Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Постъпила е жалба от С. Ш. Д., чрез пълномощник А. М. О. срещу Постановление за разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 53/2019 г., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради което се иска отмяна на акта на ЧСИ и постановяване на съдебен акт, с който да бъде отхвърлено искането на О. – Р. за присъждане в нейна полза на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1. Излагат се доводи, че ако длъжникът не плати в срока за доброволно изпълнение, тогава би имало основание за приложение разпоредбата на чл. 10 т. 2 от наредбата. Сочи се в жалбата, че по изпълнителното дело е представено изявление за прехващане, направено от длъжника до взискателя, с оглед на което вземането на О. Р. е погасено в срока за доброволно изпълнение и не са налага извършването на действия за принудително изпълнение. Правят се твърдения за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
В допълнителна молба се прави искане в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските за ДТ по обжалването общо в размер на 85 лева.
В срок не е депозирано възражение на жалбата от взискателя.
В мотивите си ЧСИ З. Т. сочи, че към момента на образуване на изпълнителното дело не може да се прецени неговата фактическа и правна сложност. Твърди, че с оглед направеното прихващане делото има своите усложнения и предвид определените размери за минималните адвокатски възнаграждения – 200 лева за образуване съгласно чл. 10 ал. 1 т. 1 и 195 лева съгласно чл. 10 ал. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от наредбата общият размер на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 359 лева, поради което възнаграждението от 500 лева не се явява прекомерно.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Изпълнително дело № 53/2019 г. по описа на ЧСИ З.Т. е образувано по молба на взискателя О. – Р. по изпълнителен лист срещу длъжника С. Ш. Д. за сумата от 1 257, 50 лева разноски за две съдебни инстанции.
Към молбата е представено пълномощно и ДПЗС, според които взискателят упълномощава А. А. за образуване на изпълнително производство срещу Д. и за процесуално представителство, като е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платимо по банкова сметка.
С Покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Д. на 15.04.2019 г., последният е уведомен, че ЧСИ приема като част от дълга разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
На 23.04.2019 г. длъжникът е депозирал изявление за прихващане с негово вземане по изп. д. № 202/2019 г. по описа на ЧСИ М. до размера на по-малкото от тях, като прилага копие от изпълнителен лист, според който О. – Р. е осъдена да заплати на С. Ш. Д. сума в размер на 1 071 лева, ведно със законна лихва от 10.03.2016 г., както и 310, 50 лева разноски.
Съгласие за прихващането е изразено от визскателя с писмено становище от 02.05.2019 г.
По принцип настоящият съдебен състав споделя голяма част от доводите в жалбата относно приложението на разпоредбите на чл. 10 ал. 1 и чл. 10 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, каквото становище е изразявано в предходни решения. В настоящия случай обаче тези доводи не могат да бъдат предмет на обсъждане, тъй като по изпълнителното дело не се установява действително извършване на разноските за адвокатско възнаграждение.
В ДПЗС № 26119 от 25.03.2019 г. между взискателя О. – Р. и А. А. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В договора изрично е вписано, че това възнаграждение е платимо по банков път /поради това и графата за плащане в брой не е попълнена/. Както към ДПЗС и молбата за образуване, така и впоследствие по изпълнителното дело не са представени доказателства, от които да се установи плащане по банков път на така договореното адвокатско възнаграждение.
Поради това съдът намира, че не се доказва от взискателят да са направени разноски за адвокатско възнаграждение. Неправилно и незаконосъобразно ЧСИ е приел за дължими от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, поради което действието по тяхното приемане следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на жалбоподателят разноски за такси в настоящото производство в размер на 85 лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд





Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ З. Т. по изп. д. № 53/2019 г. по приемане на дължими в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, обективирани в Покана за доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА О. – Р., ЕИК 000615075, да заплати на С. Ш. Д. разноски за настоящото производство в размер на 85 лева за такси.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед ограниченията на чл. 437 ал. 4 от ГПК.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.