Производството е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Н. А., според която ищецът Н.А. живеел в с. Средногорци, община Мадан. През повече от 25 години се занимавал с производствена и търговска дейност, които развивал основно в същата община. Същият бил семеен с две навършили пълнолетие деца.
Твърди се, че през 2002 г. същият придобил 100 % от дяловете на общинско дружество Бетон Строй ООД - Мадан, като от този момент цялата дейност се извършвала от това търговско дружество.
В периода 1990г. - 1991г. Н. А. бил кмет на с. Б. П., община Мадан, а от 2004г. до 2011г. бил два мандата общински съветник в общински съвет Мадан. Същият не е бил осъждан. Преди описаните в исковата молба събития не е имал досег с правораздавателната система и не се явявал пред по никакви дела, пред разследващите органи и пред съда.
През 2008 г. А. неколкократно бил разпитван в качеството на свидетел по ДП № 145/2006г. по описа на ОД на МВР-гр.С.. Предмет на това досъдебно производство били евентуално извършени престъпления във връзка е неправомерно разходване на парични средства, предоставени на община Доспат от Европейския съюз по програма ФАР. За същите парични средства общината била сключила с фирмата на Бетон Строй ЕООД договор BG 0202.02-011-01 за строителни работи в град Доспат от 26.06.2006г., за изпълнение на следните строително-монтажни дейности:
Лот 1: Изграждане на екопътека Доспат-Борино-Гела - 43 км, с 4 заслона;
Лот от 2: Изграждане на велосипедна алея - около велосипедната писта в Доспат;
Лот 3: Информационни табели.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2008г. А. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 145/2006г. по описа на ОДМВР-гр.С. за престъпление по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал.З, предл. ІІ във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като със същото постановление му било взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева, внесена от него по надлежния ред.
С ново постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 08.12.2008г. А. отново бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 145/2006г. за това, че в гр. Доспат, при условията на продължавано престъпление, за времето от 18.07.2006г. до 02.10.2006г., чрез използване на документи с невярно съдържание, както следва: протокол обр. 19 от 08.09.2006г. между инвеститора община Доспат, подписан от К. Б., и изпълнителя Бетон-Строй ЕООД-гр.Мадан, подписан от А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект Екопътека Доспат-Гела, на обща стойност 154 989.80 лева; на следващо място протокол обр.19 от 25.09.2006г. между инвеститора община Доспат, подписан от Кемал Бошнаков и изпълнителя Бетон-Строй ЕООД-гр. Мадан, подписан от А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект Ремонт на туристически информационен център с. Гела, на обща стойност 29 975.55 лева; на следващо място протокол обр.19 от 25.09.2006г. между инвеститора община Доспат, подписан от К. Б. и изпълнителя Бетон-Строй ЕООД Мадан, подписан от А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект велосипедна алея край язовир Доспат, на обща стойност 91 395.52 лева, като ги използвал пред община Доспат и въз основа на тях е получил суми по фактури на обща стойност 289 282.59 лева без правно основание, за актувани като изпълнени и подлежащи на плащане, но неизвършени СМР, чуждо движимо имущество - сума в размер на 55 969.62 лева от бюджета на община Доспат - средства, представени от ЕС на българската държава по програмата ФАР, проект BG 0202.02/ESC, с намерение да я присвои, като получената сума била в големи размери - престъпление по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал. 3, предл. ІІ във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По така повдигнатото обвинение спрямо А. бива взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева, която същият внесъл на 13.11.2008 г. по сметка на ОД на МВР С. за сумата по гаранцията от 2000 лева.
Независимо от проведените му два разпита като обвиняем едновременно с привличането му като обвиняем, на 30.12.2008г. бил проведен трети пореден разпит на А., вероятно явно с цел създаване на празнично настроение преди посрещане на Новата 2009 година.
С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 08.01.2009г. на Окръжна прокуратура - С. по ДП № 145/2006г. по описа на ОДМВР-гр.С., преписка вх.№ 1524/2006г. по описа на Окръжна прокуратура - С., наказателното производството било частично прекратено спрямо А. за извършено престъпление по обвиненията по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал.3, предл.ІІ във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление.
Със същото постановление било отменено и наложената мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева.
Тъй като със заповед № ЗП-357/04.03.2009 г. на комисар В. С. -директор на Главна дирекция Криминална полиция при МВР била снета полицейската регистрация на А. от всички полицейски информационни фондове, на 04.06.2009 г. същият предприел действия по пътуване извън граница, като придружител на своите внуци за лечение в Израел. Същият обаче бил спрян на летище С. от Гранична полиция по съображения, че не била отменена наложената му принудителна административна мярка забрана за напускане пределите на страната, наложена му с постановление вх. №1524/13.11.2008г. по ДП посочено по-горе.
Едва след подаване на нарочна молба до Окръжна прокуратура - С., с постановление от 04.06.2009 г. на същата, половин година след прекратяване на наказателното производство срещу него била отменена наложената на А. забрана за напускане пределите на Б. във връзка с пътуването му до Израел.
Независимо от прекратяването на наказателното производство спрямо него, А. останал в качеството на свидетел по воденото досъдебно производство срещу останалите обвиняеми ДП № 145/2006г., и в такова качеството същият бил призован впоследствие образуваното НОХД № 8/2010 г. по описа на Окръжен съд - С.. Поради многократно отлагане на делото се е наложило А. да се явява по всички съдебни заседания докато бъде разпитан.
След отмяна на постановената оправдателна присъда по НОХД № 8/2010г. от Апелативен съд - Пловдив и връщането на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, с постановление от 08.02.2012г. на Апелативна прокуратура - Пловдив по преписка №10738/2007г. на Апелативна прокуратура - Пловдив било отменено постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 08.01.2009г. на Окръжна прокуратура-С., с което частично било прекратено воденото наказателно производство срещу А..
Въз основа на това, с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.03.2012г. по ДП № 145/2006 г. по описа на ОДМВР - С., А. отново бил привлечен като обвиняем в посоченото по-горе досъдебно производство за извършване на престъпление от общ характер, за това, че в гр. Доспат, при условията на продължавано престъпление, за времето от 26.06.2006г. /датата на сключване на договори BG0202.02-011-08 и BG 0202.02-011-01 между Община Доспат и Бетон Строй ЕООД - Мадан/ до 02.10.2006г. /датата на последното плащане от страна на Община Доспат към Бетон Строй ЕООД - Мадан/, чрез използване на документи с невярно съдържание, както следва:
- Протокол обр.19 от 08.09.2006г между инвеститора община Доспат, подписан от К.Б., и изпълнителя Бетон-Строй ЕООД-гр. Мадан, подписан от А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект Екопътека Доспат-Гела, подобект Екопътека с дължина 55,9 км. с 4 бр. заслони, на обща стойност 154 989.80 лева, от които 25 816.47 лева ДДС, в който бил посочил неизпълнени СМР на обща стойност 38 773,66 лева, от които 6 462.28 лева ДДС;
- Протокол обр.19 от 25.09.2006г. между инвеститора община Доспат, подписан от Б.и изпълнителя Бетон-Строй ЕООД-гр.Мадан, подписан от А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект Ремонт на туристически информационен център с. Гела, на обща стойност 29 975.55 лева, от които 2 554.38 ДДС, в които е посочил неизпълнени СМР на обща стойност 9 616.18 лева, от които 1 602.70 лева ДДС;
- Протокол обр.19 от 25.09.2006 г. между инвеститора община Доспат, подписан от К.Б. и изпълнителя Бетон-Строй ЕООД-гр. Мадан, подписан от А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект Велосипедна алея край яз. Доспат, на обща стойност 91 395.52 лева, от които 15 232.59 лева ДДС, в който са били посочени неизпълнени СМР на обща стойност 91 395.52 лева, от които 15 232.59 лева ДДС, които представил пред община Доспат, и въз основа на тях е получил суми, както следва: плащания по фактури №№ 638/18.07.2006г. на стойност 24 630.23 лева, 676/11.09.2006г. на стойност 108 429.16 лева, 669/14.09.2006г. на стойност 5 995.10 лева, 677/21.09.2006г. на стойност 23 980.44 лева и 680/02.10.2006г. на стойност 126 247.64 лева, на обща стойност 289 282.59 лева, бил получил без правно основание, за актувани като изпълнени и подлежащи на плащане, но неизвършени СМР, чуждо движимо имущество - сума в размер на 139 785.36 лева от бюджета на Община Доспат, респективно - средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма ФАР, проект BG 0202.02/ESC, с намерение да я присвои, като получената сума била в големи размери - престъпление по чл.212 ал.4, предл. I-во във вр. с ал. 3, предл. 2-ро във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът можел да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, и не били налице основания за прекратяване на наказателното производство.
Със същото постановление на А. била повторно наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева, която същият внесъл на 12.03.2012 г. по сметка на ОД на МВР С..
Общо в рамките на ДП № 145/2006г. А. се явявал пред разследващите органи за повдигане на обвинение и разпит като обвиняем 4 пъти - на 13.11.2008г., 08.12.2008г., 30.12.2008г. и 09.03.2012г., като пътувал от с. Средногорци до гр. С. с автомобил марка Мицубиши Паджеро, с ДК № **, дизел, собственост на Бетон строй ЕООД, средният разход на гориво за едно пътуване от с. Средногорци до гр. С. бил в размер на 10 литра на стойност 20 лева, или за 4 пътувания общо платената сума като разход за гориво била в размер на 80 лева. За тези пътувания общия разход за амортизация на личния автомобил на А. била в размер на 40 лева /по 10 лева за едно пътуване/.
След извършването на необходимите следствени действия по посоченото досъдебно производство, Окръжна прокуратура С. изготвила и внесла в Окръжен съд-С. обвинителен акт срещу А. и другите трима обвиняеми - К. С. Д. К.А.Б. и Я.Н. Ж.. Повдигнатото спрямо А. обвинение по обвинителния акт било за престъпление по чл.212, ал.4, предл. 1-во във връзка с ал. 3, предл. 2 във връзка с ал.2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз основа на изготвения обвинителен акт, срещу А. и останалите обвиняеми било образувано НОХД № 68/2012г. по описа на Окръжен съд-С..
С определение № 269/28.02.2013г. по същото наказателно дело било допуснато обезпечение на конфискацията по повдигнатото обвинение на А., като била наложена възбрана върху всички притежавани от него недвижими имоти. Това обезпечение било отменено от съда едва на 06.04.2017г., след влизане в сила на оправдателната присъда, като за повече от 4-години А. бил лишен от възможността да се разпорежда със собствените си имоти, което представлявало неоправдана намеса в неговата правна сфера.
По НОХД № 68/2012г. по описа на Окръжен съд-С. пред първата инстанция били проведени общо 16 съдебни заседания, обхващащи времевия период от 28.02.2013г. до 31.10.2014г. На всичките 15 съдебни заседания А. се явявал лично, като е пътувал от с. Средногорци до гр.С. с автомобил марка Мицубиши Паджеро, посочен по-горе, средният разход на гориво за едно пътуване било в размер на 10 литра, на стойност 20 лв., или за 16 пътувания общо платената сума като разход за гориво било в размер на 320 лв. За тези пътувания общият амортизационен разход на този автомобил бил в размер на 160 лева, по 10 лева за едно пътуване.
На всички 16 съдебни заседания А. бил представляван от защитника си адв. Караманолов, за което му заплащал хонорар от по 100 лева за всяко явяване, на основание чл. 14 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като общо платената сума за адвокатско възнаграждение по същата Наредба била в размер на 1 600 лева.
Развилото се наказателно производство по повдигнатото обвинение било широко отразено в регионалната преса. В периода от 13.07.2013 г. до 31.10.2014 г. във вестниците Родопи вест и Отзвук били публикувани статии, които отразяват развитието на наказателния процес. В тези статии винаги било цитирано и името на А., като подсъдим по делото, поради което тези събития станали достояние на хората, жители на с. Средногорци и община Мадан, като и на търговските партньори на същия.
Съдебното производство по НОХД № 68/2012г. по описа на Окръжен съд-С. е приключило с постановяване на присъда № 8/31.10.2014 г., с която А., както и останалите подсъдими, били признати за невиновни и оправдани по всички повдигнати обвинения.
Независимо че средствата за масова информация разгласили подробно за повдигнатите обвинения и хода на наказателното дело, Окръжна прокуратура- С. не изпълнила задължението си по чл.11, ал.2 от ЗОДОВ, който й задължавал да оповести, чрез средствата за масова информация, за постановената оправдателна присъда. Единственият коментар направен във в-к Отзвук, бр. 128 от 3-4 ноември 2014г, е бил на зам.-окръжния прокурор Недко Симов, прокурор по самото дело, че П. ще протестира оправдателната присъда на подсъдимите.
Срещу постановената оправдателна присъда № 8/31.10.2014г. бил депозиран въззивен протест от Окръжна прокуратура-С., вследствие на което било образувано ВНОХД № 502/2014г. на Апелативен съд-Пловдив, III наказателен състав.
С определение № 20/16.01.2015г. по същото дело било отменено Определение от 31.10.2014 г. по НОХД № 68/2012 г. по описа на Окръжен съд - С., като взетата спрямо А. мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева, била заменена с подписка. Вследствие внесената парична гаранция била върната на А. по банков път на 17.03.2015г.
Във въззивното производство пред Апелативен съд Пловдив били проведени общо 13 съдебни заседания, обхващащи времевия период от 23.02.2015г. до 21.03.2016г. На всяко от тези заседания А. се явявал лично, заедно с адв. Караманолов. На всички 13 съдебни заседания А. се явявал лично, като е пътувал от с. Средногорци до гр.Пловдив е автомобил марка Мицубиши Паджеро, собственост на Бетон строй ЕООД. Средният разход на гориво за едно пътуване от с. Средногорци до гр. Пловдив бил в размер на 26 литра на стойност 52 лева, или за 13 пътувания общо платената сума като разход за гориво, била в размер на 676 лева. За тези пътувания общия разход за амортизация на личния автомобила на А. бил в размер на 300 лева /по 23 лева за едно пътуване/.
На всички 13 съдебни заседания А. бил представляван от адв. Караманолов, за което му заплащал хонорар от по 100 лева за всяко явяване, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като общо платената сума като адвокатско възнаграждение по чл.14 от Наредбата била в размер на 1 300 лева.
Съдебното производство по ВНОХД № 502/2014г. по описа на Апелативен съд-Пловдив приключило с решение № 109/21.04.2016г., с което въззивният съд потвърдил изцяло постановената оправдателна присъда.
Срещу това въззивно решение Апелативна прокуратура Пловдив подала касационен протест, вследствие на което е образувано КНД № 876/2016г. по описа на ВКС, I н.о.
На 24.10.2016 г. по това дело пред касационната инстанция било проведено едно съдебно заседание, на което А. се явил лично с адв. Караманолов, като е пътувал от с. Средногорци до гр. С. с посочения автомобил Мицубиши Паджеро, собственост на Бетон строй ЕООД, като средният разход на гориво от с. Средногорци до гр. С. бил 60 литра на стойност 144 лева или платената сума за гориво била 144 лева. За това пътуване разход за амортизация на този автомобил бил в размер на 70 лева.
Производството по НД № 876/2016г. било приключило с окончателно решение № 227/14.02.2017 г., е което решаващият състав на ВКС оставил в сила решение № 109/21.04.2016г., постановено по ВНОХД № 502/2014г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Независимо от това, Окръжна прокуратура-С. отново не изпълнила задължението си по чл. 11, ал.2 от ЗОДОВ да разгласи чрез средствата за масова информация за постановената окончателна оправдателна присъда.
Предвид на гореизложеното оправдателната присъда, постановена по НОХД № 68/2012г. на Окръжен съд-С., била влязла в законна сила на 14.02.2017г.
Предвид на изложеното по-горе, от момента на привличането му за първи път като обвиняем на 13.11.2008 г. по ДП № ЗМ 145- 06/2008г. по описа на ОД на МВР-С., до приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда на 14.02.2017г., ищецът претърпял имуществени вреди в общ размер на 7 058.16 лева, които са в пряка причинно-следствена връзка с наказателното преследване, а именно: в хода на ДП № 145/2006г. А. платил сума в размер на 120 лева, представляваща разход за гориво и амортизация за явяването му пред органите на досъдебното производство; в хода на НОХД № 68/2012г. на Окръжен съд-С. А. платил сума в общ размер на 2 080 лева, формирана по следния начин:
- сума в размер на 480 лева разход за гориво и амортизация за 15 явявания в съдебни заседания пред Окръжен съд-С.;
- сума в размер на 1 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Богдан Караманолов по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В хода на ВНОХД № 502/2014г. по описа на по описа на Апелативен съд Пловдив А. заплатил сума в общ размер на 2 276 лева, формирана по следния начин:
- 976 лева разход за гориво и амортизация за 13 явявания в съдебни заседания пред Апелативен съд Пловдив и сума в размер на 1 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Богдан Караманолов, по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В хода на КНД № 876/2016г. по описа на ВКС А. заплатил сума в общ размер на 214 лева, представляваща разход за гориво и амортизация за едно явяване в съдебно заседание пред ВКС на РБ.
Тъй като А. бил оправдан по повдигнатото му обвинение, взетата спрямо него мярка за неотклонение парична гаранция била незаконна и задържането на внесената сума по гаранцията, било без правно основание. В случая мярка за неотклонение парична гаранция спрямо А. било вземана 2 пъти - през 2008г. и през 2012г. В тази връзка в периодите от внасянето на паричната гаранция до датата на връщането й А. бил лишен от възможност да използва тези парични средства, и да реализира доходи от тях, т.е. за него били налице имуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Затова същият претендира обезщетение за тези имуществени вреди, както следва: сума в размер на 1752.90 лева, представляващо законната лихва върху сумата от внесената от него на 13.11.2008г. гаранция в размер на 2 000 лева за периода от 13.11.2008 г. до 14.02.2017г.; сума в размер на 615.26 лева, представляващо законната лихва върху сумата от внесената от него гаранция на 12.03.2012 г. в размер на 2 000 лева, за периода от 12.03.2012 г. до 17.03.2015 г.
Освен посочените по-горе имуществени вреди, от привличането му като обвиняем по цитираното досъдебно производство до приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, включително и до настоящия момент, А. претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в следното: повдигнатото обвинение на А. било за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, както и конфискация на част или на цялото имущество и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. Наказателното преследване спрямо А. продължило с известни прекъсвания близо 8 години. Както бе посочено и по-горе А. никога не е бил осъждан и преди описаните по-горе събития не е имал допирни точки с правораздавателната система.
Затова било логично, че през целия този близо осемгодишен период на провежданото спрямо него необосновано наказателно преследване, А. изпитвал продължителен и интензивен страх, че може да бъде несправедливо осъден да влезе в затвора за дълъг период от време.
След привличането като обвиняем по горецитираното производство, той изпаднал в състояние на постоянна тревожност и интензивен психоемоционален стрес, напрежение, несигурност от изхода на делото. Това негово емоционално състояние било причинило и перманентно безсъние, което водило до значителен физически дискомфорт.
През тези пет години А. многократно се явявал пред разследващите органи и пред съда в качеството на обвиняем и подсъдим, от което изпитвал чувство на срам и неудобство. Факта на повдигнатото обвинение и всички действия, свързани с неговото доказване, предизвикали у него отрицателни емоции и чувство на малоценност.
Всички тези изпитани от А. негативни преживявания допълнително били нагнетявани от публичното отразяване на хода на наказателното производство от медиите. Множество статии във вестниците Родопи вест и Отзвук, отразяващи хода на наказателното производство, винаги било цитирано името на А. като обвиняем, поради което тези събития са станали достояние на хората, които живеели в общината и сред неговите бизнес-контрагенти. Множество от тях са се отдръпнали от А. и спрели да вдигат телефоните си на неговите позвънявания. Всичко това предизвикало у него чувство на срам, тревога и душевен дискомфорт при всяко напускане на дома. Той силно се притеснявал, че околните го възприемат като престъпник, което наложило да ограничи контактите си и да общува само с най-близките си хора. По тази причина същият спрял да чете вестници и да се интересува от новините, тъй като се е опасявал, че за пореден път името му ще се спряга публично във връзка с това наказателно дело и ще бъда оприличаван като престъпник. Затова не му било известно дали след 31.10.2014 г. в медиите била публикувана информация за участието му в посоченото наказателно производство.
През периода, в който е продължавало наказателното преследване, фирмата Бетон-строй ЕООД възнамерявала да участва в редица обществени поръчки за възлагане на извършването на СМР, с оглед предмета си на дейност. Още преди подаване на документацията за участие в поръчките обаче, на А. негласно му се е казвало, че няма смисъл въобще да участва, тъй като няма как лице, обвинено в източване на евросредства, да спечели поръчките. Горното станало причина финансовите резултати на Бетон-строй ЕООД през периода 2008г. - 2017г., да спаднат многократно. Видно от представената справка за оборотите на Бетон-строй ЕООД, докато в годината преди привличането на А. като обвиняем по ДП № 145/2006г. по описа на ОДМВР-С., през 2007г. нетните приходи от продажби на дружеството били 1 498 000 лева, то през 2017г. тези приходи вече са били 47 000 лева, което е довело дружеството до границата на фалита.
Наред с финансовите затруднения, постоянното напрежение и стрес, на които А. бил подложен в хода на наказателното преследване, предизвикали и рязко влошаване на здравословното му състояние. Скоро след привличането му като обвиняем, същият започнал да се оплаква от хронично силно главоболие, повишено кръвно налягане, световъртеж. Преди привличането в посоченото качество А. нямал никакви здравословни оплаквания. Тези здравословни проблеми са се задълбочили до такава степен, че няколко пъти същият получавал толкава силни хипертонични кризи и се чувствал толкова зле, че се е налагало близките му да търсят спешна медицинска помощ. В резултат на високото кръвно налягане, през 2012г. А. получил и обостряне на заболяването на коленните стави и на целия опорно-двигателен апарат. През този период на А. била извършена операция на вените, поради развита венозна недостатъчност. Всичко това налагало А. да ползва болнични през различни периоди на годините, а поради влошаване на състоянието на коленните стави, да извърши операция на ляво коляно и дясна тазобедрена става. Както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното производство, А. няколкократно уведомявал разследващите органи и съда, че се налага да пътува извън страната за оперативно лечение. Не е маловажен факта, че същият и до настоящият момент приемал силно медикаментозно лечение, включително лекарства служещи за успокоение на нервната система като Диазепам, които медикаменти били подробно изброени в приложените към искова молба епикризи за проведено болнично лечение.
Вследствие на сърдечното заболяване и заболяването на вените през 2012г., в хода на съдебното производство, с решение на ТЕЛК от 02.10.2012г. А. бил инвалидизиран с общо заболяване: Хипертонична болест II стд. ПСП. Ао и Тр недостатъчност. Пристъпно ФА, СН II ФК. Десностранна коксартроза. Двукратни оперативни интервенции на лявата колянна става с рецидивиращи хидропси. Медиакална дискова херния на ниво Л5-Ес1.
С ново решение на ТЕЛК от 01.09.2015г. била потвърдена инвалидизацията на А. при общо заболяване: Хипертонична болест II стд. ПСП. Ао и Тр недостатъчност. Пристъпно ФА, СН II ФК. Десностранна коксартроза. Двукратни оперативни интервенции на лявата колянна става с рецидивиращи хидропси. Медиакална дискова херния на ниво Л5-Eс 1.
През 2015г. му била поставена и друга диагноза пристъпно предсърдно мъждене - медикаментозна регуларизация, а през 2016г. диагноза: остър перикардит. Касаело се за рецидивиращи заболявания, без възможност за трайното им излекуване, за което състояние до голяма степен допринасял изживения стрес в продължение на осемте години наказателно производство, което е водено срещу Н. А. в качеството му на обвиняем и подсъдим.
Тези описани неимуществени вреди, претърпени от А. същият оценявал на сумата 60 000 лева, която е била адекватна на всички претърпени от него болки и страдания, изразяващи се в негативни последици върху личността, унижение и срам, от уронването на доброто му име в обществото, в семейството и в близкото обкръжение, а така също и във влошаване на общото му здравословно състояние, водещо до 54% трайна неработоспособност. При определяне на размера на обезщетението, съдът изхождал от общественото разбиране за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, което не било абстрактно понятие, свързано с преценката на конкретни обстоятелства, включително характера на увреждането, причинител и т.н. Тези обстоятелства следвали тежестта на повдигнатото обвинение, в случая за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, продължителността на наказателното производство, в случая приблизително 8 години, видът на взетата мярка за неотклонение, в случая забрана за напускане на страната, разгласяване чрез медиите, в случая многократно публикуване в печатни медии, влошаване здравословното състояние, в случая рецидивиращи заболявания, без възможност за трайното им излекуване, които обосновават справедливостта на претендирания размер на обезщетение. А. претърпял описаните по-горе имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконното повдигнатото срещу него от Окръжна прокуратура-С. обвинение, което е поддържано от Апелативна прокуратура-Пловдив и от Върховна касационна прокуратура- С., и за което впоследствие бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт.
Според чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Според чл.7 от ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ, включително от незаконни актове, действия или бездействия при причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове били съответните държавни органи, юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури и правосубектност.
Според чл.11. ал.5 от ЗСВ П. на Р. Б. била единно и централизирано юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище С.. Предвид горните обстоятелства, пасивно легитимирана по настоящите искове била П. на Р. Б..
Затова ищецът смята, че за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, като моли съда да осъди П. на РБългария на основание чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ за причинените и посочени по-долу обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.4, предл. 1 във връзка с ал.З, предл. 2 във връзка с ал.2 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила присъда № 8/31.10.2014г., постановена по НОХД № 68/2012 г. по описа на по описа на Окръжен съд С., а именно: имуществени вреди в размер на 7 058.16 лева, от които 1 790 лева разходи за явяване пред органите на досъделното производство и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции; 2 900 лева адвокатски хонорари за минималните размери на адвокатските възнаграждения в първоинстанционно и въззивно производство; 2 368.16 лева законната лихва върху внесените А. парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г. до 17.03.2015г.; сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в интензивен психоемоционален стрес, дългогодишен страх, че може да бъде несправедливо осъден и да влезе в затвора за дълъг период от време, че може да бъде конфискувано имуществото му и да бъде лишен от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, което автоматично означава лишаването му от право да бъде управител на дружеството Бетон-строй ЕООД, постоянна тревожност, напрежение и несигурност от изхода на делото; чувство на срам и неудобство при явяването му пред разследващите органи и съда; отрицателни емоции, чувство на малоценност, тревога и душевен дискомфорт при всяко напускане на дома му; силно притеснение, че близките и околните го възприемат като престъпник, поради което е ограничил контактите си и е общувал с най-близките си хора; опасения, че няма да може да ангажира адекватна защита; притеснения, свързани с ежегодно намаляващите приходи на дружеството Бетон-строй ЕООД и невъзможност за адекватна реакция от негова страна вследствие невъзможността да участва в обществени поръчки, чрез които да осигури приходи на дружеството; перманентно безсъние, довело до значителен физически дискомфорт; рязко влошаване на здравословното му състояние, инвалидизиране и диагностициране с хипертонична болест на сърцето, пристъпно предсърдно мъждене и остър перикардит, десностранна коксартроза и медиакална дискова херния, вследствие на постоянното напрежение и стрес, на които е бил подложен в наказателното преследване срещу него, а също законната лихва върху от 14.02.2017г., датата на влизане в сила на оправдателната присъда № 8 от 31.10.2014г. по НОХД № 68/2012г. по описа на по описа на Окръжен съд С., до окончателно изплащане на вземането, законната лихва върху посочените по-горе главници.
Претендират се и направените разноски по настоящото производство.
Направени са и доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, за изискване на НОХД № 68/2012 г.; ВНД 502/2014 г. на ПАС; КНД №876/2016 на ВКС; писмени доказателства във връзка с претендираните имуществени вреди; писмени доказателства във връзка с неимуществените вреди; както и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и комплексна съдебно-медицинска експертиза, с посочени задачи, а също и за допускане на четири души свидетели за установяване на обстоятелствата свързани с понасянето на посочените по-горе неимуществени вреди.
Постъпил е отговор в срок от Окръжна прокуратура С., като представителна П. на РБългария, в който ответникът поддържа, че предявеният иск бил допустим и частично основателен, като се сочи, че необосновано е завишена претенцията за обезщетение за неимуществените вреди от 60 000 лева и тя се оспорва по размер. Оспорва се размера на претендираното обезщетение от 7058.16 лева за имуществените вреди, за което се счита, също че не е неоснователно завишен. Ответникът твърди, че за да се ангажира отговорността на държавата, респективно П. на Р. Б., задължително условие е да са причинени вреди резултат от незаконното обвинение, като вредите подлежали на доказване, а не се предполагали. С представянето на доказателства за влязлата в сила оправдателна присъда, ответникът приема, че А. е доказал по основание претенциите си по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. Като се има предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган, материално правно отговорен по предявените искове за обезвреда, претърпените имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Ответникът твърди, че не били налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не били подкрепени с доказателства твърденията за влошено здравословно състояние, невъзможност да участва в обществени поръчки, преживян интензивен психоемоционален стрес, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Няма забрана по закона да бъдат допускани до конкурс участници, срещу които има неприключено наказателно производство, ако това се е случило, не било по вина на П.. Както по-горе било посочено, претендираното обезщетение от 60 000 лева за неимуществени вреди било значително завишено и не било в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди, според доктрината и съдебна практика, се определяло в зависимост от принципа на справедливостта в посочения текст, като се отчитали всички обстоятелства по делото - продължителността на наказателното преследване по повдигнатите и поддържани обвинения, данните за психическото състояние, негативните последици претърпени от лицето, освен това и социално- икономическите условия в страната, липсата на изпълнявана най-тежка мярка за неотклонение. Ищецът Н. А. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4, предл. I-во, във вр. с ал. 3, предл. П-ро, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на 13.11.2008 г., но това обвинение е траяло по-малко от два месеца - до 08.01.2009г., когато с постановление на Окръжна прокуратура С. то е било прекратено и наказателното производство в частта му, водена срещу А.. Последвалото второ привличане на същия като обвиняем било от 07.03.2012год., а оправдателната присъда е влязла в сила на 14.02.2017г.
От тези твърдени факти, за които били ангажирани доказателства, се налагал извод, че наказателното производство в двете му фази, досъдебна и съдебна, е протекло в разумен срок, като досъдебната фаза е била значително по-кратка. Независимо, че обвинението за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, мярката за процесуална принуда не била, нито задържане под стража, нито домашен арест, а гаранция, при това в размер само от 2000 лв.
Според указанията на ППВС № 4/1964 г., обезщетението трябвало да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябвало да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежест на вредите, така че доколкото било възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките по-ниско. В случая се претендирало едно изключително завишено по размер обезщетение, което ответникът оспорва.
Наказателното производство преминало през различни фази, в този смисъл, след постановяването на присъда № 8/31.10.2014 г. по НОХД№ 68/2012 г., по описа на ОС С., с която ищецът бил признат за невиновен и се формирал извод, че в процесния период били търпени и се претендират вреди, то те не са били единствено и само последица от действия на органите на П..
Обстоятелствата, свързани с гласността на наказателното производство чрез пресата, не следвало да бъдат приети за преки действия на органите на П., довели до увреда на ищеца, не следвало да се ангажира нейната отговорност за действия на трети лица. Освен това, приложените към исковата молба публикации във в-к Отзвук не съдържали изявления на органите на П. на РБ. П. по никакъв начин не давала гласност, нито е разпространявала обстоятелства по воденото срещу А. наказателно производство, с които си действия да е станала причина да се опетнява неговото добро име, и поради това не следвало да носи отговорност за такива вреди. Твърди се, че А. не ангажирал доказателства, които да формират извод, че твърдените негативни преживявания и рязкото влошаване на общото му здравословно състояние, са пряк резултат от повдигнатото му обвинение.
Оспорва се, като неоснователна, претенцията за имуществени вреди. Изразходвана сума в наказателното производство, заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2900 лева, представляваща заплатени адвокатски хонорари за правна защита и съдействие в досъдебното и съдебното производство. Липсвали доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение в този размер, като договорът за правна помощ не бил доказателство за действително заплатения хонорар.
Липсвали доказателства, че платената сума за парична гаранция била инкасирана от банков влог на ищеца, поради което пропуснатата полза под формата на лихви нямала сигурен характер.
Също А. не бил ангажирал доказателства за действително направени разходи за пътуване, липсвали доказателства за платено гориво, както и такива, които да установяват, че действително е пътувал, по посочения в исковата молба начин, както и датите на пътуването му. Оспорват се изцяло тези претендирани имуществени вреди, тъй като на компенсация по реда на ЗОДОВ подлежали само реално претърпените вреди.
При това положение и на изложените обстоятелства в исковата молба и отговора, искът е по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано, имуществени и неимуществени вреди. Претендира се и законната лихва върху посочените обезщетения от предявяване на иска до окончателното им плащане.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорни обстоятелства по делото се явяват постановяването на посочената присъда, момента на постановяването и влизането й в сила, както и обстоятелството, че надлежен ответник е П. на РБ. Всички останали обстоятелства са спорни.
Оспорва се продължителността на наказателното преследване, оспорват се претърпените вреди по вид, интензивност и размер на обезщетенията, които ответникът счита за прекалено завишени. Оспорват се действителното извършване на разходите, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди. Оспорва се по размер обезщетението за неимуществени вреди, като изключително завишено и несъответно на принципите в чл. 52 от ЗЗД и установената съдебна практика.
При това положение, в тежест на ищеца е да докаже обстоятелството, че спрямо него е било проведено наказателно преследване по посочените досъдебни и съдебни производства, неговата продължителност и приключването с оправдателна присъда. В негова тежест е да установи претендиралите имуществени вреди по отношение на всяко перо, посочено в тях, съответно разходи за гориво и амортизация за пътуване и явяване в досъдебните и съдебни производства, платените адвокатски възнаграждения, както и размера на законните лихви върху внесените суми за гаранции. В негова тежест е да установи и претърпените неимуществени вреди, болки и страдания по вид, размер и интензивност, които твърди в исковата молба.
В тежест на ответника е да установи основателността на възраженията си за продължителността на наказателното преследване, за изключителното завишаване на обезщетенията по размер, както и останалите възражения, че в действителност разходите за имуществени вреди не били направени в такъв размер, а претендираните разходи за обезщетения за неимуществени вреди, са изключително завишени.
Фактите са следните. От изисканите и приложени по делото НОХД № 68/2012г.; ВНД 502/2014г. на ПАС; КНД № 876/2016г. на ВКС се установява следното: С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2008г. /л. 64-67 от том 4 на ДП № 145/08г. по описа на ОДМВР-гр.С./, А. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 145/2008г. по описа на ОДМВР-гр.С. за престъпление по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал.З, предл. ІІ във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като със същото постановление му била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева, внесена от него на 13.11.2008 г. по сметка на ОД на МВР С. /л. 23 от делото/.
С ново постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 08.12.2008г. А. отново бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 145/2008г. /л.70-73 от том 4 на ДП № 145/2008г./ за престъпление по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал. 3, предл. ІІ във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В качеството му на обвиняем на Н.А. били проведени разпити на дати: 13.11.2008г. /л74-75, том 4 ДП № 145/08г./, на 08.12.2008г. /л.76-77, том 4 ДП № 145/08г./ и на 30.12.08г. /л.78-80, том 4 ДП № 145/08г./.
С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 08.01.2009г. на ОП - С. по ДП № 145/2008г. по описа на ОДМВР-гр.С., преписка вх.№ 1524/2008г. на ОП-С., наказателното производството било частично прекратено спрямо А. за извършено престъпление по обвиненията по чл.212, ал.4, предл.1 във вр. с ал.3, предл. ІІ във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление, като със същото постановление била отменена и наложената мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева /л.38-42, том 5 ДП №145/08г./
Независимо от прекратяването на наказателното производство спрямо Н.А., същият останал в качеството на свидетел по воденото досъдебно производство срещу останалите обвиняеми по ДП № 145/2008г., и в това си качеството същият бил призован по образуваното НОХД № 8/2009г. по описа на Окръжен съд – С.. В качеството си на свидетел бил разпитан в съдебно заседание на 09.04.09г. /л.247-251 от НОХД 8/09г./. Присъда по НОХД 8/09г. била отменена с решение № 228/12.11.10г. и делото било върнато на ОП за ново разглеждане.
След отмяна на постановената присъда по НОХД 8/09г., с постановление от 08.12.12г. на АП-Пловдив било отменено постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 08.01.2009г. на ОП - С. по ДП № 145/2008г.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.03.2012г. по ДП № 145/08г. /л.56-59, том 6 на ДП №145/08г./, Н.А. отново бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер по чл.212 ал.4, предл. I-во във вр. с ал. 3, предл. 2-ро във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Със същото постановление на Н.А. била отново наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000лв., която била внесена на 12.03.12г. по сметка на ОД на МВР /л.61, том 6 на ДП 145/08г./
На 09.03.12г. Н. А. бил разпитан в качеството му на обвиняем по ДП 145/06г. /л.62-63, том 6 на ДП 145/06г./.
От ОП-С. бил изготвен нов обвинителен акт срещу Н.А. и останалите обвиняеми по ДП №145/2008г., като бил внесен в ОС-С. на 16.07.12г. и било образувано НОХД 68/2012г. на ОС-С..
Видно от протоколи от съдебни заседания по НОХД 68/12г. / л.61-95 от гр.д. 85/18г., същите и по НОХД 68/12г./ били проведени общо 16 съдебни заседания в периода 01.03.13г.- 31.10.14г. На 15 от тях подс. Н.А. се е явявал лично и със защитника си адв. Караманолов.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 28.02.2013г. /л.58/ за оказване на правна защита и съдействие, с основание и предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в поцесуално представителство по НОХД № 68/12г. на ОС-С. до приключване на делото с влязла в сила присъда във всички съдебни инстанции, с договорено възнаграждение, адвокатски хонорар 100 лева за вняко насрочено съдебно заседание по делото, съгласно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително и при явяване, ако не бъде даден ход на делото, независимо от причините за отлагане. Уговореното възнаграждение било платимо след провеждане на всяко съдебно заседание по делото. Такъв договор за правна защита и съдействие обаче не се съдържа в НОХД № 68/12г., но безспорно ищецът е бил представлява от адв. Б. Караманолов в досъдебното и съдебно производство по делата, но липсват доказателства за действително платени адвокатски възнаграждения, както и разноски за явяване на същия.
По искане на ОП-С., с определение № 269/28.02.13г. /л.275-281 от НОХД №68/12г/ било допуснато обезпечаване на конфискация по повдигнатото обвинение на Н.А., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти. С определение № 61/21.03.13г. по ВЧНД №113/13 на АС-Пловдив било отменено определение № 269/28.02.13г.
С протоколно определение от 31.10.14г. по НОХД №68/12г. /л.1031-1034 от НОХД 68/12г./ била отменена наложената мярка за неотклонение на Н.А., парична гаранция в размер на 2000лв. Със същото определение била отменена и наложената с определение № 269/28.03.13г. обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти.
С присъда №8/31.10.14 по НОХД 68/12г. /л.1035-1042/ Н. А. бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
Присъда №8/31.10.14 по НОХД 68/12г. била протестирана от ОП-С. и било образувано ВНОХ №502/14г. на АС-Пловдив. С определение №20/16.01.15г. било отменено протоколно определение от 31.10.14г. по НОХД 68/12г. на ОС-С., в частта, с която били отменени мерките за неотклонение и на Н.А. била наложена мярка за неотклонение подписка. Със същото определение било отменено и определението на ОС-С. относно обезпечителната мярка възбрана върху недвижими имоти. В производството пред Апелативен съд в периода 30.05.15г. – 21.03.16г. били проведени 13 съдебни заседания, на които Н.А. се явявал лично и със защитника си адв. Караманолов /протоколи на л. 119- 145 от делото и ВНОХД502/14/.
С решение № 109/21.04.16г. по ВНОХД № 502/14г. на АС-Пловдив /л. 251-276 от ВНОХД № 502/ била отменена присъда № 8 по НОХД 68/12г. в частта относно подс. Долев и потвърдена в останалата й част.
По протест на АП-Пловдив било образувано КНД № 876/16г. срещу решение № 109/16г. по ВНОХ 502/14г. на АС-Пловдив. Проведено било едно съдебно заседание на 24.01016г. /л.37-41 от КНД 876/16г./ с явяване на подс. А. лично и с адв. Караманолов. С решение № 227/14.02.17г. /л.42-55 от КНД 876/16г./било оставено в сила въззивно решение № 109 по ВНОХД № 502/14г. на АС-Пловдив, т.е присъда по НОХД №68/12г. на ОС-С. била влязла в сила на 14.02.17г. Или видно от изложеното по-горе от момента на привличането на Н.А. като обвиняем по ДП№145/08г. – 13.11.2008г. до влизане в сила на присъда № 8 по НОХД № 68/12г. на ОС – С. – 14.02.2017г. бил изминал период от близо около 5 години и 3 месеца, като се изключи процесуалното му качество на свидетел в производствата.
Относно неимуществените вреди.
Представено е удостоверение изх. № 77 от община Мадан /л.168/, видно от което в периода 2004-2011г. Н.А. е бил общински съветник в ОбС- Мадан.
По делото на л.169-181са представени статии, публикувани в различни медии и електронни сайтове, отразяващи хода на наказателното производство.
Във връзка с твърденията на ищеца за влошени финансови резултати на представляваното от него дружество дружеството Бетон Строй ЕООД в периода на наказателното преследване, по делото са представени справка за нетните приходи от продажби за периода 2004-2017г. /л.183/ и отчет за приходите и разходите на дружеството, за периода 2004-2017г. /л.184-197/.
За установяване на неимуществените вреди са изслушани показанията на свидетелите Р. К. и Р.А., Б. К.. Събрани са многобройни писмени доказателства за проведени изследвания, както са изслушани и вещи лица по комплексна съдебно-медицинска експертиза, с включени в нея заключения на съдебно-психологична, съдебно-травматологична и съдебно-кардиологични експертизи и заключение от вещо лице невролог.
Свидетелят К. установява, че познавал ищеца покрай бизнеса си, а след това вече и като общински съветник /три мандата/. Посочва, че в началото бил призован като свидетел, а след това и като обвиняем; че бил съкрушен и не можел да си обясни от къде идват тези неща; започнал да се затваря и да не взима активно участие като общински съветник и дори да отсъства от събирания на общински съвет; започнал да пие хапчета. Свидетелят посочва още, че преди това А. бил много енергичен и общителен, а след това състоянието му било депресивно, затворено.
Според свидетелката Р.А., дъщеря на ищеца, А. бил много притеснен; променил се е съвсем след започване на делата; станал подтиснат, затворен, по-замислен; ограничил контактите си; срамувал се. Посочва още, че намалил броя на работниците в дружеството.
Според свидетеля Б.К., по време на наказателното производство в местната преса били публикувани множество публикации, които се обсъждали в гр. Мадан; А. изпитвал притеснения от това и видимо му личало. Всичко това дало и силно негативно отражение на неговия бизнес, тъй като дружеството му се занимавало със строителство. Преди образуването на делото виждал негови баланси и оборотите в тях, а след това и как същите намалели.
Според заключението на вещото лице кардиолог /л.294-298/ на 05.07.12г. има първа регистрация с диагноза хипертонична болест на сърцето, която диагноза е потвърдена от специализиран кардиологичен преглед и А. се води диспансерно болен със същата диагноза от 12.09.12г. Диагнозата не била изчезнала по документи до 2017г. Остър перикардит бил регистриран в епикриза от 2016г., като причините могли да са мултифакторни. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в периода 12-17г., извън високото кръвно налягане един път има пролежаване за излизане извън ритъм т.нар. предсърдно мъждене, което можело да се случи на всеки човек. Другото пролежаване било за остър перикардит и за 3-4 дни бил приет и изписан, без последствия. Високото кръвно било тип заболяване, което трудно можело, след като се е появило веднъж да бъде махнато и да му бъде спряно лечението, т.е. това било едно страдание, което съпътствало живота на пациента и трябва да бъде лекувано редовно. Стресът категорично бил един от факторите за проява. Посочва още, че психо-емоционалният стрес е в пряка връзка с хипертонията, за останалите заболявания, можело да дойдат и на здрав пациент инцидентно.
Според заключението на вещото К. – специалист травматолог /л.329-331/ заболяването коксартроза на дясна тазобедрена става за първи път било отразено през 2011г., като поради обостряне на заболявания на целия опорен двигателен апарат през м.октомври 12г. А. бил представен за преглед и оценка на трудоспособността пред ТЕЛК С.. С експертно решение на ТЕЛК №191/02.10.12г. била определена инвалидност по общо заболяване Дясностранна коксартроза, двукратни оперативни инервенции на лява колянна става с рецидивиращи хидропси, медиална дискова херния на ниво Л5-S1. В заключение вещото лице посочва, че от преглед на медицинската документация на Н.Адреев и извършен медицински преглед можело да се направят следните изводи: Заболяването Коксартроза на дясна тазобедрена става датирало от 2011г., като до 17г. бил лекуван многократно консервативно с медикаменти. През 12г. и 15г. с решение на ТЕЛК бил определен процент инвалидизация. На 07.02.12г. била диагностицирана медиална дискова херния и било проведено консервативно лечение. На 12.06.12г. било направено ендопротезиране на дясна тазобедрена става, а през лятото на 18г била извършена операция артроскопия на лява колянна става. В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата и посочва, че в хода на наказателното производство, дегенератитвните заболявания прогресирали, като пряка причинна връзка между заболяванията и наказателното производство не съществувала. Единствената причинна връзка, която би могла да съществува, било лицето да е било с такава мярка за неотклонение, която не позволявала лечение и придвижване за евентуални консултации и прегледи, каквито вещото лице по делото не констатирало.
Според вещото лице невролог /заключение на л. 333-336/ Н.А. страдал от заболяването медианна дискова херния на ниво L4-L5 диск, с компресия на медуларните структури, остеохондрозни промени и стенозиране на вертебралния канал. Болестта била особено висока сред хора, занимаващи се с физически труд и водела до значителна временна или трайна нетрудоспособност. Причините били комплексни, като дегенеративни промени на интервертебралните дискове и на вродени аномалии, така и на генетични причини. Прогнозите за развитието на заболяването при лицето били добри. Относно причинно-следствената връзка между това заболяване и воденото наказателно производство, вещото лице посочва, че причините за заболяването били от друго естество, като психо-емоционалният стрес и напрежение от воденото наказателно производство биха могли да засилят болката и страданието на лицето, тъй като хроничният стрес можел да снижи прага на болката психогенно. В заключение посочва, че воденото наказателно производство би могло да се отрази върху психо-емоционалното му състояние, като засили болковия синдром на съществуващото заболяване дискова херния.
Според съдебно-психологическата експертиза /л. 309-323/ и в отговор на поставените въпроси: как се е отразило върху психическото здраве на лицето воденото срещу него наказателно производство; има ли промяна в емоционалното състояние на лицето преди и след започване на наказателното преследване срещу него, и ако има, в какво се изразява промяната; като се вземат предвид индивидуалните му психологически особености, какво е било отношението и влиянието на проведеното наказателно преследване върху личността му, като въздействие и интензитет, вещото лице в заключението си е посочило, че продължителното и фактологическо водене на делата се е отразило на цялостната личност на Н.А. с негативни последици, който той компенсирал до ниво на леки до умерени нарушения в психологическото здраве, изразени със симптоми на тревожна депресивност, негативни последици в социалното функциониране, проявяващи се в намаляване на комуникацията с широк кръг хора и занижена обществена активност, водещо и до понижена самооценка, промени в трудовата активност и реализация. Посочило е още, че анализът на данните ориентирал към настъпили промени от характера на емоционална стабилност към психологично състояние, изразено с тревожно-депресивна симптоматика – лека към умерена степен, вследствие преживяване на стресогенните събития по време на воденото наказателно производство. Уточнявайки факта, че всеки индивид разполагал с определен репертоар от вътрешни модели за справяне в ситуация на стрес – интензивен и продължителен, предвид индивидуалните му психологически особености, памет, интелект, характер, реактивност, устойчивост и противодействие на стресови фактори, то при ищеца се отчитали сравнително малки последици. Последното се дължало на добрата самооценка на личността, преди водене на наказателното производство, на конструктивните модели за справяне на личността в ситуация на стрес и подкрепящата среда на значими близки. В съдебно заседание вещото лице посочва и, че ако такъв стрес продължи 6-8 години, в психологията се приемало, че става дума за хроничен стрес, който можел да има психоматични последици и по отношение на емоционалното състояние на ищеца, моменти на дезадаптация, по отношение на социалната комуникация и промени в трудовите навици и активност, били налице.
Относно имуществените вреди. Твърдените в исковата молба имуществени вреди в размер на 7 058.16 лева, произтичали от: 1790 лв. разходи за явяване пред органите на досъделното производство и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции; 2 900 лева адвокатски хонорари в първоинстанционно и въззивно производство; 2 368.16 лева законната лихва върху внесените от ищеца парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г. до 17.03.2015г.
За установяване основателността на този иск са изслушани свидетелски показания, събрани са писмени доказателства и съдебно-икономическа експертиза.
Във връзка с твърдението на ищеца, че пътувал от с. Средногорци до гр. С., гр. Пловдив и гр. С., за явяване пред органите на ДП и участие в съдебни заседания, с автомобил марка Мицубиши Паджеро, с ДК № ** дизел, собственост на Бетон строй ЕООД била назначена съдебно-икономическа експертиза. В заключение на л.325-327, в отговор на въпроса дали са издавани командировъчни заповеди за пътуване на автомобил Мицубищи Паджеро, имало ли е пътни листове и документи за зареждане на гориво на посочените дати, намират ли се същите в счетоводството на дружеството, отчетени ли са като разход, били ли са платени разходите за тях с фирмени средства на дружеството, вещото лице посочило, че проверката на касовите документи на Бетон Строй ЕООД в посочените периоди, показвала, че нямало осчетоводени разходи за командировка на Н. С. А. и нямало отчетени разходи за гориво по пътни листове на посочения автомобил.
Относно основателността на иска за 2 900 лева адвокатски хонорари в първоинстанционно и въззивно производство са изслушани свидетелски показания на адв. Караманолов.
Според показанията на адв.Караманолов, адвокатското дружество е имало сключен договор за правно обслужване с Бетон строй ЕООД Мадан, на което управител бил ищеца и в това качество извършвали правно обслужване и процесуално представителство, както на самота дружество, така и на Н.А.. Конкретно по НОХД 68/12г. било осъществено процесуално представителство. Ищецът не заплащал отделно хонорар, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а заплащал за всяко едно от заседанията в съдебната фаза на делото /окръжен, апелативен и ВКС/ по 100лв. за всяко съдебно заседание. За този хонорар отделни договори не били правени, тъй като по принцип този хонорар не се включвал в договора за правна защита и съдействие, който се давал от един адвокат по всяко дело, той бил на база броя на заседанията. Документи за тези плащания не били съставяни, съответно в края на календарната година били отразени в общия баланс на дружеството, като приходи от този клиент.
Както се посочи и по-горе, по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 28.02.2013г. /л.58/, с договорено възнаграждение, адвокатски хонорар 100 лева за всяко насрочено съдебно заседание по делото, съгласно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уговореното възнаграждение било платимо след провеждане на всяко съдебно заседание по делото. Такъв договор за правна защита и съдействие обаче не се съдържа в НОХД № 68/12г. Пълномощно между ищеца и Адвокатското дружество с дата 09.03.12г. е представено по ДП №145/08г. /л.60, том 6, ДП №145/08г./

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Според чл. 2 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от разследващите органи, П. или съда в посочените от закона хипотези.
В случая се претендира ангажиране отговорността на П. на РБ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление, по което същият е оправдан – чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ. Нормата на чл. 4 ЗОДОВ пък сочи обема на отговорност на държавата, а именно, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.
От приложените доказателства се установява, че срещу ищеца като обвиняем и подсъдим било водено наказателно производство, продължило от момента на привличането на Н.А. като обвиняем по ДП№145/08г. – 13.11.2008г. до влизане в сила на присъда № 8 по НОХД № 68/12г. на ОС – С. – 14.02.2017г., с прекъсване на времето през което ищецът имал качеството на свидетел по делата, или общо времето, през което е бил привлечен по наказателно обвинение е около 5 години и 3 месеца.
Установените факти по делото сочат, че са налице формалните предпоставки на чл. 2, ал. 1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, в лицето на П., от чиито действия са причинени вреди на ищеца – незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан. Когато основателността на обвинението не е доказана и се стигне до оправдателна присъда, то тогава действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат незаконни, което е основание за търсене на обезщетение по този ред. От започнатото срещу ищеца наказателно преследване, повдигнато и поддържано от П. обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила присъда, А. е претърпял като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди. Несъмнено, с постановената оправдателна присъда не може в достатъчна степен да се осигури справедливо удовлетворяване на понесените неимуществени вреди, поради което тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Тази норма има за обект защита свободата, честта, достойнството и доброто име на гражданите, защото всяко неоснователно обвинение в извършването на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Това обезщетение следва да се съизмерява с обществения критерий за справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД.
Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията на пострадалия. Наред с тези индивидуални критерии съдът трябва да съобрази и обществените критерии: икономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Тези обществени критерии съществуват всякога, тъй като обезщетението за имуществени вреди има паричен израз и е детерминирано от икономическата конюнктура в страната. Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е възприето в задължителната практика на ВКС, отразена в решения № 1207 от 4.11.2008 г., № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г на I т.о., № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II т.о., № 60 от 29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II т.о. и др. Прилагането само на първата група индивидуални критерии, без да се вземат предвид обществените критерии, би довело до неоправдано висок размер на обезщетението, което може да го превърне в източник на неоснователно обогатяване.
Когато на обезщетяване подлежат неимуществени вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ като критерии следва да се посочат и характера на увреждането в личностната сфера на ищца, свързано с периода на разследването и тежестта на обвинението, възрастта му, отзвука от това обстоятелство между негови близки, познати, колеги, вида на взетата мярка за неотклонение, както и конкретните проявления на тези факти върху здравето и психиката на увредения.
В настоящия случай се установи, че през периода на воденото срещу ищеца досъдебно и наказателно производство той е търпял душевен дискомфорт, с това, че е обвинен в престъпление, което не е извършил. Безспорно е, че неблагоприятните последици за ищеца са настъпили още с повдигане на обвинението. Описаните от свидетелите и експертизата отрицателни преживявания от ищеца през процесния период са обичайните такива, породени от качеството на обвиняем в образуваното срещу него наказателно производство, изразяващи се в напрежение, притеснение от евентуално осъждане, накърнено достойнство и добро име, леки до умерени нарушения в психологическото здраве, тревожно-депресивна симптоматика – лека към умерена степен. При определяне на размера на дължимото обезщетение в настоящия случай съдът се съобразява с продължителността на наказателното преследване, обстоятелството, че престъплението, за което е бил оправдан е тежко по смисъла на НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до15 години и конфискация на част или цялото имущество, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение парична гаранция и подписка. Съдът отчита още и данните за конкретно изживените отрицателни емоции и страдания, чувството на притеснение, неудобство и стрес от повдигнатото обвинение, но и факта, че същото не е причинило на ищеца увреждания с трайни последици за психичното и физическото му състояние.
При така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на обвинението, продължителността на наказателното преследване и негативният ефект на същото върху личността и социалното положение на ищеца, съдът намира, че за възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 7 000лв., който размер е в съответствие с тежестта на вредите и се явява справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД.
При определянето му се има предвид още, че самото осъждане на П., като процесуален субституент на държавата да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди, както и че размерът на присъжданото обезщетение не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване.
В останалата част, до пълния предявен размер от 60 000лв., искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и в съответствие с т. 4 от ТР 3/2005г. на ОСГК на ВКС в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 7 000лв. от претендираната от ищца начална дата на забава 14.02.17г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, до окончателното й плащане. Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство или от момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
Относно имуществените вреди.
Претендират си имуществени вреди размер на 7 058.16 лева, от които: 1 790 лева разходи за явяване пред органите на досъделното производство и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции; 2 900 лева адвокатски хонорари в първоинстанционно и въззивно производство; 2 368.16 лева законната лихва върху внесените от ищеца парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г. до 17.03.2015г.
По отношение на разходите за явяване пред органите на ДП и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции. В случая не е налице законова възможност в настоящото производство по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на ищеца да се присъждат разходи за явяване пред органи на ДП и съдебни заседания, ако не са документирани и да е доказано действителното им плащане. Изслушаната и приета по делото съдебно икономическа експертиза, в отговор на въпроса, дали са издавани командировъчни заповеди за пътуване на автомобил Мицубиши Паджеро, имало ли е пътни листове и документи за зареждане на гориво на посочените дати, намират ли се същите в счетоводството на дружеството, отчетени ли са като разход, били ли са платени разходите за тях с фирмени средства на дружеството, е категорична, че при проверка на касовите документи на Бетон Строй ЕООД в посочените периоди, нямало осчетоводени разходи за командировка на Н. С. А. и нямало отчетени разходи за гориво по пътни листове на посочения автомобил. От това обаче следва, че след като зареждането, амортизацията и командироването с право на пътни и дневни не са били фирмен разход, те е следвало да също да се установят като действително платени от физическото лице с касови бележки от бензиностанции, съобразно с разходната норма на автомобила, каквито не са представени, поради което претенцията в тази част е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Не е налице и законова възможност за присъждане на законната лихва върху внесените ищеца парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г. до 17.03.2015г. Те са били определени по законния ред като обезпечения в хода наказателното производство, тогава са били дължимо платени и от плащането им не могат да следват обезщетения за пропусната полза, под форма и в размер на законни лихви.
По отношение на адвокатски хонорари в първоинстанционно и въззивно производство.
В НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
От свидетелски показания се установява, че адвокатското дружество е имало сключен договор за правно обслужване с Бетон строй ЕООД Мадан, на което управител бил ищеца и в това качество извършвали правно обслужване и процесуално представителство, както на самото дружество, така и на Н.А.. Конкретно по НОХД 68/12г. било осъществено процесуално представителство. Ищецът не заплащал отделно хонорар, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а заплащал за всяко едно от заседанията в съдебната фаза на делото /окръжен, апелативен и ВКС/ по 100лв. за всяко съдебно заседание. За този хонорар отделни договори не били правени, тъй като по принцип този хонорар не се включвал в договора за правна защита и съдействие, който се давал от един адвокат по всяко дело, той бил на база броя на заседанията. Документи за тези плащания не били съставяли, съответно в края на календарната година били отразени в общия баланс на дружеството, като приходи от този клиент. Пълномощно между ищеца и Адвокатското дружество с дата 09.03.12г. е представено по ДП №145/08г. /л.60, том 6, ДП №145/08г./ По настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие от 28.02.2013г. /л.58/, с договорено възнаграждение, адвокатски хонорар 100 лева за всяко насрочено съдебно заседание по делото, съгласно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уговореното възнаграждение било платимо след провеждане на всяко съдебно заседание по делото.
Въпросът е, че по подобие на присъждането на разноски по гражданските дела, в които е задължително установяване на действителното им плащане, за да се присъдят, същото се отнася и за претендираните в случая имуществени вреди под формата на такива разноски
Ето защо искът за имуществени вреди за сумата 2 900лв., съставляваща адвокатски хонорари в първоинстанционното и въззивното производство е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесените от последния държавна такса в размер на 10лв. и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска в размер на 376.88 лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-С. направените по делото разноски за експертизи в размер на 1450лв.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П. на Р. Б., БУЛСТАТ ***, седалище гр. С., Район Триадица, бул. Витоша № 2, да заплати на Н. С. А., ЕГН *, с постоянен адрес с. Б. П., община Мадан, чрез пълномощника си адв. З.С., сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.4, предл. I-во във вр. с ал. 3, предл. 2-ро във вр. с ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на 14.02.17г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2017г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения иск от 7000лв. за неимуществените вреди, до пълния предявен размер от 60 000лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 058.16 лева, от които: 1790лв. разходи за явяване пред органите на досъдебното производство и в съдебни заседания пред различни съдебни инстанции; 2 900 лв. адвокатски възнаграждения в първоинстанционно и въззивно производство; 2 368.16лв. законната лихва върху внесените от Н. А. парични гаранции в размер на 2 000 лева за периода 13.11.2008г. - 14.02.2017г. и в размер на 2000 лева в периода от 12.03.2012г. до 17.03.2015г.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., БУЛСТАТ**, седалище гр. С., Район Триадица, бул. Витоша № 2, да заплати на Н. С. А., ЕГН *, с постоянен адрес с. Б. П., община Мадан внесените от последния държавна такса в размер на 10лв. и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска в размер на 376.88лв.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., БУЛСТАТ **, седалище гр. С., Район Триадица, бул. Витоша № 2, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на на ОС-С., на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, направените по делото разноски за експертизи в размер на 1450лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :