срок,кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по кредита съгласно погасителния план,в размер на 268.85лв.Непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита,на първия работен ден,следващ последната падежна дата на гратисния период от 6 месеца.При настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период,капитализация на лихвата не се извършва.Ако кредитът стане предсрочно изискуем след изтичане на гратисния период,отпада капитализацията на лихвите,считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми отново се считат за лихви.Към допълнителното споразумение е приложен нов погасителен план,с по-висок размер на месечните погасителни вноски- 774.06лв. и актуални ОУ за жилищни и ипотечни кредити за физически лица на „. Д.ЕАДГ.С. и Тарифа на банката за дължимите такси,разноски и комисионни.
На 5.ХІ.2012год. е сключено допълнително споразумение№2 към договор за кредит№17/16414674/13.ХІ.2008год. между „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК ****, като кредитор и Е. Р. Х.,ЕГН*,като кредитополучаТ.С него е уговорено,че към датата на сключване на допълнителното споразумение,остатъкът от дълга е в размер на 45 481.68лв.,от който остатъкът по главницата е 39 984.51лв.,дължимата редовна лихва е в размер на 4 109.40лв.,дължимата наказателна лихва е в размер на 866.55лв. и дължимите заемни такси са в размер на 521.12лв. По отношение на остатъкът от дълга в размер на 43 930.00лв. страните изменят условията на договора,като непогасената начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита.В случай на предсрочна изискуемост на кредита,отпада капитализацията на лихвите,считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми отново се считат за лихви.Към допълнителното споразумение е приложен нов погасителен план,с по-висок размер на месечните погасителни вноски- 908.88лв. и актуални ОУ за жилищни и ипотечни кредити за физически лица на „. Д.ЕАДГ.С. и Тарифа на банката за дължимите такси,разноски и комисионни.
Безспорно се установи по делото,че въпреки забавата в плащанията на погасителните вноски от страна на кредитополучателката,Банката не е обявила по надлежния ред кредита за безспорно изискуем.Ето защо с решение№303/20.VІІ.2018год. по т.д.№28/2017год. Смолянският окръжен съд е отхвърлил предявеният от „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК ****** срещу Е. Р. Х.,ЕГН* иск с правно основание чл.422 ГПК-да се признае за установено,че Е. Р. Х. дължи на „. Д.ЕАДГ.С. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК- 11.ІХ.2013год., следните суми: главница в размер на 37 322.78лв., договорна лихва за периода 30.Х.2011год. до 10.ІХ.2013год. в размер на 10 072.64лв., санкционираща лихва за периода 23.ІІІ.2013год. до 10.ІХ.2013год. в размерна 1 731.30лв., заемни такси в размер на 219.94лв., законна лихва върху главницата,дължима от 11.ІХ.2013год. до окончателното и изплащане,които задължения произтичат от договор за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008 год. и които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение№136/11.ІХ.2013 год. по ч.Г.д.№249/2013год. на МРС,тъй като не била обявена предсрочна изискуемост на кредита по надлежния законов ред.С решение№42/31.І.2019год. по В.т.д.№ 662/2018 год. на ПАС е потвърдено решението на СОС,което е влязло в сила.
Безспорно е,че на 13.ХІ.2018год. е изтекъл срокът на договора за ипотечен кредит,ето защо всички дължимите суми по договора за главница,договорни лихви, обезщетение за забава и такси,които не са били платени,стават изискуеми,защото е настъпил крайният падеж на кредита.Ищецът „. Д.ЕАДГ.С. представя извлечение от счетоводните книги за сметка№16414674 към 12.ІІ.2020год.,изготвено въз основа на договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год.,Допълнително споразумение към договора от 11.ХІ.2009год. и Допълнително споразумение№2 към договора от 5.ХІ.2012год.,от което се установява,че кредитополучателят Е. Р. Х. дължи следните суми: главница в размер на 42 166.90лв., договорна лихва за периода от 1.ІІІ.2013год. до 13.ХІ.2018год. /датата на настъпване на изискуемостта,поради изтичане срока на договора за кредит/ в размер на 34 880.60лв., обезщетение за забава за периода от 12.Х.2013год. до 13.ХІ.2018год. в размер на 2 310.06лв., законна лихва на основание ТР по т.д.№3/2017 год. на ОСГТК на ВКС, за периода от 13.ХІ.2018год. до 12.ІІ.2010год., в размер на 5 341.14лв., както и заемни такси в общ размер на 1 572.14лв.,от които: годишна такса управление в размер на 1 003.29лв., такса изискуемост в размер на 120.00лв., такса застраховка обезщетение в размер на 132.70 лв. и такса подновяване на ипотека в размер на 316.15лв.Или ищецът твърди,че общо дължимите суми от кредитополучателя са в размер на 86 270.84лв.
Вещото лице по назначената ССчЕ Н. Г. Ч. в първоначалното си заключение твърди,че с договор за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год., ищецът „. Д.ЕАДГ.С., като кредитор е предоставил на кредитополучателя Е. Р. Х.,ЕГН*, ипотечен кредит в размер на 44 500.00лв.,който е усвоен изцяло на 13.ХІ.2008год. по разплащателната сметка на кредитополучателя.Съгласно договора за кредит от 13.ХІ.2008год., падежната дата на погасителните вноски е 10-то число от месеца,а съгласно погасителния план към договора,падежната дата е 12-то число от месеца.Първите четири вноски /до 12.ІІІ.2009год./,в размер на 704.11 лв. всяка, са внасяни в срок,но вещото лице е установило разлика в реално погасената главница и дължимата главница по погасителния план.След тази дата кредитополучателят заплаща погасителните вноски със забава,като различни суми са внасяни на различни дати,които подробно описва в Таблица№1 към заключението.На 11.ХІ.2009год., поради забава в плащанията, е сключено допълнително споразумение№1 към договора за кредит,като остатъка на дълга става 44 530.00лв.,с шест месечен гратисен период,през който дължимите вноски са в размер на 268.85лв.,а след изтичане на гратисния период,дължимите вноски стават в размер на 774.06лв. всяка.На 5.ХІ.2012год. е сключено допълнително споразумение№2 към договора за кредит,с ново преструктуриране на кредита,като остатъка на дълга става 43 930.00лв.Вещото лице твърди,че с внесените от Е. Х. суми, след 12.ІV.2009год., Банката е погасявала главница,лихва и такси в размери,различни от погасителния план.Последните плащания по кредита са от 10.Х.2013год. и след тази дата по разплащателната сметка на Е. Х. не са постъпвали суми.Към 11.Х.2013год.,когато е извършено последно плащане по договора за кредит,Е. Х. е изплатила главница в общ размер на 8 723.73лв.,от което: по договора от 13.Х.2008год. платената главница е в общ размер на 1 403.53лв.,като остатъка от неплатената главница е в размер на 43 096.47лв.По сключеното на 11.ХІ.2009год. допълнително споразумение платената главница е в размер на 5 990.92лв.,остатъкът от неплатената главница към 5.ХІ.2012год. по кредита,който е в размер на 44 530.00лв.,е в размер на 38 539.08лв.По сключеното на 5.ХІ.2012год. допълнително споразумение№2 платената главница е в размер на 1 329.28лв.,като остатъка от отпуснатия кредит,който е в размер на 43 930.00лв.,е в размер на 42 600.72лв.В случай,че не са били сключвани двете допълнителни споразумения от 11.ХІ.2009год. и от 5.ХІ.2012год. към договора за кредит от 13.ХІ.2008год.,остатъкът от непогасената главница би бил в размер на 35 776.27лв.Към 11.Х.2013год. Е. Х. е изплатила редовна възнаградителна лихва в размер на 18 464.00лв.По договора за кредит от 13.ХІ.2008год. е платена лихва в размер на 4 638.20лв.По погасителния план,дължимата лихва към 11.ХІ.2009год. е в размер на 5 795.84лв.,като оставащата непогасена редовна лихва е в размер на 1 157.64лв.По сключеното допълнително споразумение от 11.ХІ.2009год. е платена лихва в размер на 13 155.25лв.По погасителния план,дължимата лихва към 11.ХІ.2009год. е в размер на 17 052.68лв.,като непогасената редовна лихва е в размер на 3 897.43лв.По сключеното допълнително споразумение№2 от 5.ХІ.2012год. платената редовна лихва е в размер на 670.55лв.По погасителен план,дължимата лихва към 11.ХІ.2009год. е в размер на 22 376.55лв.,като непогасената редовна лихва е в размер на 21 706.00лв.Общо размерът на непогасената редовна лихва към 13.ХІ.2018год. е 26 761.07лв.В случай,че не са били сключвани двете допълнителни споразумения от 11.ХІ.2009год. и от 5.ХІ.2012год. към договора за кредит от 13.ХІ.2008год.,дължимата редовна лихва би била в размер на 39 992.28лв.,а остатъкът от непогасената редовна лихва би бил в размер на 21 528.28лв.Дължимата санкционираща лихва,съгласно т.20.1 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, за периода от 13.ІІ.2013год.,когато кредитополучателят спира плащанията по кредита за главница и лихви, до 13.ХІ.2018год./датата, на която изтича срокът на договора/,върху остатъка от главницата в размер на 42 600.72лв.,е в размер на 45 255.16лв.Размерът на законната лихва върху остатъка от непогасената главница към 11.Х.2013год. в размер на 42 600.72лв.,за периода от 13.ХІ.2018год. до 12.ІІ.2020год.,е 5 407.82лв.Вещото лице е установило от извлеченията,предоставени му от „. Д.Е.,че през целия период на действие на договора за кредит,са били начислявани такси за управление,изискуемост и застраховки,както следва: такса управление-начислена 1 161.23лв.,платена от кредитополучателя 157.95лв. и остава за плащане сумата 1 003.28лв.Такса изискуемост-начислена от кредитора,но не платена от кредитополучателя в размер на 120.00лв. Застраховка обезпечение-начислена и платена от кредитора-170.52лв.,платена от кредитополучателя- 102.78лв.,остава дължима сумата 67.74лв.Такса за подновяване на ипотека-начислена и платена от кредитора,но неплатена от кредитополучателя сумата 316.15лв.От анализа на предоставените и данни,вещото лице е установила,че няма промяна в договорения лихвен процент от 14.49%, за периода от 13.ХІ.2008год. до 11.ХІ.2009год. Тъй като няма промяна в лихвения процент по кредита,то не се е променяла и дължимата вноска и съответно не е променен общия размер на задължението.Дължимата вноска по погасителния план,за периода от 13.ХІ.2008год. до 11.ХІ.2009год.,е в общ размер на 7 745.21лв.Действително платената сума за този период е в размер на 6 046.02лв.Или разликата е в размер на 1 699.19лв. За вещото лице е странно, защо в погасителния план е посочена в първата вноска главница в размер на 166.77 лв.,в следващите вноски –главница в размер на 168.79лв.,а „. Д.ЕАДГ.С. е погасявала –по първата вноска главница в размер на 184.68лв.,по следващите вноски също е погасявала главница в по-голям размер от посочената в съответната вноска по погасителния план.Вещото лице твърди,че „. Д.ЕАДГ.С. осчетоводявайки направените от кредитополучателката вноски,не се е съобразявала с погасителния план и посочените в него размери на погасителните вноски,като е осчетоводявала главници в по-големи размери от дължимите.Т.е. извършеното от Банката осчетоводяване на направените от кредитополучателката вноски няма нищо общо с договора за кредит от 13.ХІ.2008год. и погасителния план към него,съответно с двете допълнителни споразумения към договора за кредит и погасителните планове,които са неразделна част от тях.За вещото лице не е ясно защо банката е извършвала такова осчетоводяване и никой от банката не могъл да и отговори на този въпрос.
В първото допълнително заключение вещото лице Н. Ч. твърди,в случай,че се вземе предвид само сключения на 13.ХІ.2008год. договор за ипотечен кредит,без да се вземат предвид сключените на 11.ХІ.2009год. и на 5.ХІ.2012год. допълнителни споразумения към него,и платената от Е. Х. главница общо в размер на 8 723.73лв., остатъкът от непогасената главница по кредита е в размер на 35 776.27лв.
Във второто допълнително заключение вещото лице Н. Ч. твърди,че по първоначално сключения договор за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008 год., дължимата редовна /договорна/ лихва,за периода от 1.ІІІ.2013год. до 12.ІІ.2017год. е в размер на 13 950.14лв.А за периода от 12.ІІ.2017год. до 13.ХІ.2018год. е в размер на 1 957.79лв.Размерът на обезщетението за забава,дължимо по първоначалния погасителен план и при първоначалния лихвен процент от 14.49% върху дължимите вноски за периода от 1.ІІІ.2013год. до 12.ІІ.2017год.,изчислено от датата на падежа на всяка вноска до 12.ІІ.2017год.,е в размер на 6 230.72лв.Размерът на дължимото обезщетение за забава по първоначалния погасителен план и при първоначалния лихвен процент върху дължимите вноски за периода от 1.ІІІ.2013год. до 12.ІІ.2017год.,изчислена от датата на падежа на всяка вноска до 12.ХІ.2018год.,е общо в размер на 6 151.86лв. Размерът на дължимото обезщетение за забава по първоначалния погасителен план и при първоначалния лихвен процент върху дължимите вноски за периода от 12.ІІ.2017год. до 12.ХІ.2018год.,изчислено от датата на падежа на всяка вноска до 12.ХІ.2018год.,е в размер на 2 011.67лв.
Съдът възприема заключенията на вещото лице по ССчЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвени,както и неоспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявени са следните обективно съединени искове- главен иск с правно основание чл.430ал.1 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД,с цена на иска 42 166.90 лв.,представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год.,която не е изплатена след настъпване на крайния падеж на кредита-13.ХІ.2018год., иск с правно основание чл.430ал.2 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД,с цена на иска 34 880.60лв.,представляваща дължима договорна лихва по т.7 от договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год., за периода от 1.ІІІ.2013год. до 13.ХІ.2018год., иск с правно основание чл.430ал.2 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД,с цена на иска 2 310.06лв.,представляваща наказателна лихва /обезщетение за забава/, за периода от 12.Х.2013год. до 13.ХІ.2018год., акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 5 341.14лв.,представляваща законна лихва за периода от 13.ХІ.2018год. до 12.ІІ.2020год. и иск с правно основание чл.430ал.1 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД,с цена на иска 1 572.14лв.,представляваща заемни такси по договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год.,от които: годишна такса за управление- 1 003.29лв., такса изискуемост- 120.00лв., такса застраховка обезпечение- 132.70лв. и такса подновяване на ипотека- 316.15лв.,ведно със законните лихви,считано от 12.ІІ.2020год. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на задължението.
Безспорно се установи по делото /като ответницата признава този факт/,че на 13.ХІ.2008год. между „. Д.ЕАДГ.С., ЕИК ******, в качеството на кредитор и Е. Р. Х.,ЕГН*,в качеството на кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит,с който Банката предоставя на кредитополучателя нецелеви ипотечен кредит в размер на 44 500.00лв.,с част от който се рефинансира КТП№13025313.Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца,считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е изцяло усвоен чрез разплащателна сметка№4238683 на Е. Р. Х. на 13.ХІ.2008год. /за което страните по делото не спорят и признават този факт,като същият се потвърждава и от ССчЕ/.Съгласно чл.5 от договора, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка№4236863 на кредитополучателя с месечни вноски,съгласно погасителния план /Приложение№1/,който е неразделна част от договора за кредит. Падежът за изплащане на месечните вноски за главница е 10-то число на месеца-чл.6 от договора.Съгласно чл.7 от договора за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва,формирана от БЛП за този вид кредит,определян периодично от кредитора,и надбавка.Към датата на сключване на договора БЛП е 5.69%,стандартната надбавка е в размер на 8.80% пункта или лихвеният процент по кредита е общо 14.49%.Срокът на договора е изтекъл на 13.ХІ.2018год.,но кредитополучателят не е платил всички дължими вноски за главница,договорна лихва,както и заемни такси и застраховка на обезпечението на кредита,защото е спрял плащанията по кредита на 11.Х.2013год.-видно от първоначалното заключение по ССчЕ.
Договорът за ипотечен кредит е вид договор за банков кредит.Договорът за банков кредит е консенсуален,формален,двустранен,възмезден договор,който е уреден в разпоредбите на чл.430-432 ТЗ.Нормативни правила относно банковото кредитиране има също в Закона за кредитните институции и нормативните актове по прилагането му.Съгласно разпоредбата на чл.430ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.Договорът за банков кредит под страх от недействителност се сключва в писмена форма-чл.430ал.3 ТЗ.Тъй като е сключен в изискуемата писмена форма,процесният договор е валиден.Съществените елементи и по-важни особености на договора за банков кредит са:1.обект на договора е отпускане на определена парична сума,2.паричната сума се отпуска за определен срок,3.заемателят заплаща уговорената с банката лихва,4.банковият кредит е целеви заем.Паричната сума се заема,за да се ползва по определен начин,съгласно уговореното в договора.Ако парите се ползват за друго нещо,това би било нарушение на договора.В случая банков кредит е нецелеви ипотечен кредит,с част от който е рефинансиран друг кредит на Е. Х..5.Банките–кредитори отдават голямо значение на обезпеченията чрез които се гарантира връщането на кредита.В случая безспорно са налице предпоставките на чл.430ал.1 ТЗ,защото „. Д.ЕАДГ.С. е отпуснала на кредитополучателя Е. Р. Х. нецелеви ипотечен кредит в размер на 44 500.00лв.,със срок на издължаване от 120месеца и при договорен лихвен процест 14.49%.Кредитополучателят е усвоил кредита изцяло на 13.ХІ.2008год. по разплащателната си сметка,с част от него е рефинансирала друг кредит в Банката,а с изтичане на срока на договора на 13.ХІ.2018год. следва да върне получената сума.
Ответницата прави правоизключващи възражения,като твърди,че претендираните от Банката суми за главница и лихви не се дължат в посочените в исковата молба размери,защото клаузата на чл.7 от договора и т.24.2 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица,са нищожни,като неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.Тези възражения на ответницата са основателни,но ирелевантни за предмета на настоящето дело,защото от заключението на ССчЕ безспорно се установи, че договореният лихвен процент от 14.49%, не е изменян едностранно от страна на Банката,от датата на сключване на договора-13.ХІ.2008год.,до изтичане на срока на договора- 13.ХІ.2018год.Ето защо съдът счита за ирелевантно за настоящия правен спор,че клаузата на чл.7 от договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год.,както и клаузата на т.24.3 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица от „. Д.Е., са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143т.10 ЗЗП и доколкото Банката не е доказала,че те са индивидуално договорени с кредитополучателя,те са нищожни клаузи на основание чл.146ал.1 ЗЗП.
Предвид спецификата на договора за банков кредит, страните по него са: търговец по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП,каквато е банката и на потребител по смисъла на §13.1 от ДР на ЗЗП,каквато е ответницата-кредитополучател Е. Х..Договорът за банков кредит е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга,свързана с дейността на кредитни институции,по смисъла на §13т.12б.“б“ от ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП,приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Всички банки попадат в приложното поле на понятието „търговец“ по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП,предоставящ „финансова услуга“,свързана с банковата дейност,съобразно легалната дефиниция на §13т.12 от ДР на ЗЗП.По делото не е спорно,че ответницата Е. Р. Х. е физическо лице,на която съгласно договора е предоставен нецелеви ипотечен кредит,който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,поради което тя има качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.При това тя се ползва от защитата на потребителите,предвидена в чл.143-146 ЗЗП.
Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или прави обстоятелства,обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор.С оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за кредит.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като примерно и неизчерпателно са посочени някои неравноправни клаузи.Същите,съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП,са нищожни,с изключение на тези,които са индивидуално уговорени,а предвид ал.2 на визирания текст,не са индивидуално договорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в случаите на договор при ОУ.С оглед правилото на чл.146ал.4 ЗЗП,доказателствената тежест е на банката,която трябва да докаже,че спорните клаузи са резултат на индивидуално договаряне с потребителя.Съгласно константната практика на ВКС,една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:1.клаузата да не е индивидуално договорена, 2.да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, 3.да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията,като трябва да е налице съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните, 4.да е сключена във вреда на потребителя.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира,че процесният договор за ипотечен кредит,сключен на 13.ХІ.2008год. е бланков договор,като клаузите му не са индивидуално договорени,доколкото са изготвени предварително от банката-ищец и ответницата-кредитополучател не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание.Процесният договор за кредит е изготвен от банката и презумцията на чл.146 ал.4 ЗЗП не е оборена, доколкото кредитополучателят не е имал възможност да изрази становище по съдържанието на клаузите от договора и по-точно чл.7 относно размера на договорната /възнаградителна/ лихва и нейното изменение,и да повлияе върху тях.Обстоятелството,че кредитът е отпуснат по молба на ответницата Е. Х.,не обуславя противния извод.
Клаузите на чл.1 от договора,в който е уговорен размера на отпуснатия кредит и чл.2 от договора-в който е уговорен срокът за изплащане на кредита /120месеца,чрез погасителни вноски,съгласно погасителен план,който е неразделна част от договора-чл.5/,съдържат уговорки относно основния предмет на договора. Съдът счита,че клаузите на чл.1, чл.2 и чл.5 от договора за ипотечен кредит,както и клаузите на чл.3-относно датата,на която кредитът се усвоява еднократно,чл.4 и чл.5-относно разплащателната сметка на кредитополучателя,по която се усвоява кредитът и по която следва да се внасят погасителните вноски,чл.6-относно падежната дата за издължаване на месечните вноски, са изразени по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП,поради което и доколкото касаят основния предмет на договора,те не следва да се преценяват като неравноправни.
Клаузата на чл.7 от договора за ипотечен кредит предвижда,че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,определян периодично от кредитора,и надбавка.Към датата на сключване на договора,БЛП е 5.69%,стандартната надбавка е в размер на 8.80% пункта или лихвеният процент по кредита е общо 14.49%.Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет на договора- възнаградителната лихва по договора за кредит,и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП,тя не следва да се преценява като неравноправна клауза.
Неравноправна е клаузата на чл.7 от договора за кредит, в частта,съгласно която БЛП за този вид кредит,се определя периодично от кредитора. Неравноправна е и клаузата на т.24.2 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, съгласно която кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент /БЛП/ и таксите,за което уведомява кредитополучателя по определен начин.Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: 1.При изменение от поне 1% на месец на стойността на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, 2.При изменение от поне 1% за месец на валутния курс евро/лев или евро/щатски долар, 3.При изменение от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България, 4.Въвеждане на рестрикции от страна на БНБ върху банковата система и/или върху „. Д., 5.Промени в нормативните актове,както и в регулациите на Централната банка,засягащи функционирането и изискванията на банките, 6.При изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции,обявявани в статистиката на Централната банка, 7.Съществена промяна в паричната политика на Централната банка,като премахване на валутния борд,обезценка на лева,деноминация на лева,смяна на парите.От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП,отчитайки и целта на закона,следва да се приеме за допустима уговорка в договор за кредит,предвиждаща възможност за изменение на първоначално уговорената лихва,но само ако тя отговаря на следните кумулативни условия:1.обстоятелствата,при чието настъпване може да се измени лихвата,трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ,2.тези обстоятелства следва да са обективни,т.е. да не зависят от волята на кредитора-тяхното определяне или приложение да е поставено под контрола на кредитора,3.методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или в ОУ-чл.144ал.4 ЗЗП,т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата,4.при настъпване на тези обстоятелства да е възможно както повишаване,така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидено само повишаване,това води несъмнено до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,съгласно чл.143 ЗЗП.В процесния договор не е посочен базовия лихвен процент /променливата компонента/,за този вид кредит на „. Д.ЕАДГ.С..Изменението на лихвения процент се извършва едностранно от кредитора,без съгласието на кредитополучателя.В конкретния случай,в договора за кредит и в ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица не се съдържа методика за изменение на лихвата,предвиждаща начин на формиране и изменение на БЛП,нито препратка към методология за определяне на базисни лихвени проценти.Промяната на стойността на БЛП е предоставена изцяло на преценката на Банката,без да е посочена методика за промяната му,обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл.144ал.2т.1 ЗЗП или в зависимост от външни фактори съгласно чл.144ал.3т.1 ЗЗП,поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими.При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели,не може да се счита,че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,по който банката може едностранно да променя цената на предоставената финансова услуги,поради което не е изпълнено изискването за добросъвестност.В настоящия случай липсва яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно променената лихва.Ето защо тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143т.10 ЗЗП и съответно нищожни на основание чл.146ал.1 ЗЗП.
Второто правоизключващо възражение на ответницата е,че сключените допълнителни споразумения от 11.ХІ.2009год. и от 5.ХІ.2012год. към договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год.,са нищожни,защото с тях се капитализира просрочена договорна лихва-преобразуване на лихви в главница,която на свой ред носи лихва.В случая кредитополучателят е физическо лице и договореното в допълнителните споразумения,преоформяне /преструктуриране/ чрез натрупване върху главницата на просрочени лихви,в резултат на което се получава нов размер на главницата,върху която се дължат договорна лихва и такси,е в нарушение на закона и поради това,е нищожно.По този начин,макар,че лихвеният процент по кредита е останал непроменен /14.49%/,размерът на месечната погасителна вноска се е увеличавал.Поради невалидно капитализиране,неправилно са определени размерите на анюитетните вноски и съдържащото се в тях съотношение между главница и възнаградителни лихви с допълнителните споразумения.Невалидното капитализиране на лихви с допълнителните споразумения е компрометирало всички съставени въз основа на тях погасителни планове.Паричните средства по обслужващата кредита сметка са били отнасяни от банката за намаляване размера на главното и акцесорните вземания в погрешни пропорции /както се установи и от заключенията на ССчЕ/.
По отношение на сключените две допълнителни споразумения за преструктуриране на дълга,чрез разсрочване при определен гратисен период и капитализиране на лихва /прибавянето й към главницата/,съдът намира следното: съгласно Решение№66/29.VІІ.2019год. по т.д.№1504/2018год. на ІІ ТО на ВКС, уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,върху които се начислява възнаградителна лихва,представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10ал.3 ЗЗД,който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294ал.1 ТЗ.Преструктурирането по чл.13 от Наредба№ 9/3.ІV.2008год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск/отм./ на БНБ;не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10ал.3 ЗЗД.Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка,като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга По този начин уговорките в двете допълнителни споразумения,с които към главницата по кредита се прибавят начислени и непогасени лихви,са нищожни на основание чл.26ал.4 ЗЗД във връзка с чл.10ал.3 ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна,дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.
Нищожността на двете допълнителни споразумения от 11.ХІ.2009год. и от 5.ХІ.2012год. към договора за ипотечен кредит, има за последица прилагане в отношенията между страните само на първоначално сключения договор за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год.,ведно с погасителния план-Приложение№1 към него, както относно отпуснатия кредит в размер на 44 500.00лв., в частта за падежите на отделните погасителни вноски и техния размер,така и в частта относно размера на възнаградителната лихва по кредита- 14.49%.
Безспорно се установи по делото /от заключението на ССчЕ/,че кредитът е усвоен изцяло на 13.ХІ.2008год. по разплащателната сметка№4238683 на кредитополучателя Е. Х..Кредитополучателката не е погасявала в срок дължимите вноски за главница и лихви,считано от 10.Х.2013год. до датата на изтичане на срока на договора-13.ХІ.2018год..От ССчЕ се установява,че Е. Х. е платила общо 8 723.73лв. главница по процесния кредит,а непогасената главница е в размер на 35 776.27лв.Поради което предявеният главен иск с правно основание чл.430ал.1 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД ще следва да се уважи за сумата 35 776.27лв.,а за разликата над 35 776.27лв. до 42 166.90лв. искът ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.Сумата 35 776.27лв. ще следва да се заплати от ответницата,ведно със законните лихви,считано от 12.ІІ.2020год.-датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното и изплащане.
Освен неплатената главница по кредита,ответницата дължи и договорна лихва съгласно чл.7 и обезщетение за забава,съгласно т.20.1 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица.Договорната лихва е възнаграждение,което банката получава за услугата по договора за банков кредит.Договорната лихва е възнаградителна лихва и е възнаграждение за банката,за това,че е предоставила паричен ресурс на длъжника-кредитополучател,който да ползва определен период от време.А наказателна лихва /обезщетение за забава/ се дължи съгласно раздел VІІ т.20.1 от ОУ като санкция при неплащане на погасителните вноски за главница в договорения срок и размер.
В законоустановения срок кредитополучателят прави възражение за погасяване по давност на договорните лихви,дължими за периода от 1.ІІІ.2013год. до 12.ІІ.2017год.,както и за погасяване по давност на обезщетението за забава /наказаетлните лихви/,дължими за периода от 12.Х.2013год. до 12.ІІ.2017год..Съдът счита възражението за основателно,тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.111б.“в“ от ЗЗД с изтичане на кратката тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви,за наеми и за други периодични плащания.Тъй като исковата молба е подадена в съда на 12.ІІ.2020год.,то тригодишния период,в който претендираните възнаградителни и наказателни лихви не са били погасени по давност,е в периода от 12.ІІ.2017год. до 12.ІІ.2020год.
От заключението на ССчЕ безспорно се установи,че по договора за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год. се дължи редовна лихва в размер на 39 992.28лв. Кредитополучателят Е. Х. е платила редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 18 464.00лв.За периода от 1.ІІІ.2013год. до 12.ІІ.2017 год. дължимата договорна лихва в размер на 13 950.14лв.,но е погасена по давност и не се дължи,а се дължи договорната /редовна/ лихва за периода от 12.ІІ.2017год. до 13.ХІ.2018год. в размер на 1 957.79лв.,за която давността не е изтекла.Поради което съдът ще следва да уважи предявения иск с правно основание чл.430ал.2 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД за договорните /възнаградителни/ лихви само в размер на 1 957.79лв.,дължими за периода от 12.ІІ.2017год. до 13.ХІ.2018год.,и да отхвърли искът за разликата от 1 957.79лв. до 34 880.60лв.,като неоснователен,поради погасяване на част от дължимите лихви по давност.
Съгласно първоначалното и допълнителното заключение на ССчЕ, размерът на обезщетение за забава /наказателната лихва/ по т.20.1 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,върху неизплатената главница от 35 776.27лв., за периода от 13.ІІ.2013год. до 13.ХІ.2018 год., е 44 165.50лв. Но за периода от 12.Х.2013год. до 12.ІІ.2017год. дължимото обезщетение за забава /наказателни лихви/ е погасено по давност.Предвид второто допълнително заключение на ССчЕ, съдът ще следва да уважи предявеният иск с правно основание чл.430ал.2 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД и т.20.1 от ОУ за дължимото обезщетение за забава /наказателни лихви/,за периода 12.ІІ.2017год. до 13.ХІ.2018год., в размер на 2 011.67лв.,а за разликата от 2 011.67лв. до 2 310.06лв. предявеният иск ще следва да се отхвърли,като неоснователен,поради погасяване на част от дължимите наказателни лихви по давност.
Съгласно заключението на ССчЕ ищецът е начислил по договора за кредит следните такси и разноски: такса управление в общ размер на 1 161.23лв.,от които кредитополучателя е платил 157.95лв. и дължи на кредитора 1 003.28лв., такса изискуемост на кредита,която не е платена на крайния падеж на договора, в размер на 120.00лв., такса подновяване на ипотека,която е платена от кредитора,но не е платена от кредитополучателя, в размер на 316.15лв. и такса обезпечение-начислена и платена от кредитора-170.52лв.,платена от кредитополучателя-102.78лв. и останала дължима към банката-67.74лв.Или предявеният иск за заемни такси ще следва да се уважи от съда до размер на 1 507.17лв.,от които: такса управление-1 003.28лв., такса изискуемост-120.00лв., такса подновяване на ипотека-316.15лв. и застраховка обезпечение- 67.74лв.,като за разликата от 1 507.17лв. до 1 572.14лв. предявеният иск ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.Тези заемни такси се дължат от кредитополучателя на основание т.24.1.2, т.26.1 и т.26.2,както и т.20.2 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица,които са били приети от кредитополучателя с подписването им на всяка страница.
Съгласно ТР№3/27.ІІІ.2019год. по т.д.№3/2017год. на ОСГТК на ВКС,считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита,кредитополучателят дължи само неплатената главница по кредита и законната лихва върху нея.В случая след изтичане срока на договора за кредит на 13.ХІ.2018год., кредитополучателят дължи само законна лихва върху неплатената главница в размер на 35 776.27лв.,която за периода 13.ХІ.2018год. до 12.ІІ.2020год.-датата на подаване на исковата молба в съда,е в размер на 4 541.59лв.,съгласно служебно направеното от съда изчисление с „Апис-финанси“. Поради което предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД ще следва да се уважи за сумата 4 541.59лв.,а за разликата от 4 541.59лв. до 5 341.14лв. ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.
Неоснователни са и възраженията на ответницата,за нищожност на учредената в полза на банката договорна ипотека,поради нарушение на изискванията по чл.168ал.2 ЗЗД във връзка с чл.167ал.2 ЗЗД,тъй като „в молбата за вписване на законна ипотека“,не се съдържат,предвидените в закона реквизити-падеж на обезпеченото вземане и размер на уговорените лихви,поради което договорът,като необезпечен с ипотека,представлявал договор за потребителски кредит,за който са приложими разпоредбите на ЗПК.От фактическа страна това възражение остана изцяло недоказано,поради което и ще следва да се остави без уважение.Освен недоказано,това възражение е и неправилно,защото кредитополучателят е учредила договорна ипотека върху собствения си недвижим имот,а не е вписана законна ипотека върху имота, както се сочи в отговора на исковата молба.Следва да се посочи,че договорът за ипотека има обезпечителен и акцесорен характер на вземането по главния договор.Нищожността на договорна ипотека не води до нищожност на договора за ипотечен кредит,сключен между страните на 13.ХІ.2008год. Абсолютно незаконосъобразно е възражението на ответницата,че ако вписаната договорна ипотека е нищожна,то договорът от 13.ХІ.2008год. не е ипотечен договор,а договор за потребителски кредит.Законната или договорната ипотека в полза на банката, е обезпечение на вземането по договор за жилищен или ипотечен кредит,което има акцесорен характер и съгласно чл.26ал.4 ЗЗД не влече нищожност на самия договор за кредит,както и не променя предмета и целта на договора.Ето защо съдът счита за ирелевантни за настоящия спор възраженията на ответницата за нарушаване на разпоредби на Закона за потребителския кредит,при сключване на договора,защото между страните по настоящето дело е сключен договор за ипотечен кредит,а не договор за потребителски кредит.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 2 176.81лв.,съгласно уважените размери на предявените искове и списъка по чл.80 ГПК.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответницата 23.46лв. съдебни разноски по делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл.38ал.2 ЗА ще следва да се осъди ищецът да заплати на пълномощника на ответницата адв. Мая Орманова адвокатско възнаграждение в размер на 1 744.29лв. съгласно чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание гореизложеното и чл.430ал.1 и 2 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е. Р. Х.,ЕГН* с адрес с.Е., община Р. да заплати на „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК ******, представлявано от главния изпълнителен директор В. М. С. и изпълнителния директор Д. Н. Н., останалите неплатени изискуеми задължения по договор за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год.,както следва: главница в размер на 35 776.27лв. /тридесет и пет хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, договорни лихви за периода от 12.ІІ.2017год. до 13.ХІ.2018год. в размер на 1 957.79лв. /хиляда деветстотин петдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, обезщетение за забава на основание т.20.1 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към договора за кредит,за периода от 12.ІІ.2017год. до 13.ХІ.2018год. в размер на 2 011.67лв. /две хиляди и единадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, дължими заемни такси в общ размер на 1 507.17лв.,от които 1 003.28лв./хиляда и три лева и двадесет и осем стотинки/ такса управление, 120.00лв./сто и двадесет лева/- такса изискуемост, 316.15лв./триста и шестнадесет лева и петнадесет стотинки/ такса за подновяване на ипотеката и 67.74лв./шестдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/-такса за застраховка на обезпечението,ведно със законната лихва върху главницата от 35 776.27лв. за периода от 13.ХІ.2018год. до 12.ІІ.2020год. в размер на 4 541.59лв./четири хиляди петстотин четиридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/,ведно със законната лихва върху главницата от 35 776.27лв.,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-12.ІІ.2020год. до окончателното и изплащане и 2 176.81лв./две хиляди сто седемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ съдебни разноски в настоящето производство,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК *******, представлявано от главния изпълнителен директор В. М. С. и изпълнителния директор Д. Н. Н. срещу Е. Р. Х.,ЕГН* с адрес с.Е., община Р., искове, за следните суми: за разликата от 35 776.27лв. до 42 166.90лв. неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 13.ХІ.2008год., за разликата от 1 957.79лв. до 34 880.60лв. неплатени договорни лихви, за разликата от 2 011.67 лв. до 2 310.06лв. неплатено обезщетение за забава по т.20.1 от ОУ, за разликата от 1 507.17лв. до 1 572.14лв. дължими заемни такси,от които за разликата от 1 003.28лв. до 1 003.29лв. такса управление и за разликата от 67.74лв. до 132.70лв. такса застраховка обезпечение,както и за разликата от 4 541.59лв. до 5 341.14лв. дължима законна лихва върху главницата за периода от 13.ХІ.2018год. до 12.ІІ.2020год.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ!
ОСЪЖДА „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК **** да заплати на Е. Р. Х.,ЕГН* съдебни разноски по делото,съобразно отхвърлената част от исковете,в размер на 23.46лв. /двадесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА „. Д.ЕАДГ.С.,ЕИК ****** да заплати на пълномощника на ответницата адв. М. М. О. адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.2 ЗА във връзка с чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 744.29лв./хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/,съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: