и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.396,ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№10335/21.11.2019г. от „. -С.О. ЕИК-108571646 ,със седалище и адрес на управление Г.,ул"Заводска " №1 ,управлявано от Н. Г. Б. чрез адв. К. И. против определение №755/12.11.2019г. по гр.д. №1325/2019г. по описа на районен съд Г. ,с което не е допуснато обезпечение на предявените искове на обща стойност 15 978.50 лева, за заплащане на дължимо възнаграждение по извършени продажби, чрез налагане на запор върху постъпленията в касовата наличност на длъжника. Твърди ,че е налице неизпълнение от страна на ответното акционерно дружество за посочената сума на основание продадена и получена стока, оформена в надлежно издадени фактури и стокови бележки.С определението си, решаващият състав на съда е приел, че е налице обезпечителна нужда, тъй като доказателствата по спора обосновават задължението за заплащане на ответната страна за заплащане на предявените искове. Въпреки тези мотиви е отхвърлил исканата обезпечителна мярка, приемайки я за неадекватна и неподходяща.Моли съда да приеме ,че обжалваното определение е неправилно и необосновано.Намира ,че правно незащитено остава становището на съда относно значението на постъпленията в касата, които трябвало да съответстват на отразеното в дневния финансов отчет. Счита ,че няма как постъпленията в касата да са предвидена величина отнапред в дневния финансов отчет. Приходите на „. Експрес” се формират от продажбата на билети и карти за градския транспорт. Това са приходи по касов път, които постъпват единствено в касата на дружеството и за тази цел тя е само една. За тези стопански операции се води една касова книга и същите се отразяват по сметка „501 - Каса в лева”, съгласно националните счетоводни стандарти. Касовата книга в едно дружество, е прономерована и прошнурована, приключва се ежедневно, в нея се описват получените разходни и приходни касови ордери, спазва се хронологичен ред в отчетността, салдата се оформят конкретно по дни, и отразяват точната и пълна регистрация и отчитане на приходите и разходите при извършени продажби. Твърди ,че дружеството извършва обществен превоз на пътници и товари на територията на Община С.. Твърди ,че ежедневно в касата на същото постъпват отчетите от извършените продажби на билети за градския транспорт. Същите се отразяват по надлежния ред в касовата книга на дружеството и се завеждат еменно в касата на това дружество.Касовата книга е единствена, т.е. при надлежно счетоводство счита ,че не би следвало да има други неофициални каси. Следователно правно и технически не съществува пречка, така както е възможно това да става с конкретна банкова сметка, да се допуска налагане на запор върху постъпленията в касата на дружеството, или в случай на средства в нея /според записванията в касовата книга/, да се наложи обезпечение върху наличната сума до размера на исканата обезпечителна нужда.Счита ,че ответното дружество не може да очаква и да фиксира в дневния финансов отчет предварителна сума, преди да са приключили и отчетени продажбите на билети за деня. Продажбите на билети са ежедневни и почти постоянни като приход. Поради това сч(ита ,че не може да се приеме , че приходите в касата били „много динамична величина - не са сигурни и на са константни“,както е приел районния съд . Дори това да е вярно, този факт е без значение за жалбоподателя . Същия ефект би се постигнал и чрез налагане на запори върху банкови сметки. Постъпленията в тях също са „много динамична величина - не са сигурни и на са константни“.Счита ,че още по неаргументирано и необосновано е твърдението, че практически налагането на това обезпечение не би могло да бъде осъществено от съдия изпълнител.
Действията по налагане на запор на постъпленията в касата, тяхното обезпечаване и събиране от съдия изпълнител е осъществявано неколкократно именно срещу „. Експрес” . Изтъкването на подобно твърдение сочи на непознаване на изпълнителните способи, с които разполага това производство. Съдебния изпълнител изпраща съобщение в счетоводството на дружеството, като изисква справка за ежедневните постъпления в касата на дружеството, които се отразяват в касовата му книга. За дружество „. Експрес” тези постъпления са почти постоянна сума, т.к. продажбата на билети и карти за деня е почти една и съща, със съвсем малки разлики. С тази справка и съобщението за налагане на запор върху постъпленията в касата, съдебния изпълнител е вече наясно какви суми постъпват, същевременно тези постъпления след уведомлението не може вече да се скрият. Продажбите през деня се отчитат в касата накрая на работния ден. Събраната сума на следващия ден се внася с банков превод по сметката на съдебния изпълнител. Намира ,че правно необоснован е мотива на районен съд как това ще затрудни изпълнението на обезпечителната мярка.Счита за абсурдно и съждението, че с тази мярка би се стигнало „практически до недопустимо и преждевременно удовлетворяване на кредитора, чрез изземване на касовите приходи в рамките на висящия правен спор“. Със същия успех би могло да се твърди, че запорирането на банкови средства по сметките на ответника по същия начин ще доведе до преждевременно удовлетворяване на кредитора. От изводите на районния съд жалбоподателя остава с впечатление, че постъпленията в касата на дружествата служат за разплащане, а средствата в банките са вече спестени и налагането на запор върху тях няма да затрудни работата на търговеца. От една страна обезпечителната мярка е вид гаранция за недобросъвестното поведение на длъжника и иде да охрани интереса на кредитора. Ето защо при преценката и допускането на обезпечителната мярка, преди всичко намира ,че следва да се обсъжда основателността на исковата претенция. В случай, че иска е вероятно основателен, то следва уважаване на исканото обезпечение. От друга страна обезпечителна мярка да е вид санкция за недобросъвестното поведение на длъжника. Ответното дружество получава стоки от ищеца, но не плаща дължимата равностойност на падежа. В конкретния спор поисканата обезпечителна мярка счита ,че се явява и адекватна на търсената правна защита.Намира ,че подобен обезпечителен ред не е непознат в правната сфера, данъчните органи при извършвани ревизии и констатирана обезпечителна нужда следствие от данъчни нарушения, пристъпва именно към този начин на налагане на запор, особено върху търговски обекти, чиито постъпления основно постъпват по касов път.
В подкрепа на становището за оправдаността от подобна обезпечителна мярка счита ,че са и многобройните начини, практикувани в последните години от недобросъвестни длъжници, за избягване на плащания по банков път. След като кредитора посочи номер на банкова/и сметка/и, то честа практика е повече да не постъпват средства по същите, а се разкриват нови към момента на паричните постъпления и се закриват след като същите постъпят по сметката, и биват незабавно изтеглени. Подобна процедура отнема няколко часа, и се осъществява в рамките на един ден, но за това пък търсещия защита кредитор намира ,че е абсурдно да научи отнапред кога длъжника може да получи средства, в коя банка и под какъв номер ще открие сметка, за да предприеме адекватни действия по евентуален запор.Поради това налагането на обезпечителна мярка запор върху постъпленията в касата на дружеството счита ,че не е неоправдана и неефективна с оглед обезпечителната нужда, а е адекватна мярка в защита на бъдещия интерес на кредитора при положителен резултат в негова полза при приключване на спора.Поради това моли съда да отмени обжалваното определение № 755/12.11.2019г. по гр.д № 1325/2019г. по описа на районен съд Г. което е необосновано и неправилно, и постанови друго, в полза на молителя „. - С. О. срещу „. Експрес” , като приеме за подходяща и адекватна поисканата обезпечителна мярка.
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса , срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.391,ал.1 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, като предпоставките за допускане на обезпечение са- искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция, в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл. 181 ЗЗД .Следва предявеният иск да е допустим и вероятно основателен и да е налице интерес от обезпечаване на иска /нужда от обезпечаване/. В изискването за вероятна основателност на иска, законът има в предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт изключващ, унищожаващ или погасяващ отричано с иска право. Съдът следва да прецени и дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща С оглед паричния характер на обективно съединените осъдителни искове , обезпечителната нужда се предполага, поради което не е необходимо молителят да представя доказателства в тази насока, а в тежест на ответника е да обори предположението, за което в разглеждания случай доказателства не са налице. Процесуалният закон допуска налагане на запор на вземания на длъжника като обезпечителна мярка на осъдителни искове –чл.397,ал.1т.2 ГПК
Целта на обезпечителното производство е да се охранят интересите на ищеца, когато за него ще се затрудни или ще бъде невъзможно да осъществи правата си при едно евентуално положително решение. При посочване на обезпечителните мерки законодателят е дал възможност за избор на най-подходящата. При преценка на всички тези обстоятелства, съдът е длъжен да съобрази обаче, както интересите на другата страна, така и обстоятелството, че наложената обезпечителна мярка следва да бъде изпълнима.
Смолянският окръжен съд намира ,че запор на парични суми в наличност на практика е неприложим.Исканата пред районен съд Г. обезпечителна мярка запор на вземанията от постъпленията в касата на длъжника „. Експрес " е недопустима .Оборотът на търговеца -длъжник се внася по негова сметка в банка и би следвало молителят да поиска запор върху банкови сметки на длъжника . По отношение на паричните постъпления ежедневно в касата на търговското дружество -длъэжник не може да има изпълнение по реда на ГПК /чл.507 и чл.507а ГПК Ако съдът допусне такъв запор това по същество би довело до изземване на парични средства от длъжника без да е налице изпълнително основание и издаден изпълнителен лист и извън изпълнителното производство,което ГПК не допуска .Поради това законосъобразно и обосновано районният съд е отхвърлил искането за допускане на обезпечение на вече предявените обективно съединени осъдителни искове ,поради обстоятелството ,че поисканата обезпечителна мярка е неприложима.
С оглед на това ще следва да бъде потвърдено обжалваното определение като законосъобразно.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №755/12.11.2019г. по гр.д. №1325/2019г. по описа на районен съд Г. като законосъобразно и обосновано постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :