И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 10967 от 28.08.2019г., по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, с рег. № 881 от КЧСИ и район на действие Смолянски окръжен съд, депозирана от „. Т.О., представлявано от управителя Д. Г. Р., в качеството му на длъжник по изп. дело № 337/2019година, срещу определени от ЧСИ разноски с покана за доброволно изпълнение с изх.№9366/19.08.2019година за заплатено адвокатско възнаграждение, с твърдения за прекомерност.
Излагат се оплаквания, че размерът на всяко едно адвокатско възнаграждение е регламентиран с Наредба 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и следва да отговаря на фактическата и правна сложност на конкретния казус. Твърди се,че приемането на разноските е към момента на образуване на изпълнителното дело, т.е. в срока за доброволно изпълнение,когато адвокатската дейност се изчерпва с изготвянето и депозирането на молба за образуване на изпълнително дело, която адвокатска услуга е с фиксиран минимален размер от 200 лева съгласно чл.10 т.1 от Наредба 1/2004 год. Развива оплакване,че изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело не се отличава с правна и фактическа сложност и дължимото възнаграждение е в размер на 200 лева. В тази фаза на образуване на изпълнителното дело адвокатската услуга е от технически характер Дейността на адвоката в този конкретен момент е по-скоро техническо предаване на волята на клиента до съдебния изпълнител и предаване на изпълнителния титул. Действително могат да бъдат отправени и искане за предприемане на конкретни действия, но тъй като сме в срока на доброволно изпълнение, тези действия по-скоро са обезпечителни и нямат за цел удовлетворяване на вземането в същинския смисъл, тъй като длъжникът може да изпълни в предоставения му срок. Позовава се на чл.10 т.2 от Наредба 1/2004 год. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, като се определя размерът на възнаграждението диференцирано с оглед размера на иска. Твърди се с оглед дължимите суми посочени в поканата за доброволно изпълнение за вземане в размер на 23 871, 69 лева - главница 14 514,84 лева и мораторно обезщетение за забава в размер на 9356, 85 лева,съгласно чл.10 т.2 от Наредба 1/2004 год. вр. чл.7 ал.2 т.4 от същия нормативен акт е сума 623,08 лева, към която следва да се прибавят и 200 лева за образуване на дело, до който размер е направено искане съдът да редуцира приетия като разноски по изпълнението адвокатски хонорар. Претендира за направените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 25 лева.
Взискателят О. Г.Ч. не депозира писмени възражения в рамките на законоустановения срок.
Съдебният изпълнител в писмено становище по жалбата съгласно чл. 436, ал.3 от ГПК твърди,че е длъжен да приеме в пълен размер направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за заплатено възнаграждение за един адвокат. Процесуалният закон не предвижда задължение или правна възможност ЧСИ служебно, по собствена инициатива, да редуцира размера на претендираните и доказани разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат. Напротив, в чл. 78, ал. 5 от ГПК е посочено изрично, че, при прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, по-нисък размер може да бъде присъден по искане на насрещната страна, т.е. за да бъдат редуцирани приетите разноски за адвокатско възнаграждение, ЧСИ следва да бъде сезиран от длъжника е нарочно искане за това.
Доколкото ЧСИ не е сезиран е нарочно искане на длъжника съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, действията му, изразяващи се в приемане в полза на взискателя О. Ч., на направените от него разноски в изпълнителното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 500.00 лв., за които длъжникът е уведомен посредством връчената му на 21.08.2019 г., Покана за доброволно изпълнение счита зазаконосъобразни.
След като се запозна с депозираната жалба и приложените по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
От материалите по изпълнително дело № 337/2019година по описа на ЧСИ Мачкърски, с рег. № 881, с район на действие Смолянският окръжен съд е видно, че същото е образувано на основание чл. 426 от ГПК , въз основа на депозирана молба от О. Г.Ч. с вх. № 09759/02.08.2019 г., с приложен към нея Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК и длъжник ЗОРА ТРИНИТИ О., с предмет - принудително изпълнение на парични вземания, като се претендира събиране от длъжника, наред е вземанията по изпълнителния лист и направените разноски по изпълнителното дело за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лв.. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.04.2019 г. ( стр. 3 от преписката по изпълнителното дело), в т. 3 от който е уговорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 6 500 лв.
С Разпореждане по Протокол № 2763/07.08.2019 г. (приложено на стр. 21а от преписката по изпълнителното дело) ЧСИ приема в полза на взискателя О. Ч., направените от него разноски в изпълнителното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 500.00 лв. Дружеството – длъжник ЗОРА ТРИНИТИ О. е уведомен за така приетите разноски посредством връчената му на 21.08.2019 г. Покана за доброволно изпълнение с изх. № 9366/19.08.2019 г. (стр. 58-59 от преписката по изпълнителното дело; известието за доставяне е приложено на стр. 61 от преписката по изпълнителното дело).
При така установеното и при съобразяване разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени. С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.
Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.
Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Според сега действащата норма на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Поради противоречие в практиката при предходната редакция на текста, която предвиждаше, че на контрол подлежи постановлението по разноските, в т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС приема, че всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението може да бъде предмет на обжалване.
Настоящият състав приема, че така установеното разрешение в цитирания тълкувателен акт запазва значението си и след измененията на нормата на, ал. 2 от чл. 435 ГПК. Всеки акт, в който ЧСИ разглежда въпроса, касаещ дължимостта и размера на разноските, може да бъде атакуван пред съд от длъжника. Следва да се съобрази още, че в закона не се съдържа забрана съдебният изпълнител, след надлежно сезиране от съответната страна, да промени изводите си относно дължимостта и размера на В настоящия случай жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК, от активно легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдия изпълнителя и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна.
Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, което в процесния случай, с оглед общия размер на дълга по горепосочения акт,след промяна към 02.09.2019година е сума в размер на 37 924.11 лева, от които главница в размер на 14 514.84лева,ведно със законната лихва от 08.08.2019 година, сумата 9 356.85лева неолихвяеми вземания(мораторни лихви,обезщетения и други), както и публични държавни вземания в размер на 14 052.42лева.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело и посочването в нея на способа за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК, процесуалният представител на длъжника е предоставил на ЧСИ всички права по чл.18 от ЗЧСИ, които действия са в съответствие с посочения в молбата за образуване на изпълнителното дело способ за изпълнение. По молба на процесуалния представител на взискателя не са извършвани други изпълнителни действия, като няма данни в срока за доброволно изпълнение паричното вземане да е изплатено.
Предстоят извършване на още фактически и правни действия по събиране на дълга, поради което след съобразяване,че изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид на което, както и с оглед размера на вземането на взискателя по процесните актове за установяване задължения, приетия от ДСИ като разноски по изпълнителното дело адвокатски хонорар, (който няма данни да е заплатен) в размер на 6 500 лв. се явява прекомерен. Същият следва да бъде редуциран до минималните размери, предвидени в чл.10, ал.1, т. и т.2 от Наредба №1/2004г., а именно 200 лева за образуване на изпълнително дело и 830лева при интерес до 10 000 лева и 3% за горницата над 10 000 лева – 27 924.11 лева - 837.72 лева или адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 667.72 лв.
Мотивиран от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в Покана за доброволно изпълнение с изх.№9366 от 19.08.2019година по изпълнително дело №337/2019година по описа ЧСИ Петко Мачкърски, с рег. № 881 от КЧСИ и район на действие Смолянски окръжен съд, като НАМАЛЯВА поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя О. Г.Ч., от 6 500 лв. на 1867.72 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и седем лева, седемдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: