Производството е по реда на чл.418,ал.4 от ГПК.
Постъпила е в срок частна жалба с вх.№ 681/19.03.2013г.от П. Н. Ч. с ЕГН * от гр.Ч., ул. Мурджовска" № 3а срещу Разпореждане № 116/14.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 53/2013г. по описа на Чепеларския районен съд. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и молба да бъде отменено. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че представеният документ - Договор за паричен заем от 04.07.2012 година, с нотариална заверка на подписите не удоставерява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По силата на този договор длъжникът е получил сумата от 12000 лева и се е задължил да върне същата на вноски в срок до 04.07.2022г. при условията на погасителен план Приложение №1 към същия договор и към Договор за потребителски кредит от 29.06.2012г. Твърди се още, че сумата е получена от длъжника, видно от представената със заявлението разписка от 04.07.2012 година. Сочи, че съгласно чл.7 от Договор за паричен заем в случай, че заемателят е изпаднал в забава при връщането на повече от една погасителна вноска, заемодателят може да обяви заема за предсрочно изискуем, а в случая длъжникът С., не е изплатил нито една от вноските с настъпил падеж, въпреки многократните разговори, водени с него. Твърди още, че претендираната сума от 325 лв. е на основание т.3.1.2 за сумата от 300 лв. и на основание т.3.1.3 за сумата от 25 лв. от Договора за потребителски кредит от 29.06.2012г. във вр. с чл.3 от договора за потребителски кредит от 04.07.2012г. Твърди също, че е неправилен и изводът на съда за липса на изявление от заявителя, че длъжникът е изпаднал в забава. В случая следва да се приеме, че дължимостта на задължението в цялост е поставено в зависимост от неплащането на която и да е вноска. В жалбата се твърди още, че неправилно съдът е приел, че непредставянето на погасителния план също е пречка да се удостовери подлежащо на изпълнение задължение по Договора за заем. В същия са посочени точният размер на всяка вноска и датата на погасяване, поради което с оглед на обстоятелството, че длъжникът не е върнал нито една от вноските, съгласно чл.7 от Договора цялата заемна сума е станала изискуема. Неправилно също е и тълкуването на съда, че представената със заявлението Разписка от 04.07.2012 г. не представлява документ по чл. 417 от ГПК. По своя характер договорът за заем е реален договор, с който заемодателят предава на заемателя определена сума пари, а заемателят се задъжава да върне заетата сума и за да е валиден този договор е необходимо да е налице реално предаване на конкретна парична сума, което е удостоверено с представената разписка в деня на подписване на договора. Сочи, че подаденото заявление отговаря формално на всички изисквания на чл.417,т.3 и 418 от ГПК, поради което неправилно районният съд го е отхвърлил. Моли обжалваното разпореждане като неправилно да бъде отменено и да бъде постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената в заявлението сума.
Смолянският окръжен съд , като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА, а обжалваното разпореждане правилно по следните съображения:
Заявителят е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.3 от ГПК въз основа на договор за паричен заем от 04.07.2012г.с нотариална заверка на подписите. Правилно районният съд е приел, че представеният договор не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно чл.417, т.3 ГПК договорът с нотариална заверка на подписите, може да служи като извънсъдебно изпълнително основание, по отношение на съдържащото се в него задължение за заплащане на парични суми. В конкретния случай в чл.3 от представения договор за паричен заем от 04.07.2012г. е уговорено заемната сума да бъде върната в срок до 04.07.2022г. съгласно погасителен план Приложение №1 към договора. Този погасителен план не е представен пред районния съд заедно с договора, а се представя във въззивната инстанция заедно с частната жалба, като представеният погасителен план е към Договор за потребителски кредит № ПД-18865/29.06.2012г., сключен между заявителя П. Ч. и "Алианц банк България" , а не към договора от 04.07.2012г. Правилно районният съд е приел, че със заявлението се претендира издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за цялата заемна сума от 12000 лв., а в чл.3 от договора крайният срок за погасяване на задължението е 04.07.2022г., т.е. към момента на подаване на заявлението този срок не е настъпил и вземането не е станало изискуемо. Неоснователно в частната жалба се твърди, че съгласно чл.7 от договора, тъй като длъжникът не е върнал нито една от вноските, цялата заемна сума е станала изискуема. Съгласно чл.7,ал.2 от договора в случай, че заемателят е изпаднал в забава при връщането на повече от една погасителна месечна вноска, заемодателят може да обяви заема за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на дължимите суми. От текста на тази разпоредба е видно, че предстрочната изискуемост на цялото вземане по договора не настъпва автоматично по силата на посочената клауза, а следва заемодателят да обяви предсрочната изискуемост. При тълкуването на тази разпоредба следва да се има предвид под "обявяване" довеждане до знанието на заемателя за предсрочната изискуемост на цялото вземане, което в случая не е направено и липсват както твърдения, така и доказателства заемодателят да е уведомил заемателя, че цялото вземане по договора става предсрочно изискуемо поради забава при плащането на повече от една погасителна вноска на основание чл.7 от договора. С оглед на това не е налице изискването на чл.418,ал.2 от ГПК представеният документ да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Правилно районният съд е приел, че освен претендираната със заявлението главница от 12 000 лв. заявителят претендира и сума от 325 лв., която според описанието й дадено в заявлението представлява заемни такси по Договор за потребителски кредит от 29.06.2012г. сключен между заявителя П. Ч. в качеството му на кредитополучател и "Алианц Банк България" . Този договор не е нотариално заверен и не е сключен между страните по договора от 04.07.2012г. , въз основа на който се претендира вземането с настоящето заявление. В Договора от 04.07.2012г. не са уговаряни такива такси, поради което и за претендираната сума от 325 лв. не са налице доказателства, че е дължима и изискуема. Неоснователно е и възражението в частната жалба, че от представената към заявлението разписка е видно, че заемната сума от 12 000 лв. е предадена на заемателя на 04.07.2012г. в деня на сключването на договора. Правилно районният съд е приел, че посочената разписка не представлява документ по смисъла на чл.417,т.3 от ГПК, въз основата, на която да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а от представения нотариално заверен договор от 04.07.2012г. не може да се приеме, че сумата от 12000 лв. е предадена на заемателя.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 116/14.03.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 53/2013г. по описа на Чепеларския районен съд, като ПРАВИЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежана обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: