С Присъда № 65/02.12.2013 год., постановена по НЧХД № 797/2012 год. по описа на Смолянския районен съд подсъдимата ПРИЗНАВА подсъдимата Р. М. О. е призната за виновна в извършено престъпление по чл.147, ал.1 НК, за това, че на 19.07.2012 год. в Г.С., чрез депозирането на молба за защита от домашно насилие с В.№ 6468/19.07.2012 год. и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в деловодството на Смолянския районен съд, въз основата на които е образувано Г.д. №349/2012 год. е разгласила позорните обстоятелства и е приписала престъпление по чл.130 НК, спрямо частния тъжител М. М. К. с ЕГН *, а именно, че той я е душил, че на 06.07.2012 год. е осъществил акт на домашно насилие спрямо нея, чрез крещене, че кравата й е до обора му и е наложил наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 лв. и „Обществено порицание”, чрез прочитането на присъдата в предаване на местния радиовъзел.
Осъдил е също така да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от престъплението.
Осъдил е да заплати и направените по делото разноски.
Със същата присъда е признал подсъдимата Р.М. О. за НЕВИНОВНА в това, че на 19.07.2012 год. в Г. С., чрез депозирането на молба за защита от домашно насилие с В. №6468/19.07.2012 год. и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в деловодството на Смолянския районен съд, въз основата на които е образувано Г.д. №349/2012г. е разгласила позорни обстоятелства и е приписала престъпления спрямо частния тъжител М. М. К. с ЕГН *, а именно, че е искал част от получените от нея пари по европейска програма, че я изнудвал за пари, да оттегли жалбата си до Районна Прокуратура, че я обвинявал, че е направила магия на майка му, че й е крещял и се карал за това, че кравата й е до обора му, че я е обвинил, че е отровила или продала кучето му, както и за това, че е депозирала жалба до полицията в С. с В. № ЖГС-291/22.11.2010 г. на РУП С., в която се сочело, че тормози нея и съпругът й, инвалид 1 група, и че на 03.05.2012 г. е скочил да я души, както и че нищо не работи и живее с парите на осъдените хора, че лентяйства и прави подкупи на полицаи, прокурори и съдии, че така печели делата и я оправдал по така повдигнатите й от частния тъжител обвинения.
Признал е подсъдимата Н. М. О. за невиновна в това, че на 19.07.2012 г. в Г.С., чрез депозирането на молба за защита от домашно насилие с В.№6468/19.07.2012 г. и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в деловодството на Смолянския районен съд, въз основата на които е образувано Г.д.№349/2012г., е разгласила позорните обстоятелства за М. М. К. с ЕГН *, а именно че я обвинявал, че е направила магия на майка му, както и че е отровила или продала кучето му и я оправдал по така повдигнатото й от частния тъжител обвинение.
Признал е подсъдимата З. Х. А. за виновна в извършено престъпление по чл.147, ал.1 НК, за това, че на 19.07.2012 г. в Г. С., чрез депозирането на молба за защита от домашно насилие с В.№6468/19.07.2012г. и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в деловодството на Смолянския районен съд, въз основата на които е образувано Г.д.№349/2012г. е приписала на М. М. К. с ЕГН * престъпление по чл.146 НК-обида, а именно, че на 08.07.2012г. докато си вървяла по пътя в с.З. и си мърморела, той започнал да крещи и да я обижда с думите „Курва”, че е развалена жена, и че децата й са такива, като на основание чл.78а НК е освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лв. в полза на Държавата.
Осъдил е подсъдимата Р. М. О. да заплати на частния тъжител и граждански ищец М. М. К. с ЕГН *, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от престъплението, изразяващи се в засягане на частта и достойнството на гражданския ищец, от клеветите, за които Рукие О. е призната за виновна.
Отхвърлил е предявения от М. М. К. с ЕГН *, срещу подсъдимата Р.М. О. /със снета самоличност/, граждански иск за претърпените от М. М. К. неимуществени вреди, вследстие от престъпленито, изразяващи се в засягане на частта и достойнството на гражданския ищец за размера над 300 лв. до претендираните 5000 лв., като недоказан.
Отхвърлил е предявения от М. М. К. с ЕГН *, срещу подсъдимата Н. М. О. граждански иск за претърпените от М. М. К. неимуществени вреди, вследстие от престъпленито, изразяващи се в засягане на частта и достойнството на гражданския ищец за размера на претенцията от 2500 лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е подсъдимата З. Х. А. да заплати на частния тъжител и граждански ищец М. М. К. с ЕГН *, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от престъплението, изразяващи се в засягане на частта и достойнството на гражданския ищец, от клеветите, за които Н. М. е призната за виновна.
Отхвърлил е предявения от М. М. К. с ЕГН *, срещу подсъдимата З. Х. А. граждански иск за претърпените от М. М. К. неимуществени вреди, вследствие от престъплението, изразяващи се в засягане на частта и достойнството на гражданския ищец за размера над 150 лв. до претендираните 2500 лв., като недоказан.
Произнесъл се е по направените разноски по делото.
Присъдил е и съответните ДТ.
Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител К., като а обжалва и моли подсъдимите да бъдат осъдени по всички обвинения.
Недоволни от присъдата са останали подсъдимите А. и О., като я обжалват и молят да бъде отменена и постановена друга, с която да бъдат оправдани.
Частния тъжител лично поддържа жалбата си и оспорва жалбите на подсъдимите.
Подсъдимата А. и подсъдимата О. лично и с А. И. поддържат жалбата и оспорват жалбата на частния тъжител.
Подсъдимата О. лично и с А. Р. поддържа жалбата си и оспорва жалбата на частния тъжител.
Въззивният съд след като взе в предвид оплакванията поддържани в жалбите, както и доводите на страните и на основание чл.313 НПК извърши служебна проверка изцяло на атакувания съдебен акт прие следното:
По жалбата на подсъдимите О. и А.:
За да постанови присъдата си СРС е приел, че подсъдимата О. от обективна и субективна страна е осъществила състава на чл.147, ал.1 НК, тъй като подсъдимата е извършила деянието, чрез депозирането на молба за защита от домашно насилие и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в деловодството на Смолянския районен съд, въз основата на които са образувани Г.д.№ 818/2012 год. и в.Г.д.№ 349/2012 год., като по този начин подсъдимата О. е разгласила позорните обстоятелства и е приписала престъпление по чл.130 НК, спрямо частния тъжител М. М. К., а именно, че той я е душил, че на 06.07.2012 г. е осъществил акт на домашно насилие спрямо нея, чрез действието крещене, че кравата й е до обора му, като категорично е установено, че подсъдимата О. е приписала тези позорни обстоятелства и престъплението на М. К. в молбата и декларацията за защита от домашно насилие, но не се установи, че М. К. действително е душил подсъдимата било на 03.05.2011 год., през пролетта на 2012 год. или през лятото на 2012 год., което е наложило извода, че подобно деяние не е било осъществявано от М. К.
По отношение на подсъдимата А. съдът е приел, че от обективна и субективна страна и осъществила състава на чл.147, ал.1 НК, тъй като на 19.07.2012 год. в Г. С., чрез депозирането на молба за защита от домашно насилие с и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в деловодството на Смолянския районен съд е приписала на М. М. К. престъпление по чл.146 НК-обида, а именно, че на 08.07.2012 год. докато си вървяла по пътя в с. З. и си мърморела, той започнал да крещи и да я обижда с думите „К.”, че е развалена жена, и че децата й са такива-престъпление по чл.147, ал.1 НК, защото се установи, категорично, че тя също е подписала молбата и декларацията, в които са изложени тези твърдения спрямо частния тъжител, които представляват приписването на престъпление.
Този извода на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, тъй като подсъдимите са действали под формата на пряк умисъл, съзнавали общественоопасния характер на деянието си и са искали настъпването па обществено опасните последици, тъй като добре са съзнавали, че частния тъжител К. не е извършил деянието за което са подали молбата за домашно насилие, но въпреки тава са участвали в депозирането и, подписали са се и са подали декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която може да послужи, като единствено и достатъчно доказателство пред съда за осъществяването на домашното насилие, но предвид очевидните разминавания в твърденията и явната им неистинност и недоказаност съдилищата разглеждали делото са отхвърлили молбата, поради което жалбите на подсъдимите са неоснователни и ще следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата на СРС потвърдена в тази част.
По жалбата на частния тъжител, с която иска отмяна на присъдата в оправдателната и част спрямо подсъдимите, завишаване на наложените наказания, както и уважаване на пълния размер на предявените от него граждански искова, съдът намира същата за неоснователна, тъй като при анализа на доказателствата съдът правилно е приел, че подсъдимите от обективна и субективна страна не са осъществили състава по повдигнатите им от частния тъжител обвинения, тъй като не се установи, да са разгласили описаните от тъжителя позорни обстоятелства, поради което в тази и част жалбата е неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на искането да уважаване в пълния размер на предявените от него граждански искове, то съдът с общоприетия принцип за справедливост се е съобразил с извършеното от подсъдимите, правилно е приел, че не се установява частния тъжител да е търпял болки и страдания от противоправното поведение на подсъдимите, а само е изпитал притеснение и краткотраен стрес докато е продължило делото, а то е приключило с окончателен съдебен акт на 18.09.2012г., т.е. това притеснение и стрес са траели от научаването за делото на 24.07.2012 год. до 18.09.2012 год. и че в случая на тъжителя се дължи обезщетение за краткотрайния стрес, който е изпитал в следствие на засягането на честта и достойнството му, като предвид частичното ангажиране на отговорността на подсъдимите О. и А. то правилно е уважил исковете частично, поради което и тази част жалбата е неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение. Ще следва присъдата на СРС да бъде потвърдена изцяло, като правилно, законосъобразна, постановена при напълно изяснена фактическа обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда 65/02.12.2013 год., постановена по НЧХД № 797/2012 год. по описа на Смолянския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.