Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Постъпила е жалба от Н. Р. И. от с. С., О. З. срещу Постановление от 08.04.2019 г. по изп. дело № 27/2017 г. на РС – З. с оплаквания, че постановлението е незаконосъобразно.
Твърди се в жалбата, че жалбоподателят не е поканен досега да премахне оградата; твърди се, че няма валиден въвод във владение поради деформиране и отклонения при прилагане на плана. Твърди се, че изпълнението не зависи от волята и възможностите на жалбоподателя, както изисква чл. 527 от ГПК. Жалбоподателят сочи, че през 2018 г. е прехвърлил собствеността на спорния имот и не упражнява фактическа власт върху имота и върху процесната ограда. Жалбоподателят смята, че изпълнението следва да се насочи срещу новите собственици на имота; смята, че е настъпила перемция.
В срок са депозирани писмени възражения срещу жалбата от взискателката С. А. С., чрез пълномощник адв. К. Г., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че са налице предпоставките за издаване на атакуваното постановление. Сочи се, че обстоятелството, че длъжникът е прехвърлил имота, не го деконструира като длъжник и не възпрепятства правото на Съдия изпълнителя да оправомощи взискателя да премахне процесната ограда. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 298 ал. 2 от ГПК. Излагат се доводи, че не е настъпила перемция. Претендират се разноски.
В мотивите си ДСИ излага хронологията на изпълнителните действия по изп. дело № 27/2017 г.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Изп. дело № 27/2017 г. по описа на СИС при РС – З. е образувано по молба на взискателката С. А. С. по представен от нея Изпълнителен лист от 09.03.2017 г., според който Н. Р. И. се осъжда на основание чл. 109 от ЗС да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на С. А. С. да упражнява принадлежащото й право на собственост върху парцел ХІІІ-99 кв. 24 по ЗРП на с. С., като премахне построената от него масивна ограда с дължина около 29 м., попадаща изцяло в северната част на посочения недвижим имот.
Неоснователни са доводите на длъжника И., че не е бил поканен да изпълни задължението си – покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника чрез сина му М. И. на 28.03.2017 г. Лично на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение на 11.05.2017 г.
Неоснователни са и доводите за настъпила перемция. Производството по изпълнителното дело е било спирано два пъти, през което време не тече срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради което не са настъпили последиците на тази разпоредба.
Производството по изп. д. № 28/2017 г. няма за предмет въвод във владение, поради което са неоснователни оплакванията в жалбата в тази връзка. При наличие на влязло в сила съдебно решение длъжникът не може да се позовава на отклонение при прилагане на плана.
Атакува се Постановление от 08.04.2019 г., с което ДСИ по повод молба от 04.04.2019 г. на взискателката, на основание чл. 526 ал. 1 от ГПК оправомощава взискателката С. А. С. да премахне построената от длъжника масивна ограда с дължина около 29 м., попадаща изцяло в северната част на собствения й парцел ХІІІ-99 кв. 24 по ЗРП на с. С., за сметка на длъжника Н. И..
Съдът намира това постановление за законосъобразно и обосновано.
Постановлението е резултат от бездействието на длъжника, който не изпълнява действието по премахване на процесната ограда, за което е осъден с влязло в сила решение.
Разпоредбата на чл. 526 ал. 1 от ГПК дава възможност, когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника. Бездействието на длъжника И. и отказа му да изпълни съдебното решение е обусловило издаването на обжалваното постановление, с което ДСИ оправомощава взискателката да извърши това действие. Постановлението е издадено в съответствие с предвидената в закона възможност и в съответствие с доказателствата по делото и поведението – бездействието на длъжника и опитите му да осуети изпълнението на съдебно решение.
Към жалбата се представят писмени доказателства, от които е видно, че длъжникът и съпругата му са дарили на синовете си М. Н. И. и В.Н. И. УПИ ХІ-98 , отреден за имот пл. № 98, кв. 24 по ПУП на с. С., с обща площ 446, 70 кв.м.
Категорично прехвърлянето на имота не освобождава длъжника от задължението да изпълни действието, за което е осъден със съдебно решение. Според разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Според чл. 226 ал. 2 от ГПК приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице; той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222. Според разпоредбата на чл. 226 ал. 3 от ГПК постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с посочените изключения.
Основателно е позоваването на пълномощникът на взискателя на разпоредбата на чл. 298 ал. 2 от ГПК – влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Т.е. прехвърлянето на имота по никакъв начин не осуетява изпълнението на съдебното решение, а именно премахване на процесната ограда, независимо дали приобретателите ще встъпят като страни в изпълнителното производство.
По отношение твърдението на жалбоподателя, че не се намира във фактическа власт на имота, който вече е прехвърлил, следва да се допълни, че в случая по аналогия намира приложение и разпоредбата на чл. 523 ал. 1 от ГПК, като в случая е безспорно, че преобретателите са придобили имота от длъжника както след предявяване на гражданския иск, така и след образуване на изпълнителното производство.
Предвид гореизложеното обжалваното постановление като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Смолянски окръжен съд





Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 08.04.2019 г. по изп. дело № 27/2017 г. на ДСИ при Районен съд гр. З..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.