за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 -273 ГПК.
С Решение № 62/15.04.2019 г. по Г.дело № 209/2018 г. З.районен съд ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че „. – Р. П.-Г. Н. дължи на С. Я. Ч. – адвокат при АК – С., сумата от 600 лева, представляваща неизплатена сума за месечен абонамент за м.май 2015 г., съгласно договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015 г. и фактура № */04.05.2015 г., както и сумата от 25 лева разноски за държавна такса в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № */26.04.2018 г. по ч. Г. д. № 119/2018 г. на РС – З.; ОСЪЖДА С. Я. Ч. да заплати на че „. – Р. П.-Г. Н., деловодни разноски в размер на 150 лева.
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от С. Я. Ч. с искане да бъде отменено, искът му да бъде уважен и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемият „. - Р. П. – Г.Н. оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание за нея пълномощникът и А.Г. моли решението да бъде потвърдено и да и се присъдят разноски за въззивното производство.
Съдът установява следното:
Ищецът С. Ч. е адвокат от С.адвокатска колегия. Твърди, че между него и ответника „. – Р. П. – Г.Н. е сключен договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015 г., за срок от 2 години, според който търговецът се задължава да заплаща на Ч. месечен абонамент в размер на 600 лв. с ДДС, дължим до 10-то число на всеки месец. Твърди, че, въпреки направени плащания за абонаментни такси за минали периоди – за м.февруари, март и април 2015 г., ответникът не му е заплатил дължимото за м.май 2015 г. абонаментно възнаграждение от 600 лв. с ДДС, което вземане иска да се признае за съществуващо спрямо ответника. За възнаграждението за м.май Ч. издава фактура №* от 04.09.2015 г., с дата на падежа – 10.05.2015 г. Във фактурата презимето на действаща като Р. П. е записано като „А.“.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че същият договор не и е известен и не го е подписвала, като оспорва неговото съдържание и подпис. Не е получавала приложената фактура № * и не я е подписвала. Сочи, като не е имала потребност от консултации, не е и получавала такива от адвокат Ч. – нито писмени, нито устни.
По настоящото дело е представен такъв договор с дата 25.02.2015 г. Според записаното в него, „.-Р. А.П.-Г.Н., представлявана от съпруга си Х. И.П., възлага на изпълнителя адвокат С. Ч., а последният приема да извършва в полза на правни консултации, изразяващи се в даване на каквито и да било устни, включително по телефона и/или писмени становища, мнения, съвети, съображения, указания и др., свързани с действащото или отменено законодателство в страната, и т.н. Според чл.ІІ.2, възложителят има право да иска от изпълнителя-консултант ясна и точна консултация или извършване на определено фактическо действие за защита на правата, доброто му име и интереси. Възложителят се задължава да представи на изпълнителя-консултант пълната необходима и искана от последния информация за извършване на съответната работа, консултация или съдействие. Той се задължава още да плаща в срок и редовно уговореното месечно възнаграждение, което е определено на 600 лв. месечно с ДДС, до 10-то число на месеца, за който се дължи, в брой срещу разписка. Според чл.VІ.11, всяка от страните може да прекрати договора с тримесечно предизвестие, изпратено писмено до другата страна.
Към исковата молба са приложени разпечатани три писма по ел.поща. Ч. двете на 9 и 10 е осъществявана кореспонденция между лицата С. Ч. и Х. П., като ел.адреси, от и на които са пращани писмата, са: „ s*@abv.bg“ и „ h*@abv.bg“. В тези две писма не се съдържат данни, от които да се направи извод, че касаят отношения, произтичащи от процесния договор от 25.02.2015 г.
Писмото на л.8 е изпратено от ел.адрес „s*@abv.bg“ до ел.адрес „p*@abv.bg“ и с него Ч. изпраща фактури с № */04.05.2015 г. и № */03.06.2015 г. От самото писмо не става ясно тези фактури за какво се отнасят и дали касаят процесния договор, макар ищецът да твърди, че това са фактури, издадени от него по същия договор за абонамент, като едната е процесната с № *, а другата е за следващ месец. Във въззивното производство е прието като доказателство писмо от ел.поща, от ел.адрес „p*@abv.bg“ до ел.адрес „s*@abv.bg“. С него подателят, записан като „.-Р. П.-Г.Н., изпраща на 08.06.2015 г. обратно на Ч. фактури с № */04.05.2015 г. и № */03.06.2015 г. и пише, че не ги приема и желае да прекрати договора за обслужване. От справката в Търговския регистър и удостоверението от него на л.74 от делото на РС е видно, че в ТР като ел.адрес на „.-Р. П. е обявен „p*@abv.bg“. Трите имена на физическото лице, действащо като такъв , са Р. Р. П..
В договора подписът за възложителя е положен от Х.П., означен там като съпруг на Р. Р. П. и представляващ посоченото . Няма спор, че за изпълнител договорът е подписан от ищеца С. Ч.. Върху договора липсват печати на съдоговорителите.
Вещото лице по назначената счетоводна експертиза дава заключение, че фактура с № */04.05.2015 г., издадена от адвокат С. Ч. за месечен абонамент за м.майт 2015 г. по договор за правно обслужване от 25.02.2015 г. на „ Петрополис – Р. П.”-Г.Н. на обща стойност от 600 лв. с ДДС не е осчетоводена в счетоводството на ответника по делото, не е включена и в дневника за покупки. Ответният е отразил/включил по данъчни периоди следните фактури: за данъчен период м.февруари под № * в дневника за покупки е включена фактура с № */25.02.2015 г. с пълен данъчен кредит за предоставената услуга от адвокат С. Ч. с данъчна основа 500 лв. и ДДС 100 лв.; в м.март 2015 г. липсват фактури, издадени от адвокат С. Ч., включени в дневника за покупки; за месец април 2015 г. ответникът в съставения дневник на покупки включва две фактури: под № 4 е включена фактура с № */25.03.2015 г. и под № 16 - фактура с № */15.04.2015 г., издадени от адвокат С. Ч. за предоставена услуга – правно обслужване по договор. Тези три фактури са осчетоводени по кредита на сметка 401 „Задължения към доставчици” и дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги”. Извършените плащания, съгласно предоставените извлечения от счетоводните регистри, са отразени по кредита на сметка 501 „ Каса в лева” - фактура с */25.02.2015 г., фактури с № */25.03.2015 г. и № */15.04.2015 г., разплатени са със средства от разплащателната сметка на фирмата и са отразени по кредита на сметка 503 „Разплащателни сметка в лева”. Вещото лице сочи също, че за стопанските операции и счетоводните записвания, извършени във връзка с посочените три фактури, са спазени основните принципите и изисквания на ЗСч и НСС. Вещото лице установява, че в счетоводството на „. – Р. П.” има осчетоводени задължения към доставчика на услугата А. С. Ч. общо в размер на 1 800 лв. по фактури с № */25.02.2015 г.; № */25.03.2015 г.и № */15.04.2015 г., същите са платени и са включени в дневниците за покупки. Процесната фактура с № */04.09.2015 г. не намира отражение/ не е осчетоводена/ по сметка 401 „Доставчици в страната” и не е включена в дневника за покупки.
При ищеца същата фактура е осчетоводена по дебита на синтетична сметка 411 „ Клиенти” с аналитичност „. – Р. П.” и кредита на сметка 703 „Приходи от продажба на услуги”. Записаните стопански операции в счетоводните регистрите са осчетоводени при спазване ЗСч и НСС. Начисленият ДДС е включен в дневника за продажби и е осчетоводен по сметка 4532 „Начислен данък върху добавената стойност на продажбите”. Съгласно предоставените счетоводни извлечения на сметка 411 „Вземания от клиенти” с аналитичност „ Петрополис – Р. П. за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., ищецът по делото е издал, съответно осчетоводил посочените по-горе фактури: № */25.02.2015 г.; № */25.03.2015 г.; № */15.04.2015 г., както и № */04.05.2015 г.; № */03.06.2015г.; № */04.09.2015 г. и № */30.09.2015 г. като вземане от ответника на обща на стойност 4 200 лв. Всяка една издадена фактура е включена в дневника на продажби за съответния данъчен период. Начисленият и платен данък върху добавената стойност е отразен по сметка 4532 „Начислен данък добавена върху добавената стойност на продажбите”. Клиентът „. – Р. П.” Г. Н. е извършил плащане за получената правна услуга по три фактури от издадените, като общо получените средства са 1 800 лв., отразени по дебита на сметка 501 „ Каса в лева” - 600 лв. и сумата в размер на 1 200 лв. по дебита на сметка 503 „ Разплащателна сметка в лева”.
Крайното салдо по сметка 411 „ Вземания от клиенти” с аналитичност „. – Р. П.” е в размер на 2 400 лв., формирано от осчетоводените и неразплатени фактури с № */03.06.2015 г.; № */04.05.2015 г., № */04.09.2015г. и № */30.09.2015 г.; т.е. вземането, което ищецът А. Ч. е осчетоводил от ответника „ Петрополис – Р. П. е осчетоводено по сметка 411 „Вземане от клиенти”, но не е разплатено и възлиза на обща стойност 2 400 лв. Осъществяваното счетоводно отчитане е на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията на ЗСч и НСС.
По делото са разпитани свидетелите В. Ю. З., доведен от ищеца Ч., и Х.И.П., доведен от ответната страна.
Ищцовият свидетел В.З.разказва, че св. Х. П., с когото се познава от доста години и е приятел, го потърсва с искане да му предложи адвокат, който да представлява ОбС Н.. Той му препоръчва А. Ч., защото знае, че А. Ч. към онзи момент представлява Община Р. и такъв тип дела са му ясни. Свидетелят прави срещата между тях в офиса на Ч.. З. присъства на договорките между двамата и те се разбират за правно обслужване на фирма с А. Ч.. П. съобщава на Ч., че търси адвокат, който да представлява Общинския съвет в Н.. П.казва също така на Ч., че като не могат да подпишат договор с ОбС-Н., първоначално договорът ще се подпише с фирма на П.. От този разговор и от казаното му от П.преди това св.З.остава с впечатление, че правните услуги ще бъдат извършвани за Общински съвет-Н.. Ч. няма против предложението на П.. По време на разговора става въпрос и че Ч., като адвокат, ще бъде търсен, освен за услуги на ОбС-Н., и за правни услуги на фирмата на ответника. Разбират се Ч. между другото да помага и на фирмата. В момента, когато се договарят, Х.П. дава на А. Ч. пари, но свидетелят не помни сумата. В същият момент П. диктува и ЕИК на неговата фирма, .
Ч. и П. се договарят услугите на А. Ч. да се заплащат със средства на фирмата на П., защото не може да се подпише договор с Общински съвет-Н. или Община Н.. Св.З.не знае дали П. ще плаща с лични средства или с други. Свидетелят уточнява, че вижда предаването на от П.на Ч., но не вижда какъв документ подписват, който документ е изготвен от Ч.. Св.З.разбира, че става въпрос за месечен абонамент, но не помни какво се договарят за начина на плащане. На З.не е известно П.да разполага с много пари и да прави дарение за Общинския съвЕ. Ч. споделя по-късно на З., че ответникът е платил две или три вноски и е спрял да плаща. П. е търсил многократно З. с искане да накара С. Ч. да спре с делата, които води и си иска парите от ответника. Свидетелят знае, че близки на П. – баща му, жена му, имат фирми, с които П.оперира. На първата им среща документ изготвя Ч. изготви на неговия компютър, след като П. му диктува данните на , договорът е разпечатан и обсъден от П. и Ч., след което П. дава парите на Ч.. П. няма никакви възражения и забележки и не се е изготвял друг втори документ.
Доведеният от ответната страна свидетел Х. П., както се отбеляза, е съпруг на действащата като „.“ Р. Р.П.. Сочи, че този има шивашки цех в Г. Н., с която работа се занимава съпругата му. П.се занимава с друга дейност на фирмата, основно строителна, ако има такава, несвързана с шивашкия цех, в страната, извън Н.. П.осъществява строителна дейност, като ползва фирмата „.“. Цехът съществува, работи, намира се в тяхната къща. Правени са парични преводи от фирмата на съпругата му в полза на ищеца. Тези преводи са разпоредени от свидетеля П.. Той не може да си спомня кой е подписал самите банкови нареждания, но са по негово нареждане. През 2015 г. председателят на ОбС Н. – О.Б., го моли да потърси юрист, тъй като ОбС има големи проблеми по онова време.
Свидетелят се обръща към В.З., с когото е приятел и З.посочва Ч., защото е обслужвал Община Р.и ще свърши работа и на Община Н.. Свидетелят тогава е общински съветник и председател на Комисията по корупцията. Б. го ангажира за горното в качеството му на общински съветник, като задачата му е да намери адвокат и да го свърже с Б.. Б.съобщава на П., че общината в онзи момент е разполага със средства за заплащане на адвокат и трябва първоначално П. да прави плащанията, впоследствие парите ще бъдат върнати на П. от Ч., а Ч. ще получи тези пари от общината. П. и З.отиват в офиса на А. Ч.. П. обяснява на ищеца, че председателят на ОбС Б. му е възложил да намери юрист, който да му представи и да защитава ОбС. С Ч. говорят надълго и нашироко за общината, за други дейности, като примерно, че проблем има в РПК „Мир“ относно новоизбрания председател, спортния клуб по борба с председател Ж.М.. Става въпрос допълнително на Ч. да се предоставят средства по този начин. В.З.казва на П., че Ч. има нужда от средства и тогава П.пренасочва към него председателя на РПК и на спортния клуб.
Свидетелят П.заявява, че фирмата на съпругата му никога не е имала нужда от правно обслужване, защото самата тя се занимава с шивашкия цех, сградата е залепена до къщата им и е тяхна .Фирмата на съпругата му никога не е давала под наем и не е вземала под наем помещение. Свидетелят много пъти е търсил А. Ч. и той много пъти му е вършил работа срещу заплащане, но не на фирмата на жена му, а на фирмата на баща му. А. Ч. е извършвал правна дейност и по искане на самия свидетел и по искане на сина му. За всички тези случаи, когато А. Ч. е извършвал дейност на семейството на свидетеля, П. е заплащал веднага.
Свидетелят сочи, че е нареждал плащания от фирмата на жена му в полза на А. Ч. по банков път – две суми по 600 лв. и една сума от 600 лв. е дал на ръка, в началото на годината, но други суми не е плащал Ч. фирмата на жена му. Плащанията по трите фактури свидетелят извършва за гаранция, че Ч. ще му върне парите, които свидетелят е превел по тези фактури. Х. П. сочи, че плаща на Ч., защото тогава общината няма пари, а той на всяко идване иска и му се плащат определени суми, включително и пътуването от С..
Х.П.установява, че тогава в общината цари доста нестабилност, в ОбС три или четири пъти избират кмЕ. Във връзка с тази ситуация е било нужно някой да консултира председателя и ОбС. Предполага, че точно тогава е имало пари във фирмата. Председателят на ОбС натоварва свидетеля с тази задача, защото преценя, че може да я свърши. Средствата, които П.плаща от името на фирмата на съпругата му, не са му давани преди това от трето лице, свидетелят ги плаща с техни средства. Накратко обобщава, че уговорката му е лично с Ч. и тя е, след като започне общината да му плаща, той да върне на свидетеля средствата, които П. му дава.
Свидетелят П.сочи още, че трите фактури, които е платил, са осчетоводени. Други, за които има претенции, по никакъв начин не са пристигали в дома му или във фирмата на ответника, иначе свидетелят е щял да се разбере с ищеца. П. има и лична фирма „И. П. и работи с нея извън общината в сферата на строителство, от над 20 години, въпреки че и сега е общински съветник. Не знае дали общината е платила на А. Ч., но от представените от ЧСИ документи разбира, че по-голямата част от задължението, което е около 20 хил.лв., е платена от общината, и остава малка част. Свидетелят обяснява, че винаги, когато подписва договори, съпругата му издава и го натоварва с конкретна задача. В случая П.не е чул Ч. да иска от него някакви документи за фирмата на жена му, като има пълномощно за определени дейности, които може да извършва в полза на фирмата на съпругата му; няма пълномощно по чл. 26 от ТЗ.
В дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ищецът сочи, че с Р. П. не се е срещал, а само с Х. П., неин съпруг. Подписът на възложител в договора е поставен пред ищеца от Х.П. Ч. му е предоставял консултации по телефона и е преглеждал договори, изпращани му от Х.П., на когото също е предоставял устни консултации във връзка с търговска дейност, за едноличния търговец, за ответника като . Искани са му консултации от счетоводството.
Договорът, който е представен, е изготвен от Ч. на 25.02. и това е крайният му вариант, договорен с П.като при съставянето му присъства В.З.. Ищецът няма други договори за правно обслужване, това е единственият договор. В договора е записал, че се представлява от Х. П., той като П.се явява пред него, но ищецът не помни дали е показал пълномощно или не.
Представено е от ищеца копие на договор за правна защита и съдействие от 06.10.2015 г., според който А.С. Ч. се наема да оказва правна защита и съдействие на Общински съвет-Н., представляван от О. Б., изразяващи се в защита пред ВАС по адм.дело № 238/15 г. на СмАС, срещу възнаграждение от 360 лв., платимо по банков път до 16.10.2015 г. За същото на гърба на договора е и пълномощното за Ч. от председателя на ОбС-Н. О.Б.. Ищецът представя и получено уведомление от 30.03.2017 г., с което Община Н., представлявана от кмета Б.К., го уведомява, че от момента на получаването следва да се счита за прекратен сключеният между община Н. и А.С. Ч. договор за абонаментно правно обслужване № 14 от 09.03.2016 г. поради изтичане на срока на договора.
При така установеното фактическо положение се налага извод, че искът за заплащане на 600 лв. по фактура № */04.05.2015 г. за абонаментно възнаграждение за м.май 2015 г. по договор за правно обслужване от 25.02.2015 г. е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение, което следва да се потвърди като краен резултат.
Представеният договор от 25.02.2015 г. за правно обслужване е сключен за възложителя от Х. П., който не е разполагал с представителна власт по отношение на . Не се доказва действията на Х. П. по този договор да са потвърдени от търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ, защото веднага, когато узнава за тях - с получаване на заповедта за изпълнение, търговецът незабавно им се противопоставя, като подава възражение по чл.414 ГПК и по-късно отговора, с който оспорва исковата молба.
Това означава, че договорът не обвързва търговеца и той не дължи на ищеца плащане по издадената въз основа на договора процесна фактура. От показанията на свидетелите /на П.-преценени съобразно изискването на чл.172 ГПК/, обсъдени заедно с представените документи, изслушани експертизи и обяснения на страна, липсата на пълномощно от търговеца за Х. П., става ясно, че ответникът изобщо не е упълномощавал Х. П. да сключва подобен договор и Р. П. не знае за сключването му и за действията по изпълнението му, които са плащането на сумите по фактурите, издадени от ищеца за м.февруари, март и април 2015 г.
Първата фактура е платена в брой, а сумите по вторите две – от разплащателната сметка на ответника, като трите фактури са съответно осчетоводени от страна на ответника. Липсват обаче доказателства плащането в брой да е направено от Р. П. и то някак да и е станало известно; напротив, от показанията на З. и П. може да се заключи, че първите 600 лв. по фактурата за м.февруари 2015 г. ги плаща Х.П. в брой в кантората на Ч. още при първата им среща. По отношение на останалите две фактури няма данни платежните документи, Ч. които е осъществявано плащането, напр.преводни нареждания и др.под., да носят нейния подпис, като свидетелят Х. П. подчертава, че са направени по негово нареждане. Не се установява и тя да знае за осчетоводяването на фактурите, тъй като не са представени документи за това, носещи неин подпис, а съпругът и Х. П.пояснява, че ищецът е трябвало да му ги върне, след като си получи парите от Общинския съвет-Н..
За ел.писмо, изпратено от регистрирания в ТР ел.адрес на „.-Р. П. не може да се заключи, че е изпратено именно от Р. П. тъй като няма белези, идентифициращи по несъмнен начин изпращането му именно от нея или напр., че никой друг не разполага с паролата на същия адрес; още повече, че липсват и други данни за знание у П. за договора и плащанията по него.
В подкрепа на извода, че търговецът не е узнал преди получаване препис от заповедта за изпълнение за извършените от Х.П.действия от нейно име без представителна власт, е и установеното от съвкупния анализ на показанията на ищцовия и ответниковия свидетели сключване на договора не поради действителна нужда на „.-Р. П. да бъде правно обслужвана от адвокат Ч., а с цел ищецът да получава възнаграждение за правни услуги, оказвани всъщност на Общинския съвет-Н. – свидетелят Вл.З.разказва как договорката е правните услуги да бъдат извършвани за Общински съвет-Н., като ищецът между другото помага и за фирмата; как ищецът и П. се договарят услугите на А. Ч. да се заплащат със средства на фирмата на П., защото тогава не може да се подпише договор с Общински съвет-Н. или с Община Н.. П., както се каза по-горе, е натоварен от тогавашния председател на ОбС-Н. О. Б. да намери юрист, който да обслужва съвета, но тогава общината няма пари, за да плаща на адвокат, заради което ищецът и П.се уговарят плащането да става Ч. фирмата на съпругата на П.. Ч. е трябвало да върне парите на П., след като си ги получи по-късно от общината. В тази връзка следва да се съобрази наличието на договора за правна защита от 06.10.2015 г. с ОбС-Н. и по-късно – договор от № 14 от 09.03.2016 г. за абонаментно правно обслужване на община Н., прекратен на 30.03.2017 г. с горното уведомление.
Изводът за липса на потвърждаване от мнимо представлявания търговец по смисъла на чл.301 ТЗ се подкрепя и от това, че не се установява „.-Р. П.-Г.Н. да е имала нужда от такова правно обслужване, което да налага сключване чак на договор за правно обслужване с ищеца за срок от 2 години, Ч. който да и се осигурява непрекъснато ежемесечно абонаментно обслужване при фиксирана месечна цена от 600 лв. с ДДС към 2015 г. и едновременно – да се е задължила по чл.V.9 от договора да плаща отделно, освен абонамента, и допълнително възнаграждение на ищеца за предявяване на искове, както и процесуално представителство по дела, съгласно отделни договори за правна помощ и Наредба № 1/09.07.20004 г. на ВАдвС.
За да отхвърли иска, З.районен съд с обжалваното решение приема, освен, че няма потвърждаване на действията от търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ, още и че договорът от 25.02.2015 г. е нищожен като привиден, при персонална симулация, прикриващ договор, сключен всъщност между А.С. Ч. и Общински съвет-Н. за правно обслужване на последния. Това основание обаче не може да послужи за отхвърляне на иска и не следва да се обсъжда, тъй като не е въведено от ответника в отговора на исковата молба, макар да може да се заключи от данните по делото, че действителното положение е било такова.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец С. Ч. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата „. - Р. П.-Г.Н. направените от нея разноски от 120 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното производство
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/15.04.2019 г. по Г.дело № 209/2018 г. на З. районен съд.
ОСЪЖДА С. Я. Ч., ЕГН *, от Г.С., бУ.Б. № 3, .3, О. 3., да заплати на „.-Р. П.-Г.Н., с адрес на управление: У.П.Д.П. № 8, вх.Б, ЕИК 120058453, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв./сто и двадесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /О.М./:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Тоничка Кисьова:

Не споделям мнението на мнозинството от състава, че обжалваното Решение № 62/15.02.2019г. по Г.д.№ 209/2018г. по описа на З.районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Считам ,че посоченото решение на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че между страните е сключен договор за правно обслужване от 25.02.2015г., който договор по същество е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Установява се, че договорът е подписан от съпруга на ответника Р. П. действаща като „.-Р. П. - свидетеля Х.П.без да е налице изрично упълномощаване. Това обстоятелство се установява от заключението на съдебно-почерковата експертиза и от показанията на св.З.. Свидетелят Х. П. не твърди, да е упълномощаван от съпругата си, нито по делото е представено пълномощно. Следователно договорът за правно обслужване от 25.02.2015г. е сключен за възложител от лице без представителна власт. Неоснователно обаче районният съд е приел, че в случая няма основание да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ, тъй като ответникът не е узнал за сключването на договора преди завеждане на иска. Съгласно посочената разпоредба когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. За да влезе в действие посочената норма следва да е установен фактическия й състав, който включва три елемента:1/ предприето действие от името на търговеца от лице, което не разполага с представителна власт, 2/узнаване от търговеца за това действие и 3/ непротивопоставяне от търговеца на предприетото действие веднага след узнаването. Неправилно районният съд е приел при преценка на доказателствата по делото, че ответникът не е узнал за сключването на договора до предявяване на иска от ищеца. От посочената по-горе кореспонденция по ел.поща е видно, че изпратените от ищеца фактури № */04.05.2015г. и № */03.06.2015. на ел.адрес „p*@abv.bg" са получени от ответника, след като от този електронен адрес, вписан в Търговския регистър, до ищеца е изпратено на 08.06.2015г. ел. писмо, с което „.- Р. П. е заявил, че не приема издадените фактури и желае да прекрати договора за обслужване с А.Ч..
От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че издадените от ищеца 3 броя фактури по договора за правно обслужване за месечните абонаментни вноски за м.февруари, март и април 2015г. с № */25.02.2015г., № */25.03.2015г. и № */15.04.2015г. са осчетоводени от ответникът „.- Р. П. отразени в дневника за покупки и е ползван данъчен кредит.
За да избегне последиците от презумцията по чл.301 от ТЗ търговецът следва да се противопостави веднага след узнаването, като това противопоставяне следва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаване на действията на мнимия представител.
Съдебната практика приема, че непротивопоставянето на търговеца на извършени от негово име действия без представителна власт може да бъде извършено с изрично потвърждаване на предприетите от мнимия представител действия или с конклудентни действия, от които може да се направи извода за такова потвърждаване, както е прието в Решение №89/12.06.2013г. по т.д.№ 431/2012г на Ит.о. на ВКС, ако се докаже, че "търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат" Липсата на противопоставяне може да се изрази Ч. отразяване на издадена по договора фактура в счетоводството на търговеца, включването й в дневника за покупки по ДДС, ползването на данъчен кредит. Съдебната практика безспорно приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на търговеца, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, в който смисъл са Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 166 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 636/2011 г.,
I т. о., ТК; Решение № 23 от 07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК и др. Посочените фактури не само са осчетоводени , но и по тях е извършено плащане от разплащателната сметка на , видно от залючението на вещото лице по ССчЕ. С осчетоводяването и плащането на задълженията по тези фактури е налице изрично потвърждаване на сключения без представителна власт договор за абонаментно правно обслужване. Обстоятелството, че процесната фактура № */03.06.2015г. не е осчетоводена е ирелевантно, доколкото става въпрос за периодични плащания въз основа на един и същ договор. Произнасянето на районният съд в обратен смисъл е в противоречие с материалния закон. Неоснователно в тази връзка е и приетото от районният съд, че едноличният търговец е узнал за съществуването на процесния договор, едва в хода на заповедното производството, и като е подал възражение против заповедта за изпълнение се е противопоставил на извършените действия от негово име без представителна власт. След като по делото се установяват частични плащания по договора, извършени от разплащателната сметка на едноличния търговец това е достатъчно основание да се приеме, че след като е налице плащане по един договор, то страната знае за неговото съществуване, а след като изпълнява поетите задължения, то не се противопоставя, макар договорът да е сключен без представителна власт.
Неправилно районният съд е приел, че сключения между страните договор за правно обслужване от 25.02.2015г. е привиден по смисъла на чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД и като такъв е нищожен. В отговора на исковата молба ответникът не прави възражение за нищожност на договора като симулативен, а едва в писмената защита се твърди, че договорът е нищожен, като сключен от лице без представителна власт. Доказването на симулация /абсолютна или относителна/ със свидетелски показания е недопустимо по аргумент от чл.164 и чл.165,ал.2 от ГПК. В случая не е налице нито "обратно писмо", нито начало на писмено доказателство, за да се приеме, че свидетелските показания са допустими.
Не може да бъде споделен извода на районния съд, че от показанията на свидетелите Заимов и Петров се установява по категоричен начин уговорката между ищеца и св.Петров ищецът да извършва правно обслужване на Общински съвет- Н., но тъй като в този момент поради липса на средства Общинският съвет не е могъл да заплаща за тези услуги, св.Петров е приел да ги заплаща с лични средства и за да се оформи основанието за това плащане, съответно получаване от ищеца на средства е бил сключен договора за правно обслужване от 25.02.2015г. с . От изложените по-горе показания на двамата свидетели по никакъв начин не може да се направи извода, че ищецът А.Ч. и св.П. са сключили привидна сделка. Свидетелят П. изрично заявява в показанията си, че Председателят на Общинският съвет го е помолил да намери адвокат, който да обслужва Общинския съвет и Община Н., но не се договарял за това с А.Ч., тъй като няма правомощия да договаря от името на Общинския съвЕ. Свидетелят З.твърди, че е присъствал на договорките между ищеца и св.П. и те са се разбрали за правно обслужване на фирмата на , данните на който са продиктувани от свидетеля на ищеца при съставянето на договора, който е подписан от двамата без възражения от страна на свидетеля П.. От показанията на посочените свидетели не може да се направи извод за наличие на привидна сделка.
Отделно от това основен свидетел по делото е съпругът на едноличния търговец, подписал процесния договор, имащ качеството на мним представител, чиито действия са потвърдени. Волеизявлението за сключване на договора изхожда от представителя. Ето защо дадените от него свидетелски показания за съдържанието на волеизявлението, следва да се ценят като обяснения на страна, а не като свидетелски показания. Волеизявлението на представителя, било то мним или пък не, представлява волеизявление на представлявания. Ето защо преценката дали е налице порок във волята се осъществява от гледище на лицето, направило изявлението. Процесуалният закон не допуска доказване на симулация, посредством обяснения на лицето, направило изявлението за сключване на симулативната сделка, какъвто е случаят.
Обжалваното решение е и необосновано, тъй като с него по същество е прието, че св.П. като общински съветник е сключил договор за правно обслужване от името на своята съпруга, но всъщност целта на договора е предоставяне на правно обслужване в полза на общината, в която това лице е общински съветник. Този извод на районния съд противоречи на правилата на формалната логика. Няма и житейска обосновка сключването на договор за правна помощ от трето лице в полза на община, с обещание правното обслужване да бъде заплатено от общината на адвоката, когато последната има финансова възможност да направи това, а впоследствие адвоката да върне сумата на това трето лице.
По изложените съображения считам въззивната жалба за основателна, а обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде признато за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуване на вземането на А.С. Я. Ч. срещу „.-Р. П. Г.Н. за сумата 600 лв., представляваща неизплатена сума за месечен абонамент за месец юни 2015г. по Договор за правно обслужване от 25.02.2015r.no фактура № */04.05.2015г., както и сумата от 25 лева разноски за държавна такса в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 № */26.04.2015г. по ч.Г.д.№ 119/2015г. по описана Районен съд -З.. Ще следва да бъде осъден въззиваемия на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.З от ГПК да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за двете съдебни инстанции вв размер на 183,50 лева, от които 171 лева за първоинстанционното производство и 12,50 лева да въззивното.

Съдия Тоничка Кисьова: