и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258 -чл.273 ГПК.
С решение №101/22.06.2018г. по гр.д. №340/2017г. районен съд гр.М. е осъдил на основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС и чл. 48 ЗУЕС К. Д. Ц., ЕГН *, от с. Д., общ. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ № * да заплати на Н. С. С., ЕГН *, от гр. З., ул. „. Т. № * сумата от 4 887 лв., представляваща припадащата ѝ се част от разходите за извършен неотложен и необходим ремонт на покрива и за отводняването на избения етаж на жилищна сграда с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр. З., одобрени със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.,осъдил е на основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС и чл. 48 ЗУЕС Г. А. С. , Д. К. Н., и Ж. К. Х. да заплатят на Н. С. С., по 794,67 лв. всяка една от тях /общо 2 384 лв./, представляващи припадащата им се част от разходите за извършен неотложен и необходим ремонт на покрива и за отводняването на избения етаж на жилищна сграда с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр. З., одобрени със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете в частта за разликата над уважения общ размер от 2 384 лв. до пълния предявен за солидарно заплащане общ размер от 4 887 лв.Отхвърлил е като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н. С. С. срещу К. Д. Ц. за сумата от 92,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 887 лв., за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г.Отхвърлил е като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н. С. С. срещу Г. А. С. , Д. К. Н. и Ж. К. Х. за солидарно заплащане на сумата от 92,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в общ размер 4 887 лв., за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г.Отхвърлил е като неоснователни и недоказани субективно и кумулативно съединените искове с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС и чл. 48 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В ЧАСТТА, с която са предявени от Д. Е. С. и И. Е. С. срещу К. Д. Ц.,Г. А. С., Д. К. Н. и Ж. К. Х.,Осъдил е К. Д. Ц., Г. А. С., Д. К. Н. и Ж. К. Х. да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. С. С. деловодни разноски в общ размер 888,76 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1599/18.07.2018г. от Н. С. С. ,Д. Е. С. и И. Е. С. от гр.З. ,Ч. А. Г. Н. Д. против решение № 101/22.06.2018 г. по гр.д. № 340/2017 г. по описа на районен съд -М., в отхвърлителните му части и моли съда да уважи изцяло предявените искове Претендира за разноски.Счита ,че приетата от съда фактическа обстановка относно извършените строително-монтажни работи е правилна, но неправилно съдът е приел процентните разпределения на притежаваната съсобственост между страните, което счита ,че е довело и до погрешни правни изводи и от там до частично уважаване на предявените искове.Моли съда да обърне внимание ,че на стр.7 от решението си, районният съд погрешно е описал притежаваните идеални части от страните, като е приел, че ищцата Н. С. е собственик на 3/8 идеални части от процесната жилищна сграда, ицщите Д. и И. са били придобили по наследяване от баща им Е. по 1/12 идеални части и по 1/24 идеални части от дядо им Д. по реда на заместването. В последствие Д. и И. били дарили притежаваните от тях идеални части на леля си К.. По този начин са били изгубили собствеността си и вече не се легитимирали като собственици на части от сградата. По отношение на тях исковете били неоснователни и недоказани и на това основание съдът ги отхвърлил. Съдът е посочил в решението си, че безспорно било установено, че ответницата К. Ц. притежавала 1/2 идеални части от сградата, от които 1/8 придобити по наследяване от баща й Д., 1/8 придобила от майка й Р. с НА №*/20* г. и по 1/8 /общо 2/8/ е придобила по дарение от племеничките й Д. и И. с НА № */20* г. Също така съдът е приел, че ответниците Г. С., Д. Н. и Ж. Х. са придобили общо 1/8 идеални части от същата сграда по наследяване от дядо им Д. и баща им К. или всяка една от тях е получила по 1/24 идеални части от къщата.
Изводите на съда относно притежаваните от ответницата К. Ц. идеални части счита ,че са неправилни. Безспорно е, че същата е придобила по наследяване от баща си 1/8 идеална част, но намира ,че погрешно съдът е приел, че е придобила по дарение от племеничките си ищците Д. и И. С. по 1/8 идеални части или общо 2/8 идеални части. Видно от цитираният нот. акт. №*/20*г., Р. Д. С., Д. Е. С. и И. Е. С., действаща Ч. пълномощника си Н. С. С., даряват К. Д. Ц. /в качеството си на собственик на 1/8 идеална част/ собствените си идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „. Т. № 20, обл. С., по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на ИД на АГКК гр. София, а именно: 2/8 /две осми/ идеални части от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 31111.35.51.1, цялата със застроена площ 77 кв.м. От нотариалния акт за дарение счита ,че е видно, че Д. и И. не са дарили леля си К. с 2/8 идеални части, а са вписани 2/8 идеални части като собствени между Р., Д. и И.. Освен това дарението на притежаваните от И. идеални части е станало Ч. пълномощник Н. С., а волята на И. е била да бъдат прехвърлени, Ч. дарение на леля й К., наследствения дял, получен от дядо й Д. С., но не и делът получен от баща й Е. С.. Такава е била и волята на ищцата Д. С.. По нотариалния акт Д. и И. не са прехвърлили по 1/8 или друго казано не са прехвърлили както съдът е констатирал общо 2/8 идеални части. Следователно ответницата К. Ц., както е приел съда, не е станала собственик на 1/2 идеална част от жилищната сграда. Приемайки по този погрешен начин наличието на собственост между страните, счита ,че съда е лишил ищците с 1/8 идеална част от притежаваната собственост. Счита ,че ищцата Н. С. е собственик на 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху жилищната сграда, което е видно от приложения по делото нот.акт. № */19* г.
Наследила е съпругът си Е., който е бил собственик също на 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху жилищната сграда, също видно от нот.акт № */19* г. Твърди ,че техните деца - ищците Д. и И., са наследили идеални части от дядо им Д. С. и от баща им Е. С.. Твърди ,че Д. и И. не са се разпореждали с дела им придобит по наследяване от баща им, а се разпоредили с дела им придобит по наследяване от дядо им Д.. Поради това няма как ищците Д. и И. да са загубили собствеността си и по този начин съдът да приеме, че предявеният иск по отношение на тях е неоснователен и недоказан.
Счита ,че по делото е безспорна притежаваната от ответниците Г. С., Д. Н. и Ж. Х. 1/8 идеална част от правото на собственост върху жилищната сграда, но неправилно съдът е приел, че спрямо тях предявените искове следва да бъдат уважени частично, приемайки, че предявения иск по отношение на ищците Д. и И., са неоснователни и недоказани, поради това, че към момента на извършените СМР, не са били собственици на идеални части от процесната сграда. Съдът неправилно е проследил оставеното наследство от Д. С., извършеното прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане /НА № */19* г./ и извършеното дарение на недвижим имот /НА № */20* г./. Счита че съда неправилно увеличавайки притежаваните идеални части в полза на ответницата К. Ц., за сметка на ищците Д. и И. С.,като е приел, че последните са загубили собствеността си, което е довело и до неправилния извод, че спрямо тях исковете са предявени като неоснователни и недоказани и поради това съдът е достигнал и до частичното уважаване на исковете.
Намира ,че изводите на съда относно отхвърляне на исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД, приемайки, че ищците не са били доказали, че са поканили ответниците да им заплатят съответните им части от извършените разходи ,са неправилни и необосновани.Съдът не е съобразил, че към исковата молба е приложена покана-предложение за доброволно прекратяване на съсобствеността, видно от която, ответниците са били предупредени, че освен стойността по СМР следва да заплатят и лихви за забава. Моли съда да обърне внимание,че от свидетелските показания на св. К. е видно, че ответниците са били канени да заплатят сумите, а при отказ, че ще плащат и лихви за забавеното плащане. Поради това счита , че и в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, моля да бъде отменено и уважена исковата претенция за осъждането на ответниците да заплатят и лихви за забава, така както са поискани с исковата молба.Счита ,че съда не е взел под внимание, че ищците са доказали, че са собственици на втория жилищен етаж от процесната сграда. Те са собственици на втори жилищен етаж и едно избено помещение, така както сочат събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първият жилищен етаж и две избени помещения са наследени от общият между страните наследодател Д. М. С., починал на 21.06,1999 г.
По делото безспорно счита ,че е установено, че всички /ищци и ответници/ притежават по 1/8 идеални части от първия жилищен етаж и двете избени помещения или по четири равни части. Счита ,че ответниците по делото се водят като съсобственици на първия жилищен етаж и двете избени помещения, само на книга. Твърди ,че не вземат абсолютно никакво участие за поддържането на жилищната сграда, нито със труд, нито с парични средства. Твърди ,че ищците са поели всички разходи по поддържането на сградата. Вложили са парични средства и труд за отстраняване на неотложни ремонти. Извършили са цялостен неотложен ремонт на покрива, необходима хидроизолация на основите на къщата, облицовка по цокли, вертикална планировка, включваща настилка и отводняване и нов външен водопровод. По този начин са спасили жилищната сграда от разрушаване и от наводняване, които строително монтажни работи са покачили пазарната й цена.
Общо дължимата сума от ответниците е в размер на 974.00 лв., от които 4 887.00 лв. ,дължими от ответницата К. Д. Ц. и 4887.00 лв., дължими от ответниците Г. А. С., Д. К. Н. и Ж. К. Х., представляваща половината сума от неотложния разход, извършен за необходимия и неотложен ремонт на покрива на съсобствената им жилищна сграда и строително монтажни работи по отводняване на основите на сградата и нейното обезопасяване от разрушаване. Счита ,че ответниците следва да заплатят и законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2017 г. до 12.05.2017 г., както и законна лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска, до окончателно изпащане на сумите.
Моли съда да обърне внимание ,че и към настоящия момент ищците Н., Д. и И. С. /НА № */19* /, продължават да изпълняват задълженията си във връзка с гледането и издържането на Р. С. /майка на К. и баба на останалите ответници/, която от седем години е болна на легло.Моли съда да приеме като писмено доказателство Пълномощно с per. № 1033/03.05.2010 г. по описа на Нотариус Семир Бозов, per. № 356 на НК с район на действие района на районен съд - М..Пълномощното е приложено към цитираният по делото НА № */20* г.
Постъпил е писмен отговор с вх.№2171/25.10.2018г. от А. В. като пълномощник на К. Ц. Д. Н. и Ж. Х. против депозираната въззивна жалба от А. Д., процесуален представител на Н. С. , Д. Е. С. и И. Е. С. ,като намира въззивната жалба срещу отхвърлителните части на обжалваното решение ,за неоснователна .Счита ,че въззивната жалба е бланкетна. Изрично в отговора си на исковата молба е заявено ,че по отношение на Д. С. и И. С. ,които са извършили дарение на собствените си идеални части е налице липса на активна материално-правна легитимация .Счита ,че относно тези доводи районният съд не е взел отношение и в доклада не е разпределил доказателствената тежест.Моли съда да обърне внимание ,че едва във въззивната жалба жалбоподателите за първи път разглеждат и тълкуват каква воля са имали Д. С. и И. С. при осъществяване на дарението в полза на К. Ц. Моли съда да не приема представеното нечетливо копие на пълномощно на И. С. ,тъй като е налице преклузия и ищците са могли в първата инстанция да го представят и да ангажират доказателства Счита че представеното към жалбата пълномощно е неотносимо към предмета на спора.Намира ,че в хода на първоинстанционното производство са извършени груби нарушения на процесуалните правила .Моли съда да обърне внимание ,че районния съд не е отговорил в обжалвания акт на направени от доверителите и оспорвания и възражения ,доказателствени искания и становища Моли съда да не дава възможност на жалбоподателите да представят и други доказателства тъй като съгласно ГПК , това е недопустимо.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1607/19.07.2018г. от К. Ц. Д. Н. и Ж. Х. Ч. А.В. против решение №101/22.06.2018г. по гр.№340/2017г.по описа на районен съд гр.М. Прави възражение че исковете са неоснователни поради липса на активна материално правна легитимация .Счита ,че Д. С. и И. С. са се разпоредили със собствените си идеални части при осъществяване на дарението в полза на К. Ц. на 16.08.2010г. ,много преди да бъдат извършени строително-монтажните работи на съсобствената между страните сграда-месец май-септември 2013гСчита ,че в хода на производството пред районен съд гр.М. ищците не са доказали по безспорен начин ,че са съсобственици на процесния имот.Липсват мотиви на съда в обжалваното решение относно направени от страните възражения ,оспорвания ,доказателствени искания Поради това намира че мотивите са неясни и неправилни Намира ,че районният съд освен да изброи представените доказателства , не ги е анализирал Моли съда да обърне внимание че СТЕ е оспорена от доверителите и,а не както обратно приема съда .Пооради това моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.Претендира за направените деловодни разноски
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.№2212/01.11.2018г. от Н. С. ,Д. С. и И. С. Ч. А. Д. ,който намира въззивната жалба с вх.№1607/19.07.2018г. за неоснователна.Твърди ,че изцяло поддържа подадената въззивна жалба и оспорва подадената въззивна жалба от К. Д. Ц., Г. А. С., Д. К. Н. и Ж. К. Х. Претендира за направените разноски. Жалбоподателите сочат, че били оспорили така предявените искове, като са изложили и твърденията си по същите. Това е вярно, но моли съда да обърне внимание ,че същите не са ангажирали никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, а единствено участието им в процеса се състои в подаване на поредица от неоснователни оплаквания, искания за отводи на съдебния състав и т.н., без ангажиране на доказателства по съществото на спора.Счита ,че с въвзивната жалба отново се преповтаря една част от оплакванията, като се въвеждат голословни твърдения, че съдът е извършил груби и съществени нарушения на процесуалните правила, които са били довели до нарушаване на основен принцип на гражданския процес - равнопоставеност на страните в производството, цялото първоинстанционно производство се развило и разгледало от съда при едно некоректно и тенденциозно отношение спрямо тях и процесуалния им представител, в резултат на което са нарушени правата и интересите им, което от своя страна говорело за подозрение в безпристрастност на съда.Счита ,че съда в максимална степен е дал възможност на страните да докажат твърденията си, като ответниците са останали пасивни в тази част, но били активни в исканията си за отводи на съдебния състав и оплаквания, които са извън предмета на доказване по съществото на спора.
Моли съда да обърне внимание ,че след като ответниците са се позовали на чл. 201 ГПК, следва да посочат и конкретните си съмнения за неправилността на заключението на вещото лице и в какво се изразява неговата необоснованост. Направено е само искане за допускане на повторна експертиза,но не става ясно защо заключението на вещото лице е необосновано и защо са налице съмнения за неговата правилност. Счита ,че съда е спазил процедурата по изслушване на вещото лице и приемане на заключението, същото е обосновано и не възникват съмнения за неговата правилност. Счита ,че по делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обосновават исковата претенция, както по основание, така и по размер. Покривът и избения етаж са обща част, тъй като сградата се състои от два главни обекта - два жилищни етажа, поради което и всеки един от съсобствениците е длъжен да участва в поддръжката на общите части. В случая счита ,че безспорно се установява , че извършването на ремонт на покрива е било необходимо, тъй като старият покрив е протекъл, течовете са нанесли вреди в жилището на доверителите ми, поради което съдът правилно е приел за безспорно установено, че разноските за ремонта на покрива са били необходими за запазване и поддържане на общата част - покривът, поради което възстановяването на същите се дължи от съсобствениците, съобразно квотите им. Същото се отнася и до отводняването на избения етаж, тъй като в него често се е събирала вода, която е изтичала навън, по стените е имало мухъл и силна влага.Намира ,че по делото безспорно се доказва, че са извършени необходими разноски за запазването на общата жилищна сграда. Следователно ответниците дължат да заплатят на доверителите му съответната част от направените разходи за ремонта на покрива и отводняването на сградата.Претендира за разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.С. жалбоподателите Г. А. С., Д. К. Н., Д. Е. С., Ж. К. Х., И. Е. С., К. Д. Ц., Н. С. С., редовно призовани. Явява се лично Д. К. Н., останалите жалбоподатели не се явяват.
За жалбоподателите Н. С. С., И. С. и Д. Е. С. се явява А. Г. Д., редовно упълномощен,който поддържа въззивната жалба на доверителките си изцяло Претендира за разноски по представен списък по чл.80 ГПК Намира ,че жалбата на насрещната страна е неоснователна .Прредставя писмена защита.
За жалбоподателките Д. К. Н., Г. С., К. Ц. и Ж. Х. се явява А. С. В., редовно упълномощена,която поддържа въззивната жалба на доверителките си .Счита ,че обжалваното решение е незаконосъобразно ,необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила .Моли съда да остави въззивната жалба на Н. С. , Д. Е. С. и И. С. ,без уважение.Счита ,че ищците по никакъв начин не доказват кога и кой точно е извършил ремонтните работи и каква е реалната стойност на тези строително монтажни работи .Претендира за разноски по представен списък
С.окръжен съд намира ,че и двете въззивни жалби са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощени процесуални представители ,в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана въззивна жалба с вх.№1599/18.07.2018г. от Н. С. С. ,Д. Е. С. и И. Е. С. от гр.З. ,Ч. А. Г. Н. Д. против решение № 101/22.06.2018 г. по гр.д. № 340/2017 г. по описа на районен съд -М., е частично основателна по следните съображения :
Н. С. С., Д. Е. С. и И. Е. С. – и трите от гр. З. са предявили срещу ответниците К. Д. Ц. ,Г. А. С., Д. К. Н. и Ж. К. Х. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС и чл. 48 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците припадащите им се части от стойността на извършения необходим и неотложен ремонт на покрива на съсобствената им жилищна сграда с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр. З., пропорционално на притежаваните от всеки от тях части от общите части в сградата и законната лихва върху отделните суми за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното заплащане на задължението- сумата 4 887 лв., претендирани от ищците да им заплати К. Ц., както и 92,49 лв. мораторна лихва за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г.4 887 лв. претендирани за солидарно заплащане от ответниците Г. А. С., Д. К. Н. и Ж. К. Х., както и 92,49 лв. мораторна лихва за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г.. Претендират присъждане на направените в съдебното производство разноски.
Видно от удостоверение за наследници Д. М. С.е починал на 21.06.1999 г. и е оставил за наследници -съпругата си Р. Д. С., дъщеря - К. Д. Ц. ,син - К. Д. С. и внуците Д. Е. С. и И. Е. С. – дъщери и Н. С. С. – съпруга на починалия през 1996 г. негов син Е.Д. С..
На 08.02.2007 г. е починал и К. Д. С., който е оставил наследници Г. А. С. – съпруга и Д. К. Н. и Ж. К. Х..
Видно от констативен нотариален акт от 14.11.1990 г. общият наследодател Д. М. С. и съпругата му Р.Д. С. са признати за собственици на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., състояща се от избен етаж с три избени помещения и два жилищни етажа с по три стаи на всеки етаж и сервизни помещения на първия етаж, представляваща еднофамилно жилище, застроено в държавен парцел XVI, кв. 43 от плана на гр. З..
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том *, дело № */1995 г. на нотариуса при районен съд гр. З. ,Р. Д. С. е прехвърлила на Е. Д. С. и Н. С. С. притежаваната от нея 1/2 ид.част от същата сграда срещу задължението да я гледат и издържат и ползването на първия жилищен етаж до края на живота и.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том *, рег. № *, дело № */2010 г. по описа на нотариуса с рег. № 184 по РНК, Р. Д. С., Д. Е. С. и И. Е. С. са дарили на К. Д. Ц. само 2/8 идеални части от жилищна сграда - еднофамилната с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр. З..Ищците Д. С. и И. С. са придобили по наследяване от техния баща Е.С. ,починал през 1996г. по 1/12 идеална части и по реда на заместването от дядо си Д. С. по 1/24 идеални части.
Поради това незаконосъобразно и необосновано районен съд М. приема ,че с този нотариален акт за дарение от 2010г. ищците Д. С. И. С. са прехвърлили всички притежавани от тях идеални части от процесния имот и са били загубили собствеността си и не могат да се легитимират като собственици на част от сградата .
С нот. акт за дарение от 2010г. К. С. е получила дарените и от Р. С. , Д. С. и И. С. само 2/8 идеални части и самата К. С. е имала 1/8 идеална част като всичко същата притежава само 3/8 идеални части ,а не 1/2 идеална част както е приел районния съд .
Р. С. ,съпруга на общия наследодател Д. С. след неговата смърт през 1999г. съгласно чл.9,ал.1 ЗН наследява част равна на частта на всяко дете .На Р. С. са и останали 5/168 идеални части от процесния имот/21/168-16/168 е равно на 5/168 идеални части /.В случая обаче Р. С. не е страна в настоящия процес като относно нейната квота не са правени възражения от страните по делото
На Д. С. са и останали 1/14 идеални части /28/168 -16/168 е равно на 12/168.
На И. С. са и останали 1/14 идеални части /28/168 -16/168 е равно на 12/168.
Така че те са активно материално легитимирани да участват в процеса като съсобственици на процесния имот.
В този смисъл след като К. С. е станала собственик на 3/8 идеални части от процесния имот ,то /0,375х 19 072,02 лева ,колкото е стойността на разходите за извършените СМР ,видно от приетата СТЕ ,се получава сума 7 152,00 лева .Тази сума ответницата К. С. дължи на ищците Н. С. Д. С. и И. С..Но съдът констатира ,че в хода на производството пред първата инстанция не е направено увеличение на исковата претенция ,поради това К. С. дължи на ищците исковата сума 4 887,00 лева,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
Не се спори в процеса ,че наследниците на К. С.,починал през 2007г. /син на общия наследодател Д. С. /ответниците Г. С. , Д. Н. и Ж. Х. имат 1/8 идеална част от процесния имот /0,125х19,072,02 лева/стойността на разходите за извършени СМР/ ,което е равно на 2 384 лева.Тази сума представлява припадащата им се част за извършен необходим и неотложен ремонт на покрива и отводняване на избения етаж на жилищната сграда с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр.З. ,ведно със законна лихва от 12.05.2017г. /датата на депозираната искова молба / до окончателно изплащане на вземането.
За разликата на 2 348 лева до пълния предявен от ищците размер от 4 887 лева въззивният съд намира ,че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Ще следва да бъдат отхвълени акцесорните искове за лихва за забава за периода от 06.03.2017г. до 12.05.2017г. ,тъй като по смисъла на чл.84,ал.2 ЗЗД ищците не доказват в процеса да са поканили ответниците по делото да им заплатят съответните припадащи им се части от извършените разходи в процесния имот.Представената по делото покана е със съвсем друго съдържание.
Депозираната въззивна жалба с вх.№1607/19.07.2018г. от К. Ц. Д. Н. и Ж. Х. Ч. А.В. против решение №101/22.06.2018г. по гр.№340/2017г.по описа на районен съд гр.М. е частично основателна по следните съображения:
Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите ,че ищците Д. С. и И. С. на 16.08.2010г.са дарили своите идеални части от процесния недвижим имот и поради това по отношение на тях исковете са неоснователни тъй като липсвала активна материално правна легиитимация.Относно това възражение по първата въззивна жалба въззивният съд е развил съображения ,че с нотариалния акт за дарение от 2010г. Р. С. Д. С. и И. С. са прехвърлили само 2/8 идеални части от процесния имот и са останали съсобственици -Р. С. с 5/168 идеални части ,Д. С. с 1/14 идеална част и И. С. също с 1 /14 идеална част.
Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите ,че не било ясно кой ,кога и точно какви строително -монтажни работи са извършени в процесния имот.По делото в първата инстанция е приета СТЕ която установява ,че необходимите и неотложни разходи за запазване на процесния имот са в общ размер 19 072,02 лева с ДДС.След като жалбоподателите възразяват ,че са оспорили заключението на вещото лице по СТЕ на основание чл.201 ГПК с искане за извършване на повторна експертиза ,е следвало да посочат изрично в какво се състои неправилността и необосноваността на заключението на вещото лице.
Основателно е възражението на пълномощника на жалбоподателите К. С. ,Г. С. ,Д. Н. и Ж. Х. ,че ищците не са представили документ -покана,който да установява уведомяване на ответниците като съсобственици на жилищната сграда за предстоящите ремонтни работи .В този смисъл въззивният съд намира ,че акцесорните искове за лихва за забава за периода от 06.03.2017г. до 12.05.2017г.-депозиране на исковата молба ,следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
В този смисъл С.окръжен съд намира ,че ще следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и постанови друго, с което да осъди на основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС и чл. 48 ЗУЕС К. Д. Ц. да заплати на Н. С. С. ,Д. Е. С. и И. Е. С. сумата от 4 887 лв/четири хиляди осемстотин осемдесет и седем/лева , представляваща припадащата им се част от разходите за извършен неотложен и необходим ремонт на покрива и за отводняването на избения етаж на жилищна сграда с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр. З., одобрени със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
Ще следва да бъдат осъдени на основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС и чл. 48 ЗУЕС Г. А. С., Д. К. Н. и Ж. К. Х. да заплатят на Н. С. С.,Д. Е. С. и И. Е. С. по 794,67 лв. всяка една от тях /общо 2 384 лв./, представляващи припадащата им се част от разходите за извършен неотложен и необходим ремонт на покрива и за отводняването на избения етаж на жилищна сграда с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр. З., одобрени със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до окончателното заплащане на вземането, като ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете в частта за разликата над уважения общ размер от 2 384 лв. до пълния предявен за солидарно заплащане общ размер от 4 887 лв..
Ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. С. С., Д. Е. С. и И. Е. С. срещу К. Д. Ц. за сумата от 92,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 887 лв., за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г.
Ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. С. С., Д. Е. С. и И. Е. С. срещу Г. А. С. , Д. К. Н. и Ж. К. Х. за солидарно заплащане на сумата от 92,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в общ размер 4 887 лв., за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г.
С оглед изхода на спора ще следва да бъдат осъдени К. Д. Ц., Г. А. С., Д. К. Н., и Ж. К. Х. да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. С. С., Д. Е. С. и И. Е. С. разноски за двете съдебни инстанции съразмерно уважената част от исковете в общ размер 2 682,88 /две хиляди шестотин осемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки /лева.
Водим от гореизложеното С.окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение №101/22.06.2018г. по гр.д. №340/2017г. районен съд гр.М. като незаконосъобразно и необосновано и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС и чл. 48 ЗУЕС К. Д. Ц., ЕГН *, от с. Д., общ. Л., обл. В.Т., ул. „Ш.“ № * да заплати на Н. С. С., ЕГН *, от гр. З., ул. „. Т. № * ,Д. Е. С. ,ЕГН-* и И. Е. С. ,ЕГН-* и двете от гр.З. ,ул“. Т. " №. сумата от 4 887 лв/четири хиляди осемстотин осемдесет и седем/лева , представляваща припадащата им се част от разходите за извършен неотложен и необходим ремонт на покрива и за отводняването на избения етаж на жилищна сграда с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр. З., одобрени със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС и чл. 48 ЗУЕС Г. А. С., ЕГН * от гр. З., ул. „Г.“ № *; Д. К. Н., ЕГН *, от гр. З., ул. „Х. С.“ № * и Ж. К. Х., ЕГН *, от гр. З., ул. „Г.“ № * да заплатят на Н. С. С., ЕГН *, от гр. З., ул. „. Т. № *,Д. Е. С. ,ЕГН-* и И. Е. С. ,ЕГН-* и двете от гр.З. ,ул“. Т.о " №. по 794,67 лв. всяка една от тях /общо 2 384 /две хиляди триста осемдесет и четири /лева , представляващи припадащата им се част от разходите за извършен неотложен и необходим ремонт на покрива и за отводняването на избения етаж на жилищна сграда с идентификатор 31111.35.51.1 по КККР на гр. З., одобрени със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете за разликата над уважения общ размер от 2 384 лв. до пълния предявен размер за сумата 4 887 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. С. С., ЕГН *, от гр. З., ул. „. Т. № * Д. Е. С. ,ЕГН-* и И. Е. С. ,ЕГН-* и двете от гр.З. ,ул“. Т. " №. срещу К. Д. Ц., ЕГН *, от с. Д., общ. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ № * за сумата от 92,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 887 лв., за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. С. С., ЕГН *, от гр. З., ул. „. Т. № *, Д. Е. С. ,ЕГН-* и И. Е. С. ,ЕГН-* и двете от гр.З. ,ул“. Т. " №. срещу Г. А. С., ЕГН * от гр. З., ул. „Г.“ № 11; Д. К. Н., ЕГН *, от гр. З., ул. „Х. С.“ № * и Ж. К. Х., ЕГН *, от гр. З., ул. „Г.“ №* за солидарно заплащане на сумата от 92,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в общ размер 4 887 лв., за периода 06.03.2017 – 12.05.2017 г.
ОСЪЖДА К. Д. Ц., ЕГН *, от с. Д., общ. Л., обл. В.Т., ул. „Ш.“ № *; Г. А. С., ЕГН * от гр. З., ул. „Г.“ № *; Д. К. Н., ЕГН *, от гр. З., ул. „Х.С.“ № * и Ж. К. Х., ЕГН *, от гр. З., ул. „Г.“ № * да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. С. С., ЕГН *, от гр. З., ул. „. Т. № * Д. Е. С. ,ЕГН-* и И. Е. С. ,ЕГН-* и двете от гр.З. ,ул“. Т." №. разноски за двете съдебни инстанции съразмерно уважената част от исковете в общ размер 2 682,88 /две хиляди шестотин осемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на пълномощниците на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :