за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалбата с В.№ 06531/17.05.2019 г., подадена от „. К. О.-Г.Ч. чрез пълномощника А.М.П., против постановление по протокол № 1680/14.05.2019 г. по изп.дело № 185/2019 г. на ЧСИ с рег.№ П. Мачкърски, действащ в района на Смолянския окръжен съд. Жалбата е развита и същите доводи са повтаряни в различен порядък в още четири хартиени носителя, именовани по различен начин и подадени на няколко дати-В.№ 06572/20.05.2019 г., № 06658/21.05.2019 г., В.№ 06659/21.05.2019 г., В.№ 06724/22.05.2019 г., В.№ 06756/23.05.2019 г., В.№ 06756/23.05.2019 г.
От насрещната страна О. Ч. не са подадени писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е неоснователна.
Съдът установява следното:
Изп.дело № 185/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 881 П. Мачкърски, действащ в района на Смолянския окръжен съд, е образувано по молба с В.№ 04474/27.03.2019 г. на О. Ч. за събиране вземания на общината от длъжника и настоящ жалбоподател „. К. О.-Г.Ч.. Към молбата е представен и Акт за установяване на задължения с №**/28.07.2017 г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Ч. който се явява оправомощен орган по приходите по силата на заповед № */01.12.2015 г. на кмета на общината, на осн.чл.107, ал.3 ДОПК във вр. с чл.41 ал.1-4 и чл.9б ЗМДТ. Вземанията на общината са за данъци на недвижими имоти и такси битови отпадъци.
С обжалваното постановление ЧСИ оставя без уважение инкорпорираните в молби на длъжника „. К. О.-Г.Ч. от 30.04.2019 г. и 10.05.2019 г. искания, които са за: препращане на изп.дело на „компетентния орган“ – Общински съвет-Ч.; за прекратяване на изп.производство на ос.чл.433, ал.1, т.1 и т.8 ГПК; евентуално – за спиране на изпълнението.
С постановлението също така е разпоредено длъжникът да бъде уведомен, че, по възраженията му за изтекла погасителна давност относно публични общински вземания, съгл.чл.4, ал.3 във вр. с ал.1 ЗМДТ, компетентни да се произнесат са служителите на О. Ч. определени със заповед на мета на общината да изпълняват функциите на органи по приходите; че, по възраженията му за нищожността на изпълнителния титул, компетентен да се произнесе е Административен съд-С..
Жалбата се явява допустима, като подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице-длъжник по изп.дело, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК – отказ на съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство по редица изтъкнати от длъжника основания, какъвто отказ се съдържа в това постановление.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Правилно е отказано от съдебния изпълнител да прекрати изп.производство по образуваното пред него изп.дело № 185/2019 г., тъй като е компетентен да води това изпълнение.
Чл.2, ал.2 ЗЧСИ предвижда, че държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания; а ал.3 – че органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. Съгласно чл.4, ал.2 ЗМДТ, с последно изменение, което е в сила от 01.01.2019 г., невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Чл. 9б от ЗМДТ разпорежда, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Т.е., невнесените в срок такси битови отпадъци по този закон също могат да се събират принудително, заедно с лихвите, от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В същия смисъл са чл.163, ал.3 и 4 ДОПК.
В случая са налице изискванията по посочените разпоредби. С акт № ***/28.07.2017 г. на оправомощен орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ към О. Ч. е установен размерът на задълженията на „. К. О.-Г.Ч. по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 28.07.2017 г. Както се спомена по-горе, задълженията са за данъци върху притежавани от дружеството-длъжник недвижими имоти за годините от 2012 г. до 2017 г. включително, както и за таксите за битови отпадъци за тези години за същите недвижими имоти. Общият размер на задълженията възлиза на 45 366,90 лв., определен въз основа на подадените от дружеството данъчни декларации за посочените години в отдел „Местни данъци и такси“ при общината, като задълженията не са платени в срок и на дружеството не е извършвана ревизия. Няма данни актът да е обжалван по реда на чл.107, ал.4 ДОПК.
Общината е възложила на частен съдебен изпълнител събирането на тези публични вземания по чл.162, ал.2, т.1 и т.3-невнесените в срок данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци за тях по ЗМДТ, заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Няма данни да се е осъществило нито едно от основанията, които законът в чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК предвижда, за да може да бъде прекратено изп.дело.
Актът по чл.107, ал.3 ДОПК, въз основа на който,
съгласно чл.165 ДОПК, се извършва тук събирането на публичните вземания, е редовен от външна страна и няма данни да е отменен или обявен за нищожен. Съдебният изпълнител не разполага с правомощие да преценява дали подобен акт е незаконосъобразен или нищожен, защото ДОПК и АПК възлагат това правомощие на друг орган-съда. След като е сезиран по реда на чл.426, ал.1 ГПК с надлежна молба, придружена с подлежащ на изпълнение друг акт, какъвто е този по чл.107, ал.3 ДОПК, съдебният изпълнител е длъжен да образува изпълнително дело и да осъществява производството по него.
Съдебният изпълнител не може да извършва преценка и дали вземането е погасено по давност, т.е., да се произнася по възражение на длъжника в този смисъл, защото законът не му позволява това. В чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК са изброени изчерпателно основанията, при чието настъпване изпълнението се прекратява. В т.1 на същата алинея е уредено, че изп.производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. От анализа на тази разпоредба и следващите по останалите седем точки на ал.1 се налага извод, че съдебният изпълнител не е компетентен да прави преценка на факти, които са настъпили преди постановяване на акта, който подлежи на изпълнение; а сред фактите, настъпили след това, които е оправомощен да преценява, са само описаните в тези точки, и в техния кръг не попада погасяване на дълга поради давност. Там е предвидено плащане на дълга, за което е изрично посочено как се удостоверява.
Представените от длъжника доказателства за плащания, намиращи се на л.53 и 54 от изп.дело, се отнасят до суми за местни данъци, такси битови отпадъци и лихви върху тях, дължими до и за 2011 г., а, както се каза по-горе, изпълняваният по настоящото дело акт се отнася до данъци и такси от 2012 г. насетне.
Оплакването, касаещо постигнатото между общината и „. К. О. споразумение от 01.11.2018 г. също не подлежи на разглеждане от съдебния изпълнител, съответно от съда, проверяващ действията на последния по жалба срещу тях. Това е така, защото нито се твърди от страните, нито се вижда от текста му, в него да се съдържат данни, попадащи в обхвата на хипотезите, уредени в чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК.
В жалбата оспорването на компетентността на съдебния изпълнител не е обосновано с твърдения за отсъствие на някоя от предпоставките по чл.427 ГПК, или на другите по чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ чл.4, ал.2 и чл.9б ЗМДТ или чл.163, ал.3 и 4 ДОПК, а с твърдение за поддържани от жалбоподателя възражения за изтекла погасителна давност, редица нарушения на ДОПК, изначална нищожност на изпълнявания акт /даже липса на такъв заради погинало, несъществуващо, погасено, преклудирано, неустановено по размер вземане/ по които, противно на предходно твърдение в същата жалба, трябвало да се произнесе Общинският съвет, съответно кметът на общината и данъчният директор. Нито общинският съвет, нито кметът могат да осъществяват функцията на съдебен изпълнител, та да е допустимо образуваното вече изп.дело да им се изпраща по компетентност.
Посочено е в допълнението към жалбата В.№ 06658 от 21.05.2019 г., че, в най-лошия случай, ако все пак се води делото по ГПК, жалбоподателят иска то да бъде препратено по местна подсъдност на ДСИ при РС-Ч. тъй като имало такъв и адресът на дружеството бил в Ч.. Това оплакване и свързаното с него искане е неоснователно, защото взискателят, а не длъжникът, избира дали да сезира с изпълнението ЧСИ или ДСИ. След като взискателят е упражнил избора си и няма нарушения на посочените разпоредби, касаещи компетентността на съдебния изпълнител, делото не може да бъде препращано на друг изпълнител, тук ДСИ при РС-Ч. само заради това, че така е поискано от длъжника.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с В.№ 06531/17.05.2019 г., подадена от „. К. О.-Г.Ч. чрез пълномощника А.М.П., против постановление по протокол № 1680/14.05.2019 г. по изп.дело № 185/2019 г. на ЧСИ с рег.№ П. Мачкърски, действащ в района на Смолянския окръжен съд, която жалба е доразвита с допълнения с В..№ 06572/20.05.2019 г., В. № 06658/21.05.2019 г., В. № 06659/21.05.2019 г., В. № 06724/22.05.2019 г., В. № 06756/23.05.2019 г. и В. № 06756/23.05.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.