и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С. А. Т. от Г. Р. против Решение №
5101/18.11.2013 г. на РС– Р., постановено по НАХД № 523/2013 г. по описа на
съда.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на оспорения съдебен
акт – касационно основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Касаторът твърди, че не е установено авторството на деянието, като отделно от
това счита, че случаят следва да бъде квалифициран като маловажен. Моли
обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като бъде отменено и наказателното
постановление.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за основателност на
жалбата, а съдебния акт като неправилен моли да бъде отменен. Счита, че не е
доказано авторството на деянието, като не е изследван и въпроса чий е
автомобила, превозващ дървения материал.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства по смисъла
на чл. 219 от АПК.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – Р. е потвърдил Наказателно постановление №
838/03.07.2013 г. на Директора на РДГ - Б., с което на С. А. Т. от Г. Р. за
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за Г. – транспортиране с лек
автомобил “Форд Ескорт” с рег. № * широколистни дърва от бук – 0,60 куб.
м, непридружени с превозен билет, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложена
„глоба” в размер на 100,00 лв. За да постанови този резултат
първоинстанционният съд, след като правилно е изяснил фактическата обстановка
по делото, въз основа на допустими и относими доказателства е приел, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица, в сроковете разписани в ЗАНН и съдържат необходимото
съдържание по разпоредбите на ЗАНН. Приел е, че нарушението е доказано от
обективна и субективна страна, паради което правилно е ангажирана отговорността
на нарушителя.
Решението е неправилно.
Фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционния
съд, въз основа на събраните по надлежния процесуален ред доказателства и се
споделят от настоящия състав на касационната инстанция.
Нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ предполага транспортиране на дървен
материал, законно придобит с налична КГМ, за който не е издаден превозен билет.
От събраните пред първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства,
безспорно е установено, че процесната дървесина е била без КГМ, поради което за
нея няма как да бъде издаден превозен билет. В този смисъл, фактически
описаното деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е
останало недоказано от административнонаказващия орган, доколкото не са
установени елементите от обективния състав на посочената правна норма.
Отделно от това не е установен по безспорен начин нарушителя. Не е спорно по
делото, че при извършената на 14.04.2013 г. проверка е открит изоставен
процесния лек автомобил, натоварен с 0,60 куб. м дървесина. Контролните органи
не са установили собственика на автомобила, а са издали АУАН само въз основа на
признанието на Т., направено два дни след проверката. Тези факти са установени,
но спорно е останало авторството на деянието, доколкото не са събрани и косвени
доказателства за лично виновно действие на приетия за нарушител по смисъла на
чл. 6 ЗАНН. Събраните доказателства не дават основание да се приеме, че именно
Т. е отговорен за нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Липсват и косвени
доказателства, доколкото не е установена връзката на лицето с лекия автомобил.
Затова и изводът в обжалваното решение, че соченият като нарушител е
транспортирал процесния дървен материал, почива на предположения, предвид
самопризнанието на Т., което сочи че може да е извършител, но не и че го е
извършил. Когато от доказателствата по делото следва извода, че е налице само
хипотетична възможност посоченият за нарушител да е извършил нарушението, това
е основание за освобождаването му от отговорност съгласно чл. 54 ЗАНН. Тежестта
за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение
по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за Г., техният извършител и вината е на
административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по
спорните факти, което в настоящия случай не е направено.
Като е потвърдил наказателното постановление първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде
отменено и наказателното постановление. Предвид изхода на делото безпредметно е
обсъждането на възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила и
приложимостта на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 5101/18.11.2013 г. на РС– Р., постановено по НАХД № 523/2013
г. по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 838/03.07.2013 г. на Директора на РДГ - Б.,
с което на С. А. Т. от Г. Р., за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона
за Г., на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложена „глоба” в размер на 100,00
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
Г.Б.