Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на „. Ф. О. заявена Ч. процесуалния представител А. М. С., против разпореждане № 535 от 11.06.2019 г. по ч.Г.д. № 260/2019 г. на РС-Д.. С него е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника М. А. Ч. за следните суми: 98.94 лева - лихва; 784.00 лева – неустойка; 27.80 лева - наказателна лихва и 1535.00 лева – разходи за събиране на дълга, представляващи вземания по договор за потребителски кредит № 3000709/18.09.2018г.
С частната въззивна жалба са изложени оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон, заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, без да даде указания по отстраняване на констатираните от съда нередовности.
Настоящият съдебен състав намира, че частната въззивна жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частна въззивна жалба е основателна по следните съображения:
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, заповедният съд е приел, че в заявлението липсва информация относно начина на формиране на претенцията за заплащане на лихвата за забава и наказателна лихва, като не е посочено върху коя главница се претендират лихви и периода от време, за който са относими. Не са изложени обстоятелства за претендираните – неустойка в размер на 784.00 лева и извънсъдебни разходи за събиране на вземането в размер на 1535.00 лева, поради което заявлението е нередовно и подлежи на отхвърляне. Отделно са развити подробни съображения за неравноправност на клаузите, от които произтичат процесните вземания.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено. Фактическите твърдения в обстоятелствената част на заявлението съставляват необходим реквизит (основание) на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като изводите за съществуване на вземането и неговата изискуемост се извеждат от твърденията на кредитора – заявител. Според чл. 411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.
В разглежданата хипотеза правилно заповедният съд е приел нередовност на заявлението, тъй като вземанията на за лихва и неустойка не са индивидуализирани по основание и период, а за останалите вземания липсват фактически твърдения в заявлението. В нарушение на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК, обаче, не са дадени указания по отстраняване на констатираните от съда нередовности. При това положение не са били налице основанията за частично отхвърляне на заявлението, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен.
В допълнение, съображенията за неравноправност на клаузите, от които произтичат вземанията, следва да се приемат за ирелевантни за изхода на делото. Единствено при редовно от външна страна заявление, заповедният съд би могъл да се произнесе по приложението на чл. 411, ал.2, т.2 ГПК, като с оглед характера на заповедното производство, съдът не следи служебно за неравноправност на клаузите от процесния договор потребителски кредит. В заповедното производство не подлежи на доказване обстоятелството дали определена клауза е индивидуално договорена, за да се направи извод за нейната неравноправност. Последното не съставлява процесуална пречка да се приеме, че клаузата страда от по-тежък порок, като заявлението може да се отхвърли на основание чл. 411, ал.2, т.2 ГПК, поради нищожност на същата.
С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато за осъществяване на процедурата по чл. 411, ал.2, т.1 ГПК, след което заповедният съд, при извод за редовност на заявлението от външна страна, следва да осъществи преценка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Така мотивиран ОС-С.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане № 535 от 11.06.2019 г. по ч.Г.д. № 260/2019 г. на РС-Д..
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на дадените с настоящото определение указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: