и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.274,ал.1т.1 ГПК във вр. с чл.420,ал.2 ГПК
Постъпила е частна жалба с вх.№6650/30.07.2019 г. от Й. В. Ч. и Р. В. Ч. и двамата от с.П. О.С. срещу определение №505/23.07. по Г.д. №573/2014г. по описа на районен съд Г.Смлян,с коята молят съда да отмени обжалваното определение и спре изпълнението по делото, като разпореди спиране и на изпълнително дело №101/2019г. по описа на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова . Считат ,че определението на районен съд Г.С. е неправилно.Твърдят ,че с молба поискали на основание чл. 415 ал.2 ГПК съдът да допълни разпореждането си, което дава на това основание по силата на закона за спиране на изпълнението ,ако е издаден изпълнителен лист. Искането им било за спиране на изп. д. № 101 /2019 година по описа на ЧСИ Соня Димитрова рег. № 917,с район на действие- окръжен съд Г. С., с адрес Г. С.,ул. „ Кольо Шишманов" №780,.2.,тъй като то е образувано въз основа на издаденият изпълнителен лист.Този изпълнителен лист е на основание представено от банката извлечение от сметките по реда на чл.417 т.2 ГПК и считът ,че съда следва след пъстъпилото от тях възражение по чл.414 ГПК да спре изпълнението. Твърдят ,че искането са направили най-вече заради единият от жалбоподателите - Р. В. Ч.,който е кмет на с. Подвие и който с колата си извършва непрекъснато служебни дейности, свързани и с конкретните потребности на населението в селото,които са предимно възрастни хора.Молят съда да обърне внимание на поканата за доброволно изпълнение,че принудителните действия са насочени към личния автомобил с искане за спиране от движение.Твърдят ,че нямат против да се извърши опис на колата, но по възможност автомобила да не се спира от движение,защото твърдят ,че тя ежедневно е необходима за изпълнение на служебни задължения.
Смолянският окрйъжен съд след като прецени изложеното в частната жалба и доказателствата приложени по делото ,намира ,че частната жалба е процесуално допустима.Депозирана е в законният срок , от надлежни страни в процеса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Видно от доказателствата по делото .Г.д. №573/2014г. по описа районен съд Г.Смоляне образувано по заявление на Първа И. банка С. срещу длъжника Й.В. Ч. и поръчителя-съдлъжник Р. В. Ч. като е издадена заповед №321 26.05.2014г. за суми които солидарно следва да заплатят в полза на Банката както следва-14 197, 95 евро, дължими по договор за банков кредит № 068LD-R-000577 от 19.03.2012 г., 2 652,98 евро – просрочена договорна лихва за периода 27.04.2013 г. – 19.05.2014 г., 139,77 евро – просрочена наказателна лихва за периода 27.04.2013 г. – 21.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски по делото в размер на 1 428,39 лева, представляващи заплатената от заявителя държавна такса в размер на 664,62 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 763,77 лева Сумите са дължими за неизпълнение на договор за банков кредит № 068LD-R-000577 от 19.03.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417,т.1-9 ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от Закона за задълженията и договорите.Съгласно чл.420,ал.2 ГПК когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът,който е постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по чл.420,ал. 1ГПК.В случая обаче по делото са постъпили възражения от длъжниците Р. В. Ч. и Й. В. Ч. срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №321/26.05.2014г. по чГ.дело №573/2014г. , с Вх.№3423 и №3424 от 16.04.2019г.В тези възражения не е направено искане за спиране на на принудителното изпълнение Едва с молба с вх.№6325/19.07.2019г. двамата молители Й. В. Ч. и Р. В. Ч. са поискали спиране на изпълнението по изп.д. №101/2019г. по описа на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова , с рег.№917 с район на действие окръжен съд Г.С. ,след като на 13.04.2019г. са получили покана за доброволно изпълнение ,в която е записано ,че ще бъде осъществен запор върху лек автомобил с рег.№**,модел Форд Транзит 100Л
Законосъобразно и обосновано районният съд е оставил без уважение искането за спиране на изпълнението по изп.д. №101/2019г. по описа на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова , с рег.№917 с район на действие окръжен съд Г.С.,тъй като молбата за спиране не е депозирана едновременно с подаденото възражение ,а много по -късно .Ирелевантно е твърдението в частната жалба ,че с процесния автомобил единият от длъжниците Р. В. Ч. ,който е и собственик на автомобила ,превозвал като кмет на с.П. О.С. храна за възрастните хора в селото.
Поради тези съображения ще следва да бъде потвърдено обжалваното определение като законосъобразно и обосновано.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение №505/23.07.2019г. по Г.д. №573/2014г. по описа на районен съд Г.С.,с което е оставил без уважение молба с вх.№6325/19.07.2019г. на Й. В. Ч. и Р. В. Ч. за спиране на изпълнението по изпълнителното дело №101/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова рег.№917 с район на действие окръжен съд Г. С., като законосъобразно и обосновано постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :