И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.439 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 1415 от 09.05 . 2019г. на М. И. К. , депозирана Ч. адв.Т. А. , срещу Решение № 39 /29.03.2019година, постановено по Г.д. № 16/2019 г. по описа на районен съд Г.Ч. с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Л. Т. К., ЕГН *, с А. Г.Х. ул. „С. п.“ №6 не дължи на ответника М. И. К., ЕГН *, с А. с.З. общ. Чепеларе сумите 7000лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2007г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 380лв. (триста и осемдесет лева), всички представляващи вземане по изпълнителен лист от 22.06.2009г. по ч.Г.д. №2782/2008г. по описа на РС-Пловдив и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №*1185 по описа за 2009г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819 с район на действие Окръжен съд – П. поради погасено по давност право на принудително изпълнение, на основание чл.439 ГПК.
Недоволен от така постановения С. акт е останал М. И. К., който в депозираната Ч. П. му адв.Т.А. въззивна жалба поддържа оплакване за незаконосъобразност на атакувания С. акт.Излага оплакване за неправилност на приетото с обжалваното решение, че последното изпълнително действие е извършено на 13.07.2013 година, като се поддържа,че не е съобразено от съда,че последното изпълнително действие е извършено на 13.08.2013 година и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ,поради което пет годишния срок изтича на 03.08.2018година, както и твърди,че неправилно съдът не е съобразил извършените запори през 2017 година и постъпилите суми по изпълнително действие през февруари 2018година.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Л. Т. К., депозиран Ч. П. му адв.Д.А., с който ес оспорва въззивната жалба и се предлага окръжният съд да я остави без уважение и остави в сила атакуваното решение..
В съдебно заседание жалбоподателят М. К. редовно исвоевременон призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемият Л. Т. К. редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.- редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Смолянският окръжен съд, след като взе в предвид оплакванията в жалбата, провери правилността на атакуваното решение,обсъди доказателствата и съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна,срещу подлежащ на обжалване С. акт и е процесуално допустима.
В исковата молба ищецът излага твърдения,че с влязло в законна сила решение, постановено по Г.д. № 2782/2008г. по описа на РС – Пловдив е осъден да заплати на ответника сумата от 7000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2007г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 380лв., поради което е издаден изпълнителен лист от 22.06.2009г. и е образувано изпълнително дело №1185/2009г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819 с район на действие Окръжен съд – Пловдив. Поддържа, че последното валидно изпълнително действие по това изпълнително дело е извършено на 12.07.2013г., а именно Ч. налагане на запор върху трудовото му възнаграждение от „Близу медия“ и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, поради настъпила перемпция, а всички извършени действия след 12.07.2015г. нямат правна стойност и не прекъсват погасителната давност за вземанията на взискателя. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, като погасителната давност започва да тече от датата на последното изпълнително действие – 12.07.2013г. и е изтекла на 12.07.2018г. за главницата и разноските с изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, както и на 12.07.2016г. за законната лихва с изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Ответникът оспорва исковата молба. Счита , че е недопустима , евентуално – неоснователна. Оспорва , че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Счита ,че по изпълнителните дела са извършвани законосъобразни и валидни действия по принудителното изпълнение , че не е налице твърдението за липса на предприети действия по принудителното изпълнение. Сочи се, че иска е недопустим, доколкото изпълнителното дело не е прекратявано на никакво основание, в това число поради настъпила перемпция. Излага съображения, че ПДИ е връчена на длъжника на 07.11.2009г., ЧСИ няколкократно е налагал запор на трудово възнаграждение на длъжника, съответно на 21.06.2011г., на 03.08.2013г., на 19.10.2017г. и 29.03.2018г., както и запор на банковите сметки на длъжника- на 27.10.2011г. и 01.02.2018г. Обобщава, че изпълнителни действия са извършвани през всичките девет години и никога същото не е прекратявано на каквото и да е било основание. Не е налице изтичане и на петгодишната давност. Моли се по тези съображения за прекратяване на производството по делото и в евентуалност за отхвърляне на предявения иск.
За установяване на твърденията са ангажирани писмени доказателства, както и е приложено ксерокопие на изпълнително дело 1185/2009 година по описа на ЧСИ Л.Мурджанова №819, с район на действие Пловдивски окръжен съд.
От изпълнителното дело се установява, че е образувано по подадена молба с вх.№6006 от 21.10.2009 г. и изпълнителен лист, издаден от РС –Пловдив на 22.06.2009г. по Г.д. №2782/2008г. срещу длъжника Л. Т. К., въз основа на Решение от 29.04.2009г. по Г.д. №2782/2008г. по описа на ПРС, с което Л. Т. К. е осъден да заплати на М. К. сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в пълно, двойно, открито счупване на тялото на долната челюст, причинило затрудняване на дъвченето и говоренето, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 23.03.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 380лв. направени разноски по делото.
След образуването на изпълнителното дело е последвало проучване имуществото на длъжника и изпращане на ПДИ, връчена на 07.11.2009г., а с разпореждане на ЧСИ от 24.11.2009г. е присъединена държавата като кредитор, на основание чл.458 ГПК.
С разпореждания на съдебния изпълнител от 27.10.2011г. са наложени запор на банкови сметки и запор върху трудови възнаграждения на длъжника в Стопанство „Е.”. С разпореждане от 12.07.2013г. е наложен запор върху трудови възнаграждения на длъжника в „Б. М.е. Б.”.
По повод наложените запори върху трудови възнаграждения, получени от Стопанство „Е.”, ЕИК *4, респективно „Б. М. е. Б.”, ЕИК ...., по изпълнителното делото са постъпили писма, с които работодателите заявяват, че междувременно трудовото правоотношение с Л. К. е прекратено. Установено е също така, че на 16.08.2013г. е изискана актуална справка от НАП за регистрирани трудови договори на длъжника, в отговор на което е постъпило писмо вх. №23510/17.10.2013г., че няма данни за такива.
С молба вх. №4157/22.03.2016г. взискателят е поискал да бъде извършена нова справка в НАП относно регистрирани трудови договори.
На 14.09.2017г. с разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Х. - Б.” ООД, в отговор на което работодателят е съобщил на ЧСИ, че трудовият договор е заличен поради неявяване на работника.
На 01.02.2018г. е поискано от взискателя цялостна проверка на имуществото на длъжника, както и налагане на запори на трудови възнаграждения и банкови сметки.
С разпореждане (без дата) са наложени запори на банкова сметка в „...” и върху трудово възнаграждение. Запорните съобщения до „М. Т.“ ЕООД и „... са с изх. № от 05.02.2018г. Налице е запорно съобщение до „М. Т.“ ЕООД и с изх. № от 26.03.2018г.
Въз основа на така събраните доказателства по делото, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, следва да се прецени основателността на исковата претенция.
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело, производството по което изпълнително дело е висящо.
Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.116 б.в ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния С. изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ), каквото е насочването на изпълнението Ч. налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено разбирането, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай от приложеното изпълнително дело е установено, че последното извършено действие, което е довело до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, е било на 03.08.2013 г. - налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в“Б. М. Е. Б.“ и в периода от 03.08.2013 г. до 03.08.2015 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия.
Следователно прекратяването на изпълнителното производство поради тъй наречената "перемпция" е настъпило по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, което в случая е станало на 03.08.2015 година. С оглед на гореизложеното с това действие е прекъсната давността и нова давност ще тече от 03.08.2015година, поради което към момента на депозиране исковата молба 15.11.2019година, а и към настоящия момент давност относно процесните вземания, установени по своето основание с влязло в сила съдебно решение, уредена в нормата на чл.117, ал. 2 ЗЗД не е изтекла.
Ето защо и след преценка на релевантните по делото факти и обстоятелства , следва да се приеме ,че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията на банката по издадения изпълнителен лист от 22.06.2009 г., поради погасяването им по давност е неоснователен и недоказан.
Като не е стигнал до този извод първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и отхвърлен предявеният иск.
С оглед резултата на делото ще следва да се възложат в тежест на въззиваемия направените деловодни разноски пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса в размер на сумата 147.60лева(сто четиридесет и седем лева,шестдесет стотинки).
На основание гореизложеното Смолянският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №39/29.03.2019година,постановено по Г.д.№16/2019година по описа на Чепеларски районен съд,като незаконосъобразно постановено и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване установено в отношенията между страните, че ищецът Л. Т. К., ЕГН *, с А. Г.Х. ул. „С. п.“ №6 не дължи на ответника М. И. К., ЕГН *, с А. с.З. общ. Ч. сумите 7000лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2007г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 380лв. (триста и осемдесет лева), всички представляващи вземане по изпълнителен лист от 22.06.2009г. по ч.Г.д. №2782/2008г. по описа на РС-Пловдив и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №*1185 по описа за 2009г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819 с район на действие Окръжен съд – П. поради погасено по давност право на принудително изпълнение на основание чл.439 ГПК ,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л. Т. К. да заплати на М. ИВАВО К. направените деловодни разноски по делото пред въззивния съд за заплатена държавна такса в размер на сумата 147.60лева(сто четиридесет и седем лева,шестдесет стотинки) .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: