Постъпила е възивна жалба вх.№ 1867/11.07.2013 год. от „.-П"О. със седалище и А. на управление Г.С., П. от управителя П. П. Ч. А. Д. П. срещу решение от 8.06.2012 год. по Г.дело № 226/2011 год. по описа на РС Г.Ч. с молба да се отмени изцяло и постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
По допустимостта на жалбата. Дружеството не е получавало съобщение за решението от 8.06.2012 год. по Г.д.№ 226/2011 год. по описа на РС Г.Ч.. За решението узнали след обаждане по телефона в деловодството на съда на 4.07.2012 год., като съобщението е изпратено до А.В., който е бил преупълномощен от А.П. само за първата инстанция. Съдът е следвало да изпрати съобщение на адреса на дружеството в Г.С. или на А.П..
По решението в прекратителната част. Съдът в нарушение на закона е прекратил производството по чл.124 от ГПК. Съгласно чл.232 изр.1 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В случая ищецът е направил искане, но след първото по делото заседание. Не е налице и съгласие на ответника. до съдебното заседание на 8.05.2012 год. И на последно място А.В. е следвало да има изрично пълномощно,с каквото той не разполагал.
По осъдителната част за неустойката. Необоснован е извода на съда, че ответника не е изпълнил задълженията си по договора от 13.01.2006 год. Дружеството е изпълнило всички свои задължения, а ищците не са изпълнили своите задължения. Ищците са предоставили скица и виза от 30.08.2004г., които са недействителни. Неправилно съдът е приел, че върху имота няма тежести и не се водят дела, както са декларирали ищците. След сключване на договора от 13.01.2006 год. се установило, че е заведено дело от М. М. срещу А. К. за освобождаване на имота. При това с нередовен парцел „.-П"О. са успели да одобрят идеен проект на 8.09.2006 год., а на 6.10.2006 год. са успели да учредят и право на строеж. На 11.07. са получили скица от кадастър в Г.С. и са поискали виза и строително разрешение. Общината е издала строително разрешение № 821 от 22.10.2007 год. Строителната линия и ниво са дадени на 8.05.2008 год. и дружеството е започнало строителството при налични средства 1 200 000 евро и 150 000 евро.
Освен това по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, според която високата плътност на застрояване в УПИ ІІ-** в кв.72 по ПУП на Г.Ч. са наложили допълнителни инженерно геоложки проучвания на строителната площадка. На 30.11.2008 год. се спира строителството до 30.04.2009 год.
Съдът не дава логично изложение защо кредитира показанията на свидетелите на ищеца, а не кредитира показанията на свидетелите на ответника. Трябваше да кредитират показанията на св.В., която е осъществявала техническия надзор и най точно запозната с етапите на строителството. Не са извършвани строителни работи при минусови температури, от което следва, че пусковия срок ще бъде през м.май 2013 год. Според вещото лице дните с регистрирани тепмератури под нула градуса са 175 дни. Необоснован е извода на съда, че в анекса от 26.08.2009 год. клаузата за спиране на срока за построяване на сградата, докато има отрицателни температури е отменена.
Необоснован е извода на съда, че не е доказано твърдението, че е била налице забрана от страна на Община Ч. за осъществяване на СМР за определен период от време, в тази насока са представени доказателства. Представеното писмо от ищците, че не е издавана заповед за преустановяване на СМР, отнасящи се за цялата територия на Г.Ч. е оспорено. Според вещото лице през зимния сезон след 26.11.2008 год. Общината е забранила използване на кулокран, поради голямата застроеност на района, в който се намира процесния имот. Според техническата експертиза действително има проблем и с преминаващ през имота канал. За решаването на този проблем е нужно и съдействие от ищците, а те създават пречки. Невярно е твърдението на съда, че каналното съоръжение може да бъде изместено в края на имота.
По осъдителната част за разноските. Дружеството не дължи разноските за които е осъдено. Ищците са предявили два иска, първият е оттеглен, втория уважен. И двете страни са направили разноски и не е следвало да се присъждат на нито една от страните.
В срок е постъпил отговор вх.№ 2077/1.08.2013 год. от А.Р. и М.А.Д. като пълномощници на М. Б. М. и П. В. Х. М. със становище, да се остави без уважение възивната жалба, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Относно допустимостта на възивната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок. Решението от 8.06.2012 год. е връчено на ответната страна Ч. един от представляващите адвокати - А.С. В.. Според ГПК представителната власт на адвоката включва и възможността за получаването съобщения и призовки по делото, именно съобщение от 26.06.2012 год. на А.В. е връчен препис от решението.
Относно прекратителната част на решението. Възивната жалба в тази част е недопустима, доколкото е подадена след срока по чл.275 ал.1 от ГПК. В тази част решението има характер на определение, поради което жалбата подадена на 9.07.2012 год. се явява извън срока.
Жалбата е и неоснователна. Налице е изискването на чл.232 от ГПК съгласие от ответника изразено с молба вх.№ 1234/8.05.2012 год. Извършеното от А.В. изявление е валидно и обвързва ответника, доколкото е безспорно, че същият е негов пълномощник. Не са били необходими специални пълномощия, които А.Василев нямал съгласно чл.34 ал.3 от ГПК която касае разпореждане с предмета на делото от страна на ищеца и признаването на факти от страна на ответника.
Относно осъдителната част на решението. Жалбата е изцяло неоснователна, моли да се остави без уважение. В раздел ІV "Права и задължения на дружеството" от договора за прехвърляне на право на строеж и собственост на недвижим имот срещу изпълнение на строителство от 13.01.2006 год. изрично е разписано, че именно ответната страна отговаря за разработването и одобряването на необходимите проекти. Освен това срока за изпълнение задължението на ответника за построяване на сградата не е течал. Същият започва да тече от датата на издаване на протокол за строителна линия или 8.05.2011 год. съгласно анекса от 26.08.2009 год. подписан от страните. Със същия анекс, с който се изменя договора от 13.01.2006 год. е отпаднала и клаузата сроковете да не текат в периоди с температури под "0" градуса. Въпреки, че се е съгласил с това изменение, сега ответника отказва да се съобрази с него и твърди неправилност на решението на съда на това основание. Относно "каналното отклонение", което представлява проблем според ответника, то при подписване на анекса от 26.08.2009 год. ответника е знаел за него и е можел да съобрази поведението си с тези факти, вкл. и досежно определяне на срока. При поемане на задължението от ответника да построи сградата в определен срок, дружеството е знаело и е можело като добър търговец да вземе предвид всички факти и обстоятелства и че не са налице "обективни причини" за доказаното неизъпление на ответника. Следователно решението на съда, че следва ищците да получат обезщетение, като им се присъди определената неустойка е правилно и обосновано.
Относно присъдените разноски. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК именно ответника следва да заплати разноските, доколкото иска е уважен. Относно прекратяване на делото в една част, ответникът нито е претендирал разноски сторени по тази част от производството, нито е доказал такива по размер.
Моли съда да се произнесе с решение с което се остави без уважение възивната жалба, а първоинстанционното решение да се потвърди.
В съдебно заседание възивната жалба се подържа от А.Р..
За възиваемите М. М. и П. М. се явяват А.Р. и М.А.Д..
Възивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен ентерес, поради което се явява процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав в рамките на правораздавателната дейност на съда.
По същество възивната жалба е неоснователна.
С решение № 53/ 8.06.2012 год. по Г.дело № 226/2011 год. Ч. районен съд ОСЪЖДА „. – П” О. ЕИК ** със седалище и А. на управление Г. С., жк. „Л.”, У. „. П. № 6. . 7, П. от П. Д. П. да заплати на М. Б. М. с ЕГН * от Г. Ч., У. „. Б. № 142 и П. В. Х. М., роден на 10.08.1941г. А., Г. Г. У. „А.” -** ВА6 9 BD на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойка за времето от 09.05.2011г. до 08.06.2011г., дължима на основание чл.5.3. от Договор за прехвърляне право на строеж и собственост на недвижим имот срещу изпълнение на строителство, в размер на 3 911.66 лева, представляваща равностойността на сумата от 2 000 евро по курса на БНБ.
В останалата част по чл.124 ал.1 от ГПК производствотое прекратено с влязло в законна сила определение.
В мотивите си съдът е приел, че през 2006 год. страните са сключили договор за прехвърляне право на строеж и собственост на недвижим имот срещу изпълнение на строителство, като ищците се задължили да учредят на „.-П" О. право на строеж върху собствения си имот - УПИ ** кв.72 по плана на Г.Ч. идентичен с ПИ с идентификатор № **6 по кадастралната карта на Г.Ч. одобрена на 28.08.2006 год. на АГКК С.. Договора за прехвърляне право на строеж и собственост не недвижими имот е сключен на 13.01.2006 год. и впоследствие за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на протокол за строителна линия и ниво. В чл.5.3 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на строителството в уговорения срок дружеството дължало на собственика неустойка в размер на 2000 евро месечно за срока на забавата, платим в лева по курса на БНБ в деня на плащането. На 16.05.2006 год. е сключен анекс към предварителния договор за удължаване на срока - 24 месеца от откриване на строителна линия и ниво. Сключен е и втори анекс от 26.08.2009 год., като срока за построяване на сградата да бъде удължен с 36 месеца, или това да стане до 8.05.2011 год. С протокол от 8.05.2008 год. била открита строителна площадка на строеж "Семеен хотел". Разрешението за строеж е под № 81/22.10.2007 год.
Съгласно договора от 13.06.2006 год. в раздел пети страните са договорили такова обезщетение в случай на неизпълнение на задълженията, свързани със спазване на определени срокове. - неустойка в размер на 2000 евро за срока на забавата. От страна на дружеството е налице неизпълнение на договора в срок, позовавайки се на причини и обстоятелства довели до забавяне започване на строителството - наличие на нередовни документи за процесния имот, издаване на строително разрешение, което било обжалвано, като всички това е приключило една година преди втория анекс от 26.08.2009 год. Недоказани са възраженията на ответника, че СМР не са се извършвали и спирани заради ниски температури. Недоказано останало и възражението, че спирането на превозните средства на У."О." се е отразило и на строителството на "семейния хотел". Не са доказани и форсмажорни обстоятелства, довели до спиране на строителството, не е било налице такова уведомяване от дружеството. Преминаването на канал през имота също не било пречка за строителството, тъй като това съоръжение е било търпимо и не подлежи на премахване. Налице е забава на собственика сградата да е завършена и приета с протокол на комисия, поради което дължи неустойка за забава за претендирания период от 9.05.2011 год. до 8.06.2011 год.
Възивният съд изцяло възриема мотивите в първоинстанционното решение, поради което не се налага тяхното преповтаряне и препраща към разпоредбата на чл.272 от НПК.
Безспорно е, че между страните по делото на 13.01.2006 год. е сключен договор за прехвърляне право на строеж и собственост на недвижим имот срещу изпълнение на строителство със страни М. М. лично и в качеството си на пълномощник на съпруга си П. М. като собственици на УПИ ІІ-962 в кв.72 по плана на Г.Ч. с изпълнител „.-П"О.. Страните изрично са уговорили обезщетение в случай на неизпълнение на задълженията по договора, свързани със спазването на определени срокове. Изрична е уговорката, ако дружеството не изпълни обекта в срок дължи неустойка в размер на 2000 евро. По делото са събрани категорични доказателства за виновно неизпълнение на договора от страна на дружеството. Условията на първоначално сключения договор са променяни с два анекса от 16.05.2006 год. и от 26.08.2009 год., като краен срок е определен 36 месеца от датата на издаване на протокола за строителна линия и ниво, а именно до 8.05.2011 год. От приетата по делото СТЕ към м.февруари 2012 година е установено, че обектите, които е следвало да се предадат от дружеството не са в състоянието установено в т.2.5 от договора, т.е. налице е виновно неизпълнение от страна на ответника да изпълни задълженията си. Причината за забавата се дължи изцяло на бездействието на възивника, който в продължителни периоди от време, а и през цялата 2010 година не е извършвал никакви СМР в процесния обект. При покана да заплати неустойка на 13.05.2011 год. ответника не е изплатил същата.
Неоснователни са всички възражения на ответното дружество, че са били налице обективни причини за забава на строителството. Възраженията за висящи съдебни спорове, които били пречка за извършване на СМР се опровергава от решение № 39/16.05.2007 год. по Г.д.№ 87/2006 год. в сила на 26.06.2007 год. Спора е приключил преди започването на СМР на 8.05.2008 год. Въпреки този спор в анекса от 26.08.2009 год. ответника е приел крайния срок за довършване на обекта 8.05.2011 год.Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че ищците се явяват неизправната страна по договора, тъй като не се сочат конкретни задължения, а само наличието на висящи спорове, за които се установи, че са приключили преди започване на СМР. Наличието на нередовни документи за процесния имот, издаване на строително разрешение са забавили дружеството, но всички тези процедури са приключили преди подписване на втория анекс от 26.08.2009 год. Учреденото право на строеж е било на ответника и той е следвало да изработи всички небходими проекти и да получи одобрения за тях. Не е установено от страна на Община Ч. да е имало забрана за извършване на СМР в определени периоди. От представените Заповед № 235/20.05.2008 год. и писмо с изх.№ 26-00-1033/20.10.2008 год. се установява, че няма забрана за строителство, а задължава дружеството да премахне от улиците до обекта незаконосъобразно монтираната от него строителна техника. От писмените доказателства се установява, че е била затворена за движение на всички превозни средства У."О.", но не е било спирано строителството на "семеен хотел" в УПИ **-** кв.72 по плана на Г.Ч..
Относно възражението, че се спират СМР-та при минусови температура, то тази уговорка в т.4.6 от договора отпада с последния анекс от 26.08.2009 год, затова е определен нов по-дълъг срок и не е запазена уговорката за спиране на строителството при минусови температури. Посочените от вещото лице 175 работни дни с отрицателни температури, не потвърждава твърдението, че действително през това време не се е работило. Св.В. установява, че са съставяни актове при спиране и започване на работа съгласно изискванията на ЗУТ, но такива не са представени. Изготвянето на такива актове е по образец и се подписва от всички участници в строителството, а не едностранно. Възражението, че през имота минава канал, собственост на "ВиК" ЕООД С. който е пречел на строителството също е неоснователно, тъй като при сключване на последния анекс, ответника вече е знаел за този канал, който е трябвало да се премести. Налагащото се изместване на канализационното съоръжение е могло да се изпълни от дружеството като строител, за което не е имало никакви пречки. Ответното дружество се явява като "възложител" и високата плътност на застрояване е налице именно заради изработения от възивника проект. Това произтича и от уговорката по първоначалния договор в т.4.9 за изграждането на т.н. "външни връзки " с "ВиК". По препоръка на "ВиК" канализацията е могла да се премести в края на имота, където нямало пречка за реализиране на строителството. Вещото лице също посочва, че отклонението на канализацията е позволявало извършване на СМР и достигане на по-голяма степен на завършеност.
Относно възражението, че страните са постигнали съгласие при забава или спиране на строителството по форсмажорни причини, както и действия на властите, препятстващи изпълнението на поетите задължения, то няма конкретни възражения или уведомяване от страна на ответното дружество, за да се коментира доколко са основателни такива искания.
Като неизправна страна по процесния договор ответното дружество следва да понесе обезщетение за вредите от неизпълнението във вид на уговорената неустойка. Целта на неустойката е да се обезпечи изпълнението на задължението по договора и да стимулира изпълнението.Ответното дружество не доказва сградата да е завършена и да е приета с протокол на комисия с участието на собственика, авторски надзор и НСН. Следователно е налице забава за изпълнение на строителството в срок.
Относно присъдените разноски правилно е приложена разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, има уважен иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД и ответника дължи съответните разноски.
Ще следва да се присъдят направените разноски пред възивната инстанция в полза на М. Б. М. и П. В. Х. М. в размер на 500 лева.
Поради изложеното следва да се потвърди обжалваното решение. Затова съдът

Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/8.06.2012 год. по Г.дело № 226/2011 год. по описа на Ч. районен С.
ОСЪЖДА „.-П"О. със седалище и А. на управление Г.С.,ЖК "Л." У. П. № 69 1т.7 П. от П. Д. П. да заплати на М. Б. М. и П. В. Х. М. от Г.Ч. У. "Хр.Б. № 142 разноски за възивната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.