и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР), във вр. с чл. 145 и следващите от Административно - процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. К. И. – Н. на “Човешки ресурси” в “Администрация
ОДМВР” при ОД на М. - Б., старши инспектор, категория В против Заповед Рег. №
2533/18.12.2012 г. на Д. на ОД М. – Б., с която на основание чл. 224, ал. 2,
т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от
ППЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност – чл. 206 от Инструкция № Із-223, доп. и изм. с Инструкция №
Із-1979/2011 г. на М. за организация на деловодната дейност и защита на
класифицираната информация – Приложение № 26 му е наложено дисциплинарно
наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.
В жалбата по подробно изложени доводи се твърди незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като постановен при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложен материален закон.
Иска се отмяна на оспорената заповед.
Доводите изложени в жалбата се поддържат от жалбоподателя и надлежно
упълномощен адвокат в хода по разглеждане на делото. Подробни съображения
представят в писмени становища.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмено становище.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Административен съд – Б. като обсъди събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят И. е бил член на от състава на
комисия – дисциплинарноразследващ орган във връзка с образувано срещу главен
инспектор Н. Т. дисциплинарно производство. На 27.11.2012 г. в
кабинета на комисар Д. В. – председател, е проведено заседание на комисията за
приемане на обобщената справка, изготвена от В.. След прочитане на справката от
екрана на компютъра Д. В. се обадил в деловодството на ОД на М., за да му бъде
даден регистрационен номер, който изписал, преди разпечатването й, а именно
рег. № 45829/27.11.2012 г., регистрирана в 14:53:25, видно от компютърната
разпечатка. Несъгласен с част от констатациите на комисията досежно правната
квалификация на установените дисциплинарни нарушения жалбоподателят И.
подписал справката, но с изразено несъгласие, обективирано в Докладна записка
рег. № 45831/27.11.2012 г., чийто номер получил по телефона от деловодството в
14:58:53.
Не е спорно по делото, че към момента на регистрацията на докладната записка
на И. същата не е била предоставена на останалите членове на комисията, за да
се запознаят с нейното съдържание. Останалите документи, съдържащи се в
дисциплинарната преписка срещу Т не са били предоставени на И. от
председателя на комисията, въпреки изрично заявеното му искане. Обобщената
справка, без печат от деловодството на ОД М. – Б., заедно с докладната записка
на И., с надлежно положен печат, са предявени за запознаване срещу подпис на
дисциплинарно разследваното лице Т. на 28.11.2012 г. в 14:00 часа.
Приемайки, че с непредставяне на докладната записка на членовете на комисията
И. е извършил дисциплинарно нарушение комисар Д. В. е депозирал Докладна
записка рег. № 46029/28.11.2012 г. до Д. на ОД на М. - Б. с предложение за
извършване на дисциплинарна проверка срещу П. И.. С резолюция от 28.11.2012 е
разпоредено извършване на проверка в срок от 10 дни и е издадена Заповед рег. №
2354/30.11.2012 г. от Д. В., подписал ДЗ № 46029/28.11.2012 г., с която е
възложено на Н. група “КИАД” при ОД на М. да се установи има ли извършено
нарушение на Инструкция № Із-223/13.02.2009 г. на М. от страна на ст. инспектор
И., представляващо дисциплинарно такова.
Разпитан в с.з. от една страна В. твърди, че разпоредбите на инструкцията са
спазени от жалбоподателя, доколкото като член на дисциплинарната комисия има
право на становище по фактическите констатации и правната квалификация на
деянията на лицето, срещу което е образувана дисциплинарната проверка, но от
друга непредставянето на докладната му пред комисията, въпреки липсата на
законова регламентация за това, сочи на извършено дисциплинарно нарушение.
В изпълнение на посочената заповед е извършена проверка, резултатите от която
са обективирани в Справка Рег. № 48207/11.12.2012 г. В хода на проверката са
снети писмени обяснения от лицата, имащи отношение по случая. От нея е видно,
че документите с рег. № 45829/27.11.2012 г. и № 45831/27.11.2012 г. са
регистрирани съгласно Инструкция № Із-223/13.02.2009 г., като времето за
тяхната обработка е в рамките на технологично необходимото. Регистрационните
номера и на двата документа са взети по телефона, като е прието, че
разпоредбите на инструкцията не регламентират допустимостта на това действие.
Регистрацията на докладна записка № 45831 е извършена от системен оператор
Б. по телефона на 27.11.2012 г., без самия документ физически да й е
предаден, като последваща намеса за този документ е извършена от сист. оператор О. в 15:56:38. От свидетелските показания на същата, депозирани в съдебно
заседание е видно, че на 27.11.2012 г. И. е представил в деловодството
докладната си записка на хартиен носител, върху който служителката е поставила
печат и по негова молба е извършена проверка в деловодната система досежно
коректното записване на документа. Свидетелката е категорична, че от 2007 г.,
когато е назначена на тази длъжност практика в ОД на М. – Б. е даването на
регистрационни номера по телефона, още повече че при поискване на същите от Н.
в системата на М. счита, че е недопустимо да бъде отказано от деловодителите.
Обобщавайки резултатите от проверката е преценено, че при регистриране на
документ рег. № 45831/27.11.2012 г., доколкото същият не е бил представен, е
извършено нарушение на процедурата разписана в чл. 206 от Инструкция № Із-
223/09 г., доп. и изм., тъй като същият е представен на следващия ден пред
комисията, като това нарушение е извършено от жалбоподателя П. И.. Предложено е
също така да се проведе обучение на служителите в явно деловодство по прилагане
на инструкцията, както и да се изготви заповед, съгласно която се разпореди, че
вземането на номера по телефона е действие, нарушаващо разпоредбите на
инструкцията и която да се сведе до знанието на служителите, извършващи
регистрация. Справката е предявена за подпис на П. И. и е подписана от него
на 18.12.2012 г. в 16:25 ч.
Така посочената фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните
в хода на дисциплинарното производство докладни записки и писмени обяснения,
приети като писмените доказателства по делото и обективирани в нарочно
изготвената справка, които я потвърждават, както и от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства.
Резултатите от дисциплинарната проверка са сведени до знанието на
жалбоподателя с Протокол за изслушване рег. № 49281/18.12.2012 г., по които
констатации изслушаният служител П. И. е направил възражение. В него твърди, че
към момента на регистриране на документа докладната записка е била изготвена и
е предоставена за физическо обработване от служителя в деловодството в кратък
период след това, който е недостатъчен за изготвяне на изцяло нов документ.
Въз основа на събраните в хода на дисциплинарната проверка доказателства
дисциплинарно наказващият орган е издал Заповед рег. № 2533/18.12.2012 г., с
която е наложил на П. К. И. дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 5 от
ЗМВР “писмено предупреждение за срок от 3 месеца”.
Заповедта е връчена на И. срещу подпис на 18.12.2012 г., който е удостоверил,
че не се намира в законно разрешен отпуск и я е обжалвал пред АС – Б. с жалба
В. № 2018/21.12.2012 г. по описа на съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната
проверка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК Административен съд –
Б. намира от правна страна следното.
Жалбата като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ по обжалване
административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Д. на ОД на М. – Б.,
който на основание чл. 228, т. 3 от ЗМВР е компетентен да налага дисциплинарни
наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР за служителите от категории В, каквато
категория е жалбоподателя. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, с
посочване на фактически и правни основания за постановяването й, но е
постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.
Като фактическо основание за така наложеното наказание в заповедта е посочено,
че ст. инспектор П. И. е взел по телефона регистрационен номер от електронен
регистър за явен документ – Докладна записка рег. № 45831/27.11.2012 г. по
описа на ОД на М. – Б., който не е бил изготвен в момента на регистрацията.
Това деяние е квалифицирано от дисциплинарнонаказващият орган като нарушение на
служебната дисциплина – неизпълнение на подзаконов нормативен акт, изразяващо
се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност –чл. 206 от Инструкция № Із-223/2009 г., доп. и изм. с
Инструкция № Із-1979/2011 г. на М. – дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2,
т. 1 ЗМВР неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на М. и
на преките ръководители, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР.
Съгласно чл. 221 от ППЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, като всеки
държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени
виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност
и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М..
Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на
служителя.
По установените от органа фактически положения страните не спорят. Спорът е
виновно ли е извършено деянието и с получаване на регистрационен номер на
докладната записка по телефона осъществен ли е обективния състав на
дисциплинарното нарушение, а именно неизпълнение на разпоредбите на този закон
и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на М. и на преките ръководители и по-конкретно пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност -
чл. 206 от Инструкцията, както и бил ли е наличен документа.
В настоящия случай, съдът намира че жалбоподателят от обективна и субективна
страна не е осъществил състава на посоченото в обжалваната заповед
дисциплинарно нарушение. Нарушението, посочено в обжалваната заповед, за което
е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя не представлява
неизпълнение на служебни задължения и пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Фактическите констатации на
администравнонаказващият орган неправилно са подведени под хипотезата на
правната норма, доколкото жалбоподателят не е неин адресат, вменяваща му
конкретно задължение.
В представените с административната преписка и в съдебното производство
писмени и гласни доказателства не се съдържат конкретни правила за изпълнение
на служебно задължение, чието неизпълнение да има за последица посочените в
заповедта нарушения. За да може да се приеме, че служителят е бил длъжен за
определено поведение, следва да се докаже от административния орган
съществуването на такова задължение, което служителят не е изпълнил. В
справката има позоваване на правна норма от подзаконов нормативен акт, която
според административния орган не е спазена.
В разпоредбата на чл. 206 от Инструкция № Із-223/2009, изм. и доп. с
Инструкция № Із - 1979/2011 г. е разписан реда за регистриране на изготвените
явни документи и тяхното изпращане на адресатите. Това задължение обаче
регламентира дейността на служителите в явното деловодство, които са длъжни да
спазват визираната процедура, а не лицата, поискали получаване на
регистрационен номер по телефона.
Видно от данните по делото в настоящия случай както обобщената справка от
дисциплинарно разследващия орган, така и докладната на жалбоподателя, съдържаща
конкретни съображения за несъгласие с фактическата и правната квалификация на
деянията на дисциплинарно проверяваното лице са били регистрирани по телефона,
без физическо предаване на наличните документи. Доколкото това е утвърдена
практика в системата на ОД на М. – Б. (вж. св. показания на О) от 2007
г. то не е налице неизпълнение на служебните задължения от страна на
жалбоподателя и то виновно извършено. Необходимостта от допълнително обучение
на деловодителите и издаване на нарочна заповед за това, изведено като
необходими мерки в Справка рег. № 48207/11.12.2012 г. сочат на недобра
организация от страна на ръководството на ОД М. при организиране дейността на
явното деловодство. Самата справка съдържа вътрешно противоречиви констатации,
тъй като от една страна е прието, че деловодителите са изпълнили служебните си
задължения, доколкото в инструкцията не се съдържат конкретни указания
допустимо ли е вземането на номера по телефона, а от друга че следва да им бъде
проведено обучение и да бъдат предупредени, че това действие нарушава
разпоредбите на инструкцията.
Не отговаря на истината приетото от дисциплинарнонаказващия орган, че
докладната записка на И. към момента на регистрацията на документа не е бил
изготвен, доколкото след по-малко от един час след регистрацията на документа и
приключване на заседанието на комисията, същият е предоставен на
деловодителката на хартиен носител за поставяне на печат върху него. От
докладната записка на Д. В., както и от свидетелските му показания се налага
извода, че И. е санкциониран за това, че не е представил на останалите членове
на комисията докладната си записка, каквото задължение за същия не съществува.
Не се доказаха в хода на производството фактическите основания приети от
дисциплинарния орган, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения
или наличие на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. Безспорно се установи идентичност в
поведението на председателя на комисията В. с това на П. И.. И двамата са взели
по телефона регистрационни номера на изготвените от тях документи, преди
фактическото им предаване.
След като е бил несъгласен с част от констатациите на комисията, като член на
същата, П. И. е имал законово право писмено да изложи особеното си мнение,
което е и упражнил в нарочно изготвена докладна записка, която не е бил длъжен
да представи на останалите членове. Предвид наложената практика за получаване
по телефона на регистрационни номера и доколкото същото е в правомощията на
деловодителя, то жалбоподателят И. не е осъществил дисциплинарно нарушение.
Съдът намира, въз основа на събраните в дисциплинарното производство
доказателства, че неправилен е извода на административния орган за наличие
фактическите основания за издаване на процесната заповед, поради което не са
налице материалноправните предпоставки за налагане на наказание по чл. 226, ал.
1, т. 5 от ЗМВР.
Предвид изложеното, жалбата на П. К. И. е основателна, а обжалвания
административен акт като неправилен следва да бъде отменен.
Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне
по тяхното присъждане.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ., във вр. с ал.1 и
чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед Рег. № 2533/18.12.2012 г. на Д. на ОД М. – Б., с която на П.
К. И. е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3
месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от обявяването му на страните, чрез
връчване на преписи от него.



АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.