И за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 38/31.01.2019 год. по НАХД № 582/2018 год. по описа на Смолянския районен съд подсъдимия М. З. С. е признат за невиновен в извършено престъпление по чл. 316, предл. 1 във вр. с чл. 308, А.1 от НК, за това, че на 19.09.2014 год., в Г. С. в сградата на Териториално поделение на НОИ–С. (ТП на НОИ–С.) пред М. З. С. – специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ–С. съзнателно се е ползвал от неистински официални документи– Удостоверение Обр. УП-30 изх. № 143/12.11.1996 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Гумипласт-Еко“ ООД - с. Габер; Удостоверение Обр. УП-2, с изх. № 144/12.11.1996 год, на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Гумипласт-Еко“ ООД - с. Габер, О. Софийска и Удостоверение обр. УП-30 с изх. № Б-91-952/22.11.1991 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ на съществуващ към датата на издаване осигурител - ТПК „Бусер“ клон Стъкларски изделия - Г. С. като ги представил към Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст обр. УП-1, с вх. № 11905/19.09.2014 год. на ТП на НОИ – С. и опис на приетите документи със заявлението, като от него за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност и е оправдана по повдигнатото й обвинение.
Недоволна от тази присъда е останала РП-С. като e подала протест с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. В допълнителното писмено изложение се развиват доводи, че от събраните по делото доказателства се установява извършеното деяние от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста.
Подсъдимия С. не се явява, като вместо него защитника му А. А. оспорва протеста като неоснователен и предлага да се потвърди решението.
Като направи преценка на оплакванията в протеста и становищата на страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваното решение по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира протеста за основателен.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. С. е роден на ***.1955 год. в град Н.. Според писмените доказателства в том III /л.82-л.95/ той е имал адресни регистрации в Г. Н. -към 1982 год., в с. Е., О. А.о, О. К.- към 1989 год, в с. Е. О. Х.- към 1997год. и в Г. Н.- след 1996 год. Според писмото на Столична Община на л. 94 том III, той е нямал адресна регистрация в Г. София. В писмените си обяснения на л.156 том I ДП той твърди, че е живял в кв. О. к, кв. М.и Г.Б., но тези писмени обяснения освен, че не са доказателство, събрано по реда и способите на НПК, не се и потвърждават от справките за адресните регистрации, изискани от ОДМВР и общините.
Според разплащателните ведомости на АПК-Н. М. С. фигурира в тях за периода от м. март до м. юни 1977 год., м.12.1977 год. и след това от м.01.1978 год. до м.09.1981 год. Това е видно от ведомостите на л.106-л.145 том II от ДП, които са на АПК-Н.. Фигурира и за един месец във ведомостта на предприятие „Стройвъзход“ ЕООД-Н. – м.10.1992 год. /тя е на лист 147, том II/. Тоест в периода: 1977 год.- 1981 год. е бил с място на работа в Г. Н.. В този период и адресната му регистрация е била в Г. Н. според посочените по-горе справки за адрес.
Трудовата му книжка /ТК/ е издадена от ТПК „Бусер“ –София на 20.06.1972 год., приложена в том I от ДП. Според отразеното на л.10-13 от ТК, С. е работил в ТПК „ Бусер“ от 20.06.1972 год. до 30.10.1982 год., тоест в период: преди, по време и след времето, когато е работил в АПК-Н.. Адресната му регистрация в периода 1972-1982 год., когато е отбелязано в ТК да е работил в ТПК „Бусер“ –С. е била в Г. Н..
Удостоверение обр. УП-30 с изх. № Б-91-952/22.11.1991 г. на ТПК „Бусер“ клон Стъкларски изделия - Г. София е идентично по съдържание с посоченото на л.10-л.13 от ТК; г-н С. е работил като мияч на механична машина в стъкларски цех и като помощник оператор на автомат в стъкларски цех, при първа категория труд. Удостоверението има три подписа: за „изготвил“, „гл.счетоводител“ и „ръководител“. Според приобщената експертиза /л.84,л.85 том II/, за „ръководител“ не се е подписало лицето И. К.; не е ясно кое лице се е подписало за „главен счетоводител“; за „изготвил“ и за „гл.счетоводител“ вероятно не се е подписал Р. П. Според вещото лице има вероятност лицата, подписали се за „гл.счетоводител“ и „ръководител“ в УП- 30 на „ТПК „Бусер“, за „ръководител“ в двете удостоверения на „Гумипласт-Еко“ и за „директор“ на щемпела на „Гумипласт-Еко“ на л.19 от ТК, да са подписани от едно и също лице.
Към момента на издаване на това УП-30, а именно към 22.11.1991 год. предприятието е било с наименование „Бусер-София“ЕООД с представител И. К., което е видно от фирмените документи на л.35,36 от том III. Към този момент наименованието не е било ТПК „Бусер“ клон „Стъкларнски изделия“, У. „Баба Парашкева“ № 176, както е посочено в УП-30. Дружеството е с наименование „Бусер-София ЕООД с адрес: У. „Европа“ № 176. След К., управител на дружеството е бил И. П. /л.37-л.44 том III ДП/. Разпитан като свидетел И. К. /л.22 том II/ той сочи, че не е работил в ТПК „Бусер“, а в „Опитен завод за металокерамика“-София в периода 1986-1992г., бил е зам.директор и директор. Твърди, че печатите в ТК и в УП-30 не са на Опитния зовод; по това време счетоводителки в „Опитен завод за металокерамика“ били С. и Д. В.; той не се е подписал в УП-30 от 22.11.1991 год. и в ТК.
Точното наименование на завода, в който е работил като директор този свидетел, се установява от съдебно решение №1 от 28.06.1991 на СГС /л.36 том III/, според което К. е назначен за представител на Държавна фирма „Бусер-София“, а според мотивите на решението, това дружество е правоприемник на предприятие по металокерамика „Люлин-София“ и „Металокерамика-София“. Или от показанията на този свидетел, съпоставени с документите от фирменото досие излиза, че К. в периода 1986 год.- 1991 год. е работил вероятно в „Люлин-София“ или в „Металокерамика-София“, а след това, до напускането му през 1992 год. е представляващ Държавна фирма „Бусер-София“. След 1992 год. представляващ е И. П., което се установява от фирмените документи на л.37-л.44 том III ДП. Видно от Решение №2/4 май 1992 год. на СГС, Държавна фирма „Бусер-София“ се преобразува в ЕООД. Или, към момента на издаване на УП-30 предприятието с управител И. К. е било с наименование Държавна Фирма „Бусер-София“ и категорично се установява, че К. не се е подписал в удостоверението.
От решенията от фирменото досие на „Бусер-София“, първо като Държавно предприятие, после като ЕООД, се установява, че то приема активите на предприятие по металокерамика „Люлин-София“ и активите на „Металокерамика-София“ /л.36, гръб, том III/. От справката от фирменото дело на л.35 том III ДП, става ясно, че както и да се е наричало през годините дружеството, ръководено от К., то се е занимавало с отливки и резервни части на металообработваща промишленост.
Или, от показанията на К. и от писмените доказателства от фирменото дело, става ясно, че през годините предприятието, управлявано от К., а след 1992г. от И.П., е било с наименования: „Люлин-София“ , „Металокерамика-София“, Държавна фирма „Бусер-София“, „Бусер-София“ ЕООД. Винаги предметът му на дейност е бил един и същ - отливки, резервни части, металообработваща промишленост. През годините това предприятие е нямало дейност, свързана със стъкларски изделия. С търговия, а не с производство на стъкларски изделия, се е занимавало регистрираното през 1994 год. дружество „Металокерамикаимпекс“ООД, във което „Бусер-София“ става един от съдружниците, но не са открити официални данни за вписване на ТПК „Бусер“ клон Стъкларски изделия-С. нито данни за това дали този работодател се е занимавал със стъкларски изделия и е развивал дейност в стъкларски цех, така както пише в УП-30.
По начина на изписването му в УП-30, работодателят на М. С. представлява кооперация, за която обаче съдът не намери информация за вписване, регистрация и извършвана дейност.
По категоричен начин е установено, че с приложеното в том III от ДП /л.2/ писмо от СГС, според което фирмено дело с номер 56/1959 год. не съществува сред фирмените дела на Търговско отделение при СГС. Запазени са само регистри с вписвания по партидата на ф.д. №56/1959 год. на ТПК „Бусер“. Регистрите са приложени от л.3 до л.14 от том III на ДП. Те са за периода от 1948 год. до 1970 год. От тях е видно, че наименованието е Трудово производителна кооперация „Бусер“-Г.София. С протокол от Годишно Общо събрание, от м.февруари 1969 год. са избрани нови ръководни лица на Кооперацията. На същата страница от регистъра, е посочено, че със 590-то разпореждане на Комитета за Стопанска координация от 1970 год., считано от 1.01.1971 год. ТПК „Бусер“ преминава в системата на ДСО „Ремонтна селскостопанска техника“ при Министерството на земеделието и хранителната промишленост, като се реорганизира в Завод за резервни части и ТПК „Бусер“ прекратява юридическата си дейност. Или, към момента на издаване на удостоверението, както и на трудовата книжка ТПК “Бусер“ не е съществуващ правен субект.
По категоричен начин е установено че няма официални доказателства за регистрацията на ТПК „Бусер“ клон Стъкларски цех; няма данни за предмета на дейност на това предприятие; няма информация за това кой е бил „ръководител“ към 22.11.1991 год. По отношение на подписа за „главен счетоводител“ и за „изготвил“ в УП-то, също няма доказателства за лицата, които са били длъжни да се подпишат; не се установява от кого са положени тези подписи.
По отношение на обвинението с предмет Удостоверение Обр. УП-30 изх. № 143/ 12.11.1996 и Удостоверение Обр. УП-2 с изх. № 144/12.11.1996 г на „Гумипласт-Еко“ ООД - с. Габер, О. Софийска съдът прие за установено следното:
Според УП-30 /том I/ той е бил машинен оператор, щамповане на каучук, в периода от 10.01.1991 год. до 1.07.1996 год., при първа категория труд. Това е стажът, посочен и на стр.18 и стр.19 от Трудовата му книжка. УП-2 обхваща периода: 1.01.1992 год.-31.12.1994 год. Двата инкриминирани документа /УП-30 за трудов стаж и УП-2 за доход/ съдържат подписи за „изготвил“, „главен счетоводител“ и „ръководител“. Според експертизата ръкописният текст в УП-30 изх. № 143/12.11.1996 год. и УП-2 изх. № 144/12.11.1996 год., както и името на обвиняемия на стр.18 и 19 от Трудова книжка № 1698 /това е стажът, положен в „Гумипласт-Еко“/, са изписани от едно и също лице. Не се установява кои са лицата, положили подписите в двете удостоверения.
Към момента на издаване на двете УП-та, 12.11.1996 год. управител на „Гумипласт-Еко“ ЕООД е бил Н. И.. Разпитан като свидетел, той сочи, че към този момент е бил директор; не се е подписал на двете удостоверения и не знае кой е бил главен счетоводител. С. Е. Митрева сочи, че към посочената по-горе дата е била главен счетоводител; през 1997 год. става домакин; работи в предприятието от 1987 год. до 1999 год., когато се пенсионира; не се е подписала на двете удостоверения; не е попълнила трудовата книжка на С.; категорията труд в предприятието била трета, а не първа, както пише в УП-30; в предприятието също така нямало длъжност „машинен оператор щамповане на каучук“. С. Р. Б., разпитан в хода на съдебното следствие сочи, че закупил предприятието след 1997 год.; преназначил като управител Н. И., който заварил като директор. Твърди, че И., главната счетоводителка Е. М. и личния състав М.Г. се занимавали с назначенията и с документите за стаж; тримата работили в предприятието от преди той да го закупи през 1997 год.; И. разполагал с продълговатия печат за трудов стаж. С. Б. още сочи, че щамповане в предприятието не се е осъществявало като дейност, щамповачи е нямало, нямало е и машина за щамповане; никога не е имало първа категория труд. Твърди, че единствените лица, които се подписвали на документи за стаж са: директорът И., главната счетоводителка М. и личния състав М. Г.; той заварил предприятието с около 40-50 човека персонал.
Както от експертизата, така и от показанията на свидетелите се установява, че положените в инкриминираните удостоверения подписи за „ръководител“ и „гл.счетоводител“ не са на С. И. и на С. М.. Според решение от 01.11.1991 год. на ОС-София /л.19 том III/, дружество „Гумипласт-Еко“ с.Габер се управлява от Н. И.. През 1998 год. управителите са двама: Н. И. и новият собственик Б.. В този смисъл е Решение от 15.06.1998 год. на ОС- София /л.20/. Или, от посочените писмени и гласни доказателства се установява, че към 12.11.1996 год., „ръководител“ е бил Н.И., който не се е подписал в двете УП-та. За „гл.счетоводител“ обаче, по делото няма годни доказателства кое лице е било на тази длъжност. Това обстоятелство се доказва с документи, не с показания. В този смисъл категорични доказателства, че С.М. е имала компетенции да се подпише като „гл.счетоводител“, съдът счита, че по делото няма. За лицето, положило подпис за „изготвил“ по делото също не се събраха данни, тъй като няма заповед, характеристика или др. документ за това кой е бил ангажиран с изготвянето на удостоверенията за стаж. Поради това съдът счита, че от обективна страна не се доказва, че УП-30 с номер 143 и УП-2 с номер 144, са неистински.
Документите безспорно са ползвани, тъй като са представени от С. към документите по заявлението за отпускане на пенсия. Това се потвърждава от заявление УП-1 от 19.09.2014 год., където обвиняемият се е подписА. Ползването се установява и от показанията на служителите на НОИ С. приели и обработили документите на М. С., чиито показания са приобщени по делото.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че подсъдимия не е осъществила деянието, както от обективна, така и от субективна страна.
Удостоверенията, предмет на обвинението, представлява свидетелстващ официален документ. Правната му природа е свързана с това, че то служи като отражение на определени факти с правно значение и в съдържанието му не е включена правната воля на автора. Предмет на обвинението е неистински документ по чл. 93, т.6 НК - на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Неистинският документ е с автор, различен от действителния. Тази невярна представа може да бъде създадена чрез изписването на имената или други индивидуализиращи белези на привидния автор или чрез поставяне на фалшив негов подпис. За съществуването на неистински документ е важно единствено дали отразения автор съвпада с действителния, като при разминаване има неистински документ. В настоящият случай безспорно се установява, че на мястото за „ръководител“ и „гл.счетоводител“ са положени подписи, които не са на лицата, които са заемали тези длъжности към момента на издаване на всяко едно от тези удостоверения. Това от своя страна води до правния извод, че тези удостоверения представляват неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т.6 НК.
Неоснователни са доводите на защитата и тези на съда, че след като в удостоверенията не са посочени имената на лицата, които са ги подписали, няма как да се установи кой точно е подписал тези документи. Настоящият състав на съда приема, че по делото се установява по един категоричен начин кои са били ръководители и главни счетоводители на двете предприятия, издали инкриминираните удостоверения, както и че те не са полагали подпис за „ръководител“ и "гл.счетоводител" върху тях, което е достатъчно за определяне на документите като неистински, тъй като те не са подписани от лицата, изпълняващи съответната длъжност към момента на издаването им. Съгласно разпоредбите в КТ, КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверенията се подписват от ръководител и главен счетоводител и се поставя печат на осигурителя. Ликвидаторът по закон управлява и представлява дружеството, а когато ликвидаторите са няколко те извършват действия заедно. Обикновено документът се изготвя от отдел счетоводство или експерт във финансовото звено на предприятието, след което се подписва от главен счетоводител и ръководител, и се подпечатва. В повечето случаи, в образците на удостоверения няма имена за „изготвил“, „главен счетоводител“ и „ръководител“, и се приема, че подписите са положени от лицата, заемащи тези длъжности към момента на съставяне на документа.
Необоснован е и извода на първоинстанционния съд за липса на пряк умисъл у подсъдимия С.. Удостоверенията безспорно са ползвани, тъй като са представени от С. към документите по заявлението за отпускане на пенсия.
Това е така, тъй като от запазените регистри с вписвания по партидата на ф.д. №56/1959 год. на ТПК „Бусер“, приложени от л.3 до л.14 от том III на ДП за периода от 1948 год. до 1970 год. е установено, че наименованието е Трудово производителна кооперация „Бусер“-Г.София и че с протокол от Годишно Общо събрание, от м. февруари 1969 год. са избрани нови ръководни лица на Кооперацията. На същата страница от регистъра, е посочено, че със 590-то разпореждане на Комитета за Стопанска координация от 1970 год., считано от 1.01.1971 год. ТПК „Бусер“ преминава в системата на ДСО „Ремонтна селскостопанска техника“ при Министерството на земеделието и хранителната промишленост, като се реорганизира в Завод за резервни части и ТПК „Бусер“ прекратява юридическата си дейност. Или, към момента на издаване на удостоверението, както и на трудовата книжка ТПК “Бусер“ не е съществуващ правен субект.
С. Н. Найденов в показанията си сочи, че към момента на издаване на удостоверенията е бил директор на „Гумипласт-Еко“ с. Габер; не се е подписал на двете удостоверения и не знае кой е бил главен счетоводител. С. Е. М. сочи, че към посочената по-горе дата е била главен счетоводител; през 1997 год. става домакин; работи в предприятието от 1987 год. до 1999 год., когато се пенсионира; не се е подписала на двете удостоверения; не е попълнила трудовата книжка на С. и че категорията труд в предприятието била трета, а не първа, както пише в УП-30; в предприятието също така нямало длъжност „машинен оператор щамповане на каучук“. С. Р. Б., разпитан в хода на съдебното следствие сочи, че закупил предприятието след 1997 год.; преназначил като управител Н. И., който заварил като директор. Твърди, че И., главната счетоводителка Е. М. и личния състав М. Г. се занимавали с назначенията и с документите за стаж; тримата работили в предприятието от преди той да го закупи през 1997 год.; И. разполагал с продълговатия печат за трудов стаж. С. Б. още сочи, че щамповане в предприятието не се е осъществявало като дейност, щамповачи е нямало, е и нямало машина за щамповане; никога не е имало първа категория труд. Твърди, че единствените лица, които се подписвали на документи за стаж са: директорът И., главната счетоводителка М. и личния състав М. Г.; той заварил предприятието с около 40-50 човека персонА.
Както от експертизата, така и от показанията на свидетелите се установява, че положените в инкриминираните удостоверения подписи за „ръководител“ и „гл.счетоводител“ не са на С. И. и на С. М.. Според решение от 01.11.1991 год. на ОС-София /л.19 том III/, дружество „Гумипласт-Еко“ с. Габер се управлява от Н. И.. През 1998 год. управителите са двама: Н. И. и новият собственик Б.. В този смисъл е Решение от 15.06.1998 год. на ОС- София /л.20/. Или, от посочените писмени и гласни доказателства се установява, че към 12.11.1996 год., „ръководител“ е бил Н. Н., който не се е подписал в двете УП-та. За „гл.счетоводител“ обаче, по делото няма годни доказателства кое лице е било на тази длъжност. Това обстоятелство се доказва с документи, не с показания. В този смисъл категорични доказателства, че С.М. е имала компетенции да се подпише като „гл.счетоводител“, съдът счита, че по делото няма. За лицето, положило подпис за „изготвил“ по делото също не се събраха данни, тъй като няма заповед, характеристика или др. документ за това кой е бил ангажиран с изготвянето на удостоверенията за стаж.
След като се установява, че пред посочените периоди подсъдимият е живял и работил в Г.Н. че има адресни регистрации в Г. Н. -към 1982 год., в с. Е., О. А., О. К. - към 1989 год, в с. Е. О. Х.- към 1997 год. и в Г. Н.- след 1996 год. и че от писмото на Столична Община на л. 94 том III се установява, че е нямал адресна регистрация в Г. С. В писмените си обяснения на л.156 том I ДП той твърди, че е живял в кв. О. к., кв. М. и Г. Б., но тези писмени обяснения не се и потвърждават от справките за адресните регистрации, изискани от ОДМВР и общините.
Според разплащателните ведомости на АПК-Н. М. С. фигурира в тях за периода от м. март до м. юни 1977 год., м.12.1977 год. и след това от м.01.1978 год. до м.09.1981 год. Това е видно от ведомостите на л.106-л.145 том II от ДП, които са на АПК-Н.. Фигурира и за един месец във ведомостта на предприятие „Стройвъзход“ ЕООД-Н. – м.10.1992 год. /тя е на лист 147, том II/. Тоест в периода: 1977 год.- 1981 год. е бил с място на работа в Г. Н.. В този период и адресната му регистрация е била в Г. Н. според посочените по-горе справки за адрес, поради което съдът намира, че с представянето им пред М. З. С. – специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ–С. то той е съзнавал в достатъчна степен факта, че не е работил в посочените в удостоверенията предприятия в Г.София и с. Габер за един твърде голям период от време от 12 години, за да не знае, че при тези обстоятелства представените от него удостоверения са не само с невярно съдържание, но и неистински.
Предвид гореизложеното съдът приема, че както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимия С. е осъществил с деянието си съставът на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, А.1 от НК, тъй като на 19.09.2014 год., в Г. С. в сградата на Териториално поделение на НОИ–С. (ТП на НОИ–С.) пред М. З. С. – специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ–С. съзнателно се е ползвал от неистински официални документи– Удостоверение Обр. УП-30 изх. № 143/12.11.1996 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Гумипласт-Еко“ ООД - с. Г.; Удостоверение Обр. УП-2, с изх. № 144/12.11.1996 год, на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Гумипласт-Еко“ ООД - с. Г., О. Софийска и Удостоверение обр. УП-30 с изх. № Б-91-952/22.11.1991 год., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ на съществуващ към датата на издаване осигурител - ТПК „Бусер“ клон Стъкларски изделия - Г. С. като ги представил към Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст обр. УП-1, с вх. № 11905/19.09.2014 год. на ТП на НОИ – С. и опис на приетите документи със заявлението, като от него за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност.
С оглед гореизложеното решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което подсъдимия се признае за виновен по повдигнатото му обвинение и тъй като са налице материалноправните основания на чл.78а от НК, тя следва да се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в предвидения минимален размер от 1 000 лева.
На основание чл.189, А.3 от НПК на подсъдимия следва да се възложат направените по делото разноски за експертиза на досъдебното производство в размер на 400 лева, които да заплати в полза на ОД на МВР – С..
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 38/31.01.2019 год. по НАХД № 582/2018 год. по описа на Смолянския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. З. С., ЕГН *, роден на 3.03.1955г. в Г.Н. О.С. българин, българско гражданство, женен, неосъждан, пенсионер ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.09.2014 г., в Г. С. в сградата на Териториално поделение на НОИ–С. (ТП на НОИ–С.) пред М. З. С. – специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ–С. съзнателно се е ползвал от неистински официални документи– Удостоверение Обр. УП-30 изх. № 143/ 12.11.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Гумипласт-Еко“ ООД - с. Габер; Удостоверение Обр. УП-2, с изх. № 144/12.11.1996 г, на което е придаден вид, че е издадено от „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ на „Гумипласт-Еко“ ООД - с. Г., О. Софийска и Удостоверение обр. УП-30 с изх. № Б-91-952/22.11.1991 г., на което е придаден ви , че е издадено от „Ръководител“ на съществуващ към датата на издаване осигурител - ТПК „Бусер“ клон Стъкларски изделия - Г. Софи, като ги представил към Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст обр. УП-1 , с вх. № 11905/19.09.2014 г. на ТП на НОИ – С. и опис на приетите документи със заявлението, като от него за самото съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, предл. 1 във вр. с чл. 308, А.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия М. З. С. да заплати в полза на ОД на МВР – С. направените по делото разноски в размер на 400/четиристотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.