за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 75/11.06.2019 г. по Г.дело № 158/2018 г. Чепеларският районен съд ДОПУСКА до делба между В. П. О., Б. Й. М. и К. О. Х. следните имоти в землището на Г.Чепеларе:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 80371.0.691 с площ от 1163 кв.м., ливада в местност «Карачелебийца»;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 80371.0.692 с площ от 1104 кв.м., ливада в местност «Карачелебийца»,
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 80371.61.7 с площ от 1391 кв.м., друг вид ливада в местност «Холмите»,
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 80371.125.9 с площ от 6000 кв.м., друг вид трайно насаждение в местност «Калфеница-Сукар. кол.», при квоти: 1/3 ид.ч. за В. П. О., 1/3 ид.ч. за Б. Й. М. и 1/3 ид.ч. за К. О. Х., като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу С. И. К. иск за делба на тези имоти.
Също така, съдът ДОПУСКА до делба между В. П. О., С. И. К., Б. Й. М. и К. О. Х. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 58517.33.15 с площ от 7968 кв.м., друг вид ливада в местност «Барата», по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Проглед, общ.Чепеларе, при квоти: 3/12 ид.ч. за В. П. О., 1/12 ид.ч. за С. И. К., 4/12 ид.ч. за Б. Й. М. и 4/12 ид.ч. за К. О. Х..
На следващо място съдът ДОПУСКА до делба между С. И. К., Б. Й. М., и К. О. Х. следните имоти в местността „Барата“, землище на с.Проглед, общ.Чепеларе:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 58517.33.16 с площ от 49 кв.м., друг вид трайно насаждение,
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 58517.33.17 с площ от 232 кв.м., друг вид трайно насаждение,
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 58517.33.18 с площ от 160 кв.м., друг вид трайно насаждение,
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 50517.33.19 с площ от 853 кв.м., друг вид трайно насаждение и
5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 50517.33.20 с площ от 739 кв.м., друг руг вид трайно насаждение, при квоти 1/3 ид.ч. за С. И. К., 1/3 ид.ч. за Б. Й. М. и 1/3 ид.ч. К. О. Х., като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу В. П. О. иск за делба на тези имоти.
Срещу това решение са подадени две допустими въззивни жалби.
С въззивна жалба В.№ 1963/02.07.2019 г. Б. Й. М., Ч. пълномощника А. Н. У. обжалва решението и иска неговата отмяна изцяло, като твърди, че за ищеца В. О., както и за ответника С. К., липсва правен интерес от иска с правно основание чл.75, ал.2 ЗН.
С въззивна жалба В.№ 2074/12.07.2019 г. К. О. Х. обжалва решението и иска неговата отмяна изцяло.
Въззиваемите В. П. О. и С. И. К. оспорват двете въззивни жалби с отговори по чл.263, ал.1 ГПК, молят решението да бъде потвърдено и да им се присъдят направените разноски. К. Х. не е подала отговор на въззивната жалба на Б. М.; както и Б. М. не е депозирала отговор по жалбата на К. Х..
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. За Б. М. пълномощникът и А. Н. У.К. поддържа жалбата с писмена молба, като моли да бъдат присъдени разноските по делото. За К. О. Х. не се явява представител. За В. О. и С. К. пълномощникът А. Н. П. поддържа доводите в подадения от тях отговор на жалбите и също претендира за присъждане на разноските.
Съдът установява следното:
Решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. В допълнение, предвид изложените в жалбите оплаквания, въззивният състав съобразява следното:
В. О. и С. Къпинчев не са предявили отделни искове по чл.75, ал.2 ЗН, както се поддържа във въззивната жалба на Б. М.. Ищецът В. О. е предявил иск за делба на имотите по исковата молба, считайки, че те са останали неподелени по Г.дело №53/2006 г. на РС-Чепеларе, защото извършената там делба е нищожна по причина на неучастието на всички надлежни съсобственици. С. К. по реда на чл.341, ал.2 ГПК също е поискал да се поделят в това производство още няколко имота, останали всъщност неподелени по предходното Г.дело № 53/2006 г., по причина, че делбата им е нищожна заради неучастието му в нея за тези имоти. В. О. и С. К. могат да защитят правата си, придобити по извършените в тяхна полза дарения от 28 и 29 декември 2005 г. от Е. С., именно Ч. предявяване на нов иск за делба на същите имоти, което не само не прави иска недопустим, а дава най-подходящата защита на съсобственик, който не е участвал в делба на имот, в който има право на собственост, освен иск за собственост на имота или отделен установителен за нищожността и по чл.75, ал.2 ЗН/приема се в редица решения, напр. решение № 219/27.06.2012 г. по Г. д. № 216/2012 г., II г. о., че такъв е иск е допустим/ Тук О. и К. не могат да претендират, че са изключителни собственици, защото са им прехвърлени не целите имоти, а идеални части от притежаваните от самата дарителка Ек. С. идеални части от тях; и вече е извършена делба на същите имоти между нея и Б. М. и К. Х. по Г.дело № 53/2006 г. на ЧРС.
В решение № 472/03.12.2012 г. по Г.дело № 231/2011 г. на І г.о. на ВКС, посочено във въззивната жалба на Б. М., е прието същото: ако ищецът счита себе си не за изключителен собственик на имотите, а за съсобственик в тях, като притежател единствено на дела на съответния прехвърлител, той би могъл във всеки един момент да предяви срещу ответниците нов иск за делба. Именно това е направено от О. и К. по настоящото дело.
Самите приобретатели на имотите по даренията от 2005 г. нямат интерес да оспорват собствените си сделки, които ги облагодетелстват. Посочената във въззивната жалба на Б. М. хипотеза на оспорване на сделките, от които черпят права О. и К., по реда на чл.76 ЗН, се отнася до останалите съделители – в случая до нея и до К. Х., които са могли да атакуват тези дарения, ако са считали, че засягат техни права и интереси. Т. е и разрешението по т.2 от ТР № 1/2004 г. от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС - легитимирани да се позоват на чл. 76 ЗН и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане, изцяло или отчасти, със сънаследствена вещ в делбения процес, са само съделителите сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследникът прехвърлител; и по т.1 - легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си. Б. М. и К. Х. са могли да узнаят за даренията от 28 и 29 декември 2005 г. при справка в Службата по вписвания в Чепеларския районен съд и съответно да се позоват на чл.76 ЗН и да поискат прогласяване недействителността им по Г.дело № 53/2006 г. Делбата по онова дело не противоречи на същото тълкувателно решение, защото приетото в него се прилага, когато е извършено позоваване на чл.76 ЗН от легитимираните за това лица, вече не и служебно от съда, а такова позоваване М. и Х. не са въвели. Делбата обаче е нищожна, защото в нея не са участвали всички съсобственици. Същото е указано и в тълкувателното решение – че, под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане, като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.
Ако Б. М. и К. Х. не са желаели да релевират относителна недействителност на даренията от 2005 г., отново, под страх от нищожност на делбата, е следвало да включат като ответници-съделители само В. О. и С. К., не и Екатерина Сиракова; или и тях, и нея, независимо дали по отношение на някое от тези три лица би се постановило решение за отхвърляне иска за делба. Тогава онази делба не би била нищожна заради неучастие на съсобственик.
Неоснователно е оплакването в жалбата на Б. М., че О. и К. не можели да се ползват от правото по чл.75, ал.2 ЗН, защото не били наследници на общите наследодатели В. и/или Сл. С., нито на техен наследник. Изрично ал.2 на чл.34 от Закона за собствеността разпорежда, че разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. След като О. и К. са съсобственици на имотите въз основа на даренията от Ек. С., делбата на тези имоти, извършена без тяхно участие, макар и да не са наследници на общите наследодатели, е нищожна на осн.чл.75, ал.2 ЗН. Съдебната практика, както на ВС, така и на ВКС, а и на останалите съдилища, също е постоянна в разбирането, че съдебната делба, извършена без участието на съсобственик, е нищожна именно на осн.чл.75, ал.2 ЗН във вр. с чл.34, ал.2 ЗС. Още в т.1 от ППВС 4/64 е прието, че страни в производството за делба са всички сънаследници (съсобственици). В т.7 на ППВС № 7/73 г. е дадено разрешение, че нищожна е и съдебната делба, когато като страни в производството не са участвали всички съсобственици, което разрешение продължава неизменно да се прилага.
С определение № 2/01.02.2014 г. по В.ч.Г.дело № 535/2013 г. на Смолянския окръжен съд е отменено определение № по Г.дело № 53/2006 г. на Чепеларския районен съд, с което определение, постановено във втората фаза на делбата, е прекратено производството по отношение на шестте имота с идентификатори .33.15, .33.16, .33.17, .33.18, .33.19 и .33.20, идеални части от които са дарени на 29.12.2005 г. на С. К., по отношение на чието включване в делбата е влязло в сила решението от първата фаза по допускането и с № 146/30.01.2007 г. между Б. М. Ек.С. и К. Х.. За тези шест имота, както и за имоти по настоящата искова молба на В. О., то е влязло в сила още през 2007 г. Възззивният съд е приел, че в онова производство не е била налице хипотезата на чл.75, ал.2 ЗН, тъй като там никоя страна не се е позовавала на наличието на условията по посочената разпоредба. Няма и как във втората фаза на делбата да се зачита възражение в тази насока. След като има влязло в сила решение за допускане на делбата за тези шест имота между М., Х. и С., във фазата по извършването и съдът е обвързан от решението по допускането и не може да прекратява производството спрямо имотите по съображение, че приобретателят им К. не е бил конституиран като страна в първата фаза на делбата. Приетото в посоченото определение на СмОС не обосновава вярност на довода във въззивната жалба на М., че, след като са очертани участниците, техните квоти и имотите, за които е извършена делбата по Г.дело № 53/2006 г. на ЧРС, настоящите искове са недопустими. Напротив, по онова дело съдът дава защита с оглед въведените от страните твърдения и доводи, сред които липсват такива по чл.75, ал.2 и чл.76 ЗН. В сегашното производство О. и К. основават исковете си и на обстоятелството, че онази делба е нищожна заради неучастието им, макар още тогава да са били съсобственици.
Принципно е правилно твърдението във въззивната жалба на Б. М., че решението по чл. 344, ал. 1 ГПК формира сила на присъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността, и размера на правата им. Това правило обаче важи само ако в делбата са участвали всички сънаследници, иначе тя е нищожна, както разпорежда чл.75, ал.2 ЗН, в който смисъл е последователната съдебна практика, напр.: По отношение на неучаствалия в делбата съсобственик постановените решения не се ползват със сила на присъдено нещо, същият разполага с възможност да инициира нов делбен процес, тъй като неговото право да иска ликвидиране на съсобствеността не е преклудирано –решение № 1298/17.12.2008 г. на ВКС по Г. д. № 5291/2007 г., I г. о. В друго решение на ВКС - № 348/ 25.11.2011 г. по Г. д. № 726/2011 г., II г. о., е прието същото – че нито имуществената сфера, нито конкретно имуществено право на това трето, неучаствало в делбата лице-съсобственик, се засягат от силата на пресъдено нещо на решението, с което е извършена делбата. В делбения процес правата на съделител, който не е участвал в делбата, не се засягат от СПН, тъй като самият законодател е предвидил специална защита с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН - делбата без негово участие е недействителна. Т.е, винаги, безсрочно неучаствалият съделител може да защити правото си на съсобственик със самостоятелен иск, като поиска нова делба, в която ще установи качеството на съделител и притежаваните права в съсобствеността. В решение № 60/17.07.2017 г. на ВКС по Г. д. № 3431/2016 г., I г. о., е прието, че, когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Такава делба не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим /ППВС 7/1973- т. 7/. Неоснователни са оплакванията и в жалбата на К. О. Х.. Тя и Б. М. не са били длъжни да се позоват на чл.76 ЗН. Във всички случаи обаче, за да е гарантирано, че една делба би била валидна, е следвало да осигурят участието на всички съсобственици, сред които са и В. О. С. К., насочвайки исковете за делба срещу тях. Посоченото в жалбата решение № 44/06.07.2017 г. по Г.дело № № 3117/2016 г., І г.о., не противоречи на този извод - там също е прието, че смисълът чл.76 ЗН не е принципно да ограничи правото на сънаследник да се разпорежда с дела си от сънаследственото имущество в полза на трети лица, нито да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по С. ред. Само ако неразпоредилият се с дела си сънаследник заяви, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците, без участието на приобретателите, разпоредбата на чл. 76 ЗН ще намери приложение. В решението обаче не е разглеждан въпросът за приложението на чл.75, ал.2 ЗН. Както се каза многократно, след като сега е категорично установено, че в делбата по Г.дело № 53/06 г. на ЧРС не са участвали всички съсобственици, тя е нищожна, което от своя страна прави напълно допустими исковете по сега образуваното ново дело за делба на част от същите имоти, решението по което се явява правилно.
Действително, съдът в делбеното производство следи служебно за участието за участието на всички съсобственици и определя действителните им квоти, при които допуска делбата. В закона обаче не е предвидено дерогиране разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН при положение, че съдът, изпълнявайки това си задължение, все пак не е успял да осигури участието на всички съсобственици. По горе се изложиха съображения относно силата на пресъдено нещо на решение за делба и отново, във връзка с оплакването в жалбата на Х., следва да се подчертае, че „в делбения процес правата на съделител, който не е участвал в делбата, не се засягат от силата на пресъдено нещо, тъй като самият законодател е предвидил специална защита с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН - делбата без негово участие е недействителна.“
На осн.чл.7. ал.1 ГПК Б. М. и К. Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на В. О. и на С. К. по 600 лв. на всеки от тях разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 75/11.06.2019 г. по Г.дело № 158/2018 г. на Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА Б. Й. М., ЕГН*, и К. О. Х., ЕГН *, да заплатят на В. П. О., ЕГН *, направените от него разноски от 600 лв./шестстотин лева/.
ОСЪЖДА Б. Й. М., ЕГН*, и К. О. Х., ЕГН *, да заплатят на С. И. К., ЕГН *, направените от него разноски от 600 лв./шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, което да се извърши Ч. техните пълномощници: А.Н. П. – за В. О. и С. К., А. Н. У.-К. – за Б. М., а за К. Х. – лично.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.