Молбата на Р. Б. се явява неоснователна и следва да се отхвърли поради следното:
Тя подава въззивна жалба с вх. № 6405/17.04.2012 г. против решение № 266/03.07.12 г. по Г.д.146/2010 г. на СмРС в частта, с която е изнесен на публична продан поземленият имот с жилищната сграда в него. Въззивната жалба е оставена без движение и е указано на жалбоподателката на внесе по сметка на СмОС държавна такса от 380,80 лв. по чл.18, ал.1, т.1 ГПК, макар настоящият състав да счита, че е следвало таксата да е в размер на 190,40 лв. Р. Б. подава молба с вх. № 7090/13.08.2012 г. да бъде освободена от внасянето на таксата, тъй като не разполага със средства. С определение 632/12.10.2012 г. СмРС оставя без уважение молбата и за освобождаване. Това определение не е обжалвано от Б. и е влязло в сила. На 22.10.2012 г. Б. внася таксата от 31,60 лв., която сега иска да и бъде върната. Отново въззивната жалба е оставена без движение и е указано на Б. да доплати остатъка от 349,20 лв.- разпореждане № 1826/26.10.12 г. на СмРС. След неизпълнение на това указание въззивната и жалба е върната с разпореждане № 1911/12.11.12 г. на СмРС. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. Това означава, че не следва да се върне таксата от 31,60 лв., тъй като е била дължима по подадената от нея въззивна жалба. Обстоятелството, че не е разгледана по същество, не освобождава внеслата я страна от задължението за таксата. Ако е считала, че следва да бъде освободена или че таксата е в друг размер, е следвало да обжалва разпорежданията за отказ да бъде освободена от плащане на такса и за връщане на въззивната жалба. Затова съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 2050/08.05.2013 г. на Р. С. Б. за връщане на държавна такса от 31,60 лв. по въззивна жалба по вн.б-ка от 22.10.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.