И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.317 във връзка с чл. 310 ал.1 и следващите от Г П К .
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба В.№1633 от 15.11.2013 година от С. З. Б. ,депозирана Ч. процесуалният й представител А.В. Р.,против решение №.4 от 21.10.2013 година, постановено по гр.д.№185/2013година по описа на Мадански районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. З. Б. с ЕГН- с ЕГН * от гр.Р., ул.”. А. №1 А, В..2 А. против О. Р. ,представлявана от кмета Р. П. . гр.Р. бул”. №. обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1т.1,2 и 3 Кт за отмяна на уволнение,извършено със заповед №3/14.06.2013г. на Кмета на О. Р.,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист "Административно правдно,техническо и информационно обслужване на населението" и иска за присъждане на обезщетение на основание чл.225,ал.1 КТ в размер на 2000 лева след 17.06.2013г.,като недоказани,както и с оглед изхода на спора са присъдени направените разноски по делото.
Недоволен от така постановеният съдебен акт е останала ищцата. В пространна въззивна жалба прави оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт поради материална незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.
Изразено е несъгласие относно приетото от районен съд, че само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността ,т.е дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл.8,ал.1 КТ,както й е прието, че е останало недоказано твърдението на Б., че от длъжността главен специалист „Административно правно, техническо и информационно обслужване на населението" (АПТИОН) в О. Р. е освободена само тя, а останалите продължават лица заемащи тази длъжност продължават да работят, въпреки, че не отговарят на изискванията и е прието,че ищецът не е представил своевременно доказателства в тази насока,поради което твърдението е останало голословие и недоказано.Оспорва се иразпердеелинето на доказателствената тежест за всяка от страните.Твърди се още,че след като нито съдът, нито и ответникът са предприели доказване на твърдението, с писмена молба до съда ищцатае поискала да се установи посредством експертиза с какво образование са служителите заемащи длъжността „АПТИОН" в О. Р. - Р. Е., в Кметство Елховец - З.К. и в Кметство Чепинци - Е. Ш., което искане съдът е оставил без уважение това и другите заявени с молбата доказателствени искания, като преклудирани, въпреки, че не ангажирането им по-рано е производно от липсата на яснота по въпроса чия е тежестта да ги установи.
Сочи се също така,че тези доказателствени искания ищцата не е направила самоцелно, а защото Ч. събирането на тези доказателства ще установи пред съда, че промяната на изискването за образование е въведено с една единствена цел- ответникът да се освободи от служителят си С. Б., поради което е освободена единствено тя, измежду всички останали служители, които също не отговарят на въведените нови изисквания за образование.
Твърди се още,конкретния случай, съдът не е съобразил, че на практика в исковата молба ищцата се е позовала на злоупотреба с право по см. на чл. 8 ал.1/ и въпреки, че е бил длъжен не е извършил преценка на законосъобразността на извършената промяна в изискванията за заеманата от Б. длъжност, както и се поддържа,че за изпълняваната от Б. длъжност е въведено изискване за висше образование - минимална степен „бакалавър", специалност „Публична администрация", поради което от значение по делото е да се установи факта(Ч. поисканите, но недопуснати доказателства)дали с тази промяна не се злоупотребява с трудовите права на ищцата и задължения на работодателя, т.к, при липсата на злоупотреба с право промяната в изискванията за заемане на длъжността не подлежат на съдебен контрол.Сочи се също така,че идеята на закона е работодателят да има възможност да извършва не произволни промени, а такива промени в длъжностната характеристика, които са свързани е осъществяваната от служителя дейност, с променящите се условия на работа, за посрещането и изпълнението на нововъзникнали задачи, с пазарните условия и т.н. Твърди се също така,че използването на извършени промени на длъжностната характеристика, които целят единствено работодателят да се освободи от даден служител, биха могли да се окажат злоупотреба е правото му да прави промени в длъжностната характеристика.Твърди се също така,че последователна е практиката на ВКС , че идеята на т. 6 е работодателят да не извършва какви да е произволни уволнения, а промени съобразени е променящите се условия в производството, посрещане на нови задачи и други. Твърди се,че в случая се касае за произволни промени извършени от работодателя, продиктувани от желанието да се освободи от нежелан служител,като противодействието срещу такива промени намира своята обосновка в чл. 57 ал. 2 от Конституцията, чл. 8 ал. 2 от ЗЗД и чл. 8 ал. 1 от КТ, т.е. злоупотребата с право. Твърди се,че се касае за промяна в длъжностната характеристика , направена от работодателя, без да са въведени някакви нови задължения, нов различен и/или по-сложен начин на планиране или изпълнение на дейността, за осъществяване на работата Ч. различни механизми, за нов начин на обслужване на гражданите, приемане на заявления или др. подобни, заради които да се приеме, например че се налага повишаване качеството на обслужването което не може да .се осигури от лице с образование различно от висше.Твърди се,че ищецът е възразил с исковата си молба, че въпреки въвеждането на новото изискване, останалите служители не са уволнени, което говори за липса на мотивация у работодателя да подобри работата Ч. назначаването на вишисти, завършили „Публична администрация".
Развито е и оплакване, че правото на ищцата да иска отказаните от районния съд доказателства не е преклудирано към момента на определението с което се отказва експертизата и по причина, уволнението без ищцата да е отработила предизвестието си, а заповедта е оспорена пред съда около 2 седмици след връчването й(ИМ е с В. № 1001/02.07.201 Зг.,към който момент, а и към датата на първото по делото с.з. ищцата не е знаела , а и нямало как да знае дали колегите и са вече освободени, дали не отработват предизвестието си и т.н. и в момента, в който Б. е узнала, че колегите й продължават да работят , че на същите не са връчени предизвестия дори е заявила доказателственото си искане, което без основание съдът е отказал.
На следващо място се поддържа,че съдът не е съобразил, че към датата на издаване на Заповедта за уволнение не е влязла в законна сила Заповед № 283/06.06.201 Зг на кмета на О. Р., с която е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „АПТИОН" и са повишени изискванията за минимална стенен на образование.
Твърди се още и нарушение на материалния закон,по съображения,че съдът не е съобразил класификатора на длъжностите, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012г. и Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията ,в които са посочени изискванията за заемане на длъжност с длъжностно ниво „главен специалист" на ред 305 от класификатора, в графа "длъжностно ниво" под № 11 е посочено наименование на длъжностното ниво "главен специалист" и в раздел "минимални изисквалия за заемане на длъжността" е посочено че се изисква образователна степен "средно", с професионален опит 2 години и заемане по трудово правоотношение". В Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията в чл. 9, ал. 2 е посочено, че „длъжността главен специалист е свързана с техническа обработка на документите, с практическо прилагане' на законодателството, със систематизирането на информация и с административното обслужване". Главният специалист носи пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка е изпълнението на длъжността и осигурява професионални съвети на младшите специалисти както и променена длъжностна характеристика за каквато се съдържат твърдения в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. С възивната жалба е направено искане за назначаване съдебно-икономическа експертиза със задачи посочени в исковата молба-вещото лице да провери и даде заключение какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от Б. през месеца предхождащ уволнението й,след справка в О. Р. и Кметствата с. Чепинци и с. Елховец, да отговори на въпроса с какво образование са служителите заемащи длъжността „АПТИОН" в О. Р. - Р. Е., в Кметство Елховец - З. К.и в Кметство Чепинци - Е. Ш.,както й извършено ли е след приемане на Решение № 200/28.03.2013г. на ОбС прекратяване на договорите със служителите заемали коментираната длъжност , на основание чл.328, ал.1,т.6 от КТ ако същите не се отговаряли на длъжността и алтернативно, ако съдът не допусне експертиза, да задължи ответника да представи справка за БТВ, получено от ищцата през месеца предхождащ уволнението й - м. май 2013г.,поименно щатно разписание, касаещо длъжността „АПТИОН" в О. Р. от преди приемане на Решение № 200/28.03.2013г. на ОбС, респ. към: датата на уволнението на Б., съответно и към настоящия момент,както и да представи справка, в която да посочи с какво образование са служителите заемащи длъжността. ,,АПТИОН".
В съдебно заседание ищцата лично и с А.Р. поддържа изцяло жалбата,както и съображенията изложени в писмената защита.
Ответникът редовно и своевременно призован се представлява от А. Ч.,който поддържа становище за неоснователност на жалбата,както и излага съображения в писмена защита.
Окръжният съд , след като обсъди доводите на жалбоподателя и въззиваемия, съобрази становището на пълномощниците на страните, след проверка на данните по делото и решението , обсъждайки доказателствата, приема следното :
Жалбата е депозирана в срок, от активно легитимирана страна, имаща право на обжалване,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима , поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност .
С решението обжалвано пред настоящата инстанция са отхвърлени исковете на ищцата предявени в обективно и субективно съединение, с правно основание чл.344 ал.1, т.1 ,2 и 3от КТ .
За да постанови този резултат районният съд приема уволнението за законосъобразно.Изложил е съображения,че след като работодателят е установил в спора за законосъобразността на уволнението, че въведеното с длъжностната характеристика изискване за висше образование се отнася до заеманата от работника длъжност; че то е различно от изискването, което е действало към момента на заемане на длъжността и че работникът не отговаря на тези изисквания,както й,че след като тези обстоятелства са установени по делото, следва, че е доказано наличието на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя.Съдът се е позовал на задължителната за съдилищата практика по чл.290КТ обективирана в решение №321/31.10.2011г.на ВКС по гр.д. №13/2011г. ІІІг.о. и решене №215/08.07.2010г на ВКС по гр.д. №166/2009г. ІVг.о.
Прието е също така,че само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл.8,ал.1 КТ ,което обуславя преценката за законност на уволнението.В исковата молба се твърди ,че от всички заемащи длъжността главен специалист "Административно правдно,техническо и информационно обслужване на населението" в О. Р. е освободена само ищцата,а останалите продължават да работят,въпреки ,че не отговарят на изискванията като не е представил своевременно доказателства в тази насока ,поради което това твърдение е голословно и недоказано.По обективно съединения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ приема с оглед изхода на главните искове,че за ищцата не възниква субективно преобразуващо право да бъде възстановена на заеманата преди уволнението работа – главен специалист АПТИОН, както и да бъде присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ .
Атакуваното решение е валидно,допустимо и неправилно постановено и следва да бъде отменено.
При разглеждане на делото от фактическа страна при районен съд е установено,че
Между страните не се спори относно наличие на трудовоправна връзка, като ищцата работела като главен специалист на Административно,правно ,техническо и информационно обслужване в О. гр.Р. от 1990 година.Със заповед №3 от 14.06.2013година на кмета на общината е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328ал.1,т.,6,пр.1във връзка с чл.326,ал.2 във връзка с ал.1 КТ. Предприетото прекратяване трудовото правоотношение е предвид повишени изискванията за минимална степен на образование от средно образование " на "висше образование ,минимална степен -бакалавър-специалност "Публична администрация".
Няма спор по делото,че на 07.06.2013г. ищцата узнала, че със заповед №283/06.06.2013г. кмета на О. Р. е променил длъжностното щатно разписание за длъжността главен специалист "Административно правно техническо и информационно обслужване на населението" на основание класификатора на длъжностите,ПМС 129/26.06.2012г. и решение №200//28.03.2013г. на Общински съвет гр.Р..
Пред Смолянският окръжен съд се приложиха като доказателства по делото описани в придружително писмо изх. № 268/21.01.2014 година на Зам.кмета на О. Р. инж. К. - поименно длъжностно разписание от 20.01.2014година,заповед №23 от 17.12.2013година за прекратяване трудовото правоотношение с Е. Н. Ш.-К.,трудов договор с изх.№2 от 09.01.2014година,сключен на 09.01.2014година за назначаване на Е. Н. Ш.-К. за главен специалист ГРАО,заверени копия от приходни квитанции от кметство с.Чепинци с №003751 №003775,издадени в периода от 07 до 10.01.2014година, в които като събирач на суми в приход на О. гр.Р. е вписано лицето Е.Н.Ш.-К., както й справка от Териториална дирекция НАП гр.С.,в която е посочено,че лицата Ш. и С. са с прекратени трудови правоотношения от 17.12.2013година.
За да постанови атакуваното съдебно решение и отхвърли предявените в обективно съединение искове, районен съд приема,че атакуваната заповед за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата-жалбоподател в настоящето производство е мотивирана,спазена е писмената форма, издадена е от компетентен орган в кръга на компетентността му,както и е спазена изцяло процедурата по издаването й ,връчена е при условията на отказ, оформен по надлежният ред/(стр.173 от делото).Прието е също ,че ищцата още на 07.06.2013г. е узнала, че със заповед №283/06.06.2013г. кмета на О. Р. е променил длъжностното щатно разписание за длъжността главен специалист "Административно правно техническо и информационно обслужване на населението" на основание класификатора на длъжностите,ПМС 129/26.06.2012г. и решение №200//28.03.2013г. на Общински съвет гр.Р..Направен е извод за установяване от страна на работодателя в спора за законосъобразността на уволнението, че въведеното с длъжностната характеристика изискване за висше образование се отнася до заеманата от работника длъжност,което е различно от изискването, действало към момента на заемане на длъжността и че работникът не отговаря на тези изисквания,поради което е доказано наличието на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя и уволнението е законосъобразно, а с оглед разрешаване спора по главния иск е приета неоснователност на обективно съединените искове по чл.344,ал.1т.1,2 и 3 КТ.
Атакуваното съдебно решение е валидно ,допустимо и неправилно постановено.
Правилно в съдебното решение е посочено,че само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл.8,ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението.
В конкретния случай доводи за нарушаване на императивната чл. 8, ал. 1 КТ се съдържат във въззивната жалба на ищцата, както и са релевирани фактически твърдения в т.6 от исковата й молба, че от всички заемащи длъжността „главен специалист административно, правно, техническо информационно обслужване на населението в О. Р. е освободена единствено тя, а останалите колеги продължават да работят,въпреки,че не отговарят на изискванията на Заповед №283от 06.06.2013година.
Следователно в съответствие със задължителната съдебна практика, съдът следва упражни съдебен контрол върху правото на работодателя да измени изискванията за образование в длъжността характеристика за длъжността заемана от ищцата.
След извършен подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал събран в хода на производството по делото пред първата инстанция и въззивния съд, изхождайки от конкретните по делото обстоятелства настоящият състав приема,че е оборена презумцията за добросъвестност на работодателя съгласно чл.8ал.2 от КТ.
Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностна характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика - изисквания за минимална степен на образование и квалификация за изпълнение на определени трудови функции.
Освен това с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност.
Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях Решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна.
Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,какъвто е и настоящия случай, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е Ч. законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Важното в случая да се установи дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие), е използвана целенасочено.
В конкретния случай при обстойната преценка и задълбочен анализ на събраните доказателства се налага единствения извод,че извършеното от работодателя изменение в изискванията за образование в длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност не е насочено за постигане на определен правен резултат, а цели единствено уволнението на ищцата.Съобразно правилата за разпределение доказателствената тежест ищцата доказва в хода на делото пред двете инстанции злоупотреба с права от работодателя,с което се обосновава и основателност на предявените в обективно съединение. В тази връзка представените пред въззивния съд на л.37(която приходна квитанция е издадена от лицето Е. Ш. -К. на лицето Д. К. Т. за внесени приходни суми в общината) и на л.59 до 71включително(всички издадени от Е.Ш.–К. за внесени суми в общината от различни физически лица) , заверени по надлежен ред ксерокопия на приходни квитанции ,в които като събирач на суми в приход на О. Р. е вписано лицето Е.Н.Ш.-К., обосновават единствения извод,че лицето продължава да работи към Общината и вероятно с представената заповед за прекратяване трудовото правоотношение с това лице на 17.12.2013година и впоследствие възникналата по силата на трудов договор №2 от 09.01.2014година трудово-правна връзка на Е.Н. Ш.-К. с О. Р. се цели да се оправдае оформянето на приходните квитанции от това лице от името на работодателя. В случая обаче приложените по делото и попълнени от Е.Ш.-К. приходни квитанции касаят датата 07.01.2014 година и предхождат назначаването на лицето от работодателя въззиваем в настоящето производство на работа на 9.01.2013година.Твърде неправдоподобна и не се споделя от въззивния съд тезата на процесуалния представител на въззиваемия А.Ч.,че лицето е било повикано по инициатива на кмета на с.Чепинци А.П.(в каквато насока е представено уведомление и се поиска събиране на гласни доказателства)да му помага, като физическо лице. Тук обаче възниква въпросът,след като лицето Е.Н. Ш.-К. не е на работа при ответника и помага по негова инициатива на кмета на с.Чепинци, в какво качество оформя представените приходни квитанции и е вписана като събирач на сумите по тези документи.Ако се приеме за правдоподобно твърдението,че помага,то тогава би било редно оформянето на процесните квитанции да се извършва не от нейно име, а от името на лицето, на което помага.На следващо място след като е налице промяна в изискванията за образование и квалификация относно заеманата длъжност АПТИОН основателно възниква въпроса кое е наложило прекратяването на трудовото правоотношение с това лице да стане около шест месеца по-късно след това на ищцата и към момент,в който са въведени твърдения за злоупотреба с право. Освен това въпреки дадените от съда с проекто – доклада,обективиран в определение 1293 от 12.12.2013година изрични указания на О. Р. за лицето З. К. заемаща длъжността АПТИОН в кметство с.Елховец не са ангажирани никакви доказателства от работодателя дали са предприети действия за прекратяване трудовото правоотношение с това лице.
Тези изводи не се опровергават по никакъв начин от представените от работодателя поименно щатно разписание на О. гр.Р.,в което ищцата не е вписана като изпълняващ длъжността ръководител АПТИОН,тъй като са издадени след прекратяване трудовото правоотношение с това лице, а за кметство с.Чепинци и с.Елховец,в които лицата Е.Ш. и З. К. не се представиха от работодателя.
На основание изложеното се налага извода,при преценката обективната необходимост на работодателя от въведеното условие за притежавано образование за длъжността „АПТИОН“, с оглед установените факти и обстоятелства,че в настоящия случай е действал целенасочено,използвайки горната промяна единствено,за да прекрати трудовото правоотношение със С. З. Б., което обуславя незаконност на уволнението. В този смисъл е и задължителната съдебната практика по приложението на чл. 8 КТ установена от Върховния касационен съд с решения по гр. дело № 254/2009 г., четвърто г. о.; гр. дело № 233/2009 г., четвърто г. о.; гр. дело № 871/2010 г., четвърто г. о., според която преценката на работодателя да промени изискванията за образование, квалификация и др. за определена длъжност подлежи на съдебен контрол, само доколкото работникът или служителят претендира, че работодателят е действал недобросъвестно в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.
Предвид гореизложеното и поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на районния, ще следва да се отмени като незаконосъобразна заповед №3 от 14.06.2013година на Кмета на О. гр.Р.,с която е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ трудовото правоотношение с ищцата С. З. Б..
След като съдът приема, че главният иск за отмяна на дисциплинарното наказание е основателен, основателен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на предишната заемана от ищеца работа от преди уволнението - главен специалист АПТИОН.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 КТ - уважаването на този иск също предпоставя отмяна на уволнението, като незаконосъобразно. Основателен е искът за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от работника в следствие оставането му без работа. За да бъде уважена тази претенция съдът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) уволнението на съответния работник или служител да бъде признато за незаконно; 2) работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи имуществен характер; 3) претърпените вреди да са следствие от незаконното уволнение .От събраните по делото доказателства и представените на л.58 от първоинстанционното дело и л.27 от настоящето дело служебни бележки на Агенцията по заетостта № 294 от 4.10.2013година и №5 от 06.01.2014година ,съгласно които С. З. Б. е регистрирана като лице търсещо работа , се установява, че ищцата след извършване на процесното уволнение не е започвала работа по друго трудово правоотношение и по този начин е лишена от възможността срещу престиран от нея труд да получава трудово възнаграждение за период от шест месеца след датата на уволнението. Претърпените от нея вреди, имащи имуществен характер, представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно от незаконното уволнение, извършено от работодателя. За база при изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово възнаграждение, което работникът е получил за последния пълен отработен месец (чл.228 ал.1 от КТ) и съгласно представеното по делото на л.26 удостоверение изх.№31 от 06.01.2013година, в месеца преди уволнението ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 620 лева,поради което ще следва да се присъди обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца,което съдът изчисли в размер на сумата 3 720 лева, но тъй като се претендира с исковата молба сумата от 2000 лева,ще следва да се присъди поисканият от ищцата размер на обезщетение,тъй като присъждането в по-голям размер би означавало присъждане свръх петитум. Обезщетение в размер на 2000 лева следва да се присъди ведно със законната лихва , считано от 17.06.2103година до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и при своевременно направено искане , съдът намира, че следва да се присъдят за двете инстанции общо в размер на 700(седемстотин)лева направените и надлежно документирани разноски за ползвана от ищцата адвокатска помощ.
Ще следва да бъде осъдена О. гр.Р. да заплати държавна такса върху присъдения размер обезщетение и обективно съединените искове за незаконно уволнение и неговата отмяна,възстановяване на ищцата за заеманата длъжност общо в размер на 283.20 лева.
Водим от гореизложените съображения , Смолянският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 154/21.10.2013 година ,постановено по гр.д. 185/ 2013 година , по описа на районен съд гр.Мадан изцяло,като неправилно и незаконосъобразно постановено и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №3 от 14.06.2013година на Кмета на О. гр.Р.,с която е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ трудовото правоотношение с ищцата С. З. Б. и ВЪЗСТАНОВЯВА С. З. Б. на заеманата длъжност отпреди уволнението – главен специалист „административно правно,техническо и информационно обслужване на населението“.
ОСЪЖДА О. гр.Р.,представлявана от кмета Р. П. да заплати на С. З. Б. направените разноски пред двете инстанции за ползвана адвокатска помощ в размер на 700(седемстотин)лева.
ОСЪЖДА О. гр.Р.,представлявана от кмета Р. П. да заплати на Смолянски окръжен съд държавна такса върху обективно съединените искове в размер на 220(двеста и двадесет лева)лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от 04.02.2014 година.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: