Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 89/25.03.2019г.,постановено по гр.д.№ 412/2018г. по описа на Девинския районен съд е разпределено на основание чл.32,ал.2 от ЗС ползването на съсобствен недвижим имот между К. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С., М. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С. и Е. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С., представляващ масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 44 кв.м., построена в УПИ XIII - 357, с площ от 292 кв.м., в кв. 17 по плана на с. Г. общ. Д., одобрен със заповед № 31/20.11.1967г. и изменен със заповед № РД-09-571/16.12.2014г. на кмета на община Д., при граници и съседи: изток - улица и УПИ – IV - 356, запад –УПИ XI - 362, север – УПИ – XII - 363, юг - № 359, 353 и 352, както следва: А / Масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 44 кв.м., построена в УПИ XIII - 357, с площ от 292 кв.м., в кв. 17 по плана на с. Г. общ. Д., одобрен със заповед № 31/20.11.1967г. и изменен със заповед № РД-09-571/16.12.2014г. на кмета на община Д., при граници и съседи: изток - улица и УПИ – IV - 356, запад –УПИ XI - 362, север – УПИ – XII - 363, юг - № 359, 353 и 352, както следва: 1. Първи жилищен етаж от жилищна сграда на два етажа се предоставя на М. М. М. и Е. М. М. и 2. Втори жилищен етаж от жилищна сграда на два етажа се предоставя на К. М. М. и Б/ Ползването на дворното място в УПИ XIII - 357, с площ от 292 кв.м., в кв. 17 по плана на с. Г. общ. Д., одобрен със заповед № 31/20.11.1967г. и изменен със заповед № РД-09-571/16.12.2014г. на кмета на община Д., при граници и съседи: изток - улица и УПИ – IV - 356, запад –УПИ XI - 362, север – УПИ – XII - 363, юг - № 359, 353 и 352, ще се ползва от К. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С., М. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С. и Е. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С., по вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице А. П.. Като неразделна част от решението е приета и скицата по вариант втори от допълнителнота заключение на вещото лице.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 485/01.04.2019г. от К. М. М. Ч. пълномощника му А. Ж. Ч., с оплаквания за неправилност. Излагат се доводи, че извършеното от районния съд разпределение ползването между съсобствениците по вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице А. П. ощетява ищеца, тъй като по този вариант площта за ползване от ищеца е 63 кв.м., а по вариант първи е 91 кв.м.По вариант първи земята под новата жилищна сграда е включена към дворното място, което е правилно, а по вариант втори земята под новата жилищна сграда е изключена от разпределението, което е неправилно според жалбоподателя. Учреденото право на строеж от ищеца на ответниците е именно в съсобствения парцел и площта на постройката следва да бъде включена в площта на съсобствения парцел при разпределяне правото на ползване между съсобствениците. Моли да бъде отменено обжалваното решение и правото на ползване бъде разпределено между съсобствениците по вариант първи от допълнителното заключение на вещото лице.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 589/19.04.2019г. от М. М. М. Ч. пълномощника му А.Н. П., в който се сочи, че тъй като се обжалва цялото решение жалбата е недопустима в частта й относно разпределение правото на ползване на старата жилищната сграда, за която част се твърди че липсва правен интерес от обжалване, а относно разпределение правото на ползване на дворното място, въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Твърди се, че страните не спорят относно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, а спорният въпрос е дали земята с площ от 53 кв.м. под масивната жилищна сграда, построена от Е. М. М. въз основа на отстъпено му от съсобствениците право на строеж да бъде включена в площта на дворното място, ползването на което се разпределя между съсобствениците или да бъде изключена. Излагат се доводи, че правилно районният съд е разпределил правото на ползване на дворното място съгласно вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице А. П., според който вариант земята под новата жилищна сграда, построена по ОПС е изключена от дворното място, което е в съответствие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 252/25.11.2015г. по гр.д.№ 933/2014г. на І г.о.и Решение № 2/18.03.2016г. по гр.д.№ 3267/2015г. на Іг.о. , в които е прието, че правомощието на съсобственика, който е построил сграда в съсобствен имот въз основа на ОПС да ползва застроената част не произтича от правото му на съсобственост върху земята, а е елемент от съдържанието на отстъпеното му право на строеж, като обстоятелството, че то е учредено върху съсобствен, а не върху чужд имот не променя характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика-суперфициар правомощието да владее и да ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл.32,ал.2 от ЗС, понеже правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл.31,ал.1 от ЗС правомощие на останалите съсобственици да си служат с нея. Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано и ощетява ищеца. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение в частта му, относно разпределението на правото на ползване на дворното място като правилно.
От въззиваемият Е. М. М. не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят К. М. М., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. От пълномощника му А.Ч. е постъпило писмено становище, с което поддържа жалбата си и моли правото на ползване да бъде разпределено по вариант първи от допълнителното заключение на вещото лице.
Въззиваемият М. М. М. Ч. пълномощника си А.Н. П. оспорва въззивната жалба и поддържа представения отговор.
Въззиваемият Е. М. М. редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Смолянският окръжен съд,като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва решението относно разпределение правото на ползване на дворното място по б."Б" от диспозитива на решението. В частта, с която се обжалва разпределение на правото на ползване на масивна жилищната сграда с на два етажа със застроена площ от 44 кв.м., построена в УПИ ХІІІ-357 в кв.17 по плана на С., общ.Д. въззивната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването, тъй като ищецът К. М. М. с петитума на исковата молба е поискал да му бъде разпределено правото на ползване на втория жилищен етаж от описаната жилищна сграда, което искане районният съд е уважил, като с диспозитива на обжалваното решение, в частта му по б."А" е разпределил правото на ползване на ищеца на втори жилищен етаж от описаната стара жилищна сграда, поради което за ищеца не е налице правен интерес да обжалва решението в тази част, тъй като е уважено изцяло искането му, с оглед на което в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Макар във въззивната жалба да не е посочено, че решението се обжалва частично, от изложените оплаквания е видно, че същите се отнасят само относно разпределение правото на ползване на дворното място, като е направено искане разпределението да бъде извършено по вариант първи от допълнителното заключение на вещото лице. В тази част въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно и това е установено от приложения нотариален акт № 56, том I, рег. № 496, Д № 043/2014г., че Р. М. М., К. М. М., А. М. К. и М. М. М. са признати за собственици по наследство и давностно владение при квоти по 1/4 идеална част за всеки на следния недвижим имот, находящ се в с. Г. общ. Д., обл. С., а именно: имот с пл. № 357, с площ от 292 кв.м., в кв.17 по плана на с. Г. одобрен със заповед № 31/20.11.1967г., при граници и съседи: от изток - имот с пл. № 356 и улица, запад – имот с пл. № 362, север имот с пл. № 363, юг – имот с пл. № 359, 352 и 353, ведно с всички трайни подобрения и приращения върху имота. Не се оспорва също, че с нотариален акт № 57, том I, рег. № 499, Д № 044/24.02.2014г. А.М.К. е дарила на Е. М. М. своята 1/4 идеална част от описания по горе имот, а с нотариален акт № 042, том I, рег. № 422, д. № 037/2015г., Р. М. М. е дарил на К. М. М. своята 1/4 идеална част от същия недвижим имот, ведно с всички трайни подобрения и приращения върху имота. Следователно К. М. М. е станал собственик на 1/2 ид.част, а М. М. М. и Е. М. М. са собственици на по 1/4 ид.част от имота, което се установява и от записването в разписната книга към плана, видно от представената по делото скица № 151/19.07.2018г.
Не е спорно също, че построената в имот пл.№ 327, за който е отреден УПИ ХІІІ в кв.17 по плана на С. жилищна сграда на два етажа е търпим строеж и не подлежи на премахване, за който е издадено удостоверение по §16,ал.1 от ПР на ЗУТ № 122/29.11.2015г.
С нотариален акт за учредяване на безвъзмездно право на строеж върху недвижим имот № 014, том I, рег. № 156, д. № 012/2015г. суперфициентите М. М. М., Реджеп М. М. и К. М. М. като съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Г. общ. Д., обл. С., а именно: УПИ XIII, с площ от 292 кв.м., в кв.17 по плана на с. Грохотно са учредили на съсобственика си Е. М. М. безвъзмездно, безсрочно право на строеж за изграждането на масивна сграда до 4 нива, със застроена площ до 60 кв.м. и РЗП до 220 кв.м., с предназначение каквото суперфициарят сам прецени, която да бъде разположена в източната част на гореописания имот, съгласно скица – виза за проектиране № 15/21.01.2015г. на гл. архитект на община Д..
За построената въз основа на отстъпеното му право на строеж Е. М. М. се е снабдил с констативен нотариален акт № 125, том I, рег. № 1119, Д № 088/2016г. , с който е признат за собственик на основание отстъпено право на строеж и строителство на масивна жилищна сграда, със застроена площ от 53 кв.м. и РЗП 219 кв.м., състоящ се от три жилищни етажа и тавански етаж, построена в УПИ XIII - 357, с площ от 292 кв.м., в кв.17 по плана на с. Грохотно при описаните граници.
Посочените обстоятелства се установяват и от удостоверение изх. № 1053/07.11.2018г., издадено от община Д., от което е видно, че имот пл. № 357, за който е отреден УПИ XIII, кв.17 по плана на с. Г. одобрен със Заповед № 31/20.11.1967г. и изменен със Заповед № РД – 09-571/16.12.2014г. на кмета на община Д. е собственост на К. М. М., Е. М. и М. М. М.; върху имота има построена масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 44 кв.м. и друга нова жилищна сграда, от който първия жилищен етаж е въведен в експлоатация с възложител и ОПС на Е. М., удостоверение за въвеждане № 16/28.12.2017г.
От показанията на разпитаните свидетели Ф. Е. Н., Д. Р. М. и Д. И. Ч. се установява, че спорът между страните е възникнал относно ползване на дворното място, след като Е. е постоил новата къща. Ответниците искали два дяла, а на брат му да остане един. Старата къща на братята К. и М. е на два етажа, като семейството на М. живее на първия подземен етаж, а К. живее на втория етаж. Дворното място не е заградено по средата и се ползва общо. Има построена дървена барака от К. на границата на имота.
Вещото лице по назначената СТЕ дава заключение, че процесният имот пл.№ 327 участва в УПИ ХІІІ в кв.17 по одобрения план на С., община Д.. В имота има построени стара жилищна сграда с пристройки, нова жилищна сграда и стопанска постройка. Старата къща е построена 1937-1939г. и представлява жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 44 кв.м.,като първият жилищен етаж е вкопан под нивото на терена на 40 см и достъпът до него от дворното място се осъществява по три стъпала надолу. Този етаж се ползва повече от 30 години от семейството на ответниците. Вторият жилищен етаж се ползва повече от 30 години от семейството на ищеца. И двата етажа са със светла височина до тавана 2,10м. Къщата е с неизползваемо подпокривно пространство, а не е таванско помещение, като достъпът до него се осъществява през отвор на тавана на антрето на втори етаж от старата жилищна сграда. От огледа на място е установена пристройка на нивото на първи етаж, както и пристройка на нивото на втори етаж на старата жилищна сграда. Двата етажа на старата жилищна сграда са самостоятелни с отделни входове и могат да се ползват само така както и до сега - поотделно. Таванското подпокривно пространство, както и покривът по своята същност са обща част в сградата и не може да се раздели ползването му по равно между страните. Новата жилищна сграда е изградена на основание отстъпено право на строеж на Е. М. М. от другите съсобственици на имота.Представлява монолитна жилищна сграда на три етажа и тавански етаж, намира се в източната част на имота и е долепена до сградата в съседния имот пл.№ 356. В имота има построена и паянтова стопанска постройка с изцяло дървена конструкция върху циментова площадка на границата с имот пл.№ 356, като част от нея попада в съседния имот. На приложени към заключението скици-копие от плана на с. Грохотно са нанесени съществуващите в имота постройки - стара и нова жилищна сграда, пристройка към първи етаж на старата жилищна сграда и паянтовата стопанска постройка, като всички са повдигнати в различни цветове. Вещото лице е дало два варианта на разделяне правото на ползване на дворното място. В допълнително заключение вещото лице е дало също два варианта на разпределяне правото на ползване върху дворното място, като в първия вариант площта на новата жилищна сграда е включена в дворното място, което се разпределя, а във вариант втори площта на новата жилищна сграда е изключена от дворното място, което се рапределя за ползване от съсобствениците.
При така установеното въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.32,ал.2 от ЗС и правилно е приел, че производството представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците, които не могат да формират мнозинство относно разпределението правото на ползване на съсобствен имот. Според чл.32,ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява, съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея, а съгласно ал.2 ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
В случая между страните няма спор, че са съсобственици, както и относно квотите им в съсобствеността, а именно, че ищецът и настоящ жалбоподател К. М. М. притежава 1/2 ид.част, а ответниците М. М. М. и Е. М. М. притежават по 1/4 ид.част. Не е спорно също и това се установява и от заключенията на вещото лице по назначената СТЕ, че в процесния имот с пл.№ 357, участващ в УПИ ХІІІ-357 в кв.17 по плана на С. има построени стара двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 44 кв.м., която е съсобствена между страните при посочените квоти, към която има пристройка на първия етаж от източната страна на къщата,която покрива изцяло тази страна и се издава в южна посока със застроена площ от 20 кв.м.Към втория етаж на старата жилищна сграда също има пристройка от северната страна на сградата, започваща от нивото на първия етаж и Ч. стълби достигаща до втория етаж със застроена площ 17 кв.м., като 15 кв.м. от тях са извън имот пл.№ 357 или в границите му са 2 кв.м. В имота има построена и нова жилищна сграда на основание отстъпено от съсобствениците право на строеж на Е. М. М., която е на три жилищни етажа и тавански етаж със застроена площ от 53 кв.м., собственост на Е. М. М.. В имота има построена и стопанска постройка с изцяло дървена конструкция на границата с имот пл.№ 356 със застроена площ от 41 кв.м.,като част от нея попада в съседния имот и същата се ползва от ищеца К. М. М.. Площта на имот № 357 по нотариален акт е 303 кв.м, а измерена при геодезическото заснемане е 306 кв.м.
Спорът между страните в настоящата инстанция е само относно разпределение на ползването на незастроената площ и конкретно следва ли да се изключи от разпределението застроената площ на новата жилищна сграда от 53 кв.м., която е индивидуална собственост на единия от съсобствениците, като построена въз основа на отстъпено му право на строеж или не? В допълнителното заключение вещото лице е дало два варианта на разпределение на незастроената част от дворното място, като в първия вариант площта на новата жилищна сграда е включена в дворното място и по този начин свободната площ е 182 кв.м., като на всяка от страните се полагат по 91 кв.м. дворно място, а по втори вариант застроената площ на новата жилищна сграда е изключена от дворното място и по този начин свободната площ е 126 кв.м. или по 63 кв.м. за всяка от страните, като за ползване от ищеца е предоставена източната част на имота, която включва и площта на стопанската сграда, а за ответниците остава западната част, както е показана на приложената към заключението скица.
Правилно и в съответствие със съдебната практика районният съд е приел, че земята под новата жилищна сграда, която е построена на основание отстъпено право на строеж от съсобствениците следва да се изключи при разпределение ползването на незастроената площ от дворното място, в който смисъл е постановеното от ВКС Решение № 252/25.11.2014г. по гр.д.№ 933/2014г. на I г.о. В същото е прието, че при разпределението на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделни съсобственици следва да се счита като пряко непосредствено използвана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място. Правомощието на съсобственика, построил сграда на основание отстъпено му право на строеж да ползва застроената част не произтича от правото му на собственост върху земята, а е елемент от съдържанието на отстъпеното му право настроеж по аргумент от чл.64 от ЗС. Обстоятелството, че правото на строеж е учредено върху съсобствен, а не върху чужд имот, не променя характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика-сурерфициар правомощието да владее и ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл.32,ал.2 от ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл.31,ал.2 от ЗС правомощие на останалите съсобственици да си служат с общата вещ. Частта от съсобствения имот, извън усвоената за законно строителство, подлежи на разпределение, съгласно правилата на съсобствеността, като ползването на тази част между съсобствениците е съобразно техните права.
С оглед изложеното решението на районния съд, в частта му относно разпределението на незастроената част от дворното място е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно в тази връзка е оплакването във въззивната жалба, че разпределението на правото на ползване на незастроената част от дворното място по вариант втори ощетява ищеца,тъй като му определя за ползване по-малка площ от 63 кв.м. , а по искания от жалбоподателя вариант първи тази площ е 91 кв.м.,тъй като включва и застроената площ на новата жилищна сграда.По изложените по-горе съображения застроената площ на новата жилищна страда, суперфициарна собственост на единия съсобственик не може да бъде предмет на разпределение по чл.32,ал.2 от ЗС.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия М. М. М. направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 355 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89/25.03.2019г.,постановено по гр.д.№ 412/2018г. по описа на Девинския районен съд, в частта му , с която на основание чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено правото на ползване между К. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С., М. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С. и Е. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С. на дворното място в УПИ XIII - 357, с площ от 292 кв.м., в кв. 17 по плана на с. Г. общ. Д., одобрен със Заповед № 31/20.11.1967г. и изменен със Заповед № РД-09-571/16.12.2014г. на кмета на община Д., при граници и съседи: изток - улица и УПИ – IV - 356, запад –УПИ XI - 362, север – УПИ – XII - 363, юг - № 359, 353 и 352, по вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице А. П. на стр. 77 и в частта, с която като неразделна част от решението е приета скицата по вариант втори от допълнителнота заключение на вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима поради липса на правен интерес въззивна жалба с вх.№ 485/01.04.2019г.,депозирана от К. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С. Ч. пълномощника му А. Ж. Ч. срещу Решение № 89/25.03.2019г.,постановено по гр.д.№ 412/2018г. по описа на Девинския районен съд, в частта му, с която на основание чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено правото на ползване между К. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С., М. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С. и Е. М. М., с ЕГН *, от с. Г. общ. Д., обл. С., на съсобствен имот, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 44 кв.м., построена в УПИ XIII - 357, с площ от 292 кв.м., в кв. 17 по плана на с. Г. общ. Д., одобрен със Заповед № 31/20.11.1967г. и изменен със Заповед № РД-09-571/16.12.2014г. на кмета на община Д., при граници и съседи: изток - улица и УПИ – IV - 356, запад –УПИ XI - 362, север – УПИ – XII - 363, юг - № 359, 353 и 352, както следва: 1. Първи жилищен етаж от жилищна сграда на два етажа се предоставя на М. М. М. и Е. М. М. и 2. Втори жилищен етаж от жилищна сграда на два етажа се предоставя на К. М. М. като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: