И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба В.№2101027.10.2014година, срещу Решение №136 от02.10.2014година,постановено по Г.д.№56/2014година по описа на Златоградски районен съд, депозирана от назначения на ответника Г. Б. И. особен представител - А.Н. М.. В жалбата се излагат пространни оплаквания за допуснато от районен съд съществено нарушение на нормата на чл.140,ал.1 ГПК,задължаваща го в проекта за доклад по делото да се произнесе по допускане на доказателствата и нормата на чл.7ал.1ГПК.На следващо място се твърди,че при оспорване с отговора на исковата молба,че двата документа носят подписите на представляваното от О. представител лице, тежестта на доказване истинността на оспорените документи съгласно чл.193,ал.3изр.3 от ГПК пада върху страната,която го е представила-ищеца. Излагат се и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в осъдителната му част досежно сумата 16 000 лева - двоен размер на платено капаро по договор за изработка на алуминиева дограма. Твърди се още,че между ищеца и представляваното от О. представител лице не е налице надлежно сключен договор за изработка, както и няма доказателства,че е дадено капаро сумата 8000 лева, обосновавайки тезата с показанията на разпитаните пред районен съд свидетели. Твърди се недоказаност,че подписите на двата документа са положени от ответника.На следващо място се излагат оплаквания,че от показанията на свид.Д.Х. е видно,че доколкото са давани пари на някакъв човек от С.,това са пари на майката на ищеца, а не на самия ищец.Поддържа се също така,че при липса на доказателства за дадено капаро от 8000 лева от ищеца на ответника,искът по чл.93ал.2изр.2 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
В съдебно заседание жалбоподателят Ч. О. представител А.М. предлага на съда да върне исковата молба поради нередовност и алтернативно да уважи депозираната въззивна жалба.
Въззиваемият Б. Ч. редовно и своевременно призован не се явява. В писмен отговор се излагат съображения за неоснователност на жалбата, както и законосъобразност, и обоснованост на атакувания съдебен акт.Поддържа се,че от показанията на С.Ч. е установено,че подписите върху документите-запис на заповед и разписката са положени от ответника, в която е записано,че получената от него сума в размер на 8000 лева представлява капаро за извършване дограма за къщата му в Г.,за което има писмени и гласни доказателства.Твърди се още,че подпомагането при сключване на договора на ищеца и ответника от други лица не оборва съществуването на облигационна връзка, твърди се наличие на кумулативните предпоставки чл.93 ал.2 от ЗЗД, с което се обосновава и основателност на предявените в обективно съединение искове.
Въззивният съд, съобразно установената фактическа обстановка и предвид приложимия закон, по свое убеждение, достигна до следните правни изводи:
С Определение № 1542/10.12.2014 г. по В.Г.д. 488/2014 г. по описа на СОС, Г.д. 54/2014 г. на ЗРС е върнато с указания за определяне възнаграждение на О. представител на ответника – А. Н. М., от която е депозирана в срок въззивна жалба срещу Решение № 136/02.10.2014 г., в частта с която е уважена исковата претенция в размер на 16 000.00 лева. Въззивната жалба е депозирана само от назначения особен представител на ответника. Ищецът не е обжалвал съдебното решение на първата инстанция.
В изпълнение на дадени указания от Смолянския окръжен съд, с Разпореждане 696/15.12.2014 г., на ищеца Б. В. Ч., с адрес: Г. З., обл. С., У. „. № 8, В. Б, А. 5 и със съдебен адрес: Г. З., У. С. С.” № 2, .2, офис 1, Ч. А. Г. Д., е указано от ЗРС в едноседмичен срок от получаване на разпореждането, да внесе възнаграждение в размер на 1010 лева за О. представител – А. Н. М., определено съобразно обжалваемия интерес и Наредба № 1/09.07.2014 г., чл. 7, ал. 2, т. 4.След депозиране на молба, В. № 2510/23.12.2014 г. от пълномощника на ищеца - А. Г. Н. Д., за удължаване на срока на изпълнение на разпореждането, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, с Разпореждане № 721/23.12.2014 г., районен съд е удължил определения с Разпореждане № 696/15.12.2014 г. срок с две седмици, считано от изтичане на първоначалния определен срок. Срокът за изпълнения на указанията е изтекъл на 06.01.2015 г., като от страна на ищеца до 12.01.2015 г. не е внесено възнаграждение за О. представител на ответника – А. Н. М.. Делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Г. С..
С определение №112 от 21.01.2015година Смолянският окръжен съд, в настоящия си състав приема,че ищецът Б. В. Ч. в нарушение на т.6 от ТР № 6/2012година на ВКС - ОСГТК, постановено по Г.д.№6/2012година,с която е възприето разбиране,че представителството по чл.47,ал.6 ГПК и чл.48,ал.2 от ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата, въпреки указанията дадени от районен съд и след изтичане удължения по молба на процесуалния му представител А.Д. срок за изпълнение, не е внесъл определеното от районен съд възнаграждение за назначения на ответника Г. Б. И. особен представител - А.М., инициирала въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
С оглед неизпълнение указанията от страна на ищеца в дадения от съда срок и в духа на цитираното ТР,задължително за съдилищата и изхождайки от разпоредбата на чл. 128 т.2 ГПК, съгласно която за редовността на исковата молба се изисква К. същата да е приложен документ за разноски, когато такива се дължат, а в случая става въпрос за разноски, които ищецът е задължен да внесе, на основание чл.129,ал.2,във връзка с чл.128,т.2,предложение второ от ГПК е оставена без движение като нередовна подадената от ищеца Б. В. Ч. искова молба, с указание в едноседмичен срок,считано от получаването на съобщението да отстрани посочената нередовност,изразяваща се по-конкретно в несъответствието на същата с изискванията на чл.128,т.2,предложение 2-ро от ГПК,респективно - в невнасяне по сметката на съда дължимата сума в размер на 1010.00 лева,представляваща възнаграждение за назначения от съда особен представител на ответника по делото Г. Б. И., с указване последиците от неизпълнение - при невнасяне посочените разноски в указания срок, производството по делото ще бъде прекратено и исковата молба върната.
По повод молба В.№532 от 03.02.2015 година от Б. Ч.,депозирана Ч. А.Д., с която е поискано във връзка оставена без движение искова молба и указания да внесе възнаграждение за назначения на ответника особен представител, жалбоподател в настоящето производство, да бъде признато от съда на основание чл.83 ал.2 ГПК, че няма достатъчно средства да заплати възнаграждението за О. представител,с Разпореждане №141 от 04.02.2015година СОС е указал на молителя в едноседмичен срок от съобщението да представи в деловодството на съда доказателства за своите и на семейството си доходи, имуществено състояние,удостоверено с декларация,семейно положение,здравословно състояние,трудова заетост.
С разпореждане №236 от 20.02.2015година молбата на Б. В. Ч.,предявена Ч. пълномощник А.Г. Д., въззивам по в Г.дело № 26/15 г. на Смолянски окръжен съд, за освобождаването му от задължението да внасяне на разноски за заплащане на възнаграждение на назначения особен представител на жалбоподателя Г. Б. И. А.Н. М., в размер на сумата 1010(хиляда и десет) лева, е отхвърлена като неоснователна.
При така установеното по делото липсва спор, че определената от съда сума за възнаграждение на О. представител по чл. 47 от ГПК не е внесена. Уведомлението до ищеца е връчено по предвидения в закона ред. Срокът за изпълнение на вмененото задължение е изтекъл. Въз основа на тези факти, отпаднало е задължението на съда да разгледа и реши спора. Невъзможността да се назначи особен представител, заради невнасяне на суми за възнаграждението му, се дължи на бездействието на ищеца. Фигурата на О. представител в казуса е условие за валидното извършване на предстоящите съдопроизводствени действия. Затова пропускането на ищеца-въззиваем във въззивното производство, в срок да внесе въпросните разноски пряко влияе върху валидното предявяване на иск. Разпоредбата на чл. 128, т. 2, предложение второ, във връзка с чл. 129, ал. 2 от ГПК пряко води до последиците на чл. 129, ал. 3 от същия закон, за които въззиваемият е уведомен. Касае се за правила за предявяване на иск и свързаната с последното процедура по чл. 129 от ГПК,т.е е за принципни правила, които винаги биват дерогирани от специални разпоредби. Такива в казуса са чл. 127 и следващите от ГПК.Принцип в процедурното право е,че сроковете са преклузивни.. Нормативното разрешение в тази посока се обяснява с липсата на правен механизъм за принудително изпълнение на процесуалните задължения на страните. Тази липса е компенсирана с института на процедурните пропускания и свързаното с тях погасяване на права, поради което страната не може да бездейства по отношение срочността в изпълнението на вменените й процедурни задължения.
На основание гореизложеното и съобразявайки задължителното за съдилищата - т.6 от ТР № 6/2012година на ВКС - ОСГТК, постановено по Г.д.№6/2012година,с която е възприето разбиране,че представителството по чл.47,ал.6 ГПК и чл.48,ал.2 от ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата, въпреки указанията дадени от районен съд и след изтичане удължения по молба на процесуалния му представител А.Д. срок за изпълнение,както и дадената от въззивния съд възможност, Б. В. Ч. не е внесъл К. момента определеното от районен съд, а впоследствие и от окръжен съд възнаграждение за назначения на ответника Г. Б. И. особен представител - А.М., инициирала въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.Ще следва да бъдат обезсилени първоинстанционните решения като процесуално недопустими, постановени по нередовна искова молба, а ищеца следва да бъде осъден да заплати възнаграждение на А.Н. М. сумата от 1010 лева, определено съобразно обжалваемия интерес и Наредба № 1/09.07.2014 г., чл. 7, ал. 2, т. 4. Направените разноски пред районен съд от ищеца,с оглед изхода на спора се възлагат в негова тежест.
Водим от гореизложеното ,Смолянски окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №136 от 02.10.2014година и решение №151 от 03.11.2014година за поправка на явна фактическа грешка, и двете постановени по Г.д.№56/2014година по описа на районен съд З., като процесуално недопустими, по нередовна искова молба и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА Б. В. Ч. да заплати на назначения особен представител на ответника А. Н. К. М., инициирала въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение възнаграждение за развилото се пред Смолянски окръжен съд въззивно производство в размер на сумата лева 1010лв.(хиляда и десет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВЕНКАСАЦИОНЕН СЪД,в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :