Производството е по чл. 248 ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във
връзка с чл. 144 от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба до Върховен административен съд на „Сенсо М. Е.
-Г.С., с която се иска да бъде отменено решение №210/23.04.2009г. в частта му
за разноските като се прави искане за присъждането на сумата 335 лв. - А.
възнаграждение. Твърди се, че съдът не е присъдил на жалбоподателя разноски в
размер на 335 лева, представляващи възнаграждение на адвокат, което е изплатен
по договор за правна помощ и съдействие в размер на 135 лева и по 100 лева по
допълнения към този договор за явяване в съдебно заседание. Поради това моли
обжалваното решение в тази му част да бъде отменено и да се на присъди на “. М.
Е. изплатените разноски за адвокат.
Подадената касационна жалба е изпратена до Върховен административен съд, който
с Определение №13325/09.11.2009г. по адм.д.№8254/2009г. по описа на ВАС е
прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото на Административен
съд-Благоевград за разглеждането й по реда на чл.248 и сл. от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК.
“Касационната жалба” , имаща характер на молба за изменение на решението в
частта за разноски е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за
обжалване на решението и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
неоснователна.
Ответника не е взел становище по молбата в срока по чл.248, ал.2 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В конкретния случай съдът не е пропуснал да се произнесе по искането за
разноските, а е приел, че не следва да се присъжда А. възнаграждение, тъй като
не са представени доказателства договореното възнаграждение по представеният
договор да е внесено. Представените с настоящата молба: споразумения към
договор за правна защита и съдействие, 4бр. преводни нареждания и извлечение от
сметка не са приобщени в съдебното производство и не съставляват основание за
присъждане на договореното по делото А. възнаграждение. Претендираното А.
възнаграждение е недоказано и не следва да се присъжда. Страната има право на
действително направените разноски, а не на заявените такива. От представените
платежни нареждания за превод на суми не може да се определи какъв е
действителният размер на изплатеното възнаграждение към това дело. В тези
документи са посочени общи суми , без конкретно да е посочена точната сума за
настоящото дело. В подкрепа на това е и обстоятелството, че съдът установи, че
сборът от договорените възнаграждения е 10480 лв., а преведените суми по
представените платежни нареждания е 9694 лв., т.е. 786 лв. са преведени по-
малко. По кое точно решение не е преведен адвокатския хонорар не може да се
установи. На следващо място представените документи не са своевременно
представени, а именно до приключване на устните състезания, а едва след
постановяването на съдебния акт. Към момента на постановяването на решението си
съдът се е съобразил с приетите като доказателства по делото документи, във
връзка с договореното възнаграждение между посоченото по-горе търговско
дружество и А.Х..
По изложените съображения молбата на жалбоподателя да му бъдат присъдени
разноски за А. възнаграждение пред Административен съд-Благоевград се явява
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
съдът


О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ “касационната жалба” /имаща характер на молба/ на “. М. Е.,
със седалище и адрес на управление Г.С., Р. Т. ул.”. №23, .14, А., за изменение
на решение №210/23.04.2009г., постановено по адм.д.№23/2009г. на
Административен съд – Благоевград, в частта му за разноските по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: