Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 2228/22.05.2018г. от О. Д. представлявана от К. Е. Р. Ч. пълномощника му А.Н. Т. срещу Постановление за разноски от 10.05.2018 г. по изп.д.№ 87/2018г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов с рег.№ 918 и район на действие Окръжен съд-Смолян. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Излагат се доводи, че неоснователно ЧСИ е приел нови разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 700 лева, след като с постановлението за образуване на изпълнителното дело е приел разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 200 лева. Твърди се, че това е грубо нарушение на закона и добрите нрави и не следва за едно и също изпълнително дело да се начисляват две адвокатски възнаграждения. Сочи се, че в разпоредбите на чл.10,ал.1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ясно е определен размера на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело по т.1 в размер на 200 лева и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания-1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7,ал.2 от същата Наредба.Моли да бъде отменено обжалваното Постановление за разноски от 10.05.2018г., а в случай, че не бъде отменено прави възражение за прекомерност, като моли адвокатското възнаграждение да бъде съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Претендира за разноски в настоящето производство.
С срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „. Е., представлявано от У. В. Н. А. Ч. пълномощника му А.Г. Б., в които оспорва частната жалба като неоснователна.Излагат се доводи, че неоснователно жалбоподателя твърди, че ЧСИ е приел за втори път адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и не следва да се начисляват две възнаграждения. Сочи се, че към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело по чл.10,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. , които разноски са приети от ЧСИ с постановление за образуване на изп.д.№ 87/2018г. от 02.04.2018г. Твърди се още, че впоследствие с оглед бездействието на длъжника и необходимостта от извършване на процесуални действия с цел удовлетворяване на парични вземания е представен нов договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че взискателят е заплатил 700 леваза оказване на правна помощ и съдействие изразяващи се в процесуално представителство на взискателя и извършване на процесуални действия с цел удовлетворяване на парични вземания на основание чл.10,т.2 от същата Наредба, като сумата е изчислена от сбора на сумите, подлежащи на принудително събиране, а именно: 20 000 лева главница, 4831,87 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 20.08.2015г. до 03.01.2018г., 662,43 лева -законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 05.01.2018г. до 03.05.2018г., разноски в заповедното производство в размер на 496,64 лева сържавна такса и 903 лева адвокатско възнаграждение и разноски в изпълнителното производство в размер на 130 лева такси и 200 лева адвокатско възнаграждение или общо сумата от 27 223,94 лева. Дължимото възнаграждение върху посочената сума изчислено по правилата на чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.10,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. е в размер на 673,36 лева, а начисленото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е 700 лева, поради което доводите за прекомерност са неоснователни. По делото са извършвани процесуални действия във връзка със събирането на дължимите суми, поради което моли да бъде оставена без уважение частната жалба.
ЧСИ Тодор Витанов в представените по реда на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви излага становище, че с оглед липсата на доброволно изпълнение в указания срок е възникнала необходимостта от прилагане на конкретни изпълнителни способи срещу длъжника, като взискателят е сключил втори договор за правна защита и съдействие от 03.05.2018г., съгласно който е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 700.00 лв., чийто размер е съобразен с разпоредбата на чл. 10,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и който е представен по изпълнителното дело за събиране като разноски в хода на изпълнителното производство. С молба вх.№2087/09.05.2018г. взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия Ч. налагане на запор на банкови сметки на длъжника, извършване на справки за регистрирани МПС на името на длъжника и изискване на удостоверение от ЦРОЗ относно вписване на особен залог върху банковите сметки. Сумата, посочена като адвокатско възнаграждение е приета от ЧСИ като разноски по делото с постановление за разноски от 10.05.2018г.,копие от което е получено от длъжника на 14.05.2018 г. със съобщение изх. № 01984/10.05.2018. С оглед разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в настоящия случай. Предвид представените адвокатски пълномощни е установено наличието на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител А. Г. Б. от взискателя за образуване и процесуално представителство и съдействие по изпълнителното дело. От представените договори за правна защита и съдействие от 19.03.2018г. и от 03.05.2018 г. се установява, че посочените разноски са действително направени от взискателя, доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар, св който смисъл е т.1 от Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени само минимални адвокатски възнаграждения, но страните имат свободата да договарят и по-голям размер с оглед спецификите на всеки един отделен случай. В конкретния случай уговореното възнаграждение в размер на 200.00 лв. е определено и уговорено, съобразно чл. 10, т. 1 - за образуване на изпълнително производство, докато вторият адвокатски хонорар в размер на 700.00 лв. е определен съгласно чл. 10, т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Направените от взискателя разнноски по двата договора се отнасят до извършването на различни правни действия от пълномощника и са дължими на различни правни основания.Към настоящият момент доброволно плащане от длъжника не е направено в срок след връчването на поканата за доброволно изпълнение, поради което е необходимо извършването на процесуални действия по принудителното събиране на дължимите суми. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба, писмените възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ счита, че частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК по куриер на 21.05.2018г.,видно от представената товарителница/л.7/, а от приложеното на л.38 съобщение е видно, че обжалвания акт е връчен на длъжника на 14.05.2018г. Жалбата е подадена от надлежна страна-длъжник по изпълнителното дело, срещу подлежащ на обжалване акт-Постановление за разноски от 10.05.2018г. по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 87/2018г. по описа на ЧСК Тодор Витанов с рег.№ 918 и район на действие Окръжен съд-Смолян е образувано по молба на „. Е. С.общ.Х.,обл.Благоевград въз основа на изпълнителен лист от 23.02.2018г., издаден по ч.гр.д.№ 20/2018г. по описа на Девинския районен съд ,с който О. Д. е осъдена да му заплати сумите: 20 000 лева главница, 4831,87 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 20.08.2015г. до 03.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 05.01.2018г. до изплащане на задължението и разноски по делото в размер на 496,64 лева държавна такса и 903 лева адвокатко възнаграждение.С молбата за образуване на делото е представен договор за правна защита и съдействие от 30.10.2017г., сключен между взискателя Ч. У. В. А. и А.Г. Б., с който е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изп.дело срещу О. Д.. С Постановление от 02.04.2018г. ЧСИ е приел посочените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 13.04.2018г. като в указания му срок до 27.04.2018г. не е платил доброволно дължимите суми. С молба вх.№ 2087/09.05.2018г. взискателят е поискал да се пристъпи към принудително изпълнение Ч. запор на вземания на длъжника по банковите му сметки, снабдяване с удостоверение от ЦРОЗ относно вписване на особен залог върху банковите му сметки, както и снабдяване със справка от ОД на МВР относно притежавани от длъжника автомобили. Към молбата е представен и договор за правна защита и съдействие от 03.05.2018г., с който е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по изп.д.№ 87/2018г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов. С обжалваното Постановление за разноски от 10.05.2018г. ЧСИ е приел разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 700 лева.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита жалбата за неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното постановление потвърдено по следните съображения:
В разпоредбите на чл.10,т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено по т.1, че за образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е 200 лева, а по т.2 е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7,ал.2. Следователно посочената Наредба предвижда различни възнаграждения за образуването на изп.дело и отделно за процесуалното представителство при събирането на парични вземания и това е уредено по този начин, тъй като ако в срока за доброволно изпълнение длъжникът плати дължимата от него сума няма да се налага да се извършват процесуални действия за принудително събиране на сумата, поради което е предвидено отделно възнаграждение само за образуване на изпълнително дело. Ако длъжникът не плати в срока за доброволно изпълнение по молба на взискателя се пристъпва към принудително изпълнение Ч. извършване на процесуални действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, за което е предвидено адвокатското възнаграждение по чл.10,т.2 от Наредбата. В случая неоснователно се поддържа оплакване в жалбата, че незаконосъобразно ЧСИ е приел две адвокатски възнаграждения по едно и също изпълнително дело, тъй като длъжникът не е заплатил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, което е наложило извършване на процесуални действия за принудителното събиране на същите и второто адвокатско възнаграждение от 700 лева е за процесуално представителство именно с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. Неоснователно е и оплакването, че същото е прекомерно, тъй като с оглед дължимите суми изчислено по реда на чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.10,т.2 от Наредбата дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 654,86 лева, а приетите от ЧСИ разноски с обжалваното постановление от 10.05.2018г. са в размер на 700 лева, което е с 45,13 лева над предвидения минимум и същото не е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК. Въззивният съд счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се изчисли върху сумата, посочена в изпълнителния лист, като в тази сума не следва да се включват разноските на взискателя, направени в изпълнителното производство, в това число и адвокатското възнаграждение по чл.10,т.1 от Наредбата за образуване на изпълнителното дело, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение по т.2 е 654,87 лева, а не посочения в писмените възражения размер от 673,36 лева.
С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното постановление за разноски от 10.05.2018г. по изп.д.№ 87/2018г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разноски от 10.05.2018г. по изпълнително дело № 87/2018г. по описана ЧСИ Тодор Витанов с рег.№ 918 и район на действие Окръжен съд -Смолян.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: