Производството е по чл.435,ал.1т.3 във вр. с чл.433,ал.1т.8 ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№387/04.07.2019г. /пощенско клеймо от 02.07.2019г. от „. Б. ,ЕИК**, седалище и адрес на управление: Г. С., Община Столична, Район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260 чрез адв. Светозар Георгиев Златанов срещу постановление за прекратяване на изпълнително производство от 10.06.2019 г. по изп.д. № 71/2009 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при СИС при районен съд Г.Чепеларе.Счита , че така постановеното постановление за прекратяване е незаконосъобразно и неправилно .Моли съда да обърне внимание ,че в чл. 433, ал. 1 ГПК лимитативно са изброени основанията за прекратяване на изпълнително дело. Видно от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК перемпция настъпва при бездействие на взискателя, когато същият не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие. В конкретния случай счита ,че не може да се приеме, че е налице бездействие от страна на взсикателя, поради факта, че в продължение на две години не е поискал предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника, тъй като видно от изпълнителното дело, същото е било спряно с постановление на съдебния изпълнител от 10.09.2013 г. и е възобновено на 11.02.2019 г. по искане на взискателя. Моли съда да обърне внимание ,че съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. Поради тва счита ,че през периода на спиране на изпълнението по чл.432, ал.1 ГПК не може да тече едновременно и срокът, водещ до перемпция на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 - ГПК, като същият спира да тече през този период.Счита ,че погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правото да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на субективното си право. Погасителната давност определя срока, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на своето право, докато перемпцията е период, след който правото на принудително изпълнение на взискателя престава да съществува в рамките на конкретното изпълнително производство. Перемпцията подлежи също както погасителната давност на спиране и прекъсване, то счита ,че следва да се приеме, че тя поначало спира да тече във всички случаи по чл.432, ал.1 - ГПК, в които изпълнителното производство се спира по искане на взискателя. Иначе счита ,че обратното разбиране би довело до отричане смисъла на спирането и до злоупотреба с процесуални права.Поради това намира ,че не може да бъде възприето твърдението на държавния съдебен изпълнител при районен съд Г. Чепеларе, че са налице предпоставките за перемпция на делото, поради обстоятелството, че последните валидни изпълнителни действия са извършени на 30.04.2013 г. и до настоящия момент са изтекли повече от две години, в които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, тъй като в периода от 10.09.2013 г. до 11.02.2019 г. изпълнителното дело е било спряно. През периода на спиране на изпълнението по чл.432, ал.1 - ГПК счита ,че не може да тече едновременно и срока, водещ до перемпция на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 - ГПК, като същият спира да тече през този период.Поради това моли съда да отмени обжалваното постановление като незаконосъобразно.

Постъпили са писмени възражения от М. В. М. от Г.Чепеларе, лично и в качеството на управител на "ММ Внос и дистрибуция" ЕООД с ЕИК:** със седалище и адрес на управление:Г. Чепеларе ул"Проф.Минчо М." № 10,чрез адв.Тонка Динчева по изп.д. № 71/2009г. по описа на СИС при районен съд Г.Чепеларе против жалба от „. Б. , депозирана срещу Постановление за прекратяване на изпълнителното производство.Счита ,че жалбата е неоснователна, а обжалваното постановление на държавен съдебен изпълнител е правилен и законосъобразен акт, който моли съда да потвърди, изцяло.Счита ,че правилно държавния съдебен изпълнител е приел, че е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ЕПК, тъй като взискателят по делото не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Правилно ДСИ е приел, че изпълнителното производство следва да се прекрати, тъй като за наличието на това законово основание е достатъчен юридическия факт на бездействие на взискателят в определения от законодателят преклузивен срок, като прекратяването настъпва, автоматично по силата на закона и дори не е необходимо изрично постановление за прекратяване на изпълнителното производство от държавния съдебен изпълнител .Счита ,че неоснователно в жалбата се сочи, че тъй като изпълнителното производство било спряно по искане на взискателят на 10.09.2013г. и е възобновено по негово искане на 11.02.2019г., то в този период, на основание чл.61 ал.1 ГПК, са спрели да текат и всички започнали да текат, но неизтекли срокове. Намира ,че разпоредбата на чл.61 ал.1 ГПК не е приложима относно сроковете в изпълнителното производство, а касае единствено сроковете в исковото производство. Аргумент в подкрепа на тези доводи счита , че се съдържа в разпоредбите на чл.62, чл.63 и чл.64 ГГК, касаещи изтичането, продължаването и възстановяването на сроковете, в които ясно е посочено, че цялата глава касае сроковете в исковото производствоНамира ,че неправилно жалбоподателят приема, че спирането на изпълнителното производство е довело до спиране на всички срокове, включително давностните по отношение на вземането, тъй като според жалбоподателят периода на спирането представлявало период от време, в който взискателят не можел да действа. Счита ,че ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В периода на спиране на изпълнителното производство, взискателят е бездействал изцяло по своя воля /в периода 10.09.2013г. до 11.02.2019г./, макар да е имал правната възможност да действа, това бездействие в продължение на две години,счита ,че обосновава прекратяване на изпълнението на основание чл.433 т.8 ГПК.Не би било законосъобразно да се приеме за приложима в случая разпоредбата на чл.61 ал.1 ГПК, тъй като за разлика от изпълнителното производство, в което спирането на изпълнението може да настъпи по волята на едната страна - взискател, то в исковото производство спирането на производството не може да настъпи по волята само на едната страна в процеса. Затова е и оправдано в исковото производство спирането да има за последица спиране на всички срокове. Счита ,че не е оправдано същото да се приеме досежно изпълнителното производство, като се позволи на едната страна - взискател, единствено по своя воля, спирайки изпълнението, да спре изтичането на всички срокове, в това число и нреклузивния срок но чл.433 т.8 ГПК. Сочи че в този смисъл са и постановеното тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по Г. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК.Поради това моли съда да постанови решение ,с което да остави без уважение депозираната жалба и потвърди постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. І71/2009г. по описа на държавен съдебен изпълнител при СИС при районен съд Г.Чепеларе на основание чл.433,т.8 ГПК.Претендира за направените и своевременно поискани разноски,за което представя доказателства.

Постъпили са в законният срок мотиви по изпълнително дело № 71/2009 г.от държавен съдебен изпълнител при СИС на Районен съд Г.Чепеларе относно жалба с вх.№ 387/04.07.2019 г. от „. Б. , ЕИК **, Г.С. чрез пълномощник адв. Светозар Златанов,която е депозирана в срок,но е неоснователна Твърди ,че последните валидни изпълнителни действия на съдебния изпълнител са извършени на 30.04.2013г. и са изтекли повече от две години, в които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Перемпцията настъпва по силата на закона, а не по силата на издаденото постановлениеот държавния съдебен изпълнител Счита ,че взискателят е този, който преценява интереса си от принудителното изпълнение и по негово искане съд.изпълнител извършва действия по изпълнение в рамките на закона. Намира ,че след като спирането е по волята на взискателя, няма друга процесуална пречка, обуславяща спиране на производството. Това означава, че ако взискателят не поиска възобновяване чрез конкретно изпълнително действие в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК и съд.изпълнител следва да констатира това чрез издаване на постановление за прекратяване, което има декларативен характер - само да прогласи настъпилото прекратяване по силата на закона, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Поради това моли съда да остави жалбата без уважение, а постановлението за прекратяване на изпълнителното производство от 10.06.2019г., на държавен съдебен изпълнител при районен съд Чепеларе да бъде потвърдено
Смолянският окръжен съд намира ,че депозираната жалба е процесуално допустима.Подадена е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното постановление от 10.06.2019г. държавен съдебен изпълнител при СИС при районен съд Г.Чепеларе е прекратил изпълнението по изп.д. №71/2009г. по описа на СИС при районен съд Г.Чепеларе със страни -взискател Юробанк България Г.С. и и длъжник "ММ Внос и Дестрибуция "ЕООД Г.Чепеларе ,представлявано от М. В. М. на основание чл.433,ал.1т.8 ГПК ,тъй като последните валидни изпълнителни действия на съдебния изпълнител са извършени на 30.04.2013г. и до настоящия момент са изтекли повече от две години ,в които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия.
Съгласно чл.433,ал.1т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. От приложеното копие на изпълнително деело №71/2009г. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 19.11.2009г.На 30.04.2013г. е извършено последно изпълнително действие по изп.д. №71 /2009г.По изпълнителното дело е била депозирана молба от взискателя с вх.№1266/04.09.2013г. с искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело,като с постановление от 10.09.2013г. държавният съдебен изпълнител е спрял изпълнението по изп.д. №71/2009г. по описа на СИС при районен съд Г.Чепеларе .По молба на взискателя с вх.№74/11.02.2019г. държавният съдебен изпълнител е възобновил с протокол от 14.03.2019г. производството по изпълнителното дело.
Смолянският окръжен съд намира ,че за разлика от исковия процес, в който давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Ако взискателия не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.Предвид изложеното, молбата на взискателя за спиране на изпълнителното производство по изп.д. №71 /2009г. по описа на СИС при районен съд Г.Чепеларе не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл.113 ЗЗД/, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респективно срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора, т.е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на давностните срокове.Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая, последното валидно изпълнително действие е от 30.04.2013г.г., когато е обявена насрочената публична продан на недвижими имоти по изп.д. №71 /2009г. по описа на СИС при районен съд Г.Чепеларе за нестанала ,поради неявяване на наддавачи. Нито молбата на взискателя за спиране на изпълнителния процес, нито постановлението на съдебния изпълнител ,с което е спрял изпълнението по изп. дело не са действия, спиращи течението на давностния срок, защото нормата на чл.116, б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, не възпроизвежда правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването и в исковия процес. В случая е без правно значение, че съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение на 10.06.2019г, тъй като още към 30.04.2015г. . 2-годишният срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е бил изтекъл и изпълнителното производство е било прекратено по право. Датата на постановлението за прекратяване е ирелевантна за течението на давностния срок за вземането, чието начало се отчита с последното предприето от кредитора или от съдебния изпълнител по възлагане валидно изпълнително действие.
Поради това ще следва да бъде оставена без уважение жалба с вх.№387/04.07.2019г. /пощенско клеймо от 02.07.2019г./ от Юробанк България ,ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление: Г. С., Община Столична, Район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260 чрез адв. Светозар Георгиев Златанов срещу постановление за прекратяване на изпълнително производство от 10.06.2019 г. по изп.д. № 71/2009 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при СИС при районен съд Г.Чепеларе,като неоснователна
Ще следва да бъде осъден взискателят Юробанк България Г.С. да заплати в полза на М. В. М. от Г.Чепеларе,ЕГН-*, лично и в качеството на управител на "ММ Внос и дистрибуция" ЕООД с ЕИК:200216904 със седалище и адрес на управление:Г. Чепеларе ул"Проф.Минчо М."направените и поискани своевременно разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева ,представляващи адв. възнаграждение за адв.Тонка Динчева .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№387/04.07.2019г. /пощенско клеймо от 02.07.2019г./ от" Юробанк България ,ЕИК **, седалище и адрес на управление: Г. С., Община Столична, Район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260 чрез адв. Светозар Георгиев Златанов срещу постановление за прекратяване на изпълнително производство от 10.06.2019 г. по изп.д. № 71/2009 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при СИС при районен съд Г.Чепеларе,като неоснователна
ОСЪЖДА взискателят „. Б. ,ЕИК **, седалище и адрес на управление: Г. С., Община Столична, Район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260 да заплати в полза на М. В. М. от Г.Чепеларе,ЕГН-*, лично и в качеството на управител на "ММ Внос и дистрибуция" ЕООД с ЕИК:** със седалище и адрес на управление:Г. Чепеларе ул"Проф.Минчо М."направените и поискани своевременно разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста /лева

РЕШЕНИЕТО е окончателно -чл.437,ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :