Решение № 339

към дело: 20195400500181
Дата: 08/01/2019 г.
Председател:Росица Кокудева
Членове:Петранка Прахова
Зоя Шопова
Съдържание

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 88/25.03.2019 г. по Г. д. № 169/2018 г. Девински районен съд е приел за установено по предявения иск на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК от Ю. С. Т., по отношение на И. А. Т., Д. И. Т., А.И. Т. и С.А. Г., че е собственик по давностно владение с начало от 13.05.1975 г. на основание пр. квитанция 39701/13.05.1975 г. и протокол-споразумение от 15.05.1975 г., на Ѕ ид. ч. от имот пл. № 376 с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VІ-337 в кв. 46 от ПУП на с. З., без построената в имота паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 90 кв.м.

Със същото решение на основание чл. 108 от ЗС е осъден И. А. Т. да предаде на ищеца Ю. С. Т. държането на Ѕ ид. ч. от имот пл. № 376 с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VІ-337 в кв. 46 от ПУП на с. З., което осъществява без правно основание; На основание чл. 109 от ЗС И. А. Т. е осъден да прекрати неоснователни си действия, изразяващи се в поставяне на мрежа, изграждане на бетонна стена с кофраж до съществуваща дървена ограда и да не извършва строеж, несъобразен с предвижданията на действия план на с. З., без одобрен протокол за определяне на строителна линия и ниво и без изрично писмено съгласие на Ю. С. Т., както и да премахне построената мрежа и изградените бетонна стена с кофраж, с които действия пречи на Ю. С. Т. да упражнява своето право на собственост, според предназначението на имота и в съответния обем върху Ѕ ид. ч. от имот пл. № 376 с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VІ-337 в кв. 46 от ПУП на с. З..
С първоинстанционното решение на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК е отменен частично НА за признаване право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство № * том * рег. № *, Д № 084/11.08.2017 г., за Ѕ ид. ч. от имот пл. № 376 с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VІ-337 в кв. 46 от ПУП на с. З.; ответникът И. А. Т. е осъден да заплати на ищеца Ю. С. Т. деловодни разноски в размер на 1 970, 65 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответниците И. А. Т., А. И. Т. и С. А. Г., Ч. пълномощник А. И. К., с оплаквания, че е неправилно и незоконосъобразно.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че ищецът не е придобил процесния имот по силата на покупко-продажба поради липса на доказателства за валидно извършена такава. Твърди се, че не се установява имота да е бил държавна собственост. Сочи се, че от друга страна ответникът И. А. Т. е собственик на основание покупко-продажба по НА № */2017 г., а неговите праводатели са се снабдили с нотариален акт за собственост по силата на давностно владение. Твърди се, че свидетелските показания установяват това давностно владение в полза на ответниците. Твърди се, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Ш. и К., тъй като първият не живее в с. З., а вторият твърди, че процесния имот е бил държавен, което се опровергава от доказателствата.
Прави се позоваване на вписването в разписния лист на процесния имот на името на наследодателя на ответниците. Твърди се също, че от скица № 1 към заключението на тройна СТЕ и от допълнителното заключение на вещото лице С. се установява, че сградата на ищеца не се намира в процесния имот. Излагат се доводи, че не се установява ищеца да е владял процесния имот, поради което и не е могъл да го придобие по силата на давностно владение.
По отношение иска по чл. 109 от ЗС се твърди, че след като ищецът не е установил да е собственик, този иск е неоснователен, а и защото не е установено кой и с какви действия пречи на ищеца; не е налице неоснователно действие от ответната страна, тъй като ответникът се легитимира като собственик по силата на покупко-продажба, извършена в надлежна форма.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което всички искове да бъдат отхвърлени; претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът Ю. С. Т., Ч. пълномощник А. Н. П..
В отговора се излагат доводи, че ответникът Д. И. Т. не е обжалвал решението и спрямо него същото е влезнало в сила.
Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и са прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно; претендират се разноски за въззивната инстанция. В отговора се твърди, че ищецът придобил процесния имот по силата на правна сделка, тъй като заплатил сумата от 409, 50 лева за общински имот. Алтернативно се излагат доводи, че ищецът е придобил имота по силата на давностно владение, установено както от писмени доказателства – платежните документи, документите, установяващи изграждане на жилищната му сграда в имота, данъчна декларация, така и от свидетелските показания. Сочи се, че следва да се кредитират показанията на свидетелите Ш. и К., още повече, че те не се намират в родствена връзка със страните. Сочи се, че твърдението, че жилищната сграда не се намира в процесния имот, се опровергава от заключението на тройната СТЕ. Излагат се доводи за основателност на предявения иск по чл. 109 от ЗС, тъй като ответникът И. Т. извършва неоснователни действия, с които пречи на ищеца да упражнява своето право според предназначението на имота в съответния обем на правото на собственост; ищецът е възпрятстван от достъп до имота и до жилищната си сграда, а ответникът И. Т. извършва незаконно строителство.
В съдебно заседание за жалбоподателите А. И. Т., И. А. Т. и С. А. Г.пълномощникът им А. И. К. поддържа въззивната жалба.
За жалбоподателя И. А.Т. и пълномощникът му А. Д. К.поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият Д. И. Т. не се явява и не изпраща представител.
За въззиваемия Ю. С. Т. пълномощникът му А. Н. П. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не се дължи, а по същество съобрази следното:
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот по силата на покупко-продажба. Представения Протокол от 15.05.1975 г. и 3 бр. приходни квитанции от 1975 г. не установяват покупко-продажба предвид изискванията на чл. 18 от ЗС /отм/. Отделно от това, не се установява по убедителен начин процесния имот да е бил държавна собственост.
От заключението и на единичната и на тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че имот пл. № 227 по плана на с. З. от 1960 г. е записан /на пишеща машина/ като собственост на И.Л.Т.; след това името е зачертано и на ръка е записано това на К.А.Т.; основание за тези вписвания не са посочени. По плана от 1990 г. имота е с пл. № 376, като е записан на А.К.Т., без отразено основание за това; по-късно на ръка е записано жил. сграда на Ю.С.Т.; след снабдяване с нотариален акт през 2017 г. е допълнен запис: имот+стоп. сграда – И. А. Т..
От заключенията на съдебно-техническите експертиза и от писмени доказателства не се установява процесния имот да е актуван като държавен. От съдебно-техническите експертизи се установява, че в Кметство с. З.се съхранява тетрадка за държавните парцели /л. 267-268/, в която е вписан парцел VІ-227 в кв. 16. Установява се, че със Заповед № 93/10.12.1962 г. на ОНС – С. е утвърдено отреждането на парцел І в кв. 16 вместо за фурна – за баня и образуването на два нови парцела ІІ-225, 226 и VІ-227, вместо парцел ІІ-за баня /л. 275 и л. 276/. Със Заповед № 114/26.05.1979 г. е утвърдено изменение на дворищната регулация на парцели І-Баня, ІІ-225, 226, VІ-227, като от тях се образуват 4 парцела: І за жил. Блок – 20 апартамента с магазини, със застроително петно, ІІ-254,225, VІІ-226 и VІ-227 със застроително петно в парцел ІІ – за жилищна и стопанска сграда кв. 16 /л. 277-л.278/. Не се налице обаче данни за проведена отчуждителна процедура и за одържавяване на процесния имот, не се установява и неговата завземане от държавата предвид свидетелските показания. По нот. дело № 84/11.08.2017 г. /л. 127/ Община – Д. е удостоверила, че имот пл. № 376 не е общинска собственост; представено е удостоверение от 07.05.2013 г. на Областна администрация – С., с което се удостоверява, че за имот пл. № 376, образуващ УПИ VІІ-376 не е съставен акт за държавна собственост /л. 135/. В съдебно заседание вещото лице инж. Д. С. сочи, че в онзи период за имоти, които са били в ТКЗС или други такива организации и са имали селищен характер, одържавяването не е ставало по съответния ред за тези имоти в регулация, а са били отреждани за обществени нужди.
След като не е налице надлежно отчуждаване на имота, той не е станал държавна собственост, поради което и не намира приложение забраната за придобиване на имота по силата на давностно владение.
Неоснователни са доводите на ответниците пред настоящата инстанция, че писмените доказателства, на които се основава ищеца, не могат да установят начало на давностно владение. Вещно-прехвърлително действие Протокола от 15.05.1975 г. безспорно няма. Комисията няма правомощия за описаните в протокола действия, но видно от Строително разрешение № 36 на ищеца Ю. Т. и брат му Б.Т. е издадено Разрешение строителство на жилищна сграда в кв. 16 парцел № 226 и 227 от 15.05.1975 г.
Заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е категорично – в имот пл. № 376, образуващ УПИ VІІ-376 в кв. 46 има триетажна жилищна сграда – масивна, със застроена площ 70 кв.м. На скица № 2 към заключението на тройната СТЕ /л. 263/ е видно, че по плана от 1960 г. част от жилищната сграда на ищеца /източна/ попада в имот пл. № 277, а цялата жилищна сграда попада в парцел VІ-227. На същата скица е видно, че по плана от 1990 г. източната част от жилищната сграда попада в имот пл. № 376, а цялата жилищна сграда на ищеца попада в УПИ VІІ-376.
Установеното от тройната съдебно-техническа експертиза по обективен начин установява ползването на процесния имот от ищеца от 1975 г. до настоящия момент, тъй като в този имот е изградена част от къщата на ищеца.
Неоснователен е довода в жалбата, че не следва да се кредитират показанията на свид. Ш. Показанията на свид. Ш. следва да се кредитират, независимо че не е пребивавал постоянно в с. З. но има впечатление от ползването на имота и тъй като не е в роднински или други връзки със страните по делото и дава логични и непротиворечиви показания, които не се опровергават от други доказателства по делото. Свид. Ш. установява, че в имота е построена жилищната сграда на ищеца, както и че в същия имот има и стопанска сграда, построена от наследодателя на ответниците И.Т., който в нея отглеждал животни. Свидетелят сочи, че в горния край на имота имало по-рано шатра, която била на ищеца. Свидетелят установява, че в имота има и гараж, но не знае на кого е. Освен това свидетелят установява, че ищецът влизал в къщата си от главната улица през дървената ограда на имота; през миналата година на мястото на дървената ограда ответникът И. Т. изградил метална ограда и ищецът не може да влезе в къщата си. Свид. Ш. установява, че е виждал „цял живот“, че ищецът ползва имота, както и че в имота си нареждал дърва до шатрата на къщата, косял имота, който бил ливада; не е виждал наследодателят на ответниците да коси имота. Свидетелят установява, че никога не е имало спор за този имот. Обективно свидетелят сочи, че ответникът И. Т. извършва ремонт на коли в гаража в имота, построен преди 3-4 години.
Свид. К., който е бил завеждащ техническа служба от 1973 г. до 1975 г. в Народен съвет – З. установява, че през 1975 г. дали разрешение на ищеца и на брат му да строят жилищни сгради в парцели 226 и 227, които те платили. Свидетелят установява, че в имота имало построена по-рано стопанска сграда на И.Т. и за да си влиза в стопанската сграда, направили споразумението /Протокола от 1975 г./, като на И.Т. се отстъпил имот на ищеца и брат му над улицата /на север от процесния/, а И.Т. имал право да преминава през имота си до стопанската сграда. Свид. К. също установява, че ищецът държал дървата си в имота, имало и шатра. Свидетелят също сочи, че И. Т. възнамерявал да прави сервиз за ремонт на автомобила в имота.
Свид. М. Е., която е в близки родствени връзки и с двете страни, с показанията си също установява, че в процесния имот е къщата на ищеца и че той ползва имота, като си държи там дървата, които докарвал с товарен автомобил, както и имал и шатра. Е. установява и ползването на стопанската сграда от наследодателя на ответниците, докато бил жив, както и че от известно време синът на А. Т. ремонтира автомобили в навес до стопанската сграда.
От друга страна, свидетелите на ответната страна Д. М. и С.М.установяват ползването на стопанската постройка от наследодателя на ответниците /което не се оспорва и от ищците/. Тези двама свидетели сочат за направата на дървен гараж до стопанската постройка, в който ответникът И. Т. извършва ремонт на коли от около две години. И двамата свидетели установяват, че споровете между двете страни възникнали от 1 – 2 години, след като И. Т. направил нова метална ограда на имота откъм улицата. От техните показания е видно, че тези свидетели не установяват, че наследодателят на ответниците е ползвал имота /дворното място/, а сочат за ползване, касаещо стопанската сграда в процесния имот.
От така депозираните пред районния съд свидетелски показания настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че ищецът от 1975 г. е упражнявал владение върху процесния имота като върху собствен имот. Всички свидетели установяват, че споровете между страните възникнали от около 2 години, когато ответникът И. Т. изградил метална ограда на имота от север, откъм улицата. Не се установява наследодателят на ответниците освен ползването на стопанската сграда за отглеждане на животни да е ползвал имота /празното дворно място/ и по друг начин или да е възпрепятствал ползването на този имот от страна на ищеца. Всички свидетели установяват, че едва от 2 – 3 години ответникът И. Т. е започнал в процесния имот да ремонтира коли.
Обоснован и законосъобразен е и извода на районния съд за основателност на иска по чл. 109 от ЗС. От заключенията на двете съдебно-технически експертиза и от показанията на всички свидетели по делото се установява, че ответникът И. Т. на северната граница на имота, откъм улицата, е изградил метална ограда, ажурна, с плъзгащ се механизъм и ограда от метални колове, която ограда е монтирана на бетонов постамент. Ограждайки имота на ищеца, ответникът Т. го възпрепятства в достъпа и ползването му. Установено е и изграждане на две стомано-бетонови колони в стопанската сграда, на която е премахнат дървения гредоред. От Община – Д. не са издавани строителни книжа на ответника И. Т. за преустройства или за нов строеж. Така демонстрираните намерения на този етап за преустройство на стопанската сграда обосновават осъждането на ответника И. Т. по иска по чл. 109 от ЗС да не извършва строеж, несъобразен с предвижданията на действия план, без одобрен инвестиционен проект и без издадени строителни книжа.
Законосъобразно от районният съд е приложена и разпоредбата на чл. 537 ал. 2 от ГПК за Ѕ ид. ч. от процесния имот, за каквато претендира ищеца, тъй като не се установява праводателите на ответника И. Т. да са го придобили към 2017 г. по силата на давностно владение.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на въззиваемите деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са възраженията за неговата прекомерност, тъй като се касае за правна защита по три иска и не са налице предпоставките на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Поради това Смолянски окръжен съд





Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 88/25.03.2019 г. по Г. д. № 169/2018 г. на Девински районен С.
ОСЪЖДА И. А. Т., с ЕГН *, от с. З., общ. Д., обл. С., У. С.№*, А. И. Т., с ЕГН *, от с. З., общ. Д., обл. С., У. С. № 3 и С. А. Г., с ЕГН *, от с. З., общ. Д., обл. С., У. Е. № * да заплатят на Ю. С. Т., с ЕГН *, от с. З., общ. Д., обл. С., У. В.№ * разноски въззивната инстанция в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.