Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба, с която ищецът А. А. твърди, че на 4.12.17г. между ответника ЗАД ОЗК – З. и М. К. била сключена застраховка Гражданска отговорност на лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ РВ3753МР и била издадена застрахователна полица с посочен номер, с период на действие от 5.12.17г. до 4.12.18г., която покривала застрахователните рискове по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Определената с полицата застрахователна премия била в размер на 202.43 лв. и била платена при сключване на застрахователния договор от М.К.. На 6.02.18г. с процесния лек автомобил, управляван от В. К. – сестра на М. К., било реализирано ПТП, при което на ищеца били нанесени сериозни имуществени и неимуществени вреди, за репариране на които била ангажирана отговорността на застрахователя. Фактите по настъпилото ПТП били следните: На 6.02.18г., в около 15.15ч., в Г. С., пред складовата база на А. ЕООД, движейки се с несъобразена скорост с около 93 км./ч., при разрешена 50 км./ч., в посока от кв. Райково към кв. Устово, при навлизане в лек десен завой водачът В. К. изгубила управление над управлявания от нея лек автомобил Фолксваген Поло с посочения по-горе регистрационен номер, и допуснала същия да се отклони в дясно, напускайки лентата за движение. Изпускайки контрола на автомобила водачката Кисимова се ударила в предна лява врата на паркирания на десния тротоар автомобил Тойота Ланд Круизер, с рег. № РВ7778РА, където в този момент се намирал ищецът А.. Секунди преди удара последният посягал да отвори предна лява врата, за да се качи в автомобила и се отправи заедно със съпругата си за обяд. Но след като чул силен шум от спирачки на автомобил зад себе си, се обърнал назад и в този момент последвал силен удар директно в него и в автомобила му, при който ищецът бил притиснат към вратата на собствения си автомобил. От силата на удара автомобила бил изместен в дясно с над 1 метър, а лекият автомобил продължил инерционно движение на запад с едновременна ротация в отрицателна посока и след като напуснал пътното плато със задната си част се е ударил в следващият паркиран на тротоара товарен автомобил Мерцедес 411 CDI с рег. № СМ1394АХ.
Вследствие на удара ищецът претърпял следните увреждания: левият му крак бил откъснат, откъснатата част била размазана, същият паднал на земята до автомобила си, като там останал до пристигането на Спешна помощ, която го откарала в Ортопедичното отделение на МБАЛ Д. Братан Шукеров С.. Той бил приет в тежко общо състояние, дезориентиран, с констатиран травматичен шок, проявил се клинично и манифестиран с остра кръвозагуба. При извършения преглед било констатирано, че лявата му подбедрица е размачкана, с хвърчащи костни фрагменти, размачкани мускулни и сухожилни тъкани, замърсени с пясък и множество чужди тела. Глезенната става с ходилото била откъсната от подбедрицата, имало обилно кървене, дясната подбедрица била със силно кървяща рана в средна трета с размери 10 на 10см., при палпация патологична подвижност с костни крепитации. Състоянието на ищеца било животозастрашаващо, изисквало се кръвопреливане, комплекс от реанимационни мероприятия, както и полагане на интензивни грижи за него, за да бъде преодоляно това състояние. На същия ден - 6.02.18 г. било проведено спешно оперативно лечение, изразяваща се в ампутация на лявото бедро в дисталната му част, причинило загуба на долен ляв крайник. Била налице открита полифрагментна фрактура на дясна подбедрица, на която след извършена хирургическа обработка била поставена директна екстензия през петната кост и 8 кг тежест. Размачкването със счупване на дясната подбедрица причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. Това налагало в рамките на няколко месеца да бъдат извършени още няколко оперативни интервенции на този крайник, вкл. поставянето на външен фиксатор под ТV- образен контрол. Всички тези травми причинили временно разстройство на здравето, временно опасно за живота, в причинно-следствена връзка с описаното по-горе произшествие, реализирано от водача В. К.. След едномесечен престой в болничното заведение, на 12.03.18г. ищецът бил изписан с диагноза ампутация на ляво бедро в дестинална част, конквасация (размачкване) със счупване на дясна подберица и травматичен шок. При изписването му ищецът бил определен като временно нетрудоспособен, назначено му било последващо медикаментозно лечение и рехабилитация, с предписано спазване на определен режим. Вследствие на увреждането били причинени имуществени и неимуществени вреди. Тежкото здравословно състояние, с което бил приет и се намирал ищецът след инцидента наложило извършване на различни оперативни интервенции, сред които ампутация на ляв долен крайник с оформяне на ампутационен чукан в горната трета на лявото бедро. Извършени били множество хирургични обработки на десен долен крайник, но с оглед получените травми пълно оздравяване не можело да настъпи, тъй като същите довели до общо нарушение стабилността на организма, което било за цял живот.
Болките и страданията, дискомфортът, претърпени от ищеца от получените травми били изключително силни, мощни и продължителни, особено в първите месеци след инцидента. Същите били с изключително интензивен характер, свързани не само с ампутацията на левия крак, но с извършени операция на десния долен крайник. Последвалите процедури, свързани с раздвижване на глезената става и на оперирания десен крайник, били съпроводени с продължителни силни болки и страдания. Такива ищецът изпитвал и в момента при влажно и студено време, също при по-голямо натоварване, такива ще изпитва и за в бъдеще за дълъг период от време. Тежкото състояние, в което бил приет, наложило престой в болничното заведение, повече от месец след произшествието. Престоят там бил последван от дълъг период на рехабилитация, продължаващ и до днес. В лечебното заведение, както и след изписването на ищецът било предписано да спазва постелен режим, чиито ограничавания продължавал да търпи и към настоящия момент. Предвид на всичко изложеното, от момента на инцидента и за последващия възстановителен период, ищецът бил в невъзможност за самостоятелно обслужване, което налагало неизбежно чужда помощ. За да проходи се нуждаел от специализирана помощ на рехабилитатори и това продължавало и към момента. През цялото време от ежедневието си се нуждаел от грижите и помощта на негова съпруга, която изцяло посветила времето си за негово възстановяване. Преди инцидента ищецът бил любител на моторите, с интерес следял всички новости из света на мотоциклетизма, редовно в свободното си време управлявал притежавания от него мотоциклЕ. Сега, въпреки че липсвала част от долният му крайник и бил заместен от протеза, той бил лишен от възможността пълноценно да практикува любимия си спорт, заради опасности, които управлението на двуколесно моторно превозно средство криело за човек в неговото състояние. Тази безпомощност да се справя сам и да не е в същата физическа форма, в която бил преди инцидента, довело до пълен физически и психически срив на ищеца. Той бил на 48г. към момента на инцидента, в най-трудоспособната си възраст. Имал две деца, по-малкото от които момиче във втори клас. Той бил известен в района бизнесмен и развивал успешен бизнес. Инцидентът променил начина му на живот, възпрепятствал го да развива активно бизнеса си, а физическата невъзможност да осъществява срещи с приятели и партньори, довело до ограничаване на личните му бизнес-контакти, респ. до изолация от предишното му състояние на живот. Независимо, че правел опити да си придаде вид на здрава и пълноценна личност, тежката и трайна за цял живот инвалидизация довела до коренна промяна в жизнения стил, личностовите нагласи и очаквания и провокирала емоционална нестабилност, епизодични депресивни състояния, както и нарушение в съня. Тежкото състояние на потиснатост, в което изпаднал след инцидента, станало причина личният му лекар да го насочи към психиатър. При проведена консултация, която се удостоверявала с копие от амбулаторен лист от 8.11.18г., специалист констатирал наличието на депресивен синдром в следствие на претърпяното ПТП. Според психиатъра, ищецът не бил в състояние да преработи напълно последиците от инцидента. Поставената му диагноза била рецидивиращо депресивно разстройство, предписаната му терапия включвала прием на два вида успокоителни средства. Предвид на изложеното, като се имало предвид характерът и тежестта на нанесените телесни увреждания, възрастта и статуса на ищеца, причинената му инвалидност за цял живот, интензитетът, степента, продължителността на претърпените болки и страдания, а също като се има предвид, че същите продължавали и в момента, а прогнозата за сравнително дълъг период за възстановяване, при това непълно, както и икономическата конюнктура в страната и общественото приемане на критерия за справедливост във връзка с лимитите по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лева, както и лихви върху тях, считано от 2.06.2018 г., когато е изтекъл 3-месечния срок за произнасяне и плащане на обезщетение. Освен това, ищецът претърпял и имуществени вреди на стойност 40 958.93лв., както следва: за лечението на телесните увреждания, нанесени при ПТП в болнично заведение до момента били извършени значителни разходи. Последните към момента възлизали на 30 728.93лв., от които: 2438.93лв. за медикаменти и лекарства във връзка с проведеното лечение и рехабилитация, удостоверени с касови бонове; 28 290лв. за закупуване на медицински изделия, патерици, протезни рула, протезни и протективни чорапи, проходилка и други, чието закупуване се наложило именно във връзка с претърпените увреждания, които не се поемат от системата на държавно, социално или здравно осигуряване. Сред тези разходи били и 6 450лв. за колянна става и 5 300лв.за външен модулен фиксатор. В посочената сума от 28 290лв. се включвали и заплатените от ищеца потребителски такси в лечебно заведение и за придружител по време на престоя там. Ищецът търпял и допълнителни разходи както следва: закупил товарен автомобил – бус, към който можела да бъде пригодена рампа за управление на лице в неравностойно положение, за 10 230 лева, от които: 330лв. сгъваема рамка за инвалидна количка и 9 900лв.за специално пригоден за нуждите му лек автомобил. Така общият размер на претърпените имуществени вреди до момента възлизал на 40 958.93лв., върху които се претендирали и лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Съществували допълнителни разходи за закупуване на нова колянна става и външен модулен фиксатор, доколкото същите освен, че имали кратък срок на годност от няколко години, задължително следвало да бъдат подменяни в случай на отслабване на остатъка от откъснатия крак. Сумата по това искане се определяла на 30 000лв., от които частично се предявявала сумата от 500лв., доколкото окончателната сума щяла да бъде определена след назначаване на експертизата.
Твърди се, че било образувано ДП № 55/2018 г. на РУП – С., като към момента на доклада по същото има постановена влязла в сила присъда. Твърди се, че за посоченото ПТП бил уведомен застрахователят, като с цел уреждане на взаимоотношенията по доброволен ред и избягване на съдебно производство, в съответствие с общите условия на дружеството, на 01.03.2018г. било подадено уведомление от същата дата за настъпило З. събитие и приложен към него констативен протокол от 27.02.18г. Била заведена щета с посочен номер. С писма от 2.03.18г. и 8.06.18г. ответникът също известявал ищеца, че представените документи не били достатъчни за изясняване на механизма на настъпилото ПТП, поради което не се доказала претенцията и не можел да определен размера на обезщетението. След подаване на молба от 25.07.18г. до РП – С., с писмо от 10.08.18 г., същата предоставила на ищеца наличните към онзи момент документи и същите своевременно били представени на застрахователя на 20.08.18 г., с изключение на постановление за прекратяване, защото производството не било прекратено, нито към този момент имало повдигнато обвинение. Въпреки представянето на същите с писмо от 26.09.18г., ответникът отново уведомил ищеца, че поради непредставяне на постановление за прекратяване или влязла в сила присъда, щета не била окончателно окомплектована. С писмо от 7.11.18г. ищецът оспорил отказа да му се изплати обезщетение, като едновременно с това предявил вече натрупаните разходи за имуществени вреди, посочени по-горе. Нямало настъпило плащане към момента на предявяване на исковата молба.
Моли съда да осъди ответника да му плати неимуществени вреди в размер на 160 000лв. от описаното по-горе ПТП, законната лихва върху тази сума от 6.02.18г. - датата на увреждането до датата на подаването на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното им плащане; имуществени вреди в размер на 40 958.93лв., подробно посочени по-горе, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им плащане; 500лв. частичен иск от 30 000лв., предстоящи разходи за подмяна и закупуване на нова колянна става и външен модулен фиксатор.
Ответникът е подал отговор в срок. Направил е възражение за неподсъдност на делото на Окръжен съд – С. с развити съображения, направил е искане за спиране на производството, поради висящо към онзи момент наказателно производство. По същество оспорва механизма на настъпилото ПТП. Твърди, че описаният в исковата молба механизъм на същото не отговарял на действителната обстановка. Оспорва механизма, описан в исковата молба. Смята, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото при ответника МПС. Поддържа, че в случая вина за получените увреждания има и пострадалият, като твърди, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. На първо място твърди, че пострадалият ищец е паркирал своя автомобил неправилно на тротоара, предназначен за преминаване на пешеходци. Поради това, че паркирането на тротоара било забранено по чл. 94 от ЗДвП, съответно ако лицето било паркирало автомобила си на означеното за това място, процесното ПТП не би се реализирало. На следващо място се твърди, че ищецът в нарушение на ПЗДвП се е движил по пътната лента, предназначена за МПС. Твърди, че пострадалият не е съобразил с преминаващите по пътното платно автомобили и поради факта, че е паркирал автомобила си на тротоара, нямало място къде да стъпи, за да се качи на автомобила Тойота Ланд Крузер, видно от показанията на свидетелката и съпруга на пострадалия А. А. /цитират се показанията/. Поради начина на паркиране на автомобила и положението на ищеца, последният не реагирал по какъвто и да е начин на приближаващият се лек автомобил Фолксваген Поло, като доказателства за това били показанията на св. Х., видял, „че е обърнат с гръб към пътя и лице към джипа, може би ако беше видял щеше да се отдръпне“. Твърди се, че е налице принос на пострадалия, което е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение, на основание чл. 51, пр. 2 от ЗЗД, като в случая пострадалият ищец бил създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не бил положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна довело посочените в исковата молба увреждания. Според цитирания текст, както и според трайната установена съдебна практика, при доказано съпричиняване на пострадалия, обезщетението се намалявало съразмерно на доказания процент на съпричиняване, или в случай, че се докажело, че за определено събитие вина имали повече от едно лице. В случая отговорността се разпределяла между лицата на принципа на съвина. Ответникът оспорва исковете и по размер, като твърди, че също са прекомерно завишени. Намира, че същите противоречат на принципа на справедливост, според чл. 52 ЗЗД, по изложените съображения. Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на процесното ПТП същият претърпял неимуществени вреди в размер на 160 000лв. и имуществени вреди в размер на 40 958.93лв. Оспорват се представените документи, изготвени от трети за процеса лица, които не обвързвали ответника. Трябвало да се има предвид, че ищецът правел значителни разходи, които не кореспондирали с целта на застрахователното обезщетение, закупувайки бус, с който се предвижвал, чиято стойност била по-ниска от претендираното в исковата молба обезщетение. Имало и други МПС, които можели да бъдат пригодени за инвалид. Твърди се, че джипа на пострадалия можел да бъде използван със сходна цел. Не на последно място се възразява срещу претендираните 500лв. частичен иск от 30 000лв., като Кодекса на застраховането не предвиждал обезщетяването на предстоящи разходи за ищеца. Твърди, че искът бил значително завишен по размер. Размерът на исковете предявени по КЗ били прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост. Предвид на твърдяното съпричиняване, това обезщетение следвало да се намали. С оглед периода на възстановяване на ищеца и социално-икономическото положение в страната и направеното възражение за съпричиняване, както и размера на минимална средна работна заплата към момента на увреждането. Твърди, че предявеният размер е неоснователно завишен. Смята, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователно обогатяване, а да отговаря на действително претърпените от ищеца вреди. В този смисъл се поддържа, че настъпилото събитие не трябва се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Оспорва се претенцията за лихва, както и размера, така и началният момент, от който ще се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Счита главния иск и акцесорните искове за неоснователни от момента, в който се претендирали лихви за забава, тъй като застрахователя не е изпаднал в забава и не дължал лихва върху претенцията, както за имуществени, така и за неимуществени вреди.
С допълнителната искова молба ищецът е отговорил на възраженията за неподсъдност и за спиране на делото. По отношение на доводите по същество твърди, че същите са неоснователни. Възраженията по отношение на механизма на настъпилото ПТП не отговаряли на действителността. Механизмът на ПТП-то бил намерило отражение в изготвените в хода на ДП - протокол за оглед на пътно-транспортното произшествие от 6.02.18г., констативен протокол от 27.02.18г., фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, съдебно-медицински и автотехнически експертизи. Действително, тези обстоятелства не обвързвали съда, но нямало пречка те да се изяснят в исковия процес с назначаване на съдебно-медицинска, автотехническа, съдебно-психологични експертизи. Затова се поддържат доказателствените искания в първоначалната искова молба. Неоснователно било възражението за съпричиняване, като се цитира съдебна практика. В случая не можело да се приеме, че е налице съпричиняване, тъй като изявлението на съпругата на ищеца, относно предположението, че единият му крак е бил на пътното платно, било несъстоятелно. На първо място, тя нямала пряка видимост към това място, не е могла да види дали съпругът й е бил на пътното платно или не, поради което очевидно на зададения въпрос от страна на разследващия същата е изложила предположения. Телесното увреждане претърпяно от ищеца, можело да се получи единствено ако той се намирал на тротоара, непосредствено до стъпалото на личния му автомобил. Такова нараняване не би могло да настъпи при друго положение на тялото и крайника, и съответно ако същият се е намирал на пътното платно, пък дори и с единия крак. Тогава уврежданията биха били с различен вид и характер. Това се потвърждава от назначената на досъдебното производство авто-техническа експертиза, която потвърждавала, че в момента на удара двата крака на ищеца били на тротоара, затова съпричиняване не можело да се приеме. Тезата за неправилно паркиран на тротоара автомобил била ирелевантна, не би могло да се търси отговорност на пострадалия, респ. съпричиняване за това, че същият е стоял и се придвижвал по тротоара, без значение били причините, поради които той се намирал там в този момент. Местоположението му на тротоара не било противоправно, за да се търси обективна причинно-следствена връзка за настъпилите увреждания. Освен това, скоростта на движение на лекия автомобил Фолксваген Поло непосредствено преди задействането на спирачната му система, била около 93 км/ч при разрешени 50 км/ч. Водачът на фолксвагена е имал видимост от 50 м. и могъл да предотврати удара със спряното на пътното платно МПС, като спре или намали скоростта, или се отклони в ляво. Не направил нищо от това, поради което отказ за плащане не може да се търси и в противоправното поведение на пешеходеца, който в този момент се е намирал на тротоара. Неоснователни били твърденията за завишаване на исковете по размер. Този размер на обезщетението не би могъл да репарира настъпилите вреди, според ищеца. Пострадалият никога нямало да възстанови единия си крайник, а заместващият медицински такъв, го изключвало от кръга на пълноценните граждани. Този физически недостатък причинен от произшествието, не можел да бъде компенсиран по никакъв начин, дори и с поисканата за обезщетение сума. Била нанесена непоправима вреда за цял живот, поради което не можело да става дума за неоснователно обогатяване, както твърдял ответникът. Оспорва се и твърдението за неправилно определен начален размер на претенцията за законната лихва. Изрично било предвидено в закона, че застрахователят отговарял за тази лихва и при предявен пряк иск към него. Според цитираната разпоредба на чл. 429, ал. 2, т. 2 в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговарял за тях пред увреденото лице. Следвало да се отбележи, че претендираната законна лихва, макар имаща обезщетителен характер, се основавала на забавеното изпълнение на бъдещото задължение за обезщетението. Или началният момент, от който следвало да се претендира законната лихва бил от датата на увреждането - 6.02.18г., а не датата, на която е отправена поканата към застрахователя. Взето е становище и по доказателствените искания.
С допълнителният отговор ответникът поддържа първоначалните си възражения, както и доказателствените искания в първоначалния отговор.
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключения застрахователен договор по посочените в исковата молба застрахователни полици, платените застрахователни премии. В негова тежест е да докаже настъпилото З. събитие при посочения в исковата молба механизъм на ПТП от 6.02.18г. В негова тежест е да докаже причинените вследствие на това произшествие имуществени и неимуществени вреди, както и да установи безспорно техния размер.
В тежест е на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като следва да се има предвид, че при наличието влязла в сила присъда по НОХД № 14/19г. на РС-С., и на основание чл. 300 от ГПК, механизмът на деянието безспорно е установен с нея. Затова възражението за съпричиняване може да се отнася само за факти, които не са коментирани в присъдата. Както се вижда от диспозитива на присъдата, "пешеходецът А. П. А., който в този момент е бил на десния тротоар“. Съдът приема този факт за ненуждаещ се от доказване. Въпреки посоченото, съдът не ограничава ответника да реализира възложената му доказателствена тежест до доказване на възражението за съпричиняване. Ответникът следва да установи другите си възражения за завишаване на исковете по размер с всички доказателствени средства.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Според застрахователна полица № BG/23/*75 /л.16/, на 4.12.17г. между ответника ЗАД ОЗК – З. и М. К. била сключена застраховка Гражданска отговорност на лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ РВ3753МР, с период на действие от 5.12.17г. до 4.12.18г., която покривала застрахователните рискове по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с определена затрахователна премия от 202.43лв., платена при сключване на застрахователния договор. Тъй като по този факт не се спори по делото, съдът е добавил като безспорно обстоятелството по сключване на застрахователния договор и платената застрахователна премия.
Според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 00-1831-27.02.18г. /л.14-15/, на 06.02.2018 г., около 15,15ч., на главна пътна комуникация, пред складова база на фирма А. А., е възникнало ПТП, с участници: В. К. - водач на лек автомобил с рег. № РВ 3753 МР, марка Фолксваген Поло, А. П. А., автомобил Тойота Ланд Круизер, с рег. № РВ7778РА, автомобил Мерцедес Спринтер рег. № СМ1394АХ и пострадал А. П. А..
С уведомление за щета по застраховка Гражданска отговорност на автомобилиста с нанесени имуществени и неимуществени вреди В. №002/01.03.18г. /л.17/ застрахователят бил уведомен за настъпилото З. събитие.
С писмо № 99-1007/02.03.18г. /л.19/ ОЗК З. уведомила ищеца, че била заведена щета № 0411-400-005-2018, но тъй като заведената преписка не била окончателно окомплектована на А.А. било указано да представи всички документи по образувано ДП, постановление за прекратяване на наказателно производство или съдебно решение, влязло в сила, както и всички документи, удостоверяващи нанесените увреждания и банкова сметка на пострадалия.
По заведена щета № 0411-400-005-2018 бил постановен отказ за изплащане на З. обезщетение, съобщен на пострадалия с писмо №99-2907/08.06.18г. /л.20-21/. Като основание за отказ било посочено непредставяне на документи, доказващи и безспорно основателността на претенцията, а от представените такива не можело да бъде изяснен точния механизъм на настъпване на ПТП.
С писмо В. № 013/20.08.18г. /л.22-23/ ищецът представил в застрахователното Д. всички документи, с които разполагал към момента /подробно описани в писмото/. В отговор дружеството-ответник с писмо № 77-486/26.09.18г. /л. 24/ отново изискало от ищеца постановление за прекратяване на наказателното производство, съдебно решение, влязло в сила и банкова сметка на пострадалия.
По отказ за изплащане на З. обезщетение с писмо №99-2907/08.06.18г., А.А., чрез адв. А., депозирал становище в ОЗК З. с В. № 14-769/07.11.18г. /л.25-27/, с посочване на банкова сметка на пострадалия и приложени документи за извършените разходи по лечението /л.28-59/.
С присъда № 6 от 27.03.19г. по НОХД № 14/2019г. /приложено по т.д. 103/2018г./, Районен съд - С. е признал подсъдимата В. Ал. К., за виновна в това, че на 06.02.18г., около 15,14ч, в Г. С., на Главна пътна комуникация, пред складова база на Д. А. ЕООД – С., с посока на движение от кв. Устово към кв. Райково, при управление на МПС – лек автомобил Фолксваген Поло, с рег. № РВ 3753 МР, нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, изразяващи се в задължението при избиране скоростта на движение да не превишава стойността на скоростта от 50км/ч. в населено място за пътни превозни средства от категория В (При достигане на десен завой на пътя, водачът на автомобила е навлязъл в него със скорост от 93км./ч., която е била технически несъобразена, към средата на завоя е задействал спирачната система в опит да намали скоростта, при което колелата блокират и автомобила се насочил към лявата граница на платното, но за да не напусне платното водачът отпуснал спирачната система и отклонил автомобила рязко на дясно, като автомобилът се е насочил към дясната граница на платното, с предната си част е напуснал платното и е настъпил удар между предната му част и пешеходеца А. П. А., който в този момент е бил на десния тротоар. При удара краката на пострадалия били притиснати към предната лява врата на лек автомобил Тойота Ланд Круизър, рег. № РВ7779РА, паркиран на тротоара) по непредпазливост е причинила: тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК, изразяваща се в ампутация на лявото бедро в дисталната му част, довела до загуба на долен ляв крайник; средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129 НК, изразяваща се в конквасация със счупване на дясната подбедрица, довела до трайно затрудняване движението на десен долен крайник; средна телесна повреда по чл. 129 НК, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия А. П. А. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. първо и предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. я осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, като на осн. чл. 66НК е отложил изпълнението за срок от три години. На основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 на подсъдимата е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 67, ал. 3 НК е постановено по време на изпитателния срок подсъдимата да изпълнява пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.
От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, изготвено от И. Г.Т. /л. 185-201/, се установява механизма на настъпване ПТП, определено е мястото на удара на лек автомобил Фолксваген Поло и пешеходеца А. А., лек автомобил Тойота Ланд Круизър и товарен автомобил Мерцедес, определена е скоростта на автомобила, управляван от В.Кисимова преди настъпване на удара.
Според заключението /л.200/, скоростта на лекия автомобил Фолксваген Поло, управляван от В.Кисимова, преди настъпване на ПТП е била 90,90км/ч, при максимално позволена 50км./ч. Опасната зона била 81,01м. и е била несъобразена с пътната обстановка. Несъобразената скорост за пътните условия в населеното място от страна на водача В.Кисимова, както и внезапното й прилошаване довело до настъпилото ПТП. Във фигура 1 /л.194/ вещото лице в скица е посочило мястото на удара на л.а Фолксваген Поло и пешеходеца А.А., л.а. Тойота Ланд Круизър и товарен автомобил Мерцедес, а във фигура 2 /л. 198/ е представена мащабна скица на произшествието. Вещото лице посочва още, че пострадалия А. се е движел по тротоара по посока към кв. Райково и от техническа гледна точка не е можел да възприеме задаващата се заплаха, а и не е бил длъжен да следи движението на всеки автомобил. На въпроса възможно ли е откъсването на левия крак на пострадалия да е настъпило поради обстоятелството, че А. е бил с единия крак на пътното платно, а с другия на тротоара, вещото лице дава отговор, че откъсването на левия крак на пострадалия е напълно възможно да се получи от удара от колата и притискането му към джипа, като пешеходецът се е намирал изцяло на тротоара.
От приложената епикриза № 87 И.З. №156, се установява, че след процесното ПТП ищецът е постъпил на 06.02.18г. в ОАИЛ при МБАЛ Д. Братан Шукеров, преведен на 13.02.18г. в травматологично отделение и изписан на 12.03.2018г. с окончателна диагноза – ампутация на лявото бедро в дисталната му част, конквасация със счупване на дясната подбедрица и травматичен шок.
Приета е по делото и съдебно-медицинска експертиза /л.213-228/. Според заключението, при ПТП, възникнало на 06.02.18г. на ищеца са били причинени: травматична ампутация на лявото бедро в дисталната му част – загуба на долен ляв крайник, по смисъла на чл. 128 НК; конквасация със счупване на дясната подбедрица, която е причинила трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, по смисъла на чл. 129 НК, за повече от 30дни; травматичен шок – появил се клинично и манифестирал с остра кръвозагуба, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК. Описаните травми били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, при който е блъснат от лек автомобил и пострадал А. А..
Относно механизма на получаване на телесните увреждания и предвид механизма на настъпване на ПТП от техническа гледна точка, вещото лице посочва, че всички травматични увреждания по тялото на ищеца са причинени при съприкосновение от прякото въздействие на лекия автомобил, вследствие на директен удар и притискането на долните крайници в детайли от спрелия друг автомобил, със значителна кинетична енергия.По време и начин било напълно възможно тези травматични увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото материали.
Според заключението /л.225/, болките, страданията, дискомфортът, неудобствата вследствие на получените травматични увреждания били силни, мощни и продължителни. Те били особено добре изявени в острите, начални периоди на травматичните заболявания и постепенно намалявали с напредването на оздравителните процеси. Всяка инвазивна медицинска, хирургическа, отропедична манипулация и операция усилвали значително тези болки, страдания и дискомфорт. От страна на ампутирания вследствие на витални индикации ляв крак те били значителни и силни, мощни в началния момент и след оперативното отстраняване на крайника. Засилвали се отново при превръзките, повторната операция на оперирания чукан за отстраняване на некрозата, раздвижването, поставянето на протезата, вертикализирането на пострадалия и по време на приучаването на ищеца да се движи с протеза. По отношение на десния крак – счупването на дясната подбедрица било сложно, тежко, придружено с размачкване /конквасация/ на меки тъкани и мускули. Това наложило оперативна интервенция за обработка и възстановяване на тези размачкани тъкани, както и за възстановяване на целостта на костите на подбедрицата. Поради сложността – многофрагментност и открита рана в тази област бил наложен външен фиксиращ костите фрагменти апарат.
Ищецът пролежал в болнично заведение три пъти, като претърпял следните оперативни интервенции: за ампутиране на лявото бедро; за обработка на раните на десния крак; за налагане на външен фиксатор и фиксиране на мнофрагментно счупване на дясна подбедрица; за извършване на некректомия – оперативно отстраняване на загнилата в следствие на удара тъкан; за отстраняване на фиксиращия костните фрагменти апарат от дясната подбедрица. В бъдеще нови медицински интервенции не били планирани, но предстояло наблюдение и коригиране на протезата периодично, който процес продължавал за цял живот. В заключението на л. 226 вещото лице посочва, че загубата на загубения крайник е за цял живот, а по отношение на размачкания /конквасиран/ долен десен крайник в областта на дясната подбедрица, оперативното лечение било приключило, но продължавали медицинските дейности по възвръщане на пълната функция на този крайник. Оздравителните процеси не били завършили напълно и не били възвърнати движенията в пълен обем в колянната става, тъй като се е получила контрактура в следствие на размачканите мускули, която е преодоляна до определена степен. От медицинските документи и личния преглед, вещото лице не било установило данни за налични усложнения в следствие на травмата и не можело да се предвиди и евентуално бъдещо влошаване.
Според вещото лице, с най-значим негативен ефект е причинената травматична ампутация на лявото бедро, като това състояние щяло да остане за цял живот. Степента на инвалидност определена от ТЕЛК била 91% трайна неработоспособност без чужда помощ, определена пожизнено. Наличието на протеза и загубата на крак обуславяла особени неудобства, страдания, дискомфорт, дори болки в определена степен, което изисквало специални грижи и режим на живот. Преди причиняване на травматичните увреждания ищецът бил здрав, не боледувал и не страдал от други соматични или травматични заболявания. На л. 227 вещото лице посочва, че протезата, която замества загубената част от долния ляв крайник щяла да се носи за цял живот, а при невъзможност за носене, трябвало да се ползват помощни средства за придвижване, според физическите дадености и възможностите на ищеца. Тъй като при травматичната ампутация била загубена и лявата колянна става, протезата, която ползвал ищеца била конструирана с такъв механизъм, който функционално замествал тази става. Според сертифициращите протезата документи, този механизъм има определен срок на годност, който се обуславял от износването му и бил около две години, или при продължителност на живота до 75 години, този механизъм трябва да се смени около 12-13 пъти. В първоначалните, острите стадии на болестните и оздравителни процеси било наложително пострадалият да бъде с придружител в болничното заведение, която необходимост е била налична до приучаването му да се движи самостоятелно с протеза и без помощни средства за запазилия целостта си долен десен крайник.
При отговор на въпроса дали причинилия ПТП водач страдал от епилепсия и в момента на настъпване на ПТП е получила епилептичен припадък, вещото лице посочва, че на В.Кисимова не е поставена категорично диагнозата епилепсия, възможно е същата да боледува от това заболяване, но нямало медицински данни за това.
По делото е прието и заключение по съдебно-психологическа експертиза относно настъпили психологически изменения на личността на ищеца след ампутация на левия крак, с клинична картина на състоянието му и продължителността на това състояние.
В заключение на л.157-169 вещото лице - психолог сочи, че видно от приложената медицинска документация от психиатър ищецът е с диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен период – умерено тежък, описано като необратимо състояние на нарушено здраве за цял живот. Било налице разстройство и в адаптация от физически, психически, социален и трудов характер. Налице била нарушена автономност, загуба на самооценка, широката гама от чувства на гняв, страх, отчаяние, скръб, вина, чувство на безперспективност, чувства за непълноценност и срам, намален интерес към живота и активността отнасящи се към психичното състояние на умерено тежък депресивен епизод. Налице бил и висок суициден потенциал. Видно било от приложената медицинска документация от психиатър, че при ищеца било налице „депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“, описано като необратимо състояние на нарушено здраве за цял живот. Задълбоченото проучване на личността и житейската история на А.А. показвала към момента изцяло променена организация на живота на семейството, съобразена предимно с него, поради здравословното му състояние и нужната помощ за цялостното функциониране. Оздравителният процес и период за относително възстановяване на общото здраве щял да бъде за цял живот. Необходима била продължителна психотерапия за преодоляване на психичната травма и условно приемане на физическото увреждане.
В производството са събрани и гласни доказателства. Така, според свид. К. /травматолог-ортопед/, познавал ищеца от около 20 години, бил активен колоездач, с много приятели, с дейност, която изисква ходене, придвижване, а в момента бил променен психически, не така активен, избягвал много от приятелите и познатите, а и те го избягвали. От наблюденията си като лекар-травматолог от 40 години споделя, че травмата при ищеца била изключително тежка, постъпил в болницата в травматичен шок, с голяма кръвозагуба и размачкване на тъкани, не бил адвекватен, наложило се левият крак да бъде ампутиран. Следоперативният период бил тежък, тъй като освен фантомните болки, които се появявали при ампутация на крайници, и които продължавали с години, трябвало да се стабилизират кръвните показатели и общото му състояние, за да може отново да понесе анестезия, тъй като и травмата на другия крак била много тежка. Проходил след 10-12 месец след операцията, а 5-6 месеца бил на легло, тъй като това бил период, в който трябвало да се успокои ампутационния чукан, за да се протезира.
Според свид. К. – приятел и съученик на ищеца, преди случката се виждали често, а след инцидента А. се изолирал от приятелите си, не желаел контакти, затворил се в себе си. При редките им срещи говорел само за травмата. Преди инцидента имали общо хоби – моторите, заедно карали, а след инцидента подарил на свидетеля мотора си, тъй като вече бил друг човек и нямал възможност да кара.
Според свид. А. – съпруга на ищеца, преди инцидента съпругът й бил весел човек, спортист, обичал да се събира с хора, след това настъпил обрат. Не си говорели, нямало как да спортува вече, моторът, който бил хобито му, го нямало вече. След инцидента болките били ужасни, бил само в легнало положение, нищо не можел да прави самостоятелно и това състояние продължило много време. След това прохождането било много трудно. Интензивните болки и страдания се отразили и на психическото му състояние, бил изнервен, не можел да спи без медикаменти, а и те не помагали, имало много безсънни нощи. Не общувал дори с нея и семейството си.
По отношение на имуществените вреди на стойност 40 958,53лв..
За лечение на уврежданията, нанесени при ПТП в болничното заведение се претендират 30 728,93лв., от които 2 438,93лв. за медикаменти и лекарства във връзка с проведеното лечение и рехабилитация и 28 290лв. за закупуване на медицински изделия, патерици, протезни рула, протезни и протективни чорапи, проходилки и други, които не се поемали от системата на социалното и здравно осигуряване.
Така, на л. 28-39, са представени 64 касови бона за закупени медикаменти и консумативи на обща стойност 2 417,41лв., На л. 40-85 са представени фактури за закупуване на медицински изделия, като сред тези разходи са: 5 300лв. за външен модулен фиксатор / фактура на л.40 и вносни бележки на л. 41/; 6 450лв. за колянна става /фактура на л.42/; 9 800лв. за карбоново стъпало, индивидуална олекотена карбонова гилза, коляно с ключ, заключващ механизъм /фактура на л.43/; медицинско изделие по индивидуална поръчка за 6 220лв. /фактура на л.45/; патерици 48лв. /фактура на л.46/; проходилка 72лв. /фактура на л.49/; протезни рула, протезни чорапи и протективни чорапи 266лв. /фактура на л. 52/; бедрена модулна протеза с коляно с движение и динамично стъпало 3 580 лв. /фактура на л.53/, антидекубитални дюшек и възглавница и комбиниран стол за тоалети за 768лв. /фактура на л. 54/ на обща стойност 32 504лв. На л. 47-48 са представени и три броя фактури от МБАЛ С. за 131лв. за заплатени потребителски такси в МБАЛ и за придружител.
Ищецът закупил и лек автомобил употребяван за 9 900лв. /фактура № * на л.51 и договор за продажба на МПС л.59/ и сгъваема рампа за инвалидна количка за 330лв. /стокова разписка на л. 58/.
По претендираните допълнителни разходи от 30 000лв. за закупуване на нова колянна става и външен модулен фиксатор, доколкото същите освен, че имали кратък срок на годност от няколко години, задължително следвало да бъдат подменяни в случай на отслабване на остатъка от откъснатия крак, частично се предявява сумата от 500лв.
В съдебно заседание на 31.10.2019г. било допуснато увеличение по т. 3 от петитума на исковата молба, като частично предявеният иск от 500лв. се считал изцяло предявен за 30 000лв./л.258/.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая се установява, че е била изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не му е било изплатено исканото обезщетение, което прави исковете допустими.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо да се докаже наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно З. правоотношение между последния и застрахователя.
Безспорно е между страните, че към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие е било налице валидно З. правоотношение по застраховка Гражданска отговорност за увреждащия автомобил Фолксваген Поло с рег. № РВ3753МР.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Обстоятелството, че ищецът А.А. и водачът на застрахованото МПС Фолксваген Поло, рег. № РВ3753МР са били участници в процесното ПТП е удостоверено с констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.14-15/г.
С влязла в законна сила присъда № 6/27.03.19г. по НОХД № 14/2019г., РС-С. е признал подсъдимата В., за виновна в това, че на 06.02.18г., около 15,14ч, в Г. С., на Главна пътна комуникация, пред складова база на Д. А. ЕООД – С., с посока на движение от кв. Устово, към кв. Райково, при управление на МПС – лек автомобил Фолксваген Поло, рег. № РВ 3753 МР, нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, изразяващи се в задължението при избиране скоростта на движение да не превишава стойността на скоростта от 50км/ч. в населено място за пътни превозни средства от категория В. При достигане на десен завой на пътя, водачът на автомобила е навлязъл в него със скорост от 93км./ч., която е била технически несъобразена, към средата на завоя е задействал спирачната система в опит да намали скоростта, при което колелата блокират и автомобила се насочил към лявата граница на платното, но за да не напусне платното водачът отпуснал спирачната система и отклонил автомобила рязко на дясно, като автомобилът се е насочил към дясната граница на платното, с предната си част е напуснал платното и е настъпил удар между предната му част и пешеходеца А. П. А., който в този момент е бил на десния тротоар. При удара краката на пострадалия били притиснати към предната лява врата на лек автомобил Тойота Ланд Круизър, рег. № РВ7779РА, паркиран на тротоара) по непредпазливост е причинила: тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК, изразяваща се в ампутация на лявото бедро в дисталната му част, довела до загуба на долен ляв крайник; средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129 НК, изразяваща се в конквасация със счупване на дясната подбедрица, довела до трайно затрудняване движението на десен долен крайник; средна телесна повреда по чл. 129 НК, изразяваща се в травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия А. П. А. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. първо и предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което я осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, като на осн. чл. 66НК е отложил изпълнението за срок от три години. На основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 на подсъдимата е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 67, ал. 3 НК е постановено по време на изпитателния срок подсъдимата да изпълнява пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Според чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид изяснения механизъм на ПТП и в заключението на приетата САТЕ, следва да се приеме, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който е нарушил разпоредбите, визирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, е неоснователно.
Установява се по несъмнен начин от представената медицинска документация и от изслушаното по делото заключение на СМЕ, което съдът възприема изцяло, като обективно и компетентно, че при настъпилото ПТП на ищеца са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания.
На база констатациите на експерта и изслушаните показания на свид. Г.К. /травматолог-ортопед/, свид. С.А. и свид. К., следва да се приемат за доказани както свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период болки и страдания, значителни неудобства при обслужването и негативни психически изживявания на пострадалия, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и деянието.
Относно настъпилите психологически изменения в личността на ищеца след инцидента, от приетото заключение по съдебно-психологическата експертиза става ясно, че освен причинените травматични увреждания, А.А. страда и от депресивно разстройство, сегашен период – умерено тежък, описано като необратимо състояние на нарушено здраве за цял живот. На практика произшествието не само е осакатило ищеца физически, но му е нанесло и тежка психологическа травма, която е изменила личността му за цял живот.
С оглед на така установените обстоятелства и доколкото по делото няма спор относно съществуването на валидно З. правоотношение, досежно лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП, то се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ на причинените на ищеца вследствие увреждането вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, и да отчете конкретните факти за случая - вида, броя и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
По делото е доказано, че при ПТП на 06.02.2018 г. на ищеца са причинени травматична ампутация на лявото бедро в дисталната му част – загуба на долен ляв крайник, по смисъла на чл. 128 НК; конквасация със счупване на дясната подбедрица, която е причинила трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, по смисъла на чл. 129 НК, за повече от 30дни; травматичен шок – появил се клинично и манифестирал с остра кръвозагуба, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК, а болките, страданията, дискомфортът и неудобствата вследствие на получените травматични увреждания били силни, мощни и продължителни, както и, че оздравителните процеси не били завършили напълно.
При така установените обстоятелства и съобразявайки конкретната икономическа обстановка в страната към момента на увреждането, размера на застрахователните лимити към момента, възрастта на ищеца, степента на инвалидизация, съдът приема, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 160 000лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Това е така, защото увреждането освен силните и мощни физически болки, съпътстващи откъсването на крайника и свързани с с непосредствена опасност за живота, поради острата кръвозагуба, както и с последващите операции и рехабилитация, му е причинило и незаличима психологическа травма. Така от активен, борбен и успешен семеен мъж на средна възраст преди увреждането, ищецът се е превърнал в човек в неравностойно положение, принуден да търпи постоянни болки и ограничения в личния си и обществен живот.
Вторият предявен от ищеца осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е за заплащане на имуществени вреди в размер на 40 958,53лв., представляващи направени разходи за лечение, рехабилитация, закупуване на медицински изделия и специализиран автомобил. Тези имуществени разходи, с оглед техния вид и предназначение са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, травматичните увреждания, а и за тях са представени доказателства по делото – л.28-59. Следователно ищецът е претърпял имуществени вреди в посочения размер, който също подлежат на обезщетяване от ответника.
Относно претендираните допълнителни разходи от 30 000лв. за закупуване на нова колянна става и външен модулен фиксатор, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, с оглед на принципа, че се възстановяват действително понесените и установени, а не и бъдещите вреди.
По отношение на момента, от който застрахователят дължи законна лихва следва да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е още, че същите се дължат при условията, посочени в ал. 3 на чл. 429 КЗ, в която пък е предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност, считано от по-ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. При отговорността по чл. 45 ЗЗД деликвента дължи законна лихва от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал. 3 КЗ начален момент. Видно от уведомление В. № 002/01.03.18г. за щета по застраховка Гражданска отговорност на автомобилиста с нанесени имуществени и неимуществени вреди /л.17/, датата 01.03.18г. е най-ранната дата в случая. С оглед на това, дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 01.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба 06.12.18г., а за периода от датата на увреждането - 06.02.2018г. до 01.03.2018 г. искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Тъй като ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното З. Д. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - С., дължимата за производството държавна такса в размер на 8058,36лв., както и сумата от 900лв., депозит за вещи лица по допуснатите експертизи, изплатен от бюджета на съда.
Ищецът има право и на разноски, съразмерно на уважената част от иска от 6264.76лв., а ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, от 872.88лв.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОЗК З. , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление Г. С. ул. Света С. №7, . 5, П. от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., чрез Адвокатско Д. Х. Т. и Ил., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86, да заплати на А. П. А., ЕГН *, с постоянен адрес Г. С., ул. Тракия № 72, чрез адв. М.А., сумата от 160 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 40 958,53лв., обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 06.02.18г., по вина на водача на лек автомобил Фолксваген Поло, рег. № РВ3753МР, със сключена застраховка Гражданска отговорност № BG/23/*75, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба – 06.12.18г., в размер на 15 685,93лв., както и законните лихви върху тези суми от 06.12.18г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер до предявения от 16 969,83лв.,считано от 06.02.18г. до 01.03.18г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. П. А., ЕГН * за 30 000лв. предстоящи разходи за подмяна и закупуване на нови колянна става и външен модулен фиксатор, като неоснователен.
ОСЪЖДА ОЗК З. , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление Г. С. ул. Света С. №7 да заплати на А. П. А., ЕГН *, с постоянен адрес Г. С., ул. Тракия № 72, чрез адв. М.А. разноски, съразмерно на уважената част от иска от 6264.76лв..
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН *, с постоянен адрес Г. С., ул. Тракия № 72 да заплати на ОЗК З. , ЕИК 121265177 разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска от 872.88лв.
ОСЪЖДА ОЗК З. , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление Г. С. ул. Света С. №7 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - С., дължимата за производството държавна такса в размер на 8058,36лв. и сумата от 900лв., депозит за вещи лица, изплатен от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – П..


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :