за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 Г..
С решение № 73/10.06.2019 г., поправено с решение № 101/24.07.2019 г., двете по Г.дело № 159/2018 г., Чепеларският районен съд ОСЪЖДА „. Е.-с.Х. да заплати на Г. „.-Х.-Г.Ч. сумата 20 688 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима цена на закупения дървен материал от ответника „. Е. по сключен между тях на 20.07.2016 г. договор за сеч, извоз и изкупуване на маркиран лесосечен фонд в стопанисвания от кооперацията отдел 1003, подотдел „в“ от ревир „Х., за която са издадени фактура № */* г. /неизплатен остатък 360 лева/; фактура № */* г., фактура № */* г., фактура № */* г., фактура № */* г., фактура № */* г., фактура № */*г., фактура № */* г., фактура № */* г., фактура № */* г., фактура № */* г., фактура № */*г., фактура № */*г., фактура №*/* г., фактура № */*г., фактура № */* г., фактура № */*г., фактура № */* г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 20 688 лв. до 21 408 лв., дължима сума по фактура №*/* г. С решението също така е осъдено „. Е. да заплати на Г. „.-Х. разноски по делото в размер на 2 335 лв.; а Г. „.-Х.-Г.Ч. е осъдена да заплати на „. Е. разноски по делото в размер 69,77лв.
Срещу това решение в осъждащите „. Е. части е подадена допустима въззивна жалба от „. Е.-С. О., Ч. пълномощника А. К., с искане да бъде отменено, исковете на кооперацията – отхвърлени, както и да се присъдят на дружеството направените разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител. От пълномощника му А. К. е постъпила молба за даване ход на делото, с която поддържа и въззивната жалба.
Въззиваемата Горовладелска производителна кооперация „.-Х.- Г. Ч. пълномощника и А. М., оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 Г. и моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено, като и се присъдят и направените за въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован, А.М. предлага решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като на осн.чл.272 Г. се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви.
С оглед оплакванията в жалбата, настоящият състав съобразява в допълнение следното:
Исковата молба, надлежно уточнена с молбата вх.№ 2235/13.08.2018 г., е ясна и не е следвало да бъде оставяна без движение, тъй като са изпълнени изискванията на чл.127 Г.. От изложеното в нея не може да се направи извод, че фактурите, които са издадени по договора между страните от 20.07.2016 г., са само и единствено тези по молбата, за сумите по които се търси плащане от ответника. От този договор, заключението по СЛЕ, показанията на свидетелите, становищата на страните и допълнително приетите на съдебното заседание от 13.05.2019 г. фактури с № * от* г. и № * от* г. е видно, че изпълнението му започва още през есента на 2016 г., а първата от процесните фактури е от * г. с № *.
От основното и допълнителното заключения по съдебно-счетоводната експертиза, ПКО на л.67а от делото на РС и показанията на част от свидетелите, се изяснява, че на 13.04.2017 г. е дадена от законния представител на ответника на П. на ищцовата кооперация сумата от 1 600 лв. Тя е оставена в касата на кооперацията на отговорно пазене и на 18.04.2017 г. е внесена в „Банка ДСК“ Е* по разплащателната сметка на ищеца. Ордерът не е осчетоводен, но на вносителя на сумата е даден отрязък като доказателство за внасянето и той е представен именно от ответника. Със сумата от 1 600 лв. са погасени изцяло задълженията на ответника по фактури № * от * г. и №* от *г., допълнително приети от съда след отмяна на хода по същество с определение № 66/09.04.2019 г., които не са сред процесните, а с остатъка от 280 лв. е покрита част от задължение на ответника по фактура № */*г., която е първата от процесните фактури, както се отбеляза по-горе.
С плащането на сумата от 1 600 лв. ответникът-длъжник не посочва кои точно свои задължения към ищеца погасява. Затова в съответствие с правилото по чл.76, ал.1 ЗЗД, от ищеца-кредитор са погасени първо най-обременителните задължения към 18.04.2017 г. – за 380 лв. по фактура № * от * г. и за 960 лв. по фактура № *от *г., и накрая с остатъка – това за частта от 280 лв. по фактура № *. Ищецът не твърди фактурите с № * и * да са издадени във връзка с друг договор между страните. Вещото лице на съдебното заседание от * г. използва израз, че фактури № * и * са по друга сделка, по предходни сделки между двете дружества, но това се оказва неточно изказване.
Даденото на съдебното заседание от 13.05.2019 г. пояснение от пълномощника на ищеца, че описаните в исковата молба фактури са само тези, които не са платени от ответника, че има издадени по същия договор и други фактури, които обаче са платени, заради което не са посочени в исковата молба, е във връзка със събраните до онзи момент доказателства и не се отклонява от първоначалните твърдения на ищеца. Дори това пояснение да не беше дадено, съдът е бил длъжен и е изпълнил задължението си да даде отговор на въпроса как погасяването на сумите по фактури № * и * се отразява на спорното правоотношение. Ето защо не представлява съществено процесуално нарушение даването от съда на ищеца на възможност за допълнително поясняване на обстоятелствата, касаещи тези две фактури, извън срока по чл.143, ал.2 Г., както се поддържа във въззивната жалба.
Макар обсъденият по-горе ПКО за 1600 лв. да не е осчетоводен от ищеца, правилно със сумата по него са погасени задължения на ответника по фактури № * и * - осчетоводено е внасянето на сумата по ордера по разплащателната сметка на кооперацията и, както се посочи, след като не е казано от длъжника какво погасява с тях, кредиторът действа при съблюдаване правилото по чл.76, ал.1 ЗЗД. Също така, във въззивната жалба се твърди, че представителят на ответника мислел през цялото време, че бил погасявал суми по фактурите, описани в исковата молба, а не по други, произволно посочени от ищеца извън тези по ИМ. Веднага след това твърди, че не му били връчени преди завеждане на делото процесните фактури, т.е., не може да е мислел, че погасява суми по тях. В отговора на исковата молба обаче се сочи само, че с ПКО от 13.04.2017 г. Т. бил внесъл сумата от 1 600 лв., без да е отразено кое точно задължение смята за покрито с тази сума; т.е., без да се поддържа, че са погасявани суми именно по процесните фактури. Представителят на ответникът разбира какво точно е платено със сумата по ПКО от заключенията по счетоводната експертиза, т.е., не е положил необходимата грижа да си изясни към момента, когато внася парите – 13.04.2017 г., какъв е размерът на задълженията му към ищеца, нито му е указал какво погасява с тях, нито е проверил които задължения са покрити от ищеца с внесената сума.
С отговора на исковата молба се признава частично искът за сума от около 8 000-9 000 лв., без да се конкретизира по кои фактури. Едва впоследствие се оспорва конкретно сумата по фактура № */* г. и това оспорване е прието за основателно с обжалваното решение и то по причина, че сумата по нея е погасена. Правилно е прието, че ищцовата кооперация неоснователно се позовава на тази фактура и че задължението от 21 408 лв. на ответника не се формира от вземането по същата фактура, съгласно счетоводната експертиза-вж справката на л.195. Уважено е и направеното впоследствие оспорване от ответника и по отношение на фактурата с №*/* г., за сумата от 720 лв. по която искът е отхвърлен.
Ответникът признава частично иска-за сумата от 8000-9000 лв., която очевидно се формира от суми по някои от процесните фактури, всички от които не са осчетоводени от ответника, а само в ищцовата кооперация, и не носят подпис на ответников представител. Т.е., ответникът признава иска и по фактури, които не са му връчени. Това обстоятелство, обсъдено заедно с наличието на подписи на представители на ответника на превозните билети към фактурите, и показанията на свидетелите относно изпълнението на договора, сочи, че правилно искът е уважен за сумата от 20 688 лв. главница по фактури, които не са връчени на ответника.
Жалбоподателят се оплаква, че съдът без мотиви е пренебрегнал показанията на свидетелите П. Д. и Г. К.в за плащане Ч. тях от страна на ответника на суми съответно от 2 000 лв. и 4 000 лв. на кооперацията.
Това оплакване е лишено от основание.
Показанията на св.П.Д. дори са приети за достоверни, защото се подкрепят от допълнителното заключение по счетоводната експертиза. Затова съдът е зачел плащането на 2 000 лв., извършено на два пъти Ч. свидетеля Д.: веднъж - 1 200 лв. и втори път – 800 лв., като е установено от вещото лице, че с тази сума са погасени 680 лв. по фактура № *, * лв. по фактура № *, 720 лв. по фактура № * и 120 лв. по фактура № *.
По отношение показанията на свидетеля К.е изложен в решението мотив, че не се установяват направени плащания от У. на „. Е. на П. на кооперацията на ръка, тъй като свидетелят сочи, че не е очевидец, а само е чувал за такива плащания. Това означава, че показанията на св.К. не са пренебрегнати без мотиви, като въззивният съд споделя крайния извод, че казаното от този свидетел не може да докаже плащане от ответника на ищеца по процесния договор.
Във въззивната жалба е казано, че е важен въпросът за изчезналите дърва от склада за товаренето им в размер на 80 куб.м.; че те струват общо 1 600 лв., които дърва са извозени от П. на кооперацията с автомобил-негова лична собственост и не се дължат от „. Е. на ищеца. Тук обаче липсва конкретно оплакване срещу приетото от съда, че е неоснователно ответниковото възражение как председателят на кооперацията К. К. извозил от рампа 80 куб.м. дърва, добити от ответника, без негово съгласие. ЧРС го намира за недоказано, тъй като свидетелят П. казва, че бил чувал от извозвачите как дървата намаляват, но от показанията му не се установява кой ги е извозил. Действително, при прочита на показанията на този и на останалите свидетели не се установява 80 куб.м дърва да са извозени от П. на кооперацията с автомобил-негова лична собственост.
Казано е накрая от жалбоподателя, че същото/което е казано за 80-те кум. дърва/ се отнася и до останалите в сечището дърва, които са извозени от П. на кооперацията без представител на „. Е.. Тук отново липсва конкретно оплакване, поради което въззивният съд не дължи обсъждане, а приема като обосновани изложените от районния съд мотиви, че дървеният материал, останал в сечището след прекратяване дейността на ответника там, не е фактуриран от ищеца и исковата претенция не касае него.
На осн.чл.78, ал.1 Г. дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да плати на ищеца-въззиваем направените от последния разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/10.06.2019 г., поправено с решение № 101/24.07.2019 г., двете по Г.дело № 159/2018 г. на Чепеларския районен съд в обжалваната част, с която е осъдено „. Е.-с.Х. да заплати на Г. „.-Х.-Г.Ч. сумата 20 688 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима цена на закупения дървен материал от ответника „. Е. по сключен между тях на 20.07.2016 г. договор за сеч, извоз и изкупуване на маркиран лесосечен фонд в стопанисвания от кооперацията отдел 1003, подотдел „в“ от ревир „Х., за която са издадени описаните в решението фактури; както и 2 335 лв. разноски.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „. Е., ЕИК 200001047, със седалище и А. на управление: С. У.П. № *, П. от У. В. Т., да заплати на Г. „.-Х., ЕИК 203678481, със седалище и А. на управление: Г. У.В. Д. № 17, П. от П. К. К., направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв./ хиляда и триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. техните пълномощници А. П. М. и А. К..


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.