И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.269 от ГПК, във връзка с чл. 422, във вр.415 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ .№ 6142 от 12.07.2019година, депозирана чрез адв.Т.П., в качеството му на особен пердставител на С.В. К., срещу Решение № 281/ 28.06.2019година, постановено по Г.д. № 1252 /2018 г. по описа на районен съд С.в частта, с която е признато за установено по отношение на Р. В. К. с ЕГН * с адрес Г., ул.”Б.Ш.” №*, вх.*, .*, ап.* ,че същият дължи на „. ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” Е. с ЕИК 200644029, с адрес Г.С. ,р-н.“Л.“, ул.“. И.“ №. сумата от : 1297,23 лева- главница,., 397,16лв.- лихва за забава за периода от 23.08.2015г. до 23.08.2018г., които суми са дължими по договор за стоков кредит с №***35 от 10.05.2013г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” Е. (с предишно наименование „Джет Фаненс Интернешънъл”) и Р. В. К., вземанията по който са прехвърлени на „. Интернешънъл” Е. с договор за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 23.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми по ч.Г.д.№971/2018г. на СмРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Със същото решение е отхвърлен иска в частта му за установяване дължимостта сумата от 122,90 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2013г. до 18.04.2014г-изцяло, както и в частта му за установяване дължимомстта на законната лихва –за разликата над 397,16лв, дължима за периода 07.08.2015г. до 07.08.2018г. до претендирания размер от 665,32лв., дължима за периода 21.06.2013г. до 07.08.2015г., като неоснователен, както и са присъдени направените разноски.
С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно решение на районен съд в частта, в която е прието за установена дължимост по отношение на Р. В. К. на „. И. Е., сумата от 1297.23 лв. - главница и 397.16 лв. - лихва за забава за периода от 23.08.2015 г. до 23.08.2018 г., които суми са дължими по договор за стоков кредит с № ***35 от 10.05.2013 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ Е. (с предишно наименование „Джет Фаненс И.) и Р. В. К., вземанията по който са прехвърлени на „. И. ВДД, с договор за цесия от 10.01.2017 г. и в частта с която се осъжда Р. В. К., с ШИ *, адрес: Г. С. ул. „Б.Ш.“ №*, вх.* . 1, ап.* да заплати на „. И. Е., с ЕИК 200644029, адрес: Г. С., р-н „Л.“, ул. „. И.“ № 15 разноските в производството в размер на: 541.92 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 74.51 лв., съобразно уважената част от иска.
Оплакванията са за незаконосъобразност на решението в атакуваните части и се иска съдът да го отмени и отхвърли предявените искове с правно основание - чл. 422 от ГПК, като неоснователни и недоказани. В жалбата се изразява несъгласие с направените от районен съд изводи, че договорът за цесия е надлежно съобщен на длъжника с връчването на препис от исковата молба, ведно с приложенията към него, тъй като исковата молба за присъждане на прехвърленото вземане - няма характер на съобщение за самото прехвърляне, т. е. същата не представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо длъжника. (Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г.). След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника и ищецът няма качество на кредитор.
Предлага окръжният съд да отмени решението и отхвърли предявените искове с правно основание по чл.422 от ГПК в уважената им част, като неоснователни и недоказани..
В съдебно заседание назначеният особен представител на жалбоподателя Р. К. адв.П. поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
В представения в срока на чл.263 от ГПК писмен отговор се оспорва жалбата като неоснователна и се предлага окръжният съд да потвърди решението в атакуваните части.
Въззиваемият „. И. редовно и своевременно призован не се представлява. В писмена молба юрисконсулт Т.К.поддържа отговора.
Смолянският окръжен съд, след като взе в предвид оплакванията в жалбата, провери правилността на атакуваното решение,обсъди доказателствата и съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
От събраните по делото писмени доказателства е установено, че е валидно възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което кредиторът е отпуснал в полза на кредитополучателя – ответник по делото стоков на 10.05.2013година, кредит в размер на 1449 лева, които длъжникът се е задължил да върне на единадесет месечни вноски с краен срок на плащане 18.04.2014 година.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ Е. с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. е прехвърлил на ищеца „. И. портфолио от вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени от цедента с длъжници - физически лица, като самите вземания са определени и индивидуализирани в списък „Приложение I” към договора. Страните в §5 т.7 от договора са постигнали съгласие, че продавачът на вземанията упълномощава купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията предмет на договора, от името на продавача, с което да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД. Представено е Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 29.07.2014г. ,видно от което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” Е. представлявано от изпълнителния си директор е упълномощило ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 08.07.2014г. договор за продажба и прехвърляне на вземания.
По делото е установено, че новият кредитор -цесионер изпраща писмено уведомление до ответника, върнато в цялост, тъй като не е потърсено от адресата.
Поради неизпълнение задълженията по договора пред районен съд С. е образувано ч.Г.д.№971/2018г. по подадено заявление от „. Интернешънъл” Е. Г.С.. Смолянският районен съд е издал Заповед №445/29.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. В. К. да заплати на кредитора „. Интернешънъл” Е. Г.С. сумите в размер на: 1297,23 лева- главница, 122,90 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2013г. до 18.04.2014г., 665,32 лева лихва за забава за периода от 21.06.2013г. до 07.08.2018г., които суми са дължими по договор за стоков кредит с №****35 от 10.05.2013г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” Е. (с предишно наименование „Джет Фаненс Интернешънъл”) и Р. В. К., вземанията по който са прехвърлени на „. Интернешънъл” Е. с договор за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 23.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото в размер на 91,71 лева, от които 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,както и 41,71 лева заплатена от заявителя държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, поради което с Разпореждане №2233/04.10.2018г. съдът е указал на заявителя „. Интернешънъл” Е..С. възможността в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Към момента на предявяване на иска е изтекъл срока за погасяване задължението.
При така установеното от фактическа страна атакуваното решение е законосъобразно постановено,основано на доказателствата по делото и следва да бъде потвърдено. Правилно и в съответствие с данните по делото са уважени исковете от първата инстанция. Изложените от районен съд мотиви се споделят изцяло от настоящия съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Настоящия състав се солидаризира с извода направен от районен съд ,че договорът за цесия е надлежно съобщен на длъжника с връчването на препис от исковата молба,ведно с приложенията към нея , въпреки че това е станало по реда на чл. 47 ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление. За уведомяването на длъжника, законът не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия си адрес и не е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран търговец, са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок по ал. 2, съобщението до него се смята за редовно връчено.Фингираното връчване на съдебните книжа не засяга редовността на уведомяването, тъй като в случая е налице недобросъвестно поведение от страна на длъжника, от което същият не може да черпи права. Ответникът не пребивава на регистрираните си постоянен и настоящ адрес , не е посочил и регистрирал в съответната общинска служба нов адрес. Същият сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното прехвърляне, поради което не може, чрез особения си представител, да противопоставя възражения за ненадлежното си уведомяване по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице, преди да е уведомен за цесията (Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о. и Определение № 987/18.07.2011г. по Г.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС). По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба на лице, различно от цесионера, поради което възражението на ответника за ненадлежното й уведомяване за цесията не засяга придобитите от ищеца права по силата на процесния договор за прехвърляне на вземания. Ето защо към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита, както и че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.
Установява се от заключението на вещото лице,че ответникът е изплатил само три вноски по договора за кредит в общ размер на 343,52лв., като не е извършвал плащания след 23.07.2013г. Към момента на подаване на заявлението дължимите от ответника суми по договора за кредит са в размер на 1 297,23лв.-главница и 122,90лв. –договорна лихва за периода 20.06.2013г. до 18.04.2014г., а размерът на законната лихва , за период три години преди датата на подаване на заявлението -23.08.2018г. е в размер на 397,16лв.
Следователно искът за главницата е основателен и доказан, поради което правилно е уважен изцяло, както и по отношение акцесорните искове за лихви, след съобразяване погасяване на вземането за лихви-договорна и законна, с изтичане на тригодишния давностен срок, по чл.111 от ГПКотносно претендираната договорна лихва в размер на 122,90лв. за периода 20.06.2013г. до 18.04.2014г. - изцяло, а за законната лихва - за разликата над сумата от 397,16лв, дължима за периода 23.08.2015г. до 23.08.2018г.(установен от заключението на вещото лице)до претендирания размер от 665,32лв., дължим за периода 21.06.2013г. до 07.08.2015г.
Неоснователно е основното оплакване на особения представител на ответника-жалбоподател, свързано с липсата на надлежно уведомяване на страната за извършената цесия, с твърдения, че макар и адресирани изпратените от цедента уведомления не са стигнали до длъжника, както и че подадената искова молба няма характер на съобщение до него.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания, като е установено, че ищцовото дружество е изпратило уведомление до длъжника, макар същото да не е получено от него. Дори да се приеме, че уведомленията не са достигнали до него преди подаване на исковата молба, предмет на настоящото производство, то с оглед факта, че същата е връчена на ответника, ведно с приложенията, сред които е и уведомлението за извършената цесия, то следва да се приеме надлежно уведомяване за прехвърляне на вземанията.
В конкретния случай към исковата молба има приложено уведомително писмо за станалата продажба на вземания и ответникът следва да се счита надлежно уведомен за станалата продажба на процесното задължение и за новия кредитор, поради което се налага и извода, че ответникът е уведомен за извършената цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД с връчването на исковата молба и приложенията към нея по реда на чл.47, ал.5 ГПК. В тази връзка настоящият състав се солидаризира с практиката на ВКС обективирана в Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД. Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Същевременно получаването на уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и разрешенията дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. , Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето защо, след като е налице надлежно връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
Извод за противното не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът К. лично в качеството му на длъжник, а особения му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така на първо място защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това процесуалният закон в чл. 47, ал.6 е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.
В обобощение с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение, в какъвто смисъл са изложените от ВКС мотиви в Решение № 198 от 18.01.2019г. На ВКС, ТК, I ГО, постановено по т.д. № 193/2018г. , т.е особеният представител е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления.
Извън гореизложеното съобразно константната практика на ВКС, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока.
Предвид гореизложените съображения и след като е установено по делото,че сключеният договор е действителен, не е налице в него неравноправна клауза която да води до неговата недействителност, респективно до нищожност по смисъла на ЗЗП и ЗПК от 2006г. отм., поради което същият валидно обвързва страните по него. Сумата е дължима от потребителя в полза на банката-кредитор предвид установените по делото факти и обстоятелства, заплатена е на валидно договорно основание, поради което няма основание да бъде отхвърлен предявеният установителен иск.
Поради гореизложените съображения и съвпадане изводите на настоящия състав с изложените от районен съд ще следва решението в атакуваните части да бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
С оглед изхода на спора се дължат и направените разноски от въззиваемия за заплатен адвокатски хонорар за назначения на жалбоподателя Р. В. К. особен представител адв.П.в размер на сумата 375.98лева, както и юрисконсултско възнаграждение по чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лева. Жалбоподателят дължи и държавна такса за производството пред Смолянски окръжен съд – 25.00лева.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд, в настоящия си съста
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281/28.06.2019година, постановено по Г.д. № 1252/2018 г. по описа на районен съд Смолян, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Р. В. К. с ЕГН * с адрес Г., ул.”Б. Ш.” №*, вх.*, .*, ап.* ,че дължи на „. ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” Е. с ЕИК 200644029, с адрес Г.С. ,р-н.“Л.“, ул.“. И.“ №. сумата от : 1297,23 лева- главница,., 397,16лв.- лихва за забава за периода от 23.08.2015г. до 23.08.2018г., които суми са дължими по договор за стоков кредит с №**35 от 10.05.2013г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” Е. (с предишно наименование „Джет Фаненс Интернешънъл”) и Р. В. К., вземанията по който са прехвърлени на „. Интернешънъл” Е. с договор за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 23.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми по ч.Г.д.№971/2018г. на СмРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, както и в частта, с която е осъден Р. В. К. да заплати на „. ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” Е. с ЕИК 200644029 разноските в първоинстанционното производство в размер на 541,92лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 74,51лв., съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р. В. К. да заплати на „. ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” Е. с ЕИК 200644029 сумата от 475.98(четиристотин четиридесет седемдесет и пет лева,деветдесет и осем стотинки)лева, от които 375.98лева заплатено възнаграждение за назначения особен представител адвокат Т.п. и юрисконсултско възнаграждение по чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100,00. (сто лева) лева.
ОСЪЖДА Р. В. К. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Смолянски окръжен съд в размер на сумата 25.00 (двадесет и пет лева) .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: