Производството е по реда на чл. 92, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по обективно съединени искове, предявени от „. Е. О., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. У., ул. „Момчил Ю. № 2, с ЕИК **** представлявано от управителя А. Д.С. чрез адв. К. И.срещу „. Е. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „. № 130, с ЕИК ****, представлявано от Н.М.Б.за заплащане на сума в размер на общо 77 967.16 лв., от които 70 000 лв., представляващи дължима неустойка за периода януари 2010 г. – февруари 2011 г. /по 5 000 лв. за всеки един месец/ и 7 967.16 лв. неизплатено задължение за м. февруари 2011 г., обективирано в сключения между страните Договор от 01.10.2003 г.
Ищецът твърди, че е сключил договор с ответника за съвместна дейност и сътрудничество при превоз на пътници в градската транспортна схема на територията на Община С., по силата на който „. Е. , гр. С. се е задължил да изплаща на „. Е. О., гр. С. съответната уговорена сума от печалбата от продажбата на карти, което задължение не е изпълнено за процесния период. Наведени са доводи, че изискуемите и неплатени за всеки от претендирания период суми надвишават 2 000 лв., което обуславя правото на неустойка в полза на ищеца, както следва: за м. януари 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има частични плащания на 20.05.2010 г., 21.05.2010 г. и 30.03.2011 г.; за м. февруари 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 30.03.2011 г.; за м. март 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 30.03.2011 г.; за м. април 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 30.03.2011 г.; за м. май 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 30.03.2011 г.; за м. юни 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има частични плащания на 30.03.2011 г. и 03.11.2011 г.; за м. юли 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 03.11.2011 г.; за м. август 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 12.04.2011 г.; за м. септември 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 12.04.2011 г.; за м. октомври 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има частични плащания на 12.04.2011 г. и 10.06.2011 г.; за м. ноември 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 10.06.2011 г.; за м. декември 2010 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има частични плащания на 10.06.2011 г. и 08.07.2011 г.; за м. януари 2011 г. – 5 000 лв., тъй като плащането за конкретния месец не е било извършено до 15 число на следващия месец, а има направено плащане на 08.07.2011 г., както и за м. февруари 2011 г., за който месец няма направено плащане във връзка изискуемо вземане от продадените карти за същия месец.
На следващо място е посочено, че ответникът дължи и съответната част - в размер на 7 967.16 лв., от получената печалбата от продажбата на карти за м. февруари 2011 г., тъй като е реализирал приход за този период, но не е представил справка за постъпилата сума и за изминатия пробег, с което е препятствал издаването на фактура от страна на ищеца досежно съответната част от тази печалба. Изложени са твърдения, че процесният договор не е прекратен, поради което взаимните права и задължения продължават да са в сила и ответникът дължи съответната част от печалбата, независимо на кого е продавал картите – на себе си, на ищеца или на трети лица.
Ответникът признава исковата претенция за неустойка за периода от м. януари 2010 г. до м. януари 2011 г. вкл. в размер на общо 65 000 лв. и оспорва исковете по основание в останалата им част. Навежда възражения за недължимост на претендираните суми, тъй като за м. февруари 2011 г. „. Е. , гр. С. не е продавало карти за „. Е. О., гр. С., поради което от получената печалба не следва да се определя дял за ищеца. Релевирани са възражения за неизпълнени задължения от страна на ищцовото дружество – да продава карти на ротационен принцип, считано от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г., както и да заверява издаваните карти.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и писмените отговори, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор от 01.10.2003 г., „. Е. , гр. С. и „. Е. О., гр. С. са се споразумели за съвместна дейност и сътрудничество в изпълнение на градската транспортна схема и обслужване на населението, въз основа на договори за възлагане на обществен превоз на пътници, подписани с Община С., като са уговорили картите за пътуване в градската транспортна схема да не се продават на ротационен принцип, а да се издават от „. Е. и да се заверяват с печат на „. Е. О., като се описват в протоколи. С процесния договор ответникът се е задължил да подсигури общо централно диспечериране на градския транспорт и да подготвя и издава картите за пътуване, а ищецът – да подсигури необходимите автобуси и да заверява с печат на фирмата необходимия брой карти за градски транспорт.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за м. февруари 2011 г. ответникът е продал 1 337 карти за градския транспорт, извършван от превозвачите „. Е. , „. Е. О. и Консорциум „Мега транс” О., на обща стойност 27 880 лв. Вещото лице е посочило, че предвид общия изминат пробег /73 344 км./ и след приспадане на уговорените 3 % за диспечерски услуги, сумата за разпределение е в размер на 27 044 лв., като съответният дял на ищеца е 7 967.16 лв.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на предявените искове:
Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, обективирано в Договора от 01.10.2003 г., което не се оспорва от тях, обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите се. В раздел ІІІ от договора страните са предвидили начина на разчитане и плащане, а именно: разчитането да става до 5-то число на всеки следващ месец, като двете дружества разпределят прихода от продадените карти на база изминатите километри за предходния месец, а „. Е. , гр. С. да заплаща на „. Е. О., гр. С. 30% от общия приход от продадените карти за всяка изтекла седмица в първия работен ден на следващата седмица, като останалата част от полагащия се дял да се изплаща до 5-то число на следващия месец. Уговорено е, че „. Е. , гр. С. следва да предостави за контрол на „. Е. О., гр. С. седмични отчети за прихода от продадените карти, а последният да заплати 3% с ДДС от реализирания и полагащия им се приход на „. Е. , гр. С. за закупуване и доставка на консумативи, за диспечиране, подготовка и продажба на картите.
Страните по договора са включили и клауза за неустойки, като при неиздължена сума в размер на 2 000 лв. от „. Е. , гр. С. на „. Е. О., гр. С. от предшестващия месец до 15-то число на следващия месец е предвидено ответното по делото дружество да изплаща неустойка в размер на 5 000 лв. плюс 2% месечна лихва до пълното издължаване на тези и други задължения, като от следващия месец „. Е. О., гр. С. започва да продава картите на ротационен принцип.
С писмения отговор ответното дружество чрез своя представител /изпълнителният директор Н. Бояджиев/ е направило признание на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 65 000 лв., касаеща периода м. януари 2010 г. – м. януари 2011 г. включително, а с допълнителния писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител – адв. Б. П., както и в проведеното на 24.04.2013 г. открито съдебно заседание /на л. 66 от делото/ е изложено становище за признание на същия иск за сумата от 70 000 лв., касаеща периода м. януари 2010 г. – м. февруари 2011 г. включително.
Признатото от ищеца право на ответника на неустойка за периода м. януари 2010 г. – м. януари 2011 г. включително за сумата от общо 65 000 лв. не противоречи на закона или на добрите нрави, тъй като същото е изрично уговорено между страните и е в съответствие с ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка, предвид разпоредбата на чл. 359 ЗЗД и невъзможността да се уговарят неустойки и лихви, произтичащи от дейността, за която страните са обединили усилията си, не е направено в срока за писмен отговор, а в първото по делото открито съдебно заседание, поради което се явява преклудирано. Предвид обстоятелството, че при признание на иска съдът служебно следва да прецени дали признатото право противоречи на закона, релевираното възражение следва да бъде разгледано, тъй като наведеният довод касае именно противоречие със закона. Процесният договор не представлява договор за гражданско дружество по смисъла на ЗЗД и страните по делото не са съдружници, а съконтрахенти, тъй като са уговорили взаимни права и задължения, а придобитото от съвместната им дейност не става тяхна обща собственост. Следователно не е налице противоречие със закона, обуславящо твърдяната нищожност на клаузата за неустойка.
На следващо място „. Е. , гр. С. може да се разпорежда с признатото право, като признанието е извършено в писмена форма /с двата писмени отговора/ и от лица с представителна власт /изпълнителния директор и процесуалния представител, упълномощен с изрични права по чл. 34, ал. 3 от ГПК/. Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице пречките, предвидено в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 65 000 лв., касаеща периода м. януари 2010 г. – м. януари 2011 г. включително.
Що се отнася до претенцията за присъждане на сумата в размер на 7 967.16 лв., представляваща съответната част от получената печалбата от продажбата на карти за м. февруари 2011 г., същата се явява основателна. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за м. февруари 2011 г. ответникът е продал 1 337 карти за градския транспорт, извършван от превозвачите „. Е. , „. Е. О. и Консорциум „Мега транс” О., на обща стойност 27 880 лв. Следователно ищецът е изпълнил договорното си задължение да подсигури необходимите автобуси за изпълнение на транспортната схема. Възражението на ответника, че през процесния месец не е продавал карти за ищеца, а за себе си и за третия превозвач се явява неоснователно, тъй като уговорката между страните по делото е картите за пътуване да не се продават на ротационен принцип, а диспечерирането на всички линии от градския транспорт, подготовката и издаването на картите да се извършва от „. Е. , гр. С., т. е. да продава карти и за ищцовото дружество. Наведеният довод, че ищецът не е изпълнил задължението си да продава карти на ротационен принцип, считано от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г. се явява не само недоказан, тъй като въпреки дадените от съда указания с доклада по делото, ответникът не е поискал и не е събрал никакви доказателства в тази насока, но и ирелевантен за тази искова претенция, защото касае различен период /не е за м. февруари 2011 г./. Освен това, вещото лице установява, че „. Е. , гр. С. е продавал карти през процесния м. февруари 2011 г., като този факт не се отрича и от ответника /той твърди, че е продавал карти за себе си и за третия превозвач/.
Ищецът признава факта, че не е заверявал с печат издадените карти за градски транспорт, като обяснява, че ги е заверявал само в началото, когато са били на хартия, а впоследствие това не е било възможно, тъй като са издавани пластични и ламинирани карти и тази търговска практика се е наложила между страните. Въпреки, че ответното дружество не е оспорило наведените обективни причини за незаверяването на картите, настоящата инстанция намира, че ищецът не е изпълнил това свое договорно задължение, което неизпълнение обаче не е препятствало продажбата на картите за градски транспорт за м. февруари 2011 г. и реализирането на приходи от тях.
„. Е. , гр. С. е осигурил диспечерирането на линиите от градския транспорт, издавал е карти за пътуване, но не е изпълнил задължението си да представи на „. Е. О., гр. С. седмични отчети за прихода от продадените карти за м. февруари 2011 г. и самостоятелно, а не съвместно с ответника е разпределил този приход, като не е взел предвид изминатите от последния километри. Разчитането между страните е следвало да стане до 5-то число на м. март 2011 г., съгласно т. III.1 от процесния договор, което според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 7 967.16 лв. за ищеца, а ответникът не е поискал и не е представил доказателства, оборващи тази искова претенция. Неиздаването на фактура от страна на ищцовото дружество досежно цитираната сума не оборва изискуемостта й и не е основание за неплащането й.
Предвид основателността на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и наличието на предпоставките, предвидени в т. IV.1 от договора, а именно: неиздължена до 15.03.2011 г. /до 15-то число на следващия месец/ от ответника на ищеца сума в размер на 7 967.16 лв. /повече от 2 000 лв./ от м. февруари 2011 г., исковата претенция за заплащане на неустойка за м. февруари 2011 г. в размер на 5 000 лв. също се явява основателна. Следва да се отбележи, че ответникът чрез процесуалния си представител е направил признание на иска за неустойка в размер на 70 000 лв., т. е. включително и за м. февруари 2011 г., както в допълнителния писмен отговор, така и изрично в съдебно заседание.
При съвкупната преценка и анализ на доказателствата и на изявленията на страните по делото може да се направи обоснован извод, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на общо 77 967.16 лв., от които 70 000 лв., представляващи дължима неустойка за периода януари 2010 г. – февруари 2011 г. /по 5 000 лв. за всеки един месец/ и 7 967.16 лв. неизплатено задължение за м. февруари 2011 г., обективирано в сключения между страните Договор от 01.10.2003 г., което от своя страна и с оглед последиците от доказателствената тежест за ищеца обуславя основателността на исковите претенции, респективно същите следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, „. Е. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „. № 130, с ЕИК ***, представлявано от Н.М.Б.следва да заплати на „. Е. О., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. У., ул. „Момчил Ю. № 2, с ЕИК***, представлявано от управителя А. Д.С.направените от него разноски в размер на общо 7 540 лв. /седем хиляди петстотин и четиридесет лева/, представляващи внесена държавна такса, депозит за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Смолянският окръжен районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. Е. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „. № 130, с ЕИК ***, представлявано от Н.М.Б.да заплати на „. Е. О., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. У., ул. „Момчил Ю. № 2, с ЕИК **, представлявано от управителя А.Д.С. по обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявени от дружеството с ограничена отговорност срещу акционерното дружество, сумата в размер на общо 77 967.16 лв. /седемдесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/, от които 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляващи дължима неустойка за периода м. януари 2010 г. – м. февруари 2011 г. включително /по 5 000 лв. за всеки един месец/ и 7 967.16 лв. /седем хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ неизплатено задължение за м. февруари 2011 г. по сключения между страните Договор от 01.10.2003 г.
ОСЪЖДА „. Е. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „. № 130, с ЕИК**, представлявано от Н.М.Б. да заплати на „. Е. О., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. У., ул. „Момчил Ю. № 2, с ЕИК***, представлявано от управителя А.Д.С. направените от него разноски в размер на общо 7 540 лв. /седем хиляди петстотин и четиридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: