за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 252/15.10.2013 г. по Г.дело № 233/2013 г. Девински районен съд ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. А. У. и А. А. У., двамата от с.Т., за признаване за установено спрямо О. Д., че те са собственици по давностно владение от 1983 г. до настоящия момент на Поземлен имот с идентификатор ****, намиращ се в с.Т., О.Д., по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-54/12.12.2011 г. на изп.директор на АГКК-София, с площ от 572 кв.м., при подробно посочени граници и съседи, както и на построената в имота едноетажна Стопанска сграда с идентификатор **** с площ от 44 кв.м.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от А. А. У. и А. А. У. с искане да бъде отменено и исковете им да се уважат изцяло или поне за стопанската сграда.
От въззиваемия О. Д. не е подаден отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. За тях пълномощникът им в писмено становище предлага да се приеме заключението на вещото лице и да се уважи въззивната жалба.
О. Д. също не изпраща представител.
Съдът установява следното:
А. и А. У.са съпрузи от 11.04.1973 г., видно от уд-то за Г.брак. През 1983 г. на А. У. е издадено строително разрешение № 1 от СОНС-с.Т., с което му се позволява да построи стопанска сграда в с.Т. върху 42 кв.м. в парцел ***, кв.12 по плана на селото, при граници: фонд ДГС и държавно, и М. Строителното разрешение е на стандартна печатна бланка, в която, като част от готовия текст на бланката, е записано “на собственото си място” преди празните места, в които се попълват кварталът и номерът на парцела и останалите данни.
Съгласно Уд-е за регулационно положение № 056/14.01.2013 г. на О. Д., УПИ VІІ-За селскостопански постройки групово в кв.12 по действащия ПУП на с.Т., одобрен със Заповед № 52/16.06.81 г. и № ИК-152/10.07.85 г., е частна общинска собственост по Акт № 1124/05.06.2008 г., вписан в СлВп-Д. с № **, том ***, вх.р.№ 795 от 17.06.2008 г. Посочено е още, че върху това УПИ е построена стопанска сграда с идентификатор***** на един етаж със застр.площ от 44 кв.м. от А. У., съгл. Строително разрешение № 1/1983 г. на СОНС-с.Т.. Границите на УПИ*** са: изток-неурегулиран терен, запад-улици и УПИ от * до** вкл., север-улица и неурегулиран терен и юг-улица и УПИ* в кв.**
С уд-е за идентичност № 440/12.04.2013 г. О. Д. удостоверява, че ПИ с идентификатор***по кад.карта и кад.регистри на с.Т., одобрени със заповед от 2011 г., е идентичен с част от УПИ***-За селскостопански постройки групово в кв**по действащия ПУП на с.Т..
В представената скица на сграда № 7751/11.05.2012 г. от СГКК-Смолян е отразено, че в имот с идентификатор *** е разположена селскостопанска сграда със застр.площ от 44 кв.м., на един етаж, със собственик А. А. У., въз осн. на документ: № 1 от 1983 г., изд.от Селски общински народен съвет-с.Т..
В скица № 7754/11.05.2012 г. на СГКК-Смолян на ПИ с идентификатор 73105.501.430, с площ от 572 кв.м., е записано, че няма данни за собственика на имота и няма данни за носители на други вещни права върху него.
От представения препис от Акт за частна общинска собственост № 1124, съставен на 05.06.2008 г., се вижда, че УПИ **-За селскостопански постройки групово, кв.12, е бил с площ от 6 980 кв.м., бивш и настоящ негов собственик е все О. Д., няма съставяни по-ранни актове за него, правното основание за придобиването му е чл.2, А.1, т.2 ЗОС. Към него е приложена и скица № 354/15.05.2008 г. на О. Д.. В удостоверението от 19.05.2008 г. за данъчна оценка към преписката по АОС парцелът се води собствен на общината.
От въззивния съд е назначена СТЕ, заключението по
която е прието от съда и не е оспорено от страните. От заключението и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се изяснява, че УПИ***-За селскостопански постройки групово, кв.12, е частна общинска собственост по Акт № 1124/06.06.2008 г. на О. Д.. Върху него е застроена селскостопанска сграда с идентификатор ****, с посочената вече площ, на един етаж, по горната скица, със собственик-ищеца. ПИ с идентификатор**** по кад.карта и регистри на с.Т. е с площ от 572 кв.м., с предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10 метра, няма данни за собственици.
Със Заповед № 52/16.06.1981 г. е одобрен кад. и
рег.план на с.Т., като е отреден УПИ **-за селскостопански постройки групово в кв.12. Със Заповед № ИК-152/10.07.1985 г. на ОНС-Д. е утвърдено частично изменение на ЗРП за кв.12 за отреждане на нови петна в парцел ***за групови стопански сгради с определяне начина на застрояване. Със Заповед № ИК-427/06.12.1989 г. на ОНС-Д. е утвърдено частично изменение на рег.план, като се променя уличната регулация с подробното описание за това.
От изготвената от вещото лице комбинирана скица към заключението се вижда, че ПИ с идентификатор **** е частично идентичен с УПИ **- за селскостопански постройки групово в кв.12, като спорният ПИ, ограден с жълт контур, се вмества в по-голямата си част в УПИ *** очертан с розово.
УПИ*** е частна общинска собственост по посочения по-горе АОС. Вещото лице също така сочи в съдебно заседание, че първият план на Т. е от 1981 г. Имот пл.№ **не е бил идентифициран към онзи момент, не е съществувал като отделени имот с номер, и тогава за първи път е влязъл в регулация, представлявайки част от парцел VІІ. Вещото лице не е открило данни спорният имот № *** да е бил някога частен, единствено стопанската сграда в него се води на У..
Разпитаните по делото свидетели З. Г. С.Д. установяват, че спорната сграда е плевня с обор, построена от У.към 1983-84 г. и се ползва от тях от тогава и до сега, за отглеждане на животни, ползват и мястото около нея с площ към 500 кв.м. Според свидетелите, никой не спори за този имот. Единият от тях счита, че имотът е на У., тъй като си е построил там плевнята.
При това фактическо положение се налага извод, че правилно са отхвърлени исковете на У. за собственост по чл.124 ГПК против общината за ПИ идентификатор*** тъй като те не са станали негови собственици на соченото от тях основание – придобивна давност. Както се установи от обсъдените документи и заключението по СТЕ, този имот винаги е бил държавна, съотв.общинска собственост. Чл.86 ЗС, в редакцията от 1951 г. до 1990 г., забранява да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост, а в редакцията от 1990 г. до 1996 г. – вещ, която е държавна или общинска собственост. След изменението на същата разпоредба, ДВ бр.33, 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., вече е забранено придобиването по давност само на вещи, които са публична държавна и общинска собственост, т.е., позволено е придобиването по този способ на частна държавна и общинска собственост. Теченето на давностния срок по отн. на такива имоти обаче е спряно от 31.05.2006 г. до 31.12.2014 г. по силата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС, обн. първоначално в ДВ, бр.46/2006 г. Затова, макар и Ушеви да са упражнявали фактическа власт върху спорния имот, то не е изтекъл необходимият давностен срок от 10 години от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г., поради спиране на давността от 31.05.2006 г. и понастоящем по силата на посочения § 1.
Същите изводи важат и за стопанската сграда, тъй като тя е собственост на общината по силата на приращението. На У.не е учредено право на строеж за нея по реда на чл.13 /отм. /ЗС, към който препраща чл.15 /отм./ ЗС, действали към 1983 г. – не са издадени заповеди на председателя на ИК на ОбНС, съотв. на ИК на ОНС, нито с ищците е сключен писмен договор по чл.13, А.3 /отм./ ЗС в редакцията към 1983 г., съотв.чл.103 НДИ/отм./. Строителното разрешение № 1/83 г. не е годно да учреди право на строеж на У. относно стопанската сграда. След като не е спазена законовата форма за това учредяване, а е издадено само строителното разрешение, то Ушеви не са станали собственици по силата на суперфиция на стопанската сграда. Поради това общината, като собственик на земята, е останала собственик и на постройката върху нея, ето защо и спрямо сградата важат ограниченията по чл.86 ЗС и § 1 от ЗД на ЗС. В такъв смисъл са напр. Р-е № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС по Г. д. № 4951/2007 г., I г.о., Р-е № 416 от 9.08.2010 г. на ВКС по Г. д. № 953/2009 г., I г. о., О-е № 62 от 23.01.2012 г. на ВКС по Г. д. № 1062/2011 г., I г. о., и др.
Във въззивната жалба се твърди, че не можело общината да претендира за собственост на нещо, което е разрешила да се построи в имота. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая не общината, а Ушеви претендират за собственост върху постройката, те са завели делото, като в никой от представените документи стопанската сграда не се води собствена на общината, нещо повече – в скицата за нея, отразяваща данните по кад.карта и регистри от 2011 г., за собственик на сградата е посочен именно А. У., а не общината. Последната не е дала нито отговор на исковата молба, нито отговор на въззивната жалба, нито е изразила някакво становище по спора.
В обобщение, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252/15.10.2013 г. по Г.дело № 233/2013 г. на Девински районен съд.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, А.1, пр.първо ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.