за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 ГПК.
С протоколно определение от 13.06.2019 г. по Г.дело № 30/2019 г. Чепеларският районен съд ПРЕКРАТЯВА производството по същото дело и ОСЪЖДА „. П. П. Ф. С. П. Ф. Ч. „. П. П. Ф. С.-К. Б.-Г.С. да заплати на М. К. П. 1 500 лв. разноски по делото.
Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от „. П. П. Ф. С. П. Ф. Ч. „. П. П. Ф. С.-К. Б.-Г.С. с искане да бъде отменено и делото-върнато на РС-Чепеларе за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата по частната жалба М. К. П. я оспорва с отговор по чл.276, ал.1 ГПК и моли да и се присъдят направените за въззивното производство разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът установява следното:
Определението е правилно и следва да се потвърди.
За да го постанови, ЧРС приема, че са налице предпоставките на чл.238, ал.2 ГПК-ответникът е поискал прекратяване на делото и присъждане на разноски, тъй като ищецът не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Наред с това, прекратяването е постановено и на осн.чл.129, ал.3 ГПК, защото ищецът не е отстранил в определения срок нередовности на исковата молба – не е посочил как са формирани по вид, основание, размер и период претендираните суми, за които има противоречиви твърдения, а за възнаградителната лихва не е посочен нейният период.
Въззивният съд счита, че са се осъществили посочените в обжалваното определение предпоставки по посочените разпоредби за прекратяване на делото.
То е образувано по искове, предявени от частния жалбоподател за осъждане на М. П. да му заплати 10 296 лв. главница по договор за потребителски заем от 18.04.2017 г., сумата от 11 739,80 лв. възнаградителна лихва по същия договор, лихва за забава в размер на 1 434,50 лв. за периода 20.07.2017 г. – 22.01.2019 г.; законната лихва от завеждане на делото до окончателно плащане; както и разноски от 929,44 лв. държавна такса и 100 лв.юр.възнаграждение.
Ответницата М. П. подава в срок отговор на исковата молба, с който, освен, че я оспорва, моли, ако е налице хипотезата на чл.238, ал.2 ГПК, да се постанови неприсъствено решение срещу ищеца по делото. Също така, посочва редица противоречия в исковата молба и настоява за отстраняването им.
С определение № 84/13.05.2019 г. РС-Ч. освен друго, насрочва съдебно заседание на 13.06.2019 г. и указва на ищеца, в едноседмичен срок от получаване определението, да изложи как са формирани сумите по вид, основание размер и период, доколкото се установяват противоречия, а конкретно по отн. на възнаградителната лихва не е посочен периодът; както и последицата по чл.129, ал.3 ГПК, ако не се отстранят нередовностите. Накрая указва на ищеца, че, ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на ИМ и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от ответника съдът може да прекрати делото и възложи в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу ищеца, на осн.чл.238, ал.2 ГПК.
Препис от това определение и от отговора на исковата молба, заедно с призовката за съдебното заседание за 13.06.2019 г., са получени от ищеца на 23.05.2019 г.
На самото заседание, както се вижда от протокола на л.32 и сл., ищецът не изпраща представител, като нито преди това, нито на самото заседание е получено някакво становище или молба, т.е., ищецът не е взел становище по отговора на ИМ и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. На същото заседание ответницата, Ч. своя процесуален представител адв.С. прави искане за прекратяване на делото на осн.чл.238, ал.2 и чл.129, ал.3 ГПК., като моли за присъждане и на направените разноски. Съдът нарочно дава кратка почивка, за да провери все пак дали междувременно не са постъпили книжа от ищеца. Такива обаче не се откриват.
Също така, в срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, изтекъл на 30.05.2019 г., те не са поправени – не е посочено от ищеца как са формирани претендираните суми по вид, основание, размер и период, като действително има в ИМ противоречия-напр.не става ясно как се формира по-голяма от получената главница - 10 296,40 лв., при твърдението, че на П. е предоставен кредит от 10 000 лв. и тя е платила една погасителна вноска по него, с част от която се погасява и съответна част от главницата. Също така, сборът от сумите по пера възлиза на 23 470,70 лв., а на друго място се поддържа, че дължимият остатък по договора е 25 004,20 лв. към датата на предсрочната изискуемост 20.07.2017 г. Въобще не е посочен периодът, за който се иска възнаградителната лихва от 11 739,80 лв.
При това положение са били налице условията по чл.238, ал.2 и по чл.129, ал.3 ГПК за прекратяване на делото към датата на постановяване на обжалваното определение 13.06.2019 г.
На следващия ден – 14.06.2019 г. постъпва молба от ищеца/л.38 и сл./, в която се прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца, излагат се уточнения по нередовностите на ИМ, прави се искане за назначаване на счетоводна експертиза и се дава становище по наведените с отговора на ИМ доводи.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че не са били налице предпоставките за прекратяване, защото ищецът подал молбата на л.38 на 11.06.2019 г./пощенското клеймо на плика/. Нередовностите на ИМ не са отстранени до 30.05.2019 г., когато е изтекъл срокът за това; а ищецът, знаейки датата на съдебното заседание 13.06.2019 г., не е положил дължимата грижа молбата му за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител, съдържаща и становище по доводите в отговора на ИМ, да достигне до съда преди или по време на самото първо заседание. Съдът и насрещната страна не могат да чакат до безкрай ищецът да благоволи да се възползва от дадените му от закона и гарантирани от съда процесуални възможности и да гадаят дали и кога са постъпили книжа от ищеца, след като такива липсват на датата на съдебното заседание.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на М. П. направените от нея разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение по представен списък и договор за правна защита и съдействие с адв.С.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.06.2019 г. по Г.дело № 30/2019 г. на Чепеларския районен съд, с което е прекратено производството по същото дело и е осъдено „. П. П. Ф. С. Ч. „. П. П. Ф. С.-К. Б.-Г.С. да заплати на М. К. П. 1 500 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „. П. П. Ф. С. Ч. „. П. П. Ф. С.-К. Б.-Г.С., жк М. 4, Б. П. С., сГ. ЕИК***** да заплати на М. К. П., ЕГН *, с адрес: Г.Ч. У.Б. № .., .1, направените от нея разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.