Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 623/06.12.2017г., постановено по Г.д.№ 702/2017г. по описа на Смолянския районен съд е отхвърлен предявеният от М. К. Т. с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4, С. К. Я., с ЕГН *, с адрес Г. С., У.“. №2 и Н. К. Т., с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4 да се признае за установено по отношение на М. М. Б., с ЕГН * и М. Р. Б., с ЕГН * и двамата с адрес Г., У. "О." №. вх .А, ап.9, че ищците са собственици при равни права на основание покупко продажба, наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор № 67653.2.0.3, по кадастралния план на Г. С., със застроена площ от 74 кв. м., построена в имот идентификатор № 67653.2.245 и имот с идентификатор № 67653.2.243, както и да бъде отменен нотариален акт № 174, том I, дело 165/2015г. на нотариус Анастасия Славкова, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и предявеният от М. К. Т. с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4, С. К. Я., с ЕГН *, с адрес Г. С., У.“. №2 и Н. К. Т., с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4 иск да бъдат осъдени М. М. Б., с ЕГН * и М. Р. Б., с ЕГН * и двамата с адрес Г., У. "О." №. вх .А, ап.9 да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху 1/2 идеална част от сграда с идентификатор № 67653.2.0.3, по кадастралния план на Г. С., със застроена площ от 74 кв. м., построена в имот идентификатор № 67653.2.245 и имот с идентификатор № 67653.2.243, като премахнат поставените в сградата пчелни кошери, стар хладилник, прозорци и катинар на една от вратите, като неоснователен и недоказан. Осъдени са М. К. Т., с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4, С. К. Я., с ЕГН *, с адрес Г. С., У.“. №2 и Н. К. Т., с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4 да заплатят на М. М. Б., с ЕГН * и М. Р. Б., с ЕГН * и двамата с адрес Г., У. "О." №. вх .А, ап.9 разноски по водене на делото в размер на 362,00 лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с В.№ 11975/20.12.2017г. от М. К. Т., С. К. Я. и Н. К. Т. чрез пълномощника им А.И. Г. с оплакване за неправилност. Излагат се доводи, че решението е необосновано, тъй като с него не са обсъдени и оценени събраните писмени доказателства-официални документи, които са от съществено значение за изхода на спора и от които се установява извършването на действия представляващи явна демонстрация на собственически права, както от страна на жалбоподателите, така и от техните наследодатели. От представените писмени доказателства е видно, че сградата находяща се в имот № 6, м. „Т.“, Г. С. не е актувана като държавна собственост и е записана на К. М. Т.. Сочи се, че удостоверението за регулационно положение представлява официален документ, удостоверяващ обстоятелствата посочени в него, а фактът, че К.М.Т. е записан като собственик в скицата е доказателство за удостоверено от Общината право на собственост и за демонстриране на това право от наследодателя на жалбоподателите. ЗМДТ е влязъл в сила на 01.01.1998г. и съгласно §2 от ПЗР на същия собствениците на недвижимите имоти подават декларация за всеки имот в срок до 31.05.1998г. Твърди се, че К.Т. е изпълнил това си задължението и на 22.05.1998г. е декларирал процесната сграда като жилище - колиба, находяща се в м.„Т.“ Г. С.. След смъртта му неговата съпруга З.Т. е предекларира сградата като къща в м. „Т.“ Г. С. на свое име и на името на жалбоподателите, а впоследствие отново е декларирана на тяхно име. В посочените декларации се съдържат попълнени служебно страници, заверени от общинската администрация, с което по безспорен начин се установява период с продължителност от 29 години, през който жалбоподателите и техните наследодатели са заявявали и демонстрирали собственически права. В жалбата се твърди още, че приетите писмени доказателства не са обсъдени в мотивите на обжалваното решението, а анализът им несъмнено води до извода, че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху процесната сграда на основание давностно владение. Сочи се още, че ответниците, дори и след снабдяването им с нотариален акт за собственост на 1/2 ид.част от същата сграда не са я декларирали в общината, което е косвено доказателство за намерението им за своене. Твърди се също, че неправилно първоинстанционния съд е възприел показанията на свидетелите относно упражняваното давностно владение. Свидетелите на ищцовата страна безспорно установяват десет годишен период на явно и неоспорвано владение, изтекъл в полза на родителите на ищците още преди ответниците да са закупили имота от Якубан, а след смъртта им владението е продължило лично от ищците и чрез преобладаващо живеещия там свидетел М. Б., техен калеко. Едва през последните две три години Б.са започнали да ползват част от процесната сграда, което заедно със снабдяването им с нотариален акт за собственост за 1/2 идеална част от нея е довело до предявяване на иска. Сочи се, че съдът изобщо не е разбрал за съществуването на две селскостопански сгради, едната от които се ползва от Босилкови, а в другата- процесната същите от скоро са започнали да поставят свои вещи, като са поставили и катинар на една от вратите. В жалбата се твърди още, че от показанията на свидетеля М.се установява, че К. Б. е продал цялата сграда на К.Т., а свидетелят Х.твърди, че му е предлагал да закупи половината от нея. Твърди се още, че след съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява правото на собственост на ищците върху процесната сграда, придобито на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поради необсъждане на приетите писмени доказателства РС-С. е формирал погрешни правни изводи водещи до необоснованост на обжалваното съдебно решение и неправилност на съдебния акт. Молят да бъде отменено обжалваното решение и уважен предявения иск. Претендират за разноски по делото за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с В.№ 1580/16.02.2018г. от М. М. Б. и М. Р. Б. чрез пълномощника им А.Е. Р. , в който се оспорва същата като неоснователна, като се твърди, че обжалваното решение е правилно. Излагат се доводи за неоснователност на твърденията в жалбата, че не са обсъдени всички събрани по делото писмени доказателства-конкретно молба до Председателя на ОбНС-С. и удостоверение за регулационно положение от 11.05.1998г. Посочените писмени доказателства са обсъдени от съда и правилно е прието, че същите не удостоверяват право на собственост. Сочи се, че в случая не се установява нито един от елементите на придобивната давност, на която се позовават ищците. По никакъв начин от 2003 г. до настоящият момент същите не са демонстрирали владение на цялата сграда. Ако се приеме, че е осъществено владение чрез семейство Б., то това владение е било скрито. От 2003г. ответниците владеят имота. Неоснователно е и твърдението, че от представените декларации за деклариране на имота се установява владението, тъй като от същите по никакъв начин не може да се установи идентичност на имота, деклариран от Т., с процесния имот. Неоснователно и твърдението в жалбата, че след като ответниците не са декларирали имота, то това е косвено доказателство за намерението им за своене. Към този момент ответниците са разполагали с нотариален акт и пропускът да бъде декларирана сградадата се дължи на обстоятелството, че земята под нея е земеделска и не подлежи на деклариране. Неоснователно е и оплакването, че съдът е дал неправилна оценка на гласните доказателства. От събраните гласни доказателства по никакъв начин не се доказва владение от страна на ищците на цялата сграда. Не се установява ищците да са владели имота до 2016г., както твърдят, а ответниците напълно добросъвестно са се снабдили с нотариален акт ,тъй като са владели имота в неговата цялост,т.е. земята и частта от сградата, разположена в техния имот. Ищците не установяват действия по своене на имота в определен период от време, достатъчен да обоснове придобивната давност. Ползването на сградата от ответниците не е без основание, а като собственици на земята се легитимират и като собственици на построеното върху нея. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правило. Претендира за разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощника си А.И. Г. поддържат жалбата си.
Въззиваемите чрез пълномощника си А.Е. Р. оспорват жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно последните съображения:
По делото не е спорно, че с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 286, т.ІІ, д.№ 386/1997г. Н.С.М. е признат за собственик на основание влязло в сила Решение на ПК-С. №1939/13.02.19997г. по ЗСПЗЗ и наследство от С. Н.М.по т.2 на нива в м.”Т.” с площ от 1,957 дка, съставляваща имот №002243 по картата на зелището при граници и съседи: имот №002245 на н-ци на Щильон Христов Буков, имот №002653 на н-ци М. С. А., имот №002644 полски път, и имот №002695 П.
Описаният имот по-горе имот с нотариален акт №.., т.V, д.№3150/1997г. Н.С.М. е дарил на Т.М.Н.-Як. Последната с нотариален акт №.. т.ІІ, рег.№241. д.№218/2003г. е продала същия имот на М. М. Б., а именно: нива с площ от 1,957 дка, осма категория, находяща се в м.”Т.”, съставляваща имот кад №2243 по картата на землището на Г., при граници и съседи на имота: имот №2245- нива на н-ци Щ.Х.Б. , имот кад.№2653 –нива на н-ци М.С.А., имот №2644-полски път на Община С. и имот №2695-животовъдна ферма на „Кокоимпекс” ООД Г.. Не се оспорва, че покупко-продажбата е извършена по време на брака й с М. Р. Б., който е сключен през 2004г., видно от представената по делото декларация за гражданско състояние. Следователно ответниците по делото се легитимират като собственици на основание покупко-продажба на нива с площ от 1,957 дка в м. ”Т.”, съставляваща имот кад №2243 по картата на землището на Г., при описаните граници.С посочения договор ответниците не са закупили частта от сграда с идентификатор 67653.2.0.3, попадаща в закупения от тях имот.
Ответниците са се снабдили на основание чл.587,ал.1 от ГПК с констативен нотариален акт № 174,т.І,рег.№ 2135, д.№ 165/2015г., с който са признати за собственици при условията на СИО по приращение на основание чл.92 от ЗС на 1/2 ид.част от сграда с идентификатор 67653.2.0.3,със застроена площ 74 кв.м. на два етажа, разположена в южната част на собствения им поземлен имот с идентификатор 67653.2.243, находящ се в м."Т." в землището на Г. при описаните граници.
С нотариален акт №191, т.І, рег.№3079, д.№.7/2014г. Ко. Щ.Б. и С. Щ. Б. са продали на П. М.Т. собствения си недвижим имот, придобит по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №296, т.ІІ, д.№398/20.02.1997г., а именно: незастроен поземлен имот с идентификатор 67653.2.245 с площ от 1 855 кв.м. по кадастралната карта на Г.,одобрена със Заповед № РД-8-14/10.05.2005г. в м.”Т.” с трайно предназначение на територията- земеделска и начин на трайно ползване-друг вид нива, при граници и съседи: 67653.2.246, 67653.2.695, 67653.2.243, 67653.2.653, който имот е идентичен с нива в м."Т.” с площ от 1,855 дка , съставляваща имот №002245 по картата на землището на Г..
От представените по делото скици на сграда с идентификатор 67653.2.0.3 № 15-342600/11.08.20015г. и №15-260967/06.06.2017г. е видно, че сградата е с площ от 74 кв.м., и е ситуирана в два поземлени имота с идентификатори 67653.2.245 и 67653.2.243, като в първата скица от 2015г. е посочено, че за сградата няма данни за собственици или носители надруги вещни права, а във втората от 2017г. като собственици на по 1/4 ид.част са посочени ответниците на основание н.а.№174,т.І,рег.№ 2135, д.№ 165/2015г.
От ищците е представена по делото молба с В.№ 9400-119/25.04.1988г., подадена от наследодателя им К. М. Т. до Председателя на ИК на ОбНС-С., с която моли да му бъде издадена скица, удостоверение за регулационно положение и оценка на сграда-колиба, построена през 1944г и ремонтирана през 1975г. Въз основа на молбата от ОбНС са издадени скица № 384/11.05.1988г. на неурегулиран имот с построена в него двуетажна полумасивна стопанска сграда в м."Т.", като имотът е записан на К. М.Т..Издадено е и удостоверение за регулационно положение № 461/11.08.1988г., с което е удостоверено, че имот пл.№ 6, неурегулиран в м."Т." по разписната книга е записан на К.М. Т. . СИмотът е с граници:селскостопански двор, гора и държавно място и сградата не е актувана като държавен имот.
От представеното удостоверение за наследници изх.№ ГРАО002183/08.06.2017г. е видно, че Ка. М. Т. е починал на 10.06.2008г. и е оставил като законни наследници съпруга З.К. Т. починала на 30.01.2011г. и три деца - ищците по делото М. К. Т., С. К. Я. и Н. К. Т..
К.М. Т. след влизане в сила на ЗМДТ на 01.01.1998г.е декларирал с декларация В.№ 33296/22.05.1998г. по реда на чл.14,чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ колиба-жилище на два етажа в м. "Т.". След смъртта му през 2008г. съпругата му З. К. Т. и децата му-ищците по делото са предекларирали с декларация В.№ 3890/19.12.2008г. същата колиба-жилище в м."Т.", а след смъртта и на съпругата през 2011г. ищците по делото са предекларирали процесната сграда с идентификатор 67653.2.0.3 в м."Т." с декларация В.№ 1444/13.06.2017г.
От показанията на св. Н. С. М., който е на 80 години се установява, че е имал имот по наследство в м."Т." над „К.“ в дясно от пътя, който отива към хижата. Твърди, че имотът е бил на дядо му, а след като е починал е наследен от баща му и от Щ. Б.. Сочи, че този имот му е възстановен с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ.Същият земеделски имот е продал на Т.Я.. Сградата в имота е била купена преди много години от К.Т., на който калеко му Щ.Б. я е продал.Свидетелят сочи, че К. е вложил много средства, за да направи подобрения на колибата. Не може да каже кой е строил тази колиба. Дядо му е починал през 1931г., като в тази колиба е гледал животни. Т. са направили подобрения на сградата.Твърди, че сградата е тяхна собственост,тъй като ако не е не биха влагали пари по ремонта. К. е направил покрива и по вътре също е правил някои неща. От дете помни, че в колибата преди е имало една малка стая, където е спял овчаря. Преки наблюдения за сградата има от дете до 1995 - 1997 г. , като освен Та. други хора не са стопанисвали сградата, само К. Т.. След като върнали земите, този имот е бил пустеещ. По време на ТКЗС също не са обработвали земята. От родителите си знае,че Щ. Б.е продал цялата колиба, която е била наследствена - негова и на баща му на К. Т. за около 300 лева, но не може да каже точно кога е станала продажбата. Виждал е К. Т. в имота, не може да каже кои години, но след 1977-1978 г., като е минавал към „Кокоимпекс“ го е виждал там. Сочи че има в близост друг имот и когато е ходил в него е виждал К. да прави покрива.Вътре е било обор и К. е вложил пари в негова собстевност. Мястото на Щ.Б.също е било внесено в ТКЗС. Колибата е била продадена на К. още преди внасянето на земята в ТКЗС. Не знае дали са оформени някакви документи за продажбата. Виждал е ремонтните дейности, горе-долу преди около 50 години. След възстановяването на имота е виждал К. да работи там. Към колибата никога не е имал претенции, когато тя е продадена от Щильон Буков. На Якубян не е продал идеална част от колибата, тъй като не е негова собственост.
Свидетелят Д. Т. Б. твърди, че е съсед на спорния имот и е управител на „К.“. Има наблюдения за имота от 1987 г. В него има селскостопанската постройка, която е ползвана от К. Т.. След неговата смърт там живее и я ползва М. Т.. Свисдетелят не знае подробности да е правил подобрения на колибата, но я е поддържал, гледал е в нея кокошки, крави и прасета. Синът на К.-М. и самия К. са гледали прасета там. Около сградата имота е обработван, като и ответницата М. е обработвала земята от две години. Според свидетеля освен К. и М. Табакови не съм забелязал никой друг в имота. Няма представа сградата да се ползва от М., а само земята се ползва от нея. В имота има плевня и една масивна сграда с тухли. Плевнята се ползва от две три години от Х., държи си коня в нея. Заварил е К. в имота, когато е дошъл през 1987 г. , а след това е виждал там и сина му.
Сведетелят М. И. Б., на 77 години, който е калеко на ищците твърди в показанията си, че процесната сграда- колиба е стара, с К.на зидария. В нея К. Т. е гледал животни - крава и овце. Свидетеля сочи,че К. Т. е брат на жена му.Твъйрди , че лично той ползва колибата от 12 години, като отглежда нея кон. Сочи, че К. Т. е купил колибата от Щ. Б. през 1965-1970г., за да използва материала от нея за къщата, която градял. Купил я с цел да я разруши за материал, но не станало нужда. Когато я е купил според свидетеля колибата за нищо не ставала. К.заедно със сина си М. направили ремонт – оградил я с тухли, налял плочи на втория етаж и долу, покривът бил покрит с тикли и капел, затова го покрил с ламарина. К.отглеждал в тази сграда две крави, прасета, кокошки и овце. Сочи, че К. му е дал процесната сграда да я ползва . Твърди, че само М., К.и той са ползвали сградата. Ползвало я е 2-3 години и едно момче - Р.Б.,което има пчели, но вътре в сградата има само празни кошери, друго няма, има и багаж на свидетеля. Сградата сега има един вход и една врата, макар че от две страни може да се влезе, но единия вход е заключен. Катинарът на заключената врата е поставен от Р. през пролетта на миналата година в присъствието на свидетеля. Преди това на същата врата е имало катинар, поставен от свидетеля Берберов. Твърди още, че М. има багаж вътре – касетки и друг багаж. Сочи,че Р. не е ремонтирал сградата, а само е сменил катинара, без да му каже нищо. М. Б. я е виждал там от преди много години. Има градина до колибата, но М. не ползва колибата. В имота има около 40-50 кошери и отделно празни кошари в сградата от около три години. Мястото около колибата, което е на М. е заградено с мрежа от две страни още когато го е купила, а от другите страни не е оградено. Като започнал да ползва колибата М. все още не била купила мястото.Купила го е от арменеца през 2003-2006 г. Твърди, че имотът е бил ливада и той го е косил. Сочи, че няма уговорки с М. относно ползването. Две години М. им е позволявала да засеят пет-шест вади картофи в нейния имот, като съпругата на свидетеля й е помагала. В плевнята М. има заключени инструменти, като плевнята е до процесната сграда и е отделна. М. е държала картофите си в плевнята преди да ги извози. И от плевнята и от процесната колиба има достъп до пътя за кола. На едната врата на процесната сграда има катинар, а другата я заключва той, като оставя ключа, за да знаят къде е, за да си взима М. багажа. М. е започнала да обработва имота от 4-5 години. М. Т. има багаж в колибата, сложил го, когато я е купил от Щ. Б.. Мястото е купено от М. /от сина му П. М.Т./ ,като са го обработвали и е давано и под наем на свидетеля и на А. Сочи,че ремонта на колибата е превен през 1975 г. , а колибата е купена от М. през 1968 г. Твърди още, че старато му име е Х.
Свидетелят М. Е.Х. сочи, че е ползвал земята на Буков в продължение на 2-3 години, а след това М. е закупила съседния имот. След него имота е ползвал зет му М. К. в продължение на 2-3 години и след това един негов съсед- Х.С.около гри години. След това земята пустеела, докато имотът не бил купен от нов собственик. Твърди, че Б. му предлагал да купи имота, но не се разбрали за цената и не го купил. Колибата попада в два имота, има два входа – западен и източен. До колкото знае по тази колиба нищо не строено и подобрявано повече от 30 години не е правен ремонт. М. започнала да го обработва имота, откакто го е купила и до сега. Твърди, че е ползвала е колибата за съхранение на селскостопански инвентар. В частта на М. има и плевня - обор , която също се ползва от М.. Твърди, че е очевидец, когато М. дала половината от земята си на М. да я ползва и той една-две години е засявал в нейния имот. Когато е ползвал имота е виждал Б. да идват в колибата, имали са кон и ги е виждал. Твърди, че освен Б. други хора не е виждал да ползат колибата. М. е засявал картофи и фасул в градината на М. след като е купила имота, тъй като те нямали градина. Твърди, че е влизал в колибата преди около три години, когато помагал на М. да засади овошки и в нея имало празни кошери. Виждал е Т. на имота тази година.
Свидетелката П. сочи в показанията си, че е близка приятелка на ответницата, от много години. Ходила е да види закупения от М. имот през 2003г. в местността „Т.“. Първия път, когато отишла да го види имота бил пълен с камъни. Ходила е също всяка есен да помага на М. Б. за ваденето на картофите. Сочи,че в имота има колиба на самия път. В колибата отгоре има стаи и когато М. си събира фасула, там го чистят, там си оставя и картофите. М. гледа и пчели. Има ключ и си отключва, когато ходят в колибата вътре има коридорче с камина на Б. и тя минава и си влиза в стаята. Колибата има две врати. Освен Берберови и М. други хора не е виждала да ползват сградата. М. държи багаж вътре, мотики, раниците, с които ходят за гъби и празни кошари.Не е чула да има спорове между М. и Б. за колибата. Последно е ходила миналата година ,но не помни да ли в колибата е имало овце. Преди това е виждала да се отглеждат овце в колибата.
Свидетелката В. А. Б., която е съседка на ответниците твърди в показанията си, че преди 14-15 години е присъствала, когато Т.Я. продавала мястото на М. и й обяснила,че долната част на колибата се плаща и е нейна. Твърди, че е помагала на М. и е ходила в колибата.В нея М. си съхранява картофите, които изкарва от имота, откакто го е купила. Твърди, че е виждала там и възрастно семейство. Не знае дали са имали спорове за колибата.
При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е квалифицирал предявените обективно и субективно съединени искове по чл.124,ал.1 от ГПК и чл.109 от ЗС. Неправилно обаче е приел, че същите са неоснователни и недоказани.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че процесната сграда- колиба с идентификатор 67653.2.0.3 със застроена площ от 74 кв.м. попада в два поземлени имота по действащата КК на Г., а именно в ПИ с идентификатор 67653.2.245 и в ПИ с идентификатор 67653.2.243, които имоти са земеделски земи и собствеността върху тях е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. По картата на възстановената собственост двата имота са съответно с №002245 и №002243. От представената скица № 284/11.05.1988г. е видно, че преди реституцията на земята процесната сграда е попадала в един неурегулиран имот с пл.№ 6, който по разписната книга е бил записан на К. М. Т., което се установява и от представеното удостоверение за регулационно положение № 461/11.05.1988г.,издадено от Община С..
Имот № 002245 по Картата на възстановената собственост е възстановен на наследниците на Щ. Х.в Б., а имот 002243 е възстановен на наследниците на Стефан Николов Маргаритов. За същия имот сина му Н. С. М. с нот.акт № ...,т.ІІ, д.№ 386/1997г. е признат за собственик на основание Решение 1939/13.02.1997г на ПК-С.. С нотариален акт № 942,т.V,д.№ 3150/1997г. посочения имот № 002243 е дарен от Н.С. М. на Т. М.Н.-Я.. Последната от своя страна е продала с нот.акт №...,т.ІІ, рег.№ 241.д.№ 218/2003г. същия имот на ответницата М. М. Б. по време на брака й с ответника М. Б., сключен през 2004г.,видно от приложената декларация за гражданско състояние. От двата нотариални акта се установява, че е продадена само земеделска земя-нива с площ от 1,957 в м. "Т." без съществуващо в нея застрояване. През 2015г. ответниците са се снабдили на основание чл.587,ал.1 от ГПК с нотариален акт за собственост № 174,т.І,рег.№ 2135,д.№ 165/2015г. на 1/2 ид.част от процесната сграда, с идентификатор 67653.2.0.3, попадаща в южната част на собствения им имот с идентификатор 67653.2.243.
С предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК ищците претендират да бъдат признати по отношение на ответниците за собственици на 1/2 ид.част от процесната сграда с идентификатор 67653.2.0.3 на основание покупко-продажба, наследство и давностно владение, като твърдят още, че сградата е била построена преди ТКЗС и е закупена през 1970г. от техния наследодател К. Минчев Т. чрез неформална покупко-продажба от Щ. Х. Б., като от покупката на имота през 1970г. до настоящия момент фактическата власт върху цялата сграда е упражнявана от техния наследодател К. Т., а след неговата смърт и от тях като негови наследници. Въззивният съд счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказани твърденията на ищците, че са собственици по наследство и давностно владение на процесната сграда. От показанията на свидетеля Маргаритов, който е праводател на ответниците безспорно се установява, че процесната сграда преди ТКЗС е била собственост на неговия дядо, който е починал през 1931г. и негови наследници са Щ.Х.Б. и баща му Н. М. Свидетеля установява, че Щильон Буков е продал цялата колиба на К. Т. преди много години за 300 лева и макар да не посочва точната година на неформалната продажба, сочи, че като е минавал след 1977-78г. е виждал К. в имота. Сочи също, че К.. е извършил ремонт на колибата преди около 50 години,като е сменил покрива с ламарина, изградил е стените с тухли, налял е плоча на първия и втория етаж. След реституцията на земята също е виждал К. Т. да работи по имота. Свидетелят изрично посочва, че на него му е възстановена само земя и той е продал само земята, тъй като колибата вече е била на друг собственик. Свидетелят Б. , който има наблюдения за имота от 1987г., също твърди, че процесната колиба е ползвана от К.н Т., а след смъртта му от М. Т., като са отглеждани животни в нея. Частично е обработвал и земята около колибата, като освен К. и М. не е виждал друг да ползва колибата, а през последните години колибата се ползва и от Хамди, който отглежда коня си в нея. Свидетелят сочи, че не е виждал М. Б. да полза колибата, а само земята, в която има поставени кошери. Свидетелят Б., със старо име Х., също установява, че наследодателят на ищците К. Т. е купил процесната сграда през 1970г. от Щильон Буков и е отглеждал животни в нея след като е направил голям ремонт и е вложил пари за циментови плочи, изградил е стените с тухли, сменил е покрива с ламарина. Твърди, че същата сграда К. му е дал да я ползва и той живее там от 12 години и отглежда кон. Този свидетел установява, че преди 2-3 години синът на ответницата Рони Б. е сменил катинара на един от входовете на сградата и е поставил празни кошери в нея. Показанията на свидетелите на ищците не се оправергават от показанията на свидетелите на ответниците. Свидетелят Х. сочи, че от повече 30 години в колибата не е правен ремонт, което не противоречи на соченото от св.М., че ремонтът е правен от К. Т. преди около 50 години. Св.Х. установява още, че освен Б.и други хора не е виждал да ползват колибата, което също съответства на показанията на св. Б. и св. Б.в. Същият свидетел сочи, че и М. е ползвала и колибата и плевнята, в които е съхранявала земеделски инвентар и празни кошери. Същото се установява и от показанията на св. Пе., която също твърди, че освен Б. и М. други хора не е виждала в имота. Следователно от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява упражняване на фактическа власт върху процесната колиба от К.Т., от неформалното й закупуване през 1970г. до смъртта му, а след смъртта му от неговите наследници-ищците по делото, като владението е било осъществявано и чрез други лица, на които колибата е била предоставяна за ползване. Това твърди в показанията си св.Б. че колибата му е била предоставена за ползване от К. Т., който е брат на съпругата му. От показанията и на свидетелите на ответниците се установява осъществаване на фактическа власт върху колибата от Б., но не се твърди ползването да е било предоставено от ответниците.
Действително неформалната покупко-продажба през 1970г. няма вещно-прехвърлително действие, но правилно е прието от районния съд, че може да служи единствено като начало на давностно владение за купувача. След като от показанията на свидетеля Берберов се установява, че тази неформална покупко-продажба е извършена през 1970г. , то съгласно чл.79 ал.1 от ЗС наследодателят на ищците К.Т. е станал собственик по давност с упражнявано от него непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, а именно от 1970г. до смъртта му през 2008г. Това обстоятелство се установява и от представените от ищците писмени доказателства - скица № 384/11.05.1988г. и удостоверение за регулационно положение № 461/11.05.1988г., издадени от ОбНС-С. по молба на К. Т., за да послужат пред РС-С. във връзка с издаване на нотариален акт за собственост. От посочените писмени доказателства е видно, че по разписния лист към плана процесната сграда е била записана на името на К. Минчев Т.. Допълнителен аргумент, че упражняваната фактическа власт е осъществавана с намерение за своене е извършения от К. Т. и от сина му М. Т. основен ремонт на сградата, както и обстоятелството, че сградата е декларирана през 1998г. с влизане в сила на ЗМДТ от К. Т., а след неговата смърт е предекларирана от наследниците му и за нея са плащани данъци в продължение на 20 години. Съгласно т.3 от ТР № 7/17.12.2012г. по т.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС позоваването на придобивната давност има за последица придобиване на правото на собственост, само ако е осъществен фактическия състав на чл.79 от ЗС. Позоваването може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите наследници. Правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 от ЗС не е с оглед личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 от ЗС срок, но е починало преди да се е позовало на последиците от придобивната давност, то в наследството му се включва владението върху имота, както и правото на наследниците му да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичанена срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Следователно след като 10-годишния срок по чл.79 от ЗС е изтекъл приживе на наследодателя на ищците, без той да се е позовал на него, то съгласно посоченото ТР се счита, че същият е станал собственик на основание давностно владение още през 1980г. От посочените писмени доказателства е видно, че къв 1988г. в разписната книга към плана е вписан като такъв, поради което и наследниците му след като са продължили владението се легитимират като собственици.
Обстоятелството, че ответницата М. Б. е съхранявала празни кошери и земеделски инвентар през последните 2-3 години в процесната колиба не обосновава правото й на собственост върху нея. Собствеността върху сграда съгласно чл.63,ал.2 от ЗС може да бъде прехвърлена отделно от земята, което е направено в случая. Ответниците са закупили само земята без процесната сграда, видно от нот.акт № 79,т.ІІ, рег.№ 241.д.№ 218/2013г. Въззивният съд счита, че не са били налице основанията на чл.587,ал.1 от ГПК за издаване на нот.акт № 174,т.І,рег.№ 2135,д.№ 165/2015г., тъй като съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая е установено друго, а именно, че собственик на процесната сграда на основание давностно владение, упражнявано в продължение на 38 години лично или чрез други лица е станал К.Т., а след смъртта му собственици по наследство и давнотно владение са неговите наследници-ищците по делото при равни права по 1/3 ид.част на основание чл.5,ал.1 от ЗН.
С оглед изложеното, като не е обсъдил в мотивите си представените писмени доказателства и не е обсъдил в съвкупност показанията на разпитаните свидетели районният съд е направил неправилен правен извод за неоснователност на предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК, поради което обжалваното решение в тази част е неправилно и следва да бъде отменено , като вместо него ще следва да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и давностно владение при равни права на 1/2 ид.част от процесната сграда с идентификатор 67653.2.0.3, попадаща в имот с идентификатор 67653.2.243.
С оглед уважаване на иска по чл.124,ал.1 от ГПК ще следва на основание чл.537,ал.2 от ГПК да бъде отменен констативния нотариален акт №174,т.І,рег.№ 2135,д.№ 165/2015г.,с който ответниците са признати на основание чл.587,ал.1 от ГПК за собственици на 1/2 ид.част от сграда, с идентификатор 67653.2.0.3, попадаща в южната част на имот с идентификатор 67653.2.243.
След като се установява, че ищците са собственици на процесната сграда неправилен е и извода на съда за неоснователност на предявения иск по чл.109 от ЗС. От показанията на св.Б. Х., П. и Б.се установява, че ответницата М. Б. ползва процесната колиба, като е сменила катинара на едната врата и е поставила в нея празни кошери, земеделски инвентар, картофи и други свои вещи, които пречат на ищците да осъществяват правото си на собственост в пълен обем, поради което ще следва да бъде отменено решението и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС и същият бъде уважен като бъдат осъдени ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем, като премахнат всички поставени в сградата свои вещи-пчелни кошери, стар хладилник, прозорци и др.вещи, както и поставения от тях катинар на една от вратите.
С оглед изхода на делото, ще следва да бъде отменено решението и в частта за разноските, изменено с Определение № 49/23.01.2018г. като на основание чл.80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК ще следва да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят на жалбоподателите направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1360 лева, от които 710 лева за първоинстанционното производство / 100 лева ДТ, 10 лева такса за вписване на искова молба и 600 лева адвокатско възнаграждение/ и 650 лева за въззивна инстанция/ 50 лева държавна такса и 600 лева адвокатсок възнаграждение./
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 623/06.12.2017г., постановено по Г.д.№ 702/2017г. по описа на Смолянския районен съд, изменено в частта за разноските с Определение № 49/23.01.2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. М. Б., с ЕГН * и М. Р. Б., с ЕГН * и двамата с адрес Г., У. "О." №. В. ап.9, че М. К. Т. с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4, С. К. Я., с ЕГН *, с адрес Г. С., У.“. №2 и Н. К. Т., с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4 са собственици при равни права на основание наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор № 67653.2.0.3, по кадастралния план на Г. С., със застроена площ от 74 кв. м., построена в имот идентификатор № 67653.2.245 и имот с идентификатор № 67653.2.243.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт № ..., том I, дело 165/2015г. на нотариус А. С.
ОСЪЖДА М. М. Б., с ЕГН * и М. Р. Б., с ЕГН * и двамата с адрес Г., У. "О." №. вх .А, ап.9 да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху 1/2 идеална част от сграда с идентификатор № 67653.2.0.3, по кадастралния план на Г. С., със застроена площ от 74 кв. м., построена в имот идентификатор № 67653.2.245 и имот с идентификатор № 67653.2.243, като премахнат поставените в сградата свои вещи- пчелни кошери, стар хладилник, прозорци и катинар на една от вратите.
ОСЪЖДА М. М. Б., с ЕГН * и М. Р. Б., с ЕГН * и двамата с адрес Г., У. "О." №. вх .А, ап.9 да заплатят на М. К. Т. с ЕГН *, с адрес Г., У.“. № 4 направените от него разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1360 лева, от които 710 лева за първоинстанционното производство и 650 лева за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: