Производството е пореда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 72/06.06.2019г., постановено по гр.д.№ 4/2019г. по описа на Ч. районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Д. Е. Д., ЕГН * и Р. Е. Д., ЕГН *, двамата с А. Г., У. С.№*. иск с правно основание чл.108 ЗС против С. Д. М., ЕГН * и М. Д. М., ЕГН *, двамата с А. гр. Ч. У. Б. № *. вх. *, .*, ап. *, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на целия приземен етаж, представляващ обект с идентификатор №80371.241.709.2.3 С. застроена площ 90 кв.м., находящ се в сграда №2 (източен близнак) с идентификатор №80371.241.709.2, построена в поземлен имот с идентификатор №80371.241.709 по кадастралната карта на Г. приета през 2006 г. на основание договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № * том *, дело № */2018 г. на нотариус Христина Даскалова, с район на действие РС-Ч. и осъждане на ответниците да им предадат владението върху килер и две помещения- с източно и североизточно изложение, находящи се в него. Осъдени са Д. Е. Д., ЕГН * и Р. Е. Д., ЕГН *, двамата с А. Г., У. С. №*. да заплатят на С. Д. М., ЕГН * и М. Д. М., ЕГН *, двамата с адрес гр. Ч. У. Б. № *. вх. *, .*, ап.*, разноски по делото в размер на 1000лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1907/27.06.2019г. от Д. Е. Д. и Р. Е. Д. Ч. П. им А. Н. с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че не е спорно, че жалбоподателят Д. Д. е собственик на втория етаж, жалбоподателят Р. Д. е собственик на третия етаж, а въззиваемите С. и М. М. са собственици на първия етаж от процесната сграда, закупен от тях през 2006г. Оспорва се, че приземния етаж се владее от въззиваемите, както и се твърди от тях, че приземния етаж представлява обща част, защото не е обособен като жилищен и след като жалбоподателите са собственици на двата жилищни етажа, са собственици само на 2/3 идеални части от приземния етаж. Районният съд е приел за установено, че ответниците владеят три помещения от приземния етаж. Сочи се още, че с отговора на исковата молба е направено искане за прогласяване нищожността поради заобикаляне на закона и невъзможен предмет на решение №82/21.10.2010 г. по гр.д.№111/2010 г. по описа на РС Ч. както и на четири броя нот. актове. По това искане съдът е приел, че приземния етаж е обща част по предназначение и с този извод е обосновал нищожност на извършеното, с нот. акт №*, том *, дело №*/2018 г., дарение поради противоречие С. закона. Твърди се, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е постановил решение несъответно на влязло в сила предходно съдебно решение, на закона, както и на представената по делото СТЕ. Съгласно действащата съдебна практика, съдът не следи служебно за недействителността на сделките. В конкретния случай, направеното възражение е за нищожност поради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет, а съдът е приел, че е налице нищожност поради противоречие С. закона, което е различно основание съгласно разпоредбата на чл.26 ЗЗД. Приземният етаж е функционално обособен и има характеристиките на самостоятелен обект, поради което не е обща част. Изрично с договор за групов строеж, преди въззиваемите да придобият право на собственост върху жилищния етаж през 2006 г. собственикът на земята и бащата на жалбоподателите- Е.Д. и носителят на правото на строеж върху първия жилищен етаж са уговорили принадлежността на избените помещения и кой какво ще придобие. Твърди се, че предмет на влязлото в сила Решение №82/21.10.2010 г. по гр.д.№111/2010 г. на РС Ч. са били договор от 24.12.1974 г., с който Е.Д. купува 1/2 идеална част от поземления имот, в който е построена жилищната сграда, разрешението за строеж №19/21.06.1975 г. на името на Е.Д. за изграждане на източния близнак и Договор по чл.5. ал.2, т.2 от ЗТСУ, с които Е.Д. е отстъпил право на строеж на своя баща Д. Д. за построяване на първи жилищен етаж, както и договорът за групов строеж, в който е посочено, че Е.Д. получава втория жилищен етаж, двете изби, целия таван и гараж. Всички посочени сделки и административни актове са оспорени от въззиваемите с твърдения за нищожност и искане да им бъде признато право на собственост върху 1/2 идеална част от партерния етаж, 1/8 идеална част от гаража, който е включен в обема на партерния етаж и 1/4 идеална част от поземления имот,като съдът е отхвърлил иска, приемайки, че въззиваемите не са собственици на посочените имоти.Формирания в горното решение извод, че Е. Д. е станал собственик на приземния етаж от сградата и гаража, а въззиваемите не притежават право на собственост в партерния етаж не следва да противоречи на изводите на районния съд в обжалваното решение, в което е прието, че след като не е посочено коя изба към кой етаж се придава, то избите, килера и гаража са общи части по предназначение. Затова съдът е приел, че извършеното дарение с нот.аст № *,т.*,д.№ 393/2008г. е нищожно, тъй като негов предмет е партерния етаж, който е обща част. Праводателите на страните са изразили воля за принадлежността на избените помещения и гаража, което изключва извода, че са обща част. Този извод се изключва и от влязло в сила решение, с което е отречено правото на собственост на въззиваемите върху избения етаж.Дори да се приеме, че партерния етаж е обща част, то сделката ще е нищожна, поради невъзможен предмет, а не поради противоречие С. закона, както е приел районния съд. Несъответства на съдебната практика и на СТЕ изводът на съда, че като обща част разпореждането с партерния етаж е нищожна сделка Вещото лице е посочило в заключението си фактическото състояние на приземния етаж, като са описани височини, предназначение на помещения и площи. При разпита му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че същия е пригоден за живеене, като при искане главния архитект би могъл да одобри инвестиционен проект за преустройство в жилищен етаж, защото наредбите допускат отклонение, но към настоящия момент такова преустройство не е направено. В тази хипотеза е приложимо ТР №3/28.06.2017 г. по тълк. дело №3/2014 на ОСКГ на ВКС, съгласно което ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот/сграда, жилище или други обекти/ не са фактически обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част, в който смисъл е Решение №448/29.11.2018 г. на Окръжен съд С. по в.гр.д.№332/2018г.В случая не е спорно, че при строителството архитектурния проект не е спазен и че партерния етаж е в сегашния си вид, още от построяването на източния близнак, който факт се признава в отговора на исковата молба. Вместо да зачете силата на пресъдено нещо по горепосоченото решение, както и заключението на в.л., районният съд е придал изключително значение на влязло в сила решение №216/08.7.2011 г. по адм.д.№ 157/2011 г. на АС С. което не установява нищо относимо за настоящия спор,тъй като с него е отменена заповед на СГКК за нанасяне на партерния етаж като самостоятелен обект, поради неподписан акт за непълноти и грешки, съгласно чл.53, ал.3 от ЗКИР, в относимата към онзи момент редакция. Впоследствие този етаж е отразен като самостоятелен обект, без участие на въззиваемите в процедурата, тъй като С. съдебно решение е установено, че същите не са негови собственици. Към настоящия момент в действаща КККР на Г. партерния етаж е отразен с код „друг вид самостоятелен обект", защото функционално този етаж е обособен като такъв.Фъктът,че в него се е живяло не е спорен. Етажът не е отразен като самостоятелен обект-жилище, защото няма проект за промяна на предназначението му. След като районният съд е приел, че приземния етаж е обща част, то като такъв е в съсобственост между страните по делото, и искът следва да бъде уважен за съответната идеална част, като осъди ответниците да предадат владението й. По делото се установява, че жалбоподателите нямат достъп до трите стаи в приземния етаж. След като е приел, че извършеното дарение е нищожно, съдът е следвало да се произнесе относно собствеността на ищците, а не да отхърля изцяло иска. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения ревандикационен иск .Претендират за разноски по делото за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2116/17.07.2019г. от С. Д. М. и М. Д. М. Ч. П. им адв. Б. К., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е приел, че договорът за дарение, за който е съставен нот. акт №-*, том * дело №-*/2018г. е нищожен, поради факта, че нанасянето на приземният етаж с отделен идентификатор в кадастралната карта на гр. Ч. през 2017г. е направено без основание,тъй като е станало по подадено от E. Д. на основание чл.53а, ал.1 от ЗКИР заявление с представяне на влязло в законна сила решение №- 82 от 21.10.2010 година на РС-Ч. и нот. акт за собственост на недвижим имот №-*, том *, рег.№- 1812, дело №- */2008 година. Посочените решение и нот.акт се твърди, че са нищожни и съдът следвало да постанови решението си позовавайки се на тази нищожност, поради липса на годен предмет, тъй като с влязлото в законна сила решение по адм.д. №- 157/2011г. на АДмС-С. е обявено за нищожно изменението на КККР на Г. относно процесният имот, а това означава, че процесният имот е запазил характера си на приземен етаж, като обща част от сградата, така както е било според първоначалният архитектурен проект. В отговора се сочи, че след като първоинстнанционният съд е пропуснал да се позове на нищожността на съдебното решение и на нотариалният акт, въпреки направеното искане, това следва да направи въззивният съд. Молят да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите лично и Ч. П. си адв.Н. поддържат жалбата си.
От въззиваемите, редовно призовани лично се явява М. М., който Ч. П. и на двамата въззиваеми адв.К. оспорва жалбата.
Смолянски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображния:
Районният съд е бил сезиран с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, с който ищците са претендирали да бъдат признати за собственици при равни права на основание договор за дарение с нот.акт № *,т.*,рег.№ *, д.№ */2018г.,извършено от техните родители на приземния етаж с идентификатор 80371.241.709.2.3 С. застроена площ от 90 кв.м. от жилищна сграда с идентификатор 80371.241.709.2, построена в поземлени имот с идентификатор 80371.241.709 при описаните граници и бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху него, като след допуснато изменение на иска в с.з. от 20.05.2019г. е претендирано предаване на владението на килер и две стаи с източно и североизточно изложение от приземния етаж.
По предявения иск по чл.109 от ЗС страните са постигнали спогодба и в тази част производството по делото е прекратено.
Районният съд е отхвърлил предявения ревандикационен иск, като е приел, че ищците не се легитимират като собственици на приземния етаж с посочения договор за дарение, тъй като договорът е нищожен поради противоречие С. закона. Приел е че жилищната сграда с идентификатор 80371.241.709.2 е в режим на етажна собственост, тъй като ищецът Д. Д. е собственик на втори жилищен етаж, ищецът Р. Д. е собственик на трети жилищен етаж, ответниците С. и М. М.са собственици на първи жилищен етаж, а съгласно архитектурния проект на сградата приземният етаж е сутерен-изби и за него не е изготвят инвестиционен проект за преустройството му в жилищен, поради което приземният етаж е обща част и като такава не може да бъде самостоятелно предмет на прехвърлителна сделка. Тези изводи на районния съд въззивния съд счита за неправилни.
Не е спорно по делото, че бащата на ищците Е.Д.Д. заедно с М.В. Т. са закупили с нот.акт № *,т.*,д.№ */1975г. Ч. ГНС дворно място от 950 кв.м., представляващо парцел V-962 в кв.60 по плана на Г. от 1962г. С. строително разрешение № 19/21.06.1975г. на двамата и на Д. Е. Д. и В. Е.Д. им е разрешено да построят четирифамилна жилищна сграда въз основа на одобрен проект върху 180 кв.м. в парцел V-962 в кв.60.
С Договор за групов стоеж по чл.192 от ЗТСУ/отм./ Е.Д.Д. и М.В. Т. като собственици на парцел V-962 в кв.60 по плана на Г. от 1962г. , а по плана от 1978г. парцел ІІ-709 в кв.69, и съответно Д. Е. Д. и В.Е.Д.-техни бащи , на които първите двама са отстъпили право на строеж по реда на чл.5.ал.2,т.2 от ЗТСУ /отм./ са се задължили с общи средства и усилия да построят жилищна сграда в парцел ІІ-709 в кв.69 по плана на Г. от 1978г. на У."С." № *. състояща се от две части, построена на калкан-източна и западна на два етажа и изба и два гаража, съгласно одобрения архитектурен проект, като са се договорили жилищата и другите обекти да се разпределят по следния начин: Е.Д.Д. да получи целия втори жилищен етаж от източното крило, двете изби под източното крило, целия таван на източното крило, гаража в източното крило и 1/4 ид.част от общите части на цялата сграда. Д. Е. Д. (баща на Е. Д. Д. и дядо на ищеца Д. Е. Д., на когото е отстъпено право на строеж да построи първи жилищен етаж) да получи целия първи жилищен етаж от източното крило и 1/4 ид.част от общите части на сградата. М.В.Т.и В.Е.Т. получават съотвено западното крило на жилищната сграда, което не е предмет на настоящия спор.
Представеният по Договор за групов строеж е такъв по чл.192,ал.1 от ЗТСУ/отм./ с нотариална заверка на подписите. Така посоченият договор, сключен в изискуемата форма е облигационен и само определя правата и задълженията на участниците в него при изпълнение на строежа, но същият няма вещно правно действие. При договора за групов строеж съсобствеността върху сградата възниква по приращение на основание чл.92 от ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учреденото право на строеж, пристрояване или надстрояване, поради което предмет на съсобственост е цялата сграда. Договорът не създава самостоятелни вещни права върху конкретните обекти, а съсобственост, която следва да се прекрати като се извърши делба между всички участници в груповия строеж. Законът е предвидил прекратяването на съсобствеността да стане по реда на чл.192,ал.4 от ЗТСУ/отм./ , който разделителен протокол /договор за доброволна делба/ има прехвърлителен ефект на правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти в общата сграда,придобита по силата на приращението.
В случая страните нито твърдят да са направили делба по реда на чл.1992,ал.4 от ЗТСУ/отм./ ,нито представят доказателства за това, поради което построената жилищна сграда е останала съсобствена. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС -Решение № 415/30.06.2009г. по гр.д.№ 2804/2008г. на ІІг.о., Решение № 201/14.07.2009г. по гр.д.№ 6160/2007г. на Іг.о., Решение № 322/11.01.2012г. по гр.д.№ 253/2011г. на ІІ г.о.
След като сградата не е разделена и е останала съсобствена не е налице пречка отделните обекти в нея да бъдат придобивани по давност.
Бащата на ищците Е.Д.Д. е признат за собственик на основание давностно владение с нотариален акт акт № *,т.*,д.№ */2005г. на втори жилищен етаж, 1/2 ид.част от приземния етаж, състоящ се от три помещения килер и коридор и гараж от 16 кв.м.,находящи се в източната половина на жилищна сграда С. застроена площ от 90 кв.м. от четирифамилна жилищна сграда С. застроена площ от 180 кв.м., построена в поземлен имот № 709, за който е отреден парцел ІІ-709 в кв.69 по плана на Г..
С нотариален акт № *,т.*, рег.№ 1812,д.№ */2008г. Е.Д.Д. е признат за собственик на основание давностно владение на приземния етаж от източната половина на сграда с идентификатор 80371.241.209.2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.241.209.2.3 С. застроена площ от 90 кв.м., ведно С. съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
С нотариален акт №*,т.*, дело */2005г. Е. Д. Д. и съпругата му С.С.Д. са продали на сина си Д. Е. Д. с ЕГН * втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, представляваща източната половина С. застроена площ от 90 кв.м., построена в в поземлен имот № 709, за който е отреден парцел ІІ-709 в кв.69 по плана на Г., ведно С. съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
С нотариален акт № *,т.*, рег.№ 638,д.*/2018г. ищецът Р. Е. Д. е признат за собственик на основание извършено строителство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80341.241.709.2.4, представляващ трети жилищен етаж от източната половина на сграда с идентификатор 80341.241.709.2., ведно с 15,68 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответните ид.части от правото на строеж.
Легитимирайки се като собственици на приземния етаж в източната половина на процесната жилищна сграда, придобит по време на брака с посочения нотариален акт, Е.Д.Д. и съпругата му С. С. Д.са го дарири на синовете си-ищците по делото Д. Е. Д. и Р. Е. Д. при равни права с нотариален акт № *,т.*, рег.635,д.№ */2018г.
Дядото на ищците-Д. Е. Д. с ЕГН *, на когото е било отстъпено право на строеж да построи първия етаж с нот.акт № *.т.*, рег.№ 152,д.№ */2006г. е признат за собственик на основание давностно владение на първи жилищен етаж от източната реална половина на жилищна сграда, построена в УПИ ІІ-709 в кв.69 по плана на Г., ведно С. съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на сроеж.
Същият първи етаж Д. Е. Д. и съпругата му К.С.Д. са продали на отвеницата по делото и тяхна дъщеря - С. Д. Д.по време на брака й с ответника М. Д. М. с нот.акт № *рег.153, д.№ */2006г.
Следователно от посочените по-горе нотариални актове е видно, че ищецът Д. Е. Д. е собственик на втори жилищен етаж, ищецът Р. Е. Д. е собственик на трети жилищен етаж, ответниците С. и М. М.са собственици на първи жилищен етаж, а ищците при равни права по 1/2 ид.част са собственици на приземния етаж от процесната жилищна сграда-източна реална половина с идентификатор 80341.241.709.2.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Б., З. К. и Ф.Т., която е сестра на бащата на ищците и на ответницата С. М. се установява, че в приземния етаж има три стаи килер и гараж. Като се влезе от външната врата в коридора двете стаи вдясно и килера в ляво ги е ползвала ответницата и тя държи ключа от тях в етажа си, а ищците ползват гаража и другата стаята- направо по коридора. Ищците нямат достъп до двете стаи и килера, които ответницата С. държи заключени. Св.Т. сочи, че в заключените стаи има багаж-стари мебели. В едната стая има печка, легло и маса, а в другата бюро и шкафчета, в килера има стелаж с посуда, като в момента никой не ползва тези стаи, но ключът от тях се държи от С., а Д. и Р. нямат достъп до тях. Свидетелката твърди още, че между страните има спор относно ползване на тези стаи в приземния етаж, като С. твърди, че са нейни, а ищците твърдят, че са техни. Свидетелката сочи още, че докато майка й била жива ответницата С. М. готвела в стаите на партерния етаж. От показанията на свидетеля К.в също се установява, че когато е посещавал ищците, които са негови племеници, е виждал ответницата С. М. да излиза от стаите на приземния етаж, както и че е приготвяла храна там. Свидетелят сочи, че в момента С. не живее в процесната жилищна сграда.
С Решение № 82/21.10.2010г., постановено по гр.д.№ 111/2010г. по описа на ЧРС, влязло в сила на 23.03.2011 г., предявеният от С. М. и М. М. против Е. Д., С. Д. и Д. Д. установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от процесния приземен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 80371.241.709.2.3, е отхвърлен като неоснователен. С. същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявения от С. М. срещу Е.Д., С.Д. и Д. Д. иск за собственост на 1/8 ид.ч. от гараж, находящ се в приземния етаж.
С влязло в сила решение № 216/08.07.2011г. по адм.д.№ 157/2011г. по описа на Аминистративен съд-С. е обявено за нищожно извършеното по заявление на Е.Д. Д. изменение на кадастралната карта на Г., одобрена С. заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК гр.С., с което изменение е нанесен като самостоятелен обект в сграда имот с идентификатор № 80371.241.709.2.3., намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 80371.241.709, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, като е прието, че изменението е извършено в нарушение на процедурата, тъй като не е издадена заповед за одобрение на измененито, не е подписан акт за непълноти и грешки и не е представено удостоверение по чл.202 от ЗУТ.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ се установява, че съгласно одобрения на 28.05.1975год. архитектурен проект приземния етаж /сутерен-изби/ се състои от стълбищна клетка, коридор, гараж, две избени помещения, укритие и килер. При огледа на място на приземния етаж вещото лице е установило, че достъпът до приземният етаж се осъществява от вътрешната стълбищна клетка на жилищната сграда и се състои се от коридор, четири стаи и гараж. Приземният етаж е изграден от масивна, монолитна конструкция С. стени от каменна и тухлена зидарии, бетонни пояси, стоманобетонни греди и колони и стоманобетонна плоча на таванската конструкция. Коридорът е с под от монолитна мозайка, стени с дървена ламперия, гладка мазилка, варосана, таван с гладка мазилка, варосана, светли размери в плана – 4,07/1,23м, светла височина – 2,32м, входна врата с размери 80/200см. Стаята С. североизточно изложение, намираща се в ляво от коридорае с достъп през врата с размери 80/200, под с дървено дюшеме, стени и таван с гладка мазилка, варосана, светли размери в плана – 3,75м/2,95м, светла височина – 2,32м, прозорец на северната фасада с размери 1,32м/1,07м;Стаята с източно изложение, намираща се в ляво от коридора с достъп през врата с размери 80/200см е с под – дървено дюшеме, стени и таван – гладка мазилка, варосана, светли размери в план – 3,75м/2,70м, светла височина – 2,32м, прозорец на източната фасада с размери 1,38м/1,11м. Стаята с югоизточно изложение, намираща се срещу входната врата на етажа с достъп през врата с размери 80/200см е с под – дървено дюшеме, стени и таван – гладка мазилка, варосана, светли размери в план – 5,23м/2,57м, светла височина – 2,32м, прозорец на източната фасада с размери 1,38м/1,13м и прозорец на южната фасада с размери 1,41м/1,13м. Помещението (по проект килер) се намира в дясно от коридора с достъп през врата с размери 80/200 см, с под – монолитна мозайка, стени – фаянсова облицовка и гладка мазилка варосана, таван – гладка мазилка варосана, изградена е лята мивка с фаянсова облицовка, светли размери в плана – 2,57м/1,91м, светла височина – 2,32м, прозорец към стълбищната клетка. Гаражът се намира в дясно от коридора с достъп през врата с размери 80/200, под – бетонна настилка, стени – тухлена и каменна зидарии, таван – ст.бетонна плоча, светли размери в план – 5,20м/2,61м, светла височина – 2,34м, на южната фасада е монтирана вдукрила врата тип „гаражна” с размери 2,50м/2,16, в гаража е изградена тоалетна с размери в план 1,55м/1,66м с бетонна настилка на пода, частична гл.мазилка по сетните, таван – ст.б.плоча, монтирана е тоалетна чиния. Вещото лице сочи, че в приземния етаж са извършени довършителни работи, с които помещенията с изключение на гаража са преустроени за за живеене – три стаи, кухня и в гаража е изградена тоалетна. Съгласно т.50 на §5 от ДР на ЗУТ характеристиката на процесния етаж е „надземен етаж“, тъй като на северната фасада етажът се намира над терена, а на южната фасада се намира на терена. Предвид планинския терен в много случаи избените помещения в жилищните сгради се намират на или над терена. Сочи, че приземния етаж не е обща част на сградата. Обща част от приземния етаж е стълбищната клетка, по която се осъществява достъп до жилищните етажи на сградата. Процесният етаж не представлява самостоятелно жилище–апартамент. В момента помещенията намиращи се в процесния етаж са устроени за живеене, но архитектурното разпределение не отговаря на изискванията за жилище-апартамент. На източната реална половина от жилищната сграда не е напарвено обособяване на самостоятелни обекти в сграда. Съгласно одобрения на 28.05.1975год. архитектурен проект в приземния етаж /в проекта отбелязан като сутерен-изби/ са разположени стълбищна клетка, гараж, две избени помещения, килер и укритие /ПРУ/, изискващо се от Гражданска защита. Ако на жилищната сграда е направено обособяване на самостоятелни обекти в сграда в процесния приземен етаж самостоятелен обект в сграда би бил гаража, двете избени помещения би трябвало да се придадат на двата жилищни етажа, а килера, укритието, коридора и стълбищната клетка са общи за собствениците на жилищните етажи. При наравената справка в Службата по ГКК-С. вещото лице сочи, че е установило, че при първоночалното одобряване на кадастралната карта на Г. през 2006г. в сграда с идентификатор 80371.241.709.2 са нанесени два самостоятелни обекта в сграда с идентификатори 80371.241.709.2.1-първи жилищен етаж и 80371.241.709.2.2-втори жилищен етаж,като процесният, приземен етаж не е нанесен като самостоятелен обект. За първи път приземен етаж е нанесен в кадастралната карта на Г. С. Заявление №94-8168/28.11.08г.,подадено от Е.Д. Д. и изработен от лицензирана фирма цифров модел на самостоятелен обект - приземен етаж и е поставен идентификатор №80371.241.709.2.3 - нов обособен обект. Това нанасяне е отменено с Решение №216 от 08.07.2011г. на Административен съд-С. оставено в сила с Решение №1142 от 23.01.2012г. на ВАС. Вещото лице сочи, че в момента процесният приземен етаж е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.241.709.2.3 след заявление с №01-227 841/26.07.2017г., подадено от Е.Д. Д., като нанасянето е на основание чл.53а, ал.1 от ЗКИР, въз основа на влязло в сила Решение №82/21.10.2010г. на Районен съд-Ч. потвърдено с Решение №5/16.02.2011г. на Окръжен съд- С. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот №*, том *, рег.№1812, дело №*/2008г. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.241.709.2.3 е нанесен като – обект: Приземен етаж, на .-1, вид на собств. – Съсобственост, тип - Друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива - 1, площ по документ 90 кв.м, общи части и право на строеж. Не е издаван акт за повторно нанасяне на обект с идентификатор ...709.2.3 и ответниците не са уведомявани, съгласно чл.53а, ал. 1 от ЗКИР. След извършената проверка в Община Ч. вещото лице е установило, че няма издавани строителни книжа (одобрен арх.проект и др.) за преустройство на процесния приземен етаж в жилищен в полза на ищците след решението на Административен съд гр.С. с което е отменена заповедта за поставяне на идентификатор на процесния имот.
При така установеното от фактическа страна неправилен е извода на районният съд, че ищците не са доказали, че са собственици на процесния приземен етаж и че ответниците без правно основание ползват две стаи и килер от него.
Както бе посочено по-горе,когато се извършва строителство при групов строеж по чл.192,ал.1 от ЗТСУ съсобствеността върху върху сградата възниква по приращение на основание чл.92 от ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учреденото право на строеж. В случая след като бащата на ищците Е.Д. Д. е притежавал 1/2 ид.част от дворното място, върху което е построена четирифамилната жилищна сграда, то след построяването й е станал собственик на 1/2 ид.част от същата или на източната половина, включваща втори жилищен и приземен етаж. Д. Е. Д.-дядо на ищците е станал собственик само на първия жилищен етаж от източната половина, за който е имал отстъпено право на строеж. Същият не е придобил права върху избения етаж. След като той е притежавал само първия етаж е продал на дъщеря си С. право на собственост в същия обем,т.е само на първи жилищен етаж. Поради обстоятелството, че след завършване на строителството на сградата участниците в груповия строеж не са направили доброволна делба по реда на чл.192,ал.4 от ГПК, бащата на ищците се е снабдил с нотариален акт на основание давностно владение за втори жилищен етаж и за приземния етаж, който впоследствие през 2018г. е дарил на ищците. От представения по делото одобрен на 20.05.1975г. архитектурен проект е видно, че във всеки от етажите в източната половина на четирифамилната жилищна сграда има предвидено складово помещение-килер.От заключението на вещото лице се установява, че приземния етаж не представлява обща част на сградата. В архитектурния проект няма предвиждане коя от избите към кой етаж принадлежи и това е лигично като се има предвид, че във всеки от етажите е предвидено складово помещение. Неправилен е и извода, че гаражът, който е част от приземния етаж представлява обща част. Въззивният съд счита, че в случая е без значение фактът, че за приземният етаж не е одобрен инвестиционен проект за преустройството му в жилищен, макар че фактически е пригоден за живеене и светлата му височина е в допустимите отклонения по Наредбата, с оглед на което при заявено искане може да бъде одобрен проект за преустройство според вещото лице.
В многофамилна жилищна сграда може да има и други освен жилищни помещения. Според чл.62, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г., действали към момента на изграждането на процесната сграда, в жилищните сгради се изграждат жилища, помещения, свързани с нуждите на жилищното обитаване, ателиета, помещения за комплексно обслужване (заведения на търговската мрежа и за комунални и битови услуги, помещения за културни нужди, занимални за деца, помещения за нуждите на гражданската отбрана и др.), помещения за обществени мероприятия, паркинги и гаражи и др. В чл.38 от ЗУТ също е предвидено, че в надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, а в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния етаж - гаражи или места за паркиране, по изключение трафопостове, както и други обекти и съоръжения на техническата инфраструктура при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност. В чл.98, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони също е посочено, че в многофамилните жилищни сгради освен жилища може да има и други помещения. От заключението на вещото лице е видно, че в кадастралната карта приземния етаж не е обозначен като жилищен, а като друг вид самостоятелен обект в сграда, като нанасянето му е станало по подадено от Е. Д. заявление през 2017г.по реда на чл.53а,т.1 от ЗКИР въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 111/2010г. на ЧРС. Следователно в жилищната сграда не винаги има само жилищни помещения, а могат да съществуват и обекти с друго предназначение, което се разрешава от нормативните разпоредби, действащи както по време на построяване на къщата, така и понастоящем. Фактът, че за приземният етаж не е одобрен проект за преустройство в жилищен, не означава, че той автоматично се превръща в обща част на сградата. В случая етажната собственост не е възникнала с построяването на сградата, тъй като същата не е била разделена по реда на чл.192,ал.4 от ЗТСУ/отм./ Етажната собственост е възникнала много по-късно след снабдяване на участниците в груповия строеж с нотариални актове по давностно владение, което не означава, че приземния етаж, който по приращение е станал собственост на собственика на терена Е. Д., в по-късен момент от индивидуална собственост се е превърнал в обща част, след като други лица са придобили собственост върху отделните етажи. В разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС е дадена дефиниция за това какво е обща част и това е част, която по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. В конкретната хипотеза въззивният съд счита, че приземният етаж не служи за общо ползуване нито по естеството си, нито по предназначението си. Вещото лице е посочило, че приземният етаж не е изграден по одобрения проект, като в него не е изпълнено предиденото ПРУ, а разположението на стаите е в източна част на сградата, а на гаража в западна, обратното на предвиденото в проекта. Етажът има самостоятелно фактическо съществуване, самостоятелен обект е на правото на собственост, придобит първоначално по силата на приращението от бащата на ищците, а след това на основание договор за дарение от самите ищци и независимо, че не е жилище, доколкото може да се ползва като ателие или кабинет, което се позволява от закона и в него се помещава и гараж, който не представлява обща част. Неоснователно в тази връзка е твърдението на ответниците, че приземния етаж не отговаря на изискванията на §1,т.1 от ДР на ЗКИР да е обект на собственост и да има самостоятелно функционално предназначение.
Неоснователно е твърдението в отговора на въззивната жалба, че след обяваването за нищожно нанасянето на самостоятелен индентификатор на приземния етаж с решение № 216/08.07.2011г. по адм.д. № 157/2011г. на Административен съд-С. то приземният етаж от индивидуална собственост е станал обща част, поради което и договорът за дарение е нищожен,тъй като нанасянето на отделен индентификатор е нищожно. Кадастралните карти и регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените в кадастралната карта и регистри данни законодателят е създал оборимата презумция на чл.2,ал.5 от ЗКИР, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на това право. След като праводателят на ищците е станал собственик на приземния етаж по силата на приращението след посрояването на жилищната сграда по договора за групов строеж липсват твърдения и доказателства някой да му е отнел това право. Ответниците не твърдят да са ставали собственици на помещенията, от приземния етаж на основание давностно владение, а обстоятелството, че са ползвали помещенията С. съгласието на Е.Д. според показанията на св.Ф. Т. не ги права собственици. Родителите на С. М. са й прехвърлили само първия жилищен етаж, тъ, отколкото имат.Неоснователно е и твърдението, че след като след построяването на сградата не е извършвана делба, то нотариалния акт за дарение е нищожен поради липса на предмет. Както бе отбелязано по горе праводателят на ищците Е. Д. като собственик на земята е станал собственик на построената сграда, в това число и на приземния етаж на основание приращение по реда на чл.92 от ЗС.
По изложените съображения, като е приел, че приземния етаж е обща част, която не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, районният съд е направил неправилен правен извод, поради което постановеното от него решение като неправилно ще следва да бъде отменено изцяло и вместо него ще следва да бъде признато за установено по отношение на С. Д. М. и М. Д. М. че Д. Е. Д. и Р. Е. Д. са собственици при равни права на целия приземен етаж, представляващ обект с идентификатор №80371.241.709.2.3 С. застроена площ 90 кв.м. и бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху килер с размери 2,57м/1,91м и две помещения- с източно изложение с размери 3,75м/2,70м и С. североизточно изложение с размери 3,75/2,95м, находящи се в него. Ще следва да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят на жалбоподателите на основание чл.81,във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК разноски по делото в общ размер от 1369 лева , от които 716 лева за пълнвоинстанционното производство и 653 лева за въззивното производство.
Мотивиран от горното С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 72/06.06.2019г., постановено по гр.д.№ 4/2019г. по описа на Ч. районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. М., ЕГН * и М. Д. М., ЕГН *, и двамата с А. гр. Ч. У. "Б." № *. вх. А, .*, ап. *, че Д. Е. Д., ЕГН * и Р. Е. Д., ЕГН *, двамата с А. Г., У. С. №*. са собственици при равни права на целия приземен етаж, представляващ обект с идентификатор №80371.241.709.2.3 С. застроена площ 90 кв.м., находящ се в сграда №2 (източен близнак) с идентификатор №80371.241.709.2, построена в поземлен имот с идентификатор №80371.241.709 с площ от 905 кв.м. по КККР на Г., на основание договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № *, том *, дело № */2018г. и ОСЪЖДА ответниците да им предадат владението върху килер с размери 2,57м/1,91м и две помещения- с източно изложение с размери 3,75м/2,70м и С. североизточно изложение с размери 3,75/2,95м, находящи се в него.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН * и М. Д. М., ЕГН *, и двамата с адрес гр. Ч. У. "Б." № *. вх. *.*,*. да заплатят на Д. Е. Д., ЕГН * и Р. Е. Д., ЕГН *, двамата с А. Г., У. С. №*. разноски по делото в общ размер от 1369 лева , от които 716 лева за първоинстанционното производство и 653 лева за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: