и за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с В.№2396/12.03.2013г. от “. К.Е. Г. ,представлявано от Г. К.М. чрез процесуалният представител А.Б. против решение №94/31.03.2010г. по Г.д. №1076/2012г. по описа на районен съд Г., в частта с която е осъдено дружеството да заплати на Н. У. за Ф. И.”. Л. консумативите за ел . енергия и вода, законна лихва върху главницата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 125.16 лв. разноски по делото. Твърди ,че в отговора на исковата молба и в съдебно заседание е оспорвал само претендираните от ищеца парични задължения, свързани с потрблението на ел.енергия и вода и законната лихва като не е оспорвал дължимата наемна цена,която признава.Счита че решението е незаконосъобразно в частта ,с която е уважен установителният иск за потребена ел енергия и вода.Намира, че обжалваното решение в тези части е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуални правила.Незаконосъобразно районният съд е присъдил в полза на ищеца законна лихва върху главницата считано от 14.06.2012 г. до окончателното изплащане на задължението,като такова искане няма направено в исковата молба . В тази част счита решението, че е недопустимои следва да бъде обезсилено.
Съдът неправилно е обсъдил в мотивите на решението си дадените свидетелски показания на свидетелите И. и Г., пряко отговорни служители при ищеца за засичанията и счетоводното отчитане на потребените консумативи. От друга страна немотивирано и неоснователно не е кредитирал показанията на св. Б., неработеща от дълго време при ответника, пряк ежедневен свидетел и очевидец относно твърденията на ищеца за факти по потреблението на оспорените консумативи.Счита ,че показанията на двамата свидетели, не кореспондират с останалите доказателства по делото.
Намира ,че липсват доказателства по делото измервателните уреди- електромер и водомер да са засичани ежемесечно , от комисия в присъствието на представител на наемателя.Твърди ,че Директора на НУФИ “. Л. е назначил с Заповед № 13/05.10.2006 г.специална комисия от длъжностни лица и е разпоредил засичанията показанията на измервателните уреди за вода и ел. енергия да се извършват ежемесечно. Св.И. Б. установява факта , че от началото на м.Януари 2012 г.до 31.03.2012 г. ,когато е започнала работила по трудов договор с ответникаи е работила сама в горепосоченият обект, не е извършено нито едно засичане на електромера и водомера, както от комисия, така и от отделно лице от тази комисия. подписвала на доверие.
Счита ,че съдът незаконосъобразно изцяло не кредитира показанията на св. Б., като дори и приписва, че е започнала работа от м. Ноември 2011 г., като по делото има категорични доказателства, че е започнала работа от началото - 01.01.20012 г. В представените в съдебно заседание два приемо- предавателни протокола от 24.04.2012 г., никъде не съществуват данни за засичане на потребена ел. енергия и вода. В приемо- предаветелен протоктол св. Б. е предавала на 24.04.212 г. вещи на домакина С. П., няма данни да са засичани потребени вода и ел.енергия, а във протокола, с който на комисията е записала , че предава на управитеиля на ответното дружество вещи, и на гърба на листа е сниман електромер. Но по делото има свидетелски показания, че е предала имуществото си на домакинката на НУФИ -П. на 01.04.2012 г., след последният работен ден, и тогава са предадени ключовете от обекта, и те са съхранявани от ищеца до 24.04.2012 г. Това също не е обсъждано в мотивите на решението. Не е обсъждано също , че няма никакво доказателства, че ключовете от обекта са предадени от управителя на ответното дружество на друго лице, представляващо ищеца. Това че се изготвили документ, който не е подписан от ответника, не доказва обстоятелството, кога са предадени ключовете на ищеца, нито обстоятелството свързано с фотографирането на данните от електромера. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.Претендира за разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор от Н. У. за Ф. И.”. Л. ,представлявано от С. Т.-И. чрез А.Д. М. против депозираната въззивна жалба ,която счита ,че е неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваните части.Претендира за разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г. жалбоподателят”. К.Е. Г. се представлява от А.Б.,който поддържа жалбата като моли съда да отвмени решението на районен съд Г. в обжалваните му части и отхвърли исковете за заплащане на ел енергия и вода като неоснователни .По отношение на присъдената законна лихва ,решението счита ,че е недопустимо и следва да бъде обезсилено ,тъй като такова искане не е било направено в исковата молба.Претендира за разноски съразмерно уважената част от въззивната жалба.Представя писмена защита.
Въззиваемият Н. У. за Ф. И. “. Л.,редовно призован ,се представлява от А.Д. М.,който поддържа становище ,че решението на районен съд Г. в обжалваните части е законосъобразно и обосновано постановено и следва да бъде потвърдено Единствено по отношение на присъдената в обжалваното решение законна лихва върху главнницата поддържа становище ,че в тази част решението следва да бъде обезсилено,тъй като с исковата молба ищецът не е предявил акцесорен иск, а съдът се е произнесъл плюс петитум.
Смолянският окръжен съд след като прецени изложеното във въззивната жалба, приложеният писмен отговор, обсъди всички гласни и писмени доказателства по делото намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна таккса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415 ГПК.
Законосъобразно и обосновано районният съд след съвкупна преценка на гласните и писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената изслушана и неоспорена СИЕ е приел за установено ,че въз основа на сключен договор за наем от 24.04.2009г. и допълнително споразумение към договора 10.06.2009г.наемателят “. Къмпани Е. Г. представляван от Г. К.М. дължи на наемодателя Н. У. за Ф. И. с.Ш. Л. представлявано от С. Т.И. по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №432/20.06.2012г. по ч.Г.д. №709/2012г. по описа на районен съд Г.. сума в размер на 1 257,36 лева от които: - 89.70 лева ел.енергия и вода за месец 11.2011 г.; - 90.31 лева ел.енергия и вода за месец 12.2011 г.; - 67.14 лева ел.енергия и вода за месец 01.2012 г.; - 59.62 лева ел.енергия и вода за месец 02.2012 г.; - 72.02 лева ел.енергия и вода за месец 03.2012 г.; - 56,37 лева наем сладкарница за месец 12.2011 г.; - 216,37 лева наем сладкарница за месец 01.2012 г; - 216,37 лева наем сладкарница за месец 02.2012 г.; - 216,37 лева наем сладкарница за месец 03.2012 г.; - 173.09 лева наем сладкарница за месец 04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното заплащане на задължението, както и 125,16 лева за направените разноски по делото, от които 25,16 лв. за държавна такса за образуване на делото и 100 лв. А.възнаграждение като е осъден П.К."Е. да заплати на Н. У. за Ф. И. с Ш. Л. с БУЛСТАТ ********* с адрес с. Ш. Л., община С., представлявано от С. Ф. Т. – И. и сумата от 275,,16 лева разноски .Поради това в тези части решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Относно иска за неизплатен наем ответникът е направил признание в хода на съдебното производство в първата инстанция и в тази част решението на районен съд Г. не е обжалвано и е влязло в законна сила
Съдебно -счетоводната експертиза не е оспорена в първата инстанция от страните по делото.Вещото лице е категорично ,че “. К."Е. Г. като наемател дължи направените от него разходи за ел енергия и вода за периода от месец ноемри 2011г. до м.април 2012г. включително общо 362,79 лева .И тъй като за м.април 2012г. липсва претенция за консумирана ел енергия законосъобразно районният съд е приел ,че ответното дружество дължи сумата 299,19 лева.
Дружеството длъжник не оспорва ,че за процесният период е консумирана от него вода.Отново ответното дружество не е възразявало срещу месечните справки за изразходваната вода ,която за процесният период е общо в размер на 63,68 лева.
От Н. У. за Ф. И. с Ш. Л. е изготвена фактура №49/04.04.2012г., която е осчетоводена през м.април 2012г. като вземане по сметка 4110"Клиенти"-аналитична партида”. К."Е. Г. и като приход като цялата дължима сума е отнесена в просрочени вземания.В съдебно заседание вещото лице установява ,че е провела разговор с управителката на “. К."Е. Г.,която е потвърдила ,че е получила тази фактура.
От гласните доказателства/св.Б./ се установява ,че изразходваната енергия е засичана всеки месец за наетото помещение .Вещото лице установява че приложените по делото справки за изразходвана ел .енергия и вода са били известни на “. К."Е. Г. и дружеството не е правило възражения .
Относно акцесорният иск за законна лихва Смолянският окръжен съд намира ,че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено ,а производството в тази част прекратено ,тъй като видно от депозиранана искова молба няма предявен такъв иск.За това обстоятелство прави признание в хода на съдебното производство пред въззивният съд процесуалният представител на въззиваемият Н. У. за Ф. И. с Ш. Л. ,А.Д. М..
В останалата част решение решение №94/31.03.2010г. по Г.д. №1076/2012г. по описа на районен съд Г.,не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 и 3 ще следва “. Къмпани "Е. Г. ,представлявано от Г. К.М. да заплати на Н. У. за Ф. И. с Ш. Л. ,представлявано от С. Т. -И. разноски по компенсация съразмерно уважената част от жалбата 130 лева за въззивната инстанция,представляващи заплатено адвокатски възнаграждение за А.Д.М..
По в.Г.д. №182/2013г. има направени от страна на “. Къмпани "Е. Г. ,разноски представляващи държавна такса в размер на 25.15 лева.Няма доказателства за направени разходи за А. възнаграждение във въззивната инстанция като процесуалният представител на въззиваемият е поискал заплащане на разходи по компенсация само за въззивната инстанция,но не и за разноските, направени в първата инстанция по предявеният установителен иск.С жалбата е поискана отмяна на решението на районен съд Г. в частта, с която е присъдил за заповедното производство направените от Н. У. за Ф. И. с.Ш. Л. разноски в размер на 125,16 лева.Законосъобразно и обосновано районният съд е присъдил и тези разноски , тъй като в заповедното производство, видно от депозираното заявление е поискана и законна лихва върху главницата ,но такова искане не е направено в производството по чл.422,ал.1 ГПК.
Ще следва да бъде осъдено Н. У. за Ф. И. с Ш. Л. ,представлявано от С.Т.-И. да заплати на “. К."Е. Г. ,представлявано от Г. К. М. 10 .00лева съразмерно отхвърлената част от жалбата.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №94/31.03.2010г. по Г.д. №1076/2012г. по описа на районен съд Г., ,в частта с която е признато за установено на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на „Профит К. Е. с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление Г. С., У. Елица №.., представлявано от Г.К. М., че съществува вземането на Н. У. за Ф. И. Ш. Л. с БУЛСТАТ ***** с адрес с. Ш. Л., община С., представлявано от С.Ф. Т.- И. по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №432/20.06.2012 г., издадена по ч.Г.д. №709/2012 г. на районен съд Г. дължими по Договор за наем на недвижим имот от 24.04.2009 г. и допълнително споразумение към него от 10.06.2009 г. суми - 89.70 лева ел.енергия и вода за месец 11.2011 г.; - 90.31 лева ел.енергия и вода за месец 12.2011 г.; - 67.14 лева ел.енергия и вода за месец 01.2012 г.; - 59.62 лева ел.енергия и вода за месец 02.2012 г.; - 72.02 лева ел.енергия и вода за месец 03.2012 г.както и 125,16 лева за направените разноски по делото , от които 25,16 лв. за държавна такса за образуване на делото и 100 лв. за А. възнаграждение , в частта ,с която е осъден “. К. Е. с ЕИК******, със седалище и адрес на управление Г. С., У. Елица №.., представлявано от Г. К. М. на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Н. У. за Ф. И. Ш. Л. с БУЛСТАТ ***** с адрес с. Ш. Л., община С., представлявано от С. Ф. Т. – И. и сумата от 275,16 лв. за съдебно деловодните разноски , като законосъобразно и обосновано постановено
ОБЕЗСИЛВА решение №94/31.03.2010г. по Г.д. №1076/2012г. по описа на районен съд Г.,в частта , с която е присъдена законната лихва върху главницата от 1 257,36 лева, считано от 14.06.2012 г. до окончателното заплащане на задължението,като недопустимо,постановено по непредявен иск и прекратява производството по делото в тази част.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК “. К. "Е. Г. ,ЕИК*****,представлявано от Г.К.М. да заплати на Н. У. за Ф. И. с Ш. Л. представлявано от С. Т. -И. с Булстат- ******разноски по компенсация ,съразмерно уважената част от жалбата. 130/сто и тридесет / лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. У. за Ф. И. с Ш. Л. представлявано от С. Т. -И. с Булстат- ******* да заплати на “. К. "Е. Г. ,представлявано от Г.К. М. с ЕИК -**********, 10 .00//десет/лева съразмерно отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване-чл.280,ал.2 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :