и за да се произнесе ,взе предвид следното
Производството е по396 ГПК
Постъпила е частна жалба от „. ЛОГИСТИКА”О., със седалище и адрес на управление: Г.П., ул."В. И.”№ 36, вх.В, .5, ап.15, вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 201171062, предстявлавано от В. Ат. К. - в качеството на управител и А. С. В., ЕГН *, с постоянен адрес в Г.П., ул."В. Их.”№ 42, .7, ап.21 - чрез пълномощника адв.Ю. Р. против определение № 878/27.12.2018г., постановено по Г.д.№ 1401/2018г. по описа на районен съд С.,с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от Роудпойнт ВС " Е. Г.С. ,ЕИК-202809771,представлявано от управителя Св. С. чрез адв.Ст. Х. против „. ЛОГИСТИКА’’О., ЕИК 201171062, със седалище и адрес на управление: Г.П., ул."В. Их.”№ 36, вх.В, .5, ап.15, предстявлавано от В. Ат. К. - в качеството на управител, както и срещу А. С. В., ЕГН *, с постоянен адрес в Г.П., ул."Васил Ихчиев”№ 42, .7, ап.21, както следва:За осъждане на ответника „. ЛОГИСТИКА”О., ЕИК 201171062 да предаде на „. ВС”Е., ЕИК 202809771 държането върху ППС полуремарке, марка Кроне СДП 24/КRОNЕ SDP 24, модел РRОFILINER, рег.№ СМ0769ЕК, номер на рама WKESD *89, категория 04, дата на първоначална регистрация 07.12.2007г., чрез СПИРАНЕ НА ПЪТНОТО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО полуремарке, марка Кроне СДП 24/КRОNЕ SDP 24, модел РRОFILINER, рег.№ СМ0769ЕК, номер на рама WKESD *89, категория 04, дата на първоначална регистрация 07.12.2007г.;
ИСК За осъждане на ответниците „. ЛОГИСТИКА”О., ЕИК 201171062 и А. С. В., ЕГН * солидарно да заплатят на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща част /като частичен иск/ от дължима неустойка 23 280 лева за разваляне на Предварителен договор за покупко-продажба от 28.04.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, чрез ЗАПОР на вземанията на ответниците „. ЛОГИСТИКА”О., ЕИК 201171062 и А. С. В., ЕГН * от наличностите по банковите им сметки до размер на исковата сума от 10 000 лева в посочените 30 на брой търговски банки в страната.На молителя е опредлен едноседмичен срок, считано от постановяване на съдебния акт за предявяване на исковете срешу „. ЛОГИСТИКА”О., ЕИК 201171062 и А. С. В., ЕГН *, като при непредставяне на доказателства по делото за предявяване на исковете в опредления срок, съдът служебно отменя обезпечението.
Счита ,че оспорения съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.Моли съда да обърне внимание че обжалвания акт е и немотивиран .Счита ,че съда се е задоволил с единствения произволен извод, че при така представените доказателства и правната квалификация на исковете, се явява доказана обезпечителната нужда от налагане на именно поисканите като вид обезпечителни мерки и искането следва да бъде уважено с оглед да се осигури успешният изход на изпълнението на евентуално положително решение по бъдещите претенции и с цел да се възпрепятства ответникът по него да предприеме действия, с които да осуети изпълнението на такова решение.Счита ,че не са налице нито убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на бъдещите искове, нито обезпечителна нужда на молителя в производството.
Самото искане за налагането на обезпечителна мярка счита ,че е немотивирано, доколкото не се сочи каквато и да било обезпечителната нужда. Неправилно съдът смесва предпоставките за допускане на обезпечителна мярка - вероятна основателност на исковете и наличието на обезпечителна нужда. Моли съда да обърне внимание ,че дори исковете да са основателни, ако реализацията на правата на кредитора не би била затруднена, обезпечителна нужда липсва. В тежест на молителя е да обоснове наличието на обезпечителна нужда, което счита ,че той не е сторил.Счита ,че обезпечителната заповед, издадена въз основа на атакувания съдебен акт, е следвало да бъде обезсилена, поради факта, че не е предявен бъдещият иск в указания в определението на съда едноседмичен срок съгласно чл.390, ал.З ГПК. Счита ,че не е предвидена процесуална възможност определеният от съда срок да бъде удължаван, както е сторено по делото, независимо че и след удължаването срокът не надхвърля допустимия едномесечен такъв. Моли съда да обърне внимание ,че не е допустимо изобщо да бъде удължаван срока, даден за завеждане на бъдещите искове. Като е уважил искането на молителя в производството счита ,че районен съд Г.С. е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до извод за недопустимост на действието на обезпечителната заповед към настоящия момент, което налага нейното обезсилване от въззивната инстанция.Срокът по чл.390 ал.З ГПК за предявяване на бъдещ иск счита ,че не може да бъде продължаван при условията на чл.63 ал. 1 ГПК над предвидения едномесечен срок. Счита ,че районният съд не е направил извод за вероятна основателност на бъдещите искове и не е определил парична гаранция,като е намерил, че са представени убедителни писмени доказателства, обосноваващи извод за вероятна основателност на исковете, поради което счита ,че се се налага да коментира съществото спора от фактическа страна.Твърди ,че действително на 28.04.2018г. е бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на следното МПС: Полуремарке, марка Кроне СДП 24/КRONE SDP 24, модел РКОFILINER рег.№ СМ0769ЕК. По силата на цитирания договор „. ВС”Е., ЕИК 202809771, в качеството на продавач се е задължил да продаде на „. Логистика”О., в качеството на купувач цитираното МПС за сумата 17 200 лв., без включен ДДС. Твърди ,че с нотариална покана, връчена на 25.10.2018г. на дружество „. Логистика”О., били уведомени от молителя за следното- че дължи в срок от три работни дни от датата на получаване на поканата следните суми: 8 640 лв. с включен ДДС - непогасен остатък от продажна цена по чл.2 от договора, представляваща втора, трета и четвърта вноска и 14 640 лв. - компенсаторна неустойка, дължима на основание чл.22, ал. 1 б.А от договора; че ако посочените задължения не бъдат платени в указания срок, поканата следва да бъде считана за уведомление за разваляне на договора на основание чл.23, ал. 1, б.Е, вр с ал.2 от Договора по вина на „. Логистика”О.; че при разваляне на договора на основание чл.22, ал.1, б.Б, вр. С чл.20, т.6 от Договора купувачът дължи договорна компенсаторна неустойка в размер, равен на продажната цена на вещта и всички други дължими вземания на продавача, до датата на връщане на вещта, намален е вече платените от купувача суми по договора до неговото разваляне, която неустойка до 17.10.2018г. възлиза на 14 640 лв.
С нотариален отговор, връчен на молителя на 07.11.2018г., дружеството ТТЛ. О. го поканили доброволно да уредят отношенията си,като направили възражение за прекомерност на така определения от молителя размер дължими неустойки, който счита ,че противоречи и на добрите нрави. Уточнили , че въпреки многократните им разговори и срещи, останали изумени от съдържанието на исканията, които е отправил към " ТТ Логистика ВС "О. молителя, след като му е добре известно как поради неговата некоректност като неизправна страна по договора, се е наложило да претърпи вреди и да пропусне ползи от очакваното нормално ползване по предназначение на вещ, която още към момента на предаването й твърди ,че сее оказала негодна за употреба да бъде транспортирана на собствен ход поради констатирани проблеми в спирачната система на МПС-то.Твърди ,че молителя в производството е неизправна страна по договора, който са сключили и като такава няма право на неустойките, които претендира да му бъдат платени; Твърди ,че действително до момента е платена от „. Л.О. сумата 12 000 лв. с ДДС като част от продажната цена по договора; Непосредствено след сключване на договора и предаване на МПС-то още на същия ден - 28.04.2018г.твърди ,че започнали да се проявяват дефекти, водещи до нарушаване или пълно преустановяване на експлоатационната годност на вещта, предмет на договора. Първият наложителен престой на МПС- то в сервиз, за което молителят е добре осведомен, твърди ,че е бил от 28.04.2018г. до 08.05.2018г. Твърди ,че са последвали множество принудителни престои на МПС-то в автосервизи в страната и чужбина заради постоянно проявяващи се дефекти на вещта. Установява ,че през това време дружеството „. Логистика "търпяло загуби, освен че плащали непредвидени разходи за необходими ремонти, които по закон следва да бъдат за сметка на продавача. Твърди ,че продавача е бил информиран за недостатъците на вещта, които съзнателно е премълчал и дори е предлагал да поеме разходите за ремонтите, както и да не му плаща „. Логистика " О. последващи вноски от цената на МПС. Твърди , че впоследствие не спази обещанието си и отказа да направи отбив от цената, тъй като платените от дружеството суми за необходими и неотложни ремонти нараствали, а без тяхното извършване ППС-то не можеше да се движи.Твърди ,че до момента Дружеството „. Логистика "О. е заплатило сумата от 9 600 лв. за неотложни поправки и ремонти на МПС, за да може да бъде използвано въобще. Твърди ,че предстои следващ ремонт на стойност 3 000 евро, който не са включили Твърди ,че дружеството ТТ Логистика " О. е упражнило право на задържане на вещта до уреждане на отношенията по избран от молителя начин, за което твърди ,че е уведомен.Поради това моли съда да обърне внимание ,че молителя е неизправна страна по договора и с оглед установените недостатъци на продадената вещ не е имал претенции към купувача.Поради това моли съда да отмени изцяло определение № 878/27.12.2018г., постановено по Г.д.№ 1401/2018г. по описа на районен съд С., като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.Претендира разноски
Алтернативно, моли съда , на молителя в производството да бъде определена парична гаранция в размер на бъдещата искова претенция. Счита че в случая не се сочи, а и не се установява да е налице обезпечителна нужда, което изключва въобще да бъде уважено искането за допускане на обезпечение.Представя заверен от ЧСИ препис от съобщение, връчено по ИД № 1/2019г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев - рег.№ 825; 2.нотариален отговор; 3.фактури, фискални бонове и разходни документи за извършени и платени ремонтни работи по МПС от „. ЛОГИСТИКА”О., както следва: фактура № 217/26.04.2018г.; преводно нареждане от 04.05.2018г. - 2 броя; фактура № */2018г. и фискален бон; фактура № */03.05.2018г. и фискален бон; фактура № */04.05.2018г. и фискален бон; фактура № *5/05.05.2018г. и фискален бов; фактура № */04.05.2018г. и фискален бон; фактура № *46 и *48 от 17.05.2018г. и фискален бон; фактура № * и * и фискален бон; фактури - 3 броя;
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№760/23.01.2019г. от „. ВС "Е.,представлявано от управителя Св. С. чрез адв.Ст. Х. който поддържа становище ,че частната жалба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на процесуалния закон.Твърди ,че с жалбата са представени 8 писмени доказателства, представляващи документи на чужд език, без същите да са придружени с превод на български език, в нарушение на изискването на чл. 185 от ГПК.Някой от представените копия от документи (напр. Фактура от 24.04.18г., фактура от 04.05.18г., фактура от 05.05.18г. + фискален бон, и др.) са частично или почти напълно нечетливи.Тъй като препис от частната жалба е връчен на молителя преди съда да я остави без движение, а срокът за подаване на писмен отговор не е продължен от съда, депозира този отговор при все, че посочените нередовности несъмнено ограничават правото на защита на въззиваемата страна, тъй като тя не е в състояние да узнае съдържанието на тези документи, да анализира тяхното доказателствено значение за спора и да изложи съответната аргументация. Счита ,че след евентуалното привеждане на жалбата в съответствие с процесуалните изисквания, ще вземем становище по споменатите по-горе писмени доказателства.Намира ,че частната жалба е неоснователна.Оплакването ,че обжалваното определение е немотивирано е неоснователно. Счита ,че съда е възприел и анализирал приложените към молбата по чл. 390 от ГПК писмени доказателства и въз основа на тях е формирал вътрешно убеждение и съответните на него правни изводи, че е налице обезпечителна нужда, и че поисканите обезпечителни мерки са адекватни на търсената с бъдещите искове съдебна защита. Съдът е установил, че при конкретната фактическа обстановка, без налагане на обезпечителни мерки е възможно ответника да възпрепятства или осуети изпълнението на евентуалното положително за ищеца решение. Намира ,че тези мотиви безусловно са предпоставени от вътрешното убеждение на съда, че представените от молителя писмени доказателства очертават вероятна основателност на бъдещите искове, иначе съда не би стигнал до тях.
По отношение на първия иск молителя е посочил обезпечителна нужда произтичаща от факта, че първия ответник продължава не само да държи вещтта без правно основание, но и продължава да я използва по предназначение. Счита ,че това несъмнено води както до амортизация на превозното средство и непрекъснато понижаване на неговата пазарна стойност, така и до невъзможност за ищеца да извлича ползи от собственото си имущество. Моли съда да обърне внимание ,че за собственика това е вредоносно, тъй като води до обедняването му. Същевременно ответникът се обогатява неоснователно от противоправното експлоатиране на чужда движима вещ. Подобно състояние на нещата е правно нетърпимо и следва да бъде (доколкото е възможно в тази фаза) преустановено - поне да се ограничи овехтяването на вещта, докато трае процеса. В конкретната хипотеза исканата обезпечителна мяркасчита ,че е не само подходяща за удовлетворяване на обезпечителната нужда, но е и единствено адекватната и възможна мярка.
Относно втория иск молителят се е позовал на константната съдебна практика , според която при исковете за парични вземания обезпечителната нужда се презумира. Продължителната забава на длъжниците, както за плащане на дължимата продажна цена, така и за погасяване на задълженията им, произтичащи от развалянето на договора, водят до обоснован извод, че ответниците или нямат намерение да изпълнят доброволно, или са в състояние на финансови затруднения. Моли съда да обърне внимание ,че и в двата случая това застрашава интересите на кредитора и обезпечителния интерес за ищеца е налице.Намира ,че трайната съдебна практика и доктрината приемат, че обезпечителната нужда подлежи на установяване от молителя само до степен на вероятност, чрез посочване на факти, от които се поражда опасността от затрудняване или осуетяване на правата по решението. Доказателства за тези факти се представят само когато и доколкото това е възможно и може да се очаква от молителя. Приема се още, че при осъдителните искове за вземания, обезпечителната нужда се предполага винаги когато съществува дори потенциална възможност да се затрудни реализирането на правата на ищеца и не са установени обстоятелства, които да изключват обезпечителната нужда. Същевременно молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затрудрено реализиране на правата му по бъдещото положително съдебно решение. Ответникът обаче е длъжен, ако твърди, че не съществува опасност да се затрудни или осуети осъществяване правата на ищеца, да докаже твърденията си. Моли съда да обърне внимание ,че в конкретния случай жалбоподателите не твърдят и не доказват, че липсва подобна опасност, което означава, че не е оборена презумпцията за наличие на обезпечителна нужда. Оплакване се прави и за това, че съдът не е обезсилил служебно обезпечителната заповед, понеже в първоначално определения едноседмичен срок обезпечените искове не са предявени, а вместо това е продължил срока с още две седмици, каквото право нямал. Моли съда да обърне внимание ,че в тълкувателно решение № 4 от 03.02.2017г. по тълк. Дело № 4/2015г. на ВКС, ОСГТК е прието, че срока по чл. 390, ал. 3 от ГПК не може да бъде продължаван при условията на чл. 63, ал. 1 от ГПК над предвидения едномесечен срок. По аргумент за противното, всяко продължаване на срока при условията на чл. 63, ал. 1 от КПК, което не надхвърля предвидения в чл. 390, ал. 3 от ГПК срок,счита ,че е допустимо.
Моли съда да обърне внимание ,че в обезпечителния процес съдът не следва и не може да извършва преценка по съществото на прания спор, каквато е задължен да стори в исковия процес. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства - т. 5 от ТР № 6/2013г. по тълк. Дело № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита ,че в конкретния случай твърденията на молителя се подкрепят от достатъчно на брой писмени доказателства, включително и такива, изходящи от ответната страна , чиято автентичност не буди съмнение и не се оспорва от жалбоподателите. Наличието на убедителни писмени доказателства е най-важния критерий при преценката за вероятната основателност на иска. Касае се обаче за непълно доказване, чиято цел е само да създаде убеждение за вероятност, че твърдените факти са се осъществили. Твърди ,че молителя е представил и подробна аргументация за неоснователността на твърденията и защитната теза на ответниците. Извод за тази неоснователност може да се направи и само въз основа на представените от молителя писмени доказателства, но прибавяйки към тях и доказателствата , представени с частната жалба, този извод се затвърждава още повече. Моли съда да обърне внимание на представените с частната жалба доказателства , че твърдените от първия ответник подобрения върху вещта, претендираното право на задържане, и неизправност на насрещната по договора страна са напълно несъстоятелни Представена е фактура № */24.04.2018г., която предхожда по дата получаването на държането върху вещта и сключването на предварителния договор. Фактурите с № */03.05.2018г., */04.2018г.,*/05.05.2018г. и 46000113Н/04.05.2018 счита ,че изобщо не могат да се свържат с твърденията на ответника, тъй като липсват данни тези покупки да се отнасят за процесното ППС. Във Фактури № */10.05.2018г. и */21.07.2018г. моли съда да обърне внимание ,че е посочено, че касаят съвсем различни ППС - влекачи марка Рено, с посочени регистрационни номера, № на шаси, УШ, километраж Счита че фактурите отразяват покупки на вещи, които представляват допълнително оборудване или консумативи, т.е. не са интегрална част от вещтта и следователно не са предмет на сделката, поради което ни най-малко не могат да обосноват твърдения за скрити недостатъци: стойка за кутия е инструменти, пожарогасител, стикери, кутия с инструменти, въже, групажна дъска и пр. Фактура № */04.05.2018г. отразява покупка на гумен буфер, който е напълно видима част от всяко полуремарке и не би могъл да представлява скрит недостатък; отделен е въпросът, че не е ясно за кое точно полуремарке е закупен.По тези и другите правоизключващи твърдения на ответниците е изложил подробна аргументация в молбата по чл. 390 от ГПК, която моли съда да вземе предвид.Твърди ,че напълно неверни и недоказани са всички твърдения на ответниците, че ищеца е бил информиран за скрити недостатъци на вещта, че предлагал да поеме разходите за ремонт или да намали цената, че е неизправна страна по договора , но моли съда да вземе предвид ,че това са въпроси по съществото на спора и подлежащи на установяване на исковия процес.Поради това моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна и да потвърдите определението на районен съд Г.С. .Претендира разноски
Постъпил е и допълнителен писмен отговор от "Роуд пойнт В. ЕОООД ,с който заявява, че поддържа изцяло всички доводи, изложени в първоначалния отговор на частната жалба.Моли съда да обърне внимание ,че новопредставените писмени доказателства изобщо не обосновават поддържаната от жалбоподателя теза.Приложената фактура Серия ЕИО № 139/31.01.2019г. касае доставка на стоки и услуги, които преценени в съвкупност навеждат на извода, че с тях са отстранявани щети по полуремаркето, които най-вероятно са причинени от удар при ПТП. Подобни стоки и услуги не могат да се свържат с твърденията за скрити недостатъци на вещта. Счита ,че съществено е и обстоятелството, че фактурираните стоки и услуги са поръчани и заплатени от жалбоподателя при ясното съзнание, че предварителния договор е развален, с което е отпаднало основанието жалбоподателя да си служи с вещта по предназначение (нещо, което той очевидно продължава да прави, въпреки отпадналото вече правно основание - изрично признание за това се съдържа в молбата, с която са представени писмените доказателства, и това още повече потвърждава наличието на обезпечителната нужда по първия иск.Твърди ,че собственикът е изискал връщане на вещта,като е отправил изрично писмено изявление, че оттегля всички предоставени на купувача пълномощни, в т.ч. да си служи с ППС по предназначение, което изявление е достигнало до купувача. Счита ,че всичко това квалифицира купувача като недобросъвестен, което изключва възможността да претендира право на задържане.Моли съда да обърне внимание ,че жалбоподателя не доказва твърдението за скрити недостатъци и разхода за доставка на стоки и услуга по фактура Серия НЕ 964/12.06.2018г.. Счита ,че причината за тези ремонтни дейности може да бъде установена само чрез съдебно-техническа експертиза, а не да се предполага.
Моли съда да обърне внимание ,че във фактура № 1803582 от 09.08.2018г. е извършена техническа подправка, като изписания с печатни букви оригинален номер на ППС „ВС С1176” е задраскан и до него ръкописно е добавен рег. № на процесното полурмарке. Счита ,че тази манипулация дискредитира доказателстваната стойност на документа изобщо. Но и без това, въпроснната фактура отразява покупка и монтаж на автомобилни гуми и изхвърляне на стари гуми - нещо, което представлява консуматив на ППС и по никакъв начин не сочи за евентуални скрити недостатъци.Подмяна на автомобилни гуми отразява и представените Касови документи от 17.05.2018г. и № 08-2076048 от 17.05.2018г.В приложеното кредитно известие № */04.05.2018г. счита ,че въобще няма данни да се отнася за процесното ППС.Твърди ,че във Фактури № */16.07.2018г, */10.05.2018г. и Проформа № 4008595/05.05.2018г. пък недвусмислено е посочено, че касаят съвсем различни ППС - влекачи марка Рено, с посочени регистрационни номера, № на шаси, УГЛ, километраж (полуремаркетата нямат километражи)Счита ,че не се установява връзка и между фактури № */05.05.2018г., */03.05.2018г., */04.05.2018г., */04.05.2018г., */04.05.2018г. и */17.10.2018г, и процесното ППС.Поради това моли съда да потвърди обжалваното определение като законосъобразно и обосновано постановено.
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител,в законният срок , с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения
Производството по Г.д. №1401/2018г. по описа на районен съд Г.С. е образувано по депозирана молба с вх.№11255/27.12.2018г. от „. ВС "Е.,представлявано от Светослава Солакова чрез адв.Стефан Хаджииванов ,с която моли съда да допусне обезпечение на бъдещи искове срещу „. Логистика” О., ЕИК201171062, със седалище и адрес на управление Г.П., представлявано от управителите В. К., М. Хр., Хр. К. и А. В., както и срещу ответника А. С. В., ЕГН*, с адрес Г.П., ул.”Васил Ихчиев” №42, .7, ап.21, за осъждане на ответника „. Логистика” О., да предаде на ищеца държането върху ППС полуремарке, марка Кроне СДП 24KRONE SDP 24, модел PROFILINER, Рег.№СМ0769ЕК, номер на рама WKESD *89, категория О4, дата на първоначална регистрация 07.12.2007г., както и
иск за осъждане на ответниците „. Логистика” О. и А. С. В. солидарно да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща част /като частичен иск/ от дължима неустойка 23 280 лева за разваляне на предварителен договор за покупко- продажба на ППС от 28.04.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението,като по първия иск бъде допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ на пътното превозно средство полуремарке марка Кроне СДП 24KRONE SDP 24, модел PROFILINER, Рег.№СМ0769ЕК, номер на рама WKESD *89, категория О4, дата на първоначална регистрация 07.12.2007г.,
а по втория иск да се допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР на вземанията на ответниците от наличностите по банковите им сметки до размер на исковата сума от 10 000 лева в 30 банки в Република България ,описани в молбата .
За да се уважи молбата за обезпечение освен предпоставките по чл.391 ГПК е необходимо да се установят допустимостта на бъдещите искове , вероятната им основателност (от гледна точка на твърденията в молбата за допускане на обезпечението ), наличието на обезпечителна нужда и адекватността на обезпечителната мярка.
Относно възражението в частната жалба ,че обжалваният акт е немотивиран съдът намира ,че това възражение е неоснователно .Към момента на депозиране на писмената молба с искане за допускане на обезпечение на двата бъдещи иска съдът намира че са представени достатъчно доказателства , които правят вероятно основателни бъдещите допустими искове .Районният съд мотивирано е приел ,че без налагане на исканите обезпечителни мерки е възможно „. Логистика "О. да осуети или възпрепятства едно евентуално положително решение за ищеца Представените към частната жалба фактури в голямата си част не касаят процесното ремарке,а касят покупки на вещи ,които представляват допълнително оборудване или консумативи и не са част от процесната вещ ,като те не са предмет на предварителният договор за продажба на полуремаркето
Предвид ограничения предмет на обезпечително производство съдът не може да прави анализ по същество на събраните доказателства в това производство , както и правни изводи във връзка с доводите на жалбоподателите относно скрити недостатъци на процесното полуремарке , тъй като компетентен да даде становище относно крайния резултат по материално правния спор е само съдът, който ще бъде сезиран с бъдещите искове .
Относно първия иск молителят е поискал и съдът е допуснал законосъобразно обезепчение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране от движение на процесното пътно превозно средство .Тази обезпечителна мярка е необходима и най-адекватна ,тъй като става ясно ,че първия ответник продължава не само да държи вещта без правно основание ,но и продължава да я ползва по предназначение , а това води до амортизация на пътното превозно средство .
По отношение на втория осъдителен иск/частичен иск / с цена на иска 10 000лева районен съд Г.С. мотивирано е приел ,че поисканата обезпечителна мярка налагане на запор на налични сметки на ответниците в 30 банки в Република България ,описани в молбата е подходяща и необходима до размера на исковата сума.Тази обезпечителна мярка е необходима ,тъй като е налице продължителна забава от страна на ответниците за заплащане на дължимата продажна цена на пътното превозно средство и за погасяване на задълженията ,които са произтекли от разваляне на договора В конкретният случай жалбоподателите нито твърдят нито доказват,че липсва опасност и че няма да бъде затруднено осъществяване на правата на молителя по едно бъдещо положително решение за него.Освен това тъй като се касае за осъдителен частичен иск обезпечителната нужда винаги се предполага
Неоснователно е възражението в частната жалба ,че районният съд е следвало да обезсили служебно обезпечителната заповед , тъй като в указания едномесечен срок от съда ищецът не е представил по делото искова молба Счита ,че недопустимо районен съд Г.С. е продължил по реда на чл.63,ал.1 ГПК срока за представяне на исковата молба .
Вярно е,че съгласно тълкувателно решение №4/03.02.2017г. по тълк.д. №4/2015г. на ОСГТК на ВКС срока по чл.390,ал.3 ГПК е императивно определен до един месец и е недопустимо надвишаването му .С определението за допускане на исканото обезпечение районният съд е дал на молителя едноседмичен срок,считано от постановяване на определението за представяне по делото на искова молба Този срок изтича на 03.01.2019г. В указания от съда срок молителят е поискал удължаване на срока за представяне на искова молба Смолянският районен съд с определение №884/28.12.2018г. по Г.д. №1401/2018г. е продължил срока с още две седмици ,който срок изтича на 16.01.2019г.в 17.00 часа ,когато в срок е депозирана исковата молба по делото.Следователно всяко продължаване на срока при условията на чл.63,ал.1 ГПК което не надхвърля предвидения в чл.390,ал.3 ГПК едномесечен срок съдът намира ,че е допустимо,както е в конкретния случай .В този смисъл районният съд не е действал в нарушение на тълкувателно решение №4/03.02.2017г. по тълк.д. №4/2015г. на ОСГТК на ВКС .
Предвид гореизложеното ще следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното определение като законосъобразно и обосновано постановено.
Относно претенцията за разноски от страна на пълномощника на „. ВС " Е. Г.С. съдът намира ,че такива не следва да се присъждат в това производство,а същите следва да бъдат поискани в производството по съществото на спора.В този смисъл е т.5от тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 878/27.12.2018г., постановено по Г.д.№ 1401/2018г. по описа на районен съд С.,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :