и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 108 от ЗС.
Образувано е по въззивна жалба на Е. С. М., подадена Ч. А. Б. П. срещу Решение № 67/14.10.2011 г. по Г. д. № 180/2011 г. по описа на РС – Г. Ч... С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност и необоснованост на оспореното решение и са изложени доводи, че първоинстанционният съд погрешно е отменил нотариалния акт, от който жалбоподателят черпи права, без да е налице предявен иск за нищожност на покупко-продажбата от м. октомври 2002 г., тъй като този нотариален акт не е по обстоятелствена проверка, а материализира разпоредителна сделка. На следващо място е отразено, че ищецът в първоинстанционното производство не е активно легитимирана страна, както и че неправилно е прието, че правата на ответника - въззивник върху спорните имоти са опровергани с влязлото в сила решение по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д.., тъй като страна по това дело е бил С.. И.. М.., а решението няма обратна сила. Наведени са доводи, че въззивникът не е участвал в производството по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д.., както и че договорът, легитимиращ го като собственик на процесните имоти, е вписан в Агенцията по вписванията преди исковата молба по цитираното Г. дело и е направен извода, че това решене не може да му бъде противопоставено. Изложени са аргументи, че Решението на ПК от 10.05.2001 г. е стабилен административен акт, от който праводателите на въззивника добросъвестно са придобили правото на собственост върху недвижимите имоти, необезпокоявано са ги владели до момента на дарението в полза на Е. С. М., който е продължил да ги владее добросъвестно и необезпокоявано. Това владение не е прекъснато с инициирането на исковото производство срещу праводателите и въпреки, че нотариалният акт от 04.10.2002 г. е бил вписан в Агенцията по вписванията в хода на процеса по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д.., ДЛ – Г. Д. не е предявило претенции спрямо въззивника в настоящото производство, поради което постановеният по това дело съдебен акт, който няма обратна сила, не обвързва неучаствалата страна. На последно място е посочено, че въззивникът е придобил правото на собственост върху процесните имоти и по силата на изтекла в негова полза придобивна 5-годишна давност, считано от датата на дарението до предявяване на исковата молба по настоящото производство, а спиране и прекъсване на давността няма, тъй като не е предявен иск за нищожност на дарението. Направено е искане за отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на насрещната страна – Ю.. Д. П., ДП - Г. С. /Д. горско стопанство – Г. Д./, Ч. А. Ж. Ч. с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Всички предприети от Д. горско стопанство – Г. Д. действия са потвърдени от М. на З. и Х. който е конституиран като ищец и въззиваем в производството по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и отговора, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа страна следното:
С.. И.. М.. е поискал със Заявление вх. № 501/29.10.1999 г. по описа на ПК - Г. Д. да му бъде възстановена собствеността по отношение на земи от горски фонд в землището на Г. Д., във връзка с което е издадено Решение № 201/10.05.2001 г. на ПК – Г. Д., с което е постановен частичен отказ за признаване на правото на собственост досежно част от заявените имоти, както и на основание чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на С.. М.. в нови реални граници, а именно: имот с пл. № .. по КВС в землището на Г. Д., с площ от 53 дка в м. “К..”, представляващ иглолистна гора; имот с пл. № .. по КВС в землището на Г. Д., с площ 10 дка в м. “Н..”, представляващ иглолистна гора; имот с пл. № ..по КВС в землището на Г. Д., с площ 17 дка в м. „Н..”, представляващ иглолистна гора и имот с пл. № .. по КВС в землището на Г. Д., с площ 20 дка в м. “Х..”, представляващ иглолистна гора.
С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ...г., т...І, рег. № .., д. № 356/2002 на съдията по вписванията при РС – Г. Д.. С.. И.. М.. и А.. М.. М.. са прехвърлили процесните реституирани недвижими имоти на сина си Е. С. М..
С влязло в сила Решение № 286/23.03.2007 г. по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д.. е признато за установено по предявения от Д. лесничейство – Г. Д. срещу С.. И.. М.. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че горепосочените реституирани недвижими имоти са държавна собственост и ответникът е осъден да предаде владението им. Исковата молба, във връзка с която е постановено цитираното решение, е била вписана в Службата по вписванията – Г. Д.. на 19.10.2005 г.
Д. горско стопанство – Г. Д. е предявило срещу Е. С. М.. обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС досежно имот с пл. № ... по КВС в землището на Г. Д., с площ от 53 дка в м. “К..”, представляващ иглолистна гора; имот с пл. № .. по КВС в землището на Г. Д., с площ 10 дка в м. “Н..”, представляващ иглолистна гора; имот с пл. № .. по КВС в землището на Г. Д., с площ 17 дка в м. „Н..”, представляващ иглолистна гора и имот с пл. № .. по КВС в землището на Г. Д., с площ 20 дка в м. “Х..”, представляващ иглолистна гора.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, като в мотивите на решението си е посочил, че в землището на Доспатска околия, където са намират процесните имоти, никога не е имало гори и земи от горския фонд – частна собственост, следователно решението на Поземлената комисия, с което те са възстановени е унищожаемо, поради противоречие с материалния закон. На следващо място съдът е взел предвид съдебното решение, с което е установено, че тези имоти са държавна собственост и е обосновал невъзможността за придобиване на същите от страна на ищеца по давност.
Оспореното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Релевираните от въззивника възражения досежно недопустимост на оспореното решение, предвид липсата на активна процесуална легитимация, се явяват неоснователни, тъй като съгласно § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗГ, съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства /в случая Д. горско стопанство – Г. Д., което е предявило иска/ стават териториални поделения на държавното П., в чийто район на дейност попадат /в случая Южноцентрално Д. П., ДП - Г. С./. Освен това, Министърът на З. и Х. който е конституиран като ищец и въззиваем по делото, е потвърдил всички предприети от Д. горско стопанство – Г. Д. действия, като потвърждаването е извършено Ч. юрисконсулт И. П.., упълномощен с правата по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
Депозираната срещу оспореното решение въззивна жалба е процесуално допустима, но се явява частично основателна, поради следните съображения:
Искът по чл. 108 от ЗС представлява претенция на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, с която първият иска от втория предаването на владението на имота въз основа на своето право на собственост. Съгласно разпределението на доказателствената тежест досежно предявения ревандикационен иск, ищецът – въззиваем в настоящото производство следва да докаже правото си на собственост върху процесните недвижими имоти, както и неоснователното им владение от страна на ответника – въззивник.
Страните по делото не спорят, че към момента на предявяване на исковата молба Е. С. М. владее спорните имоти. Същият се легитимира като техен собственик с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ... г., т..., рег. № .., д. № 356/2002 на съдията по вписванията при РС – Г. Д...
С оглед правилната преценка на възникналия правен спор, съдът следва да анализира значението на влязлото в сила Решение № 286/23.03.2007 г. по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д... Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в предвидените в закона случаи, а според нормата на чл. 298, ал. 2 от ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Видно от материалите по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д.. страни по него са били Д. лесничейство – Г. Д. – ищец и С.. И.. М.. – ответник, като предмет на разрешения със сила на пресъдено нещо спор за собственост са били недвижимите имоти, предмет и на настоящото производство. Следва да се отбележи, че към момента на вписване на исковата молба по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д.., а именно: 19.10.2005 г., С.. И.. М.. не е бил собственик на процесните имоти, тъй като същите са били преминали в патримониума на неговия син - Е. С. М.., но възражение в тази насока не е било релевирано.
Следователно по отношение на бащата на въззивника е налице е влязло в сила решение, чиято сила на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемника Е. С. М.. и това решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. В настоящия случай обвързването на въззивника от влязлото в сила решение по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д.. е именно с оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК и неговото участие в приключилото производството се явява ирелевантно, т. е. не се касае за обратна сила на този съдебен акт, в какъвто смисъл са наведените във въззивната жалба възражения.
Освен това, с Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ВКС е постановено, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК. Също така е прието, че държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол.
В производството по Г. д. № 215/2005 г. по описа на РС – Г. Д.. е упражнен косвен съдебен контрол досежно Решение № 201/10.05.2001 г. на ПК – Г. Д., с което са възстановени процесните имоти, като е прието, че същите са собственост на държавата. Предвид т. 2 от цитираното тълкувателно решение, което е задължително за всички правоприлагащи и правораздаващи органи, включително и за съдилищата в Република България, упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол, е недопустимо. Макар и тълкувателното решение да разглежда случаите на постановено решение на административен съд в производство на пряк съдебен контрол, на още по-голямо основание даденото тълкуване важи и за решенията на гражданските съдилища.
Що се касае до възражението за изтекла в полза на въззивника придобивна давност, настоящата инстанция намира същото за неоснователно, кредитира изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока и с оглед процесуална икономия препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оспореното съдебно решение обаче погрешно е отменен процесният нотариален акт. В разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК е посочен редът, по който собственикът може да защити своето право при наличието на издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на трето лице. В настоящия случай тази норма е неприложима, тъй като Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ..г., т. .., рег. № .., д. № 356/2002 на съдията по вписванията при РС – Г. Д.. по своята правна същност не представлява констативен акт, издаден по реда на охранителното производство, предвидено в ГПК, респективно не подлежи на отмяна в производството по иск за собственост, какъвто е предявеният иск по чл. 108 от ЗС.
Предвид горното, въззивната инстанция намира предявения ревандикационен иск за доказан, поради което оспореното решение следва да бъде потвърдено, като в частта, с която е отменен процесния нотариален акт решението се явява неправилно и следва да бъде отменено в тази част.
С оглед изхода на делото и направеното с писмения отговор искане за присъждане на разноските в настоящата инстанция, въззиваемата страна Ю.. Д. П., ДП - Г. С. има право на разноски, но доказателства за направени такива не са представени. В депозирания Договор за правна защита и съдействие серия СМ, №№ ..г. е отразена уговорената сума за оказване на правна помощ, но същата не е посочена като внесена, а в приложения Разходен касов ордер № .. г. е отбелязано, че сумата от 400 лв. следва “да се брои на Окръжен съд – Г. С.”, а не на А. Ж. Ч..
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 67/14.10.2011 г. по Г. д. № 180/2011 г. по описа на РС – Г. Ч.. в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2, предл. ІІІ от ГПК е отменен Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № .. г., т...І, рег. № .., д. № 356/2002 на съдията по вписванията при РС – Г. Девин.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ю.. Д. П., ДП - Г. С. за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, като недоказано.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: