Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 във вр. с 396 от ГПК.
Постъпила е в срок частна жалба с вх.№ 4423/20.05.2013г.от К. М. Б. срещу Определение № 314/13.05.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 522/2012г. на Смолянския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на бъдещия му иск. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че в молбата е посочено, че бъдещият иск ще бъде насочен срещу леля му А. С. Я., както и обстоятелствата, които смята за недействителни, а именно Договора за продажба на наследство, както и Решение№ ф29/29.09.2003г. на ПК-С., което е отменено от съда. Твърди още, че леля му се е снабдила с нотариален акт въз основа на отмененото от съда решение за възстановяване правото на собственост и извършва сеч в имот № 906 по т.5 и 6 от нот.акт без негово съгласие като съсобственик, с което уврежда интересите му, поради което за него е налице правен интерес от обезпечаване на бъдещия му иск, с който ще "атакува като нищожни доказателствата, даващи й право на собственост" с налагане спрямо ответника обезпечителна мярка "спиране на сечта и отнемане на издаденото на леля му разрешително за сеч".
Макар че в чл.396,ал.2 от ГПК е посочено, че препис от частната жалба не се връчва на ответната страна, когато се обжалва определение, с което е отказано обезпечение на иска, на ответника е връчен препис от жалбата и е постъпил отговор с вх.№ 5318/19.06.2013г., в който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска да бъде потвърдено обжалваното определение и бъдат присъдени разноски в настоящето производство.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.:
С обжалваното определение Смолянският районен съд е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател К. Б., с която иска да се допусне обезпечение на бъдещия му иск чрез спиране на сечта и отнемане на издаденото разрешително за сеч на А. С. Б. /Я./, като в мотивите си е посочил, че в подадената молба молителят не е конкретизирал нито какъв конкретно иск ще предяви, за кои имоти, срещу кои ответници, кои документи точно счита за недействителни, нито е конкретизирано къде се извършва сеч, поради което не може да бъде извършена преценка относно допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск, нито дали е налице обезпечителна нужда и дали поисканата обезпечителна мярка е адекватна. Тези изводи на районния съд са правилни. От изложеното в молба не могат да се направят категорични изводи какъв бъдещ иск смята да предяви молителя, недействителност на кои документи ще претендира - на договора за продажба на наследство, на нотариалния акт, с който се е снабдила леля му, относно кои конкретни имоти, не е посочено конкретно дали ще претендира нищожност или унищожаемост и коя от хипотезите счита, че е налице, не е посочена цена на иска, при положение, че се иска недействителност на договор, касаещ недвижими имоти, не е посочил конкретно кои са ответниците по бъдещия му иск само леля му А. Я. или и други лица, както сочи евентуално ДЛ. След като не е конкретизирал исковата си претенция правилно районният съд е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещия му иск.
При искане за обезпечение по реда на чл. 390 ГПК съдът следва да прецени доколко бъдещият иск е допустим, предвид изложеното от молителя в обстоятелствената част на молбата за допускане на обезпечение, както и вероятната му основателност, съобразно представените доказателства. Ако се убеди, че искът е допустим, вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда, т.е. без исканото обезпечение би се затруднила реализацията на притежанието при евентуално позитивно съдебно решение, съдът допуска обезпечението. В ал. 2 на чл. 391 ГПК изрично е предвидена възможността за съда, макар да преценя, че искът е вероятно основателен, да постанови внасяне на парична гаранция, щом сметне това за целесъобразно, с оглед евентуалните вреди от неоснователно обезпечение. При определянето на размера на вредите се подхожда комплексно и следва да се държи сметка за вида и размера на обезпечението, като преценката е предоставена изцяло на допускащия обезпечението, респ. постановяващ гаранцията съд.
В случая, след като в подадената молба молителят не е конкретизирал бъдещия си иск, освен изложеното по-горе относно допустимостта му следва да се има предвид и обстоятелството, което е служебно известно на настоящия съд, че с влязло в сила Решение № 459/28.11.2012г., постановено по В.гр.д.№ 378/2012г. по описа на СмОС, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 315/26.07.2012г. по гр.д.№ 1208/2011г. на СмРС, са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Б. искове с правно основание чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД срещу майка му С.М.Б., сестра му М.М.Ч., брат му Б.М. Б. и зет му Е.Х.Ч./ съпруг на сестра му М. Ч./ за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство от 27.08.2008 г., вписан в службата по вписвания под №** том**, вх.рег.№2689/28.08.2008 г., поради противоречие със закона, поради накърняване добрите нрави, като сключен без основание и като привиден, прикриващ договор за дарение.С посочения договор за продажба на наследство от 27.08.2008 г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията под рег.№16, том II, вх.регистър №2689/28.08.2008г. бащата на жалбоподателя М.Ч. Б. е продал на зет си Е.Х. Ч. цялото си наследство, останало от родителите му С.А. Б. и А.Ч. Б.. С оглед на това за жалбоподателя К. Б. не е налице правен интерес от предявяване на такъв иск по отношение на леля му /сестра на баща му/ А. С. Я..
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата А. С. Я. направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 314/13.05.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 522/2012г. по описа на на Смолянския районен съд като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА К. М. Б. да заплати на А. С. Я. направените по делото разноски в размер на 300 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: