Производството е пореда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 96/21.06.2013г., постановенопо Г.д.№ 52/2013г. Чепеларският районен съд е признал за установено по отношение на О. Ч., БУЛСТАТ **, с адрес Г. Ч., У. „. № 44, П. от кмета на Общината Т. Б., че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. Ч. със Заповед №РД-18-58/28.08.2006. на Изпълнителния директор на АГКК София, „.-В. Д.”, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление Г. Ч., У. „. № 3, представляван от В. Н. Д., е бил собственик на имот с идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. Ч., с площ по кадастралната карта от 993 кв.м., а по нотариален акт за продажба с № *, том *, дело ** г. на Районен съдия при ЧРС- с площ от 1060 кв.м., като част от този имот с площ от 58,40 кв. м., повдигната със зелен цвят на комбинираната скица с № 1 към заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, неразделна част от настоящето решение, е неправилно нанесена на кадастралната карта като част от имот с идентификатор № ** – улица на О. Ч. по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. Ч. и е осидил О. Ч. да заплати на „.-В. Д.” Г. Ч. разноски по делото в размер на 800 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1526/02.07.2013г. от О. Ч., П. от кмета Т. Б. с оплакване за неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че ищецът по покупко-продажба с нот.акт № **,т.*, д.№ ** г. е станал собственик на имот с пл.№ ** с площ от 1060 кв.м., като съгласно този нот.акт имота попада в улица с 89 кв.м. Твърдението, че улицата с идентификатор ** е нереализирана е ирелевантно, тъй като улицата не е благоустроена, но е реализирана. Фактът, че през претендираните 58,40 кв.м преминава улица е достатъчно, за да се приеме, че същата е предвидена по кадастралния план и е реализирана. Твърди се още, че ищецът не е подавал възражения по реда на чл.46,ал.2 от ЗКИР.Освен това исканото изменение засяга имот публична общинска собственост и ако бъде уважено и претендираната площ бъде изключена от улицата ще се намалят нейните габарити в нарушение на изискванията на ЗУТ. Съгласно чл.56 от ЗОбС улиците са публична общинска собственост и твърдението, че процесната площ е оградена и владяна от ищеца е ирелевантно, тъй като публичвната собственост не може да се придобива по давност.Като не е съобразил това съдът е постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено.
В отговора на въззивната жалба с вх.№ 1748/24.07.2013г., подаден от „.В. Д.”, представляван от В. Н. Д., Ч. пълномощника му А.Д., се оспорва същата като неоснователна. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Твърди, че основното оплакване в жалбата, че съдът не е зачел характера на улицата като публична общинска собственост, към която според него принадлежи процесната част, е неоснователно. Безспорно по делото е установено от заключението на вещото лице, че процесните 58,40 кв.м.погрешно са заснети като част от улица, както и че процесната част реално е отделена от съществуващата улица с дървена ограда, по която е преминавала регулационната граница по плановете от 1922г.,1962г. и 1978г. Липсват и отчуждителни преписки за посочената част. Неоснователно жалбоподателят се позовава на института на публичната общинска собственост, тъй като предмет на спора е кадастрална грешка и свързания с нея спор за материално право към минал момент. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание жалбоподателят О. Ч. Ч. процесуалния си представител юриск. Г. поддържа жалбата си.
Въззиваемият Ч. пълномощника си А.Д. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Не се оспорва, че въззиваемият „.”, представляван от В. Н. Д. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, дело № ** г. е закупил от Р. Г. М., К. Д. М., С. Д. Н. и Д. Л. М. и е станал собственик на следния недвижим имот: незастроено дворно място от 1060 кв.м., а по нот.акт 1170 кв.м. по кадастралната основа, представляващо имот пл. № **, част от който в размер на 693 кв.м. участва в парцел *-Озеленяване в кв.* по плана на Г. Ч., а останалата част участва в магистрала с 278 кв.м. и в улица с 89 кв.м., при граници на парцел I-Озеленяване – от две страни улици, магистрала и парцел II-Бензиностанция.
От представеното писмо изх.№ 94-7026-21-10-2586/10.09.2012г., издадено от СГКК-Смолян се установява, че по заявление рег.№ 94-7026/24.08.2012г., подадено от В. Д. е предприета процедура по изменение на кадастралната карта, касаеща границата между имоти с идентификатори ** и **, съгласно приложения от него проект, но поради несъгласие на О. Ч. при обявяване на проекта същата е отказала да подпише акта за непълноти и грешки като заинтересувано лице, предвид на което спора за материално право следва да се реши по реда на чл.53,ал.2 от ЗКИР. Към писмото е приложена цялата преписка, заявлението, скица проект, акта за непълноти и грешки и докладна записка.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ е видно, че поземлен имот с идентификатор 80371243.1206 по одобрената кадастрална карта на Г. Ч. от 2006 г. е с площ 993 кв.м. Вещото лице установява, че между поземлен имот с идентификатор ** и поземлен имот с идентифакатор ** – улица, е налице частично изпълнена дървена ограда и навеси, които не са нанесени като граница в кадастралната карта, като на приложената към заключението комбинирана скица с № 1 са показани поземлен имот с идентификатор № **, очертан с жълт цвят и поземлен имот с идентификатор ** – улица, парцели ** и *, кв. ** по плана от 1978 г., частично изменен със заповед № 111/1995 г. на Кмета на О. Ч., който е действащ и в момента. Със сив цвят са показани границите на имот пл.№ ** по плана от 1978г. , а със зелен цвят границата на претендираната част от поземлен имот с идентификатор ** – улица /минаваща по съществуващата ограда и навес откъм улицата/, която е с площ от 58,40 кв.м., като тази граница съвпада в рамките на допустимата точност с границата на имот пл.№ ** по предходния план. Вещото лице установява още, че поземлен имот с идентификатор № ** по кад.карта на Г. Ч. от 2006г. е идентичен с пл. № ** по кадастралния план от 1978 г., имот пл. № ** по плана от 1962 и пл. имот № ** по плана от 1922 г., които имоти са показани на изготвените скици към заключенеито с № 2 3 и 4. На комбинираната скица № 1 със зелен цвят е повдигната претендираната от ищеца част от поземлен имот с идентификатор № ** с площ от 58,40 кв.м., за която част вещото лице установява, че като част от имот пл.№ ** по предходния план е предмет на нотариалния акт за продажба № **, том *, дело № ** г. Вещото лице установява още, че със заповед № 118/21.03.2013 г. на кмета на О. Ч., е отменено отчуждаването на частта от поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта, която част е отчуждена със заповед № 282/06.07.2012 г. за улица „Ручей”, но не е неизплатена. По този начин уличната регулация в югоизточната част на имота остава неприложена. Вещото лице сочи, че към настоящия момент няма изпълнена улица, съгласно строителните правила и норми, а обслужването на поземлените имоти става по черен път. При проверката в общината вещото лице установява, че няма данни за други отчуждителни производства по отношение на ПИ с идентификатор ** и идентичните на него по предходните планове.
В съдебно заседание вещото лице допълва,че съществуващата ограда и навес, които са изпълнени на място съвпадат с геодезическото заснемане на границите, както и че в рамките на процесните 58,40 кв. м. има черен път, на който няма изпълнени настилки и обслужва къщите, които са стари. Твърди също, че процесните 58,40 кв.м. попадат в границите на имот № **, повдигнати със зелен цвят или в границите на имота по нотариалния акт от 1993 г., на който се позовава ищеца за правото си на собственост. Изяснява също, че отчуждаването касае улицата, която е на североизток и всъщност става въпрос за отчуждителната процедура, която е отменена и която не касае процесната част, тъй като тя по кадастралната карта е заснета като част от улица и за нея не е налице основание за отчуждаване. Пътят е съществувал с по-малък габарит още по плана от 1922г., което е отразено на скица № 3.
От показанията на св. М. се установява, че познава имота още от 1950 г. и семейството му го ползвало докато е бил закупен от ищеца Д. и отгтогава се владее от ищеца без прекъсване. Твърди, че по източната граница на имота преди е минавал арк за воденица, покрай който имало пътека, а сега е улица. От горната страна на имота имало черен път. По този арк по източната граница имало и плет, стара дървена ограда. Сочи, че имало няколко метра стар сух зид, който си стои и сега и след това има плет. Твърди, че тази ограда не влиза в улицата и никога не е местена и след като Д. е закупил имота той го ползва така както го е закупил.
При така установената фактическа обстановка правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР и правилно е приел, че искът е основателен и доказан.
С посочения нотариален акт № *, том *, дело */1993 г. ищецът е закупил на 15.12.1993г. описания по-горе имот и е станал негов собственик по силата на покупко-продажбата. От заключението на вещото лице по назначената и изслущана СТЕ, която не е оспорена от О. Ч., се установява, че спорната част от 58,40 кв.м., повдигната в зелено на приложената скица и заснета като част от имот с идентификатор 80371243.1699 – улица с кадастралната карта от 2006г., попада в пощта, закупена от ищеца с посочения нотариален акт. Вещото лице е проследило регулационно положение на имот с идентификатор **, а също и на имот с идентификатор ** – улица и Е установило, че процесните 58,40 кв.м., повдигнати в зелен цвят, представляват част и са включени в границите на закупения от ищеца през 1993г. имот по плана от 1978г. След последното частично изменение изменение на плана от 1978г. със заповед № 111/1995 г. на Кмета на О. Ч. на скица № 2 към заключението на вещото лице са показани границите на имот пл.№ **, които граници съпоставени със заснетите с новата кадастрална карта от 2006 г. граници сочат на различие, свеждащо се именно до повдигнатите със зелен цвят спорни 58,40 кв.м.Поради това правилно районният съд е приел, че с кадастраланата карта от 2006г. процесните 58,40 кв.м. погрешно са заснети като част от имот с идентификатор № ** – улица на О. Ч., вместо като част от имот с идентификатор **, за който имот собственикът е представил нотариален акт. Вещото лице установява, че улицата не е реализирана, няма настилка и не отговаря на строителните правила и норми. Не е проведена надлежно отчуждителна процедура и в О. Ч. липсва отчуждителна преписка, отнасяща се за процесните 58,40 кв.м., въз основа на която да са включени в имот с идентификатор ** – улица. За отчуждаването на части от имоти за улици по реда на чл.205 и сл. от ЗУТ,съгласно чл.209,ал.2 от ЗУТ кметът следва да издаде изричан заповед за отчуждаване, а съгласно ал.4 частта от поземления имот се счита за отчуждена от деня на заплащане на обезщетението. В случая, след като не е изпълнила процедурата по отчуждаване и заплащане на собственика на парично обезщетение за отчуждената част, О. Ч. няма основание да претендира, че спорната част от 58,40 кв.м. е била публична общинска собственост към момента на влизане в сила на новата кадастрална карта, тъй като към този момент тя е била собственост на ищеца Д. по силата на покупко-продажба с посочения нотариален акт и за да стане общинска собственост О. Ч. следва да проведе отчуждителната процедула и да заплати парично обезщетение на собстевника Д.. Следователно с новата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на Изп.Директор на АГКК е допусната кадастрална грешка, като неправилно процесните 58,40 кв.м. повдигнати в зелен цвят на скица № 1 на вещото лице са заснети към имот с идентификатор ** – улица на О. Ч., вместо към имот с идентификатор **, собственост на В. Д. на основание нот.акт № *,т.*, рег.№ **,д.№ **/1993г.за покупко -продажба. Неоснователно е възражението в жалбата, че ищецът не е станал собственик на спорната част, тъй като тя като публична общонска собственост не може да бъде придобита по давност. Това твърдение е и ирелевантно,тъй като ищецът не сочи като основание за правото си на собственост давностно владение, а покупко-продажба. Като е достигнал до извода за неоснователност на иска районният съд е постановил правилен С. акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 350 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96/21.06.2013г., постановенопо Г.д.№ 52/2013г. по описа на Чепеларският районен съд като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА О. Ч., БУЛСТАТ **, с адрес Г. Ч., У. „. № 44, П. от кмета на Общината Т. Б. да заплати на „. В. Д." с ЕИК **, със седалище и адрес на управление Г. Ч., У. „. № 3, представляван от В. Н. Д. разноски по делото за въззивни производство в размер на 350 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: