и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство e по реда на чл. 208 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „. Б. – Е. Р. – Г. Б. със
седалище и адрес на управление гр. Г. Д., представлявано от
управителя Г. Б. против Решение № 3166/08.10.2013 г. на РС – Г. Д., постановено
по НАХД № 406/2013 г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 391/21.05.2013 г. на Началника на М. Ю.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен
акт с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон – касационно
основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК. Касаторът счита, че
неправилни са изводите на съда за неприложимост разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото размера на дължимия акциз е 41,20 лв. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, Ч. юрисконсулт С. оспорва жалбата като
неоснователна по съображения изложени в писмено становище.
Представителят на О. П. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Материалния закон е правилно приложен, тъй двойния размер на дължимия акциз,
надвишаващ 50,00 лв., води до неприложимост разпоредбата на чл. 126б ЗАДС.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните намира за установено от фактическа страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление №
391/21.05.2013 г. на Началника на М. Ю., с което на едноличния търговец за
нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС - държане в търговски обект на акцизни
стоки без бандерол, когато такъв е задължителен и на същото основание е
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., като на основание чл.
124, ал. 1 ЗАДС стоките, предмет на нарушението са отнети в полза на държавата
и жалбоподателя е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от един
месец.
За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че нарушението е
доказано от обективна страна, по подробно изложени съображения, които се
споделят изцяло от настоящата инстанция и които не са спорни между страните. С
оглед поддържаните пред него възражения за маловажност на случая е приел, че
двойния акциз надвишава 50,00 лв., поради което разпоредбата на чл. 126б, ал. 2
ЗАДС е неприложима.
Така постановеното решение е правилно.
Страните не спорят по фактите и същите са установени безпротиворечиво от
първоинстанционният съд, който правилно е приел, че нарушението е доказано от
обективна страна. Спорът е правен и е във връзка с приложението на института на
маловажен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС за маловажни случаи на
нарушения по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им,
митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите,
установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Алинея 2 на правната норма определя кои
случаи за нарушения по ЗАДС са маловажни и това са тези, при които двойният
размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв.
Следователно преценката следва да бъде свързана само и единствено с двойния
размер на дължимия акциз.
В настоящия случай не се спори, че стойността на дължимия акциз е в размер на
41,20 лв., установен от административнонаказващият орган. Двойният размер на
същия възлиза на 82,48 лв., поради което не може да се приеме, че случаят е
маловажен в хипотезата на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС. Доколкото специалният закон
разписва критерии за маловажност на случая, то общата разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН е неприложима.
По изложените съображения съдът намира, че решението на РС – Г. Д. правилно и
като такова следва да бъде оставено в сила. При безспорната установеност на
нарушението и отсъствие на нарушение на процесуалните правила при ангажиране
отговорността на търговеца Наказателно постановление № 391/21.05.2013 г. на
Началника на М. Ю. правилно е прието за законосъобразно и е потвърдено.
Нарушението е правилно квалифицирано, като размера на санкцията е съобразен със
законово предвидения размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3166/08.10.2013 г. на РС – Г. Д., постановено по НАХД №
406/2013 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
Г.Б.